РЕШЕНИЕ
№ 146
гр. Разград , 07.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на втори декември, през
две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Атанас Д. Христов
Секретар:Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Гражданско дело №
20203300100173 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по предявени обективно и субективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.45 вр. чл. 52 вр. чл. 53
вр. чл.86, ал.1 вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД, от ищците:
Б. Н. Х., ЕГН **********, с адрес с. Раковски, ул. Шейново № 4,
община Разград, област Разград, дейсваща лично и като законен
представител на малолетните си деца:
М. А. М., ЕГН **********, с адрес с. Раковски, ул. Шейново № 4,
община Разград, област Разград,
А. А. М., ЕГН ********** с адрес с. Раковски, ул. Шейново № 4,
община Разград, област Разград,
всички действащи чрез пълномощника си адв. Татяна Николаева
Патаринска, от Адвокатска колегия-Варна, както и
С. А. М., ЕГН **********, с адрес с. Брестовене, ул. Бузлуджа №
2, община Завет, област Разград, чрез пълномощника адв. Петър Петров
Владов, от Адвокатска колегия-Варна,
Е. М. Х., ЕГН **********, с. Желязковец ул. Хан Аспарух,
община Самуил, област Разград, чрез пълномощника адв. Петър Петров
Владов, от Адвокатска колегия-Варна,
СРЕЩУ ответниците:
1
А. А. З., ЕГН **********, с адрес област Разград, община Завет, с.
Брестовене, ул. Никола Йонков Вапцаров № 102, понастоящем в Затвора
гр. Белене,
А. Е. Г., ЕГН **********, с адрес област Разград, община
Исперих, с. Драгомъж, ул. Борис Савов № 23, понастоящем в Затвора гр.
Белене,
за СОЛИДАРНО осъждане на ответниците да заплатят на ищците:
- Б. Н. Хаккъева сумата от 60 000 /шестдесет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди за
причинената смърт на Али Хакъ в резултат от нанесения му побой на
22.07.2015 г., ведно със законните лихви от датата на непозволеното
увреждане - 22.07.2015 г. до окончателното изплащане на сумата,
- М. А. М., действащ чрез неговата майка и законен представител Б.
Н. Х., сумата от 120 000 /сто и двадесет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за причинените й неимуществени вреди за причинената смърт на
Али Хакъ в резултат от нанесения му побой на 22.07.2015 г., ведно със
законните лихви от датата на непозволеното увреждане - 22.07.2015 г. до
окончателното изплащане на сумата,
- А. А. М., действаща чрез нейната майка и законен представител Б.
Н. Х., сумата от 120 000 /сто и двадесет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за причинените й неимуществени вреди за причинената смърт на
Али Хакъ в резултат от нанесения му побой на 22.07.2015 г., ведно със
законните лихви от датата на непозволеното увреждане - 22.07.2015 г. до
окончателното изплащане на сумата,
- С. А. М. сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за причинените й неимуществени вреди за причинената смърт на
Али Хакъ в резултат от нанесения му побой на 22.07.2015 г., ведно със
законните лихви от датата на непозволеното увреждане - 22.07.2015 г. до
окончателното изплащане на сумата,
- Е. М. Х. сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за причинените й неимуществени вреди за причинената смърт на
Али Хакъ в резултат от нанесения му побой на 22.07.2015 г., ведно със
законните лихви от датата на непозволеното увреждане - 22.07.2015 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Релевират се доводи, че на 22.07.2015 г. с. Бестовене, общ. Завет, обл.
Разград, ответниците в съучастие по между си извършили умишлено
умъртвяване на А.М.Х.. Починалото лице е живяло на семейни начала с Б. Н.
Хаккъева от 2008 г. По време на фактическото им съжителство са родени две
деца: М. А. М., роден на 01.06.2009 г., А. А. М., родена на 01.09.2014 г. -
2
първите трима от ищците. С. А. М. е майка на А.М.Х., а Еленур Нустафа Хакъ
е негова сестра.
За извършеното деяние ответниците са признати за виновни с влязла в
законна сила на 03.06.2020 г. Присъда от 25.01.2019 г. по НОХД № 244/2016 г.
на Окръжен съд-Разград. Присъдата е потвърдена с Решение №
154/14.11.2019 г. по ВНОХД № 181/2019 г. на Апелативен съд-Варна, а
решението на Апелативния съд е оставено в сила с Решение № 53/03.06.2020
г. по КНД № 86/2020 г. на ВКС.
В резултата на сочения деликт ищците сочат да са претърпели
описаните в исковата молба неимуществени вреди - душевни болки и
страдания.
Съобразно изложеното заявяват становище за основателност на
исковата претенция. Претендират разноски.
Ответникът – А. Е. Г., чрез пълномощника си адвокат Михаил Петров
Робев от АК – Русе, в указания законоустановен срок за отговор по чл. 131 от
ГПК излага становище за неоснователност на исковата претенция. Изразил е
становище за неоснователност на исковата претенция с твърдение между
ищците и пострадалите да са липсвали сочените в исковата молба отношения
на обич и привързаност. Съобразно изложеното е заявено становище за
неоснователност на исковите претенции.
Ответникът-А. А. З. в указания законоустановен срок за отговор по чл.
131 ГПК /озаглавен Жалба/, също излага становище за неоснователност на
исковите претенции. Излага становище, че е бил незаконосъобразно осъден
по горепосоченото наказателно дело.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, ищцата
Б. Н. Х. се явява лично. За малолетните ищци М. А. М. и А. А. М., при
редовност в призоваването, се явява тяхната майка и законен представител Б.
Н. Х.. За тримата ищци се явява и пълномощникът йм адв. Татяна Николаева
Патаринска, от Адвокатска колегия-Варна, която поддържа исковите
претенции, излага допълнителни съображения и претендира възнаграждение
по чл. 38 ЗА. Представя и подробно писмено становище.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, ищците
С. А. М. и Е. М. Х., не се явяват. За двамата се явява пълномощникът им адв.
Петър Петров Владов, от Адвокатска колегия-Варна, който пъддържа
исковите претенции, излага допълнителни съображения и претендира
възнаграждение по чл. 38 ЗА. Представя и подробно писмено становище.
В открито съдебно заседание при редовност в призоваването
отвитниците не се явяват и не изпращат представител.
3
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С влязла в сила на 03.06.2020 г. присъда от 25.01.2019 г. по НОХД №
244/2016 г. на Окръжен съд-Разград, е постановено следното:
ПРИЗНАВА подсъдимия А. А. З., роден на 22.08.1978г. в гр.Кубрат,
област Разград, живущ в с. Брестовене, област Разград, български
гражданин, с основно образование, безработен, неосъждан, ЕГН
**********, ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ :
На 22.07.2015г. в с.Брестовене в съучастие като съизвършител с А. Е.
Г. и неустановени лица, умишлено умъртвил 26-годишния А.М.Х. от същото
село чрез нанасяне на побой с дървен сап и метален бокс, като деянието е
извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост,
поради което и на основание чл.116, ал.1, т.6, пр.3 и 4 във вр. с чл.115, във
вр. с чл.20, ал.2 от НК и чл.54 от НК ГО ОСЪЖДА на Лишаване от свобода
за срок от 18 години и шест месеца, което на основание чл.57, ал.1, т.2,
б.“а“ от ЗИНЗС да изтърпи ефективно при първоначален режим “строг“ .
ПРИЗНАВА подсъдимия А. Е. Г., роден на 21.09.1978г. в гр. Разград,
Област Разград, живущ в с. Драгомъж, Област Разград, български
гражданин, с начално образование, безработен, неосъждан, ЕГН
**********, ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ :
На 22.07.2015г. в с.Брестовене област Разград в съучастие като
съизвършител с Абедин Зекерие и неустановени лица умишлено умъртвил 26-
годишния А.М.Х. чрез нанасяне на побой с дървен сап и с металната част на
земеделско сечиво, като деянието е извършено по особено мъчителен начин
за убития и с особена жестокост, поради което и на основание чл.116, ал.1,
т.6, пр.3 и 4 във вр. с чл.115, във вр. с чл.20, ал.2 от и чл.54 от НК ГО
ОСЪЖДА на Лишаване от свобода за срок 18 години, което на основание
чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС да изтърпи ефективно при първоначален
режим “строг“ .
Присъдата е потвърдена с Решение № 154/14.11.2019 г. по ВНОХД №
181/2019 г. на Апелативен съд-Варна, а решението на Апелативния съд е
оставено в сила с Решение № 53/03.06.2020 г. по КНД № 86/2020 г. на ВКС, II
н.о.
Видно от Удостоверение за наследници № 263 от 08.06.2020г.
издадено от Кемтство **********, е че А.М.Х., ЕГН **********, е починал
на 22.07.2015г., като оставил следните наследници по закон /л.56/:
М. А. М. – син,
А. А. М. – дъщеря.
4
Видно от Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки с изх. № 264
от 08.06.2020г. издадено от Кемтство **********, е че А.М.Х. е бил неженен,
със следните данни за роднини /л. 59/:
М.Х.М. – баща /починал на 07.07.2008г./,
С. А. М. – майка,
М. А. М. – син,
А. А. М. – дъщеря,
Е. М. Х. – сестра.
Видно от Удостоверенията за раждане на ищцата А. А. М. и на ищеца
М. А. М., е че техен баща е починалия А.М.Х., а майка им е ищцата Б. Н. Х.
/л. 57-58/.
От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на св.
Станимир Янков се установява, че първата ищца и починалия А.М.Х. са
живеели на семейни начала от 2008г, като им се родили две деца – втория и
третия ищец. Всички те живеели заедно в едно домакинство заедно с майката
на починалия – четвъртия ищец и сестрата на починалия – петия ищец. Били
много добри отношения, като Али Хакъ освен фактическата си съжителница и
двете си деца осигурявал и финансова подкрепа на майка си и и сестра си.
След смъртта му всички ищци много се разстроили.
Така по делото се установява безспорно, че починалото лице е живяло
на семейни начала с Б. Н. Хаккъева от 2008 г. По време на фактическото им
съжителство са родени две деца: М. А. М., роден на 01.06.2009 г., А. А. М.,
родена на 01.09.2014 г. - първите трима от ищците. С. А. М. е майка на
А.М.Х., а Еленур Нустафа Хакъ е негова сестра.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
По иска с пр. осн. чл. 45, ал.1 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи
кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а
именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили
вреди/имуществени или неимуществени/, причинна връзка между
противоправното деяние и вредоносния резултат и вина.
Съобразно чл. 45, ал.2 от ГПК във всички случаи на непозволено
увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Горната група факти подлежи на доказване от ищеца. В тежест на
ответниците е да установи възраженията в отговорите.
С оглед горицитираната влязла в сила присъда, и съобразно
5
разпоредбата на чл. 300 ГПК, съгласно която съдът разглеждащ
гражданскоправните последици от деянието е обвързан от това, дали е налице
противоправно деяние, виновно извършено от дееца, настоящият състав
намира, че е налице фактическият състав на непозволено увреждане и
съответно възникнало задължение в този смисъл за обезщетяване на
причинените вреди, претърпени от увреденото лице.
С оглед установеното обстоятелство, че престъплението е извършено
съвместно от ответниците по делото на основание чл. 53 от ЗЗД същите
отговарят солидарно.
Според Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. №
1/2016 г. на ОСГТК на ВКС, „материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5
от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му неимуществени вреди. В наказателния процес тази
материална легитимация може да бъде реализирана само от лицата, изброени
в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на
Пленума на Върховния съд, както и от братята и сестрите на починалия и от
неговите възходящи и низходящи от втора степен”. С тълкувателното
решение е обявено за изгубило сила Постановление № 2 от 30.ХІ.1984 г. на
Пленума на Върховния съд, според което кръгът на лицата с право на
обезщетение е определен изчерпателно с Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г.
В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че
възможността за обезщетяване на други лица, извън очертания в
Постановление № 4/61 г. и Постановление № 5/69 г. най-близък семеен и
родствен кръг, се допуска по изключение - само за случаите, когато житейски
обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да
се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за
действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на
починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от
неговата смърт). По отношение на братята и сестрите е прието, че само
формалната връзка на родство с починалия не е достатъчна, за да им бъде
признато право на обезщетение. За да получат обезщетение, братята/сестрите
следва да докажат, че поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността между тях и починалия е станала толкова силна, че те търпят
от неговата смърт морални болки и страдания, които надхвърлят по
интензитет и времетраене нормално присъщите за отношенията между братя
6
и сестри страдания и от гледна точка на справедливостта обосновават в
достатъчна степен основание да се направи изключение от ограничението на
ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. за обезщетяване само на най-близките на
починалия.
В процесния случай по несъмнен начин е установена чрез събраните
по делото гласни доказателства силна и трайна взаимна близост и обич
между: от една страна ищците, а от друга – починалия, смъртта на посления е
трагедия, отразила се тежко в психоемоционален план на всеки един от
ищците. Внезапната му смърт е понесена много тежко от всеки един от
ищците.
Чрез свидетелските показания се установява създадена силна и трайна
взаимна връзка между починалия и ищците. Неоснователни са доводите на
ответниците за липса на особена близост между тях. Между починалия и
сестра му - ищца е създадена особено близка връзка, която е надхвърляла
обичайната за този вид родствени отношения.
Проведено е пълно и главно доказване на факти, от които може да се
изведе съществуването на особено близка привързаност, в резултат на която
смъртта на процесното лице причинява на всеки един от ищците морални
страдания с интензитет, надхвърлящ обичайния.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените
вреди следва да бъде съобразено ППВС № 4/1968 год., т.11, според което
същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост"
по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценка на редица конкретни и
обективно съществуващи обстоятелства – характера на увреждането, начина
на извършване на деянието, обстоятелствата, при които е извършено,
настъпилия вредоносен резултат, причинените болки и страдания и др.
конкретни обстоятелства. В конкретния казус съдът намира, че се касае до
извършване на тежко укоримо от обществена гледна точка противоправно
деяние, което с оглед характера, интензитета и степента на засягане на
обществените отношения е признато от закона и за престъпление. Касае се до
извършено посегателство свързано с накърняване неприкосновеността на
личността. Престъпленията против живота, освен че са най-тежките
посегателства срещу личността, са пряко насочени срещу едно неотчуждимо
право на човека и това е правото на живот като изключителна ценност,
ползваща се от засилена нормативна закрила следваща от конституционния
принцип посочен в член.28 от КРБ прокламиращ, че "Всеки има право на
живот. Посегателството върху човешкия живот се наказва като най-тежко
престъпление".
7
С оглед изложеното съгласно чл. 51, вр. чл. 52 от ЗЗД на увреденото
лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени
вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени страдания
вследствие на извършеното деяние.
При цялостна преценка и анализ на относимите за прилагане на
критерия за справедливост обстоятелства настоящият съдебен състав счита,
че душевните болки, мъки и продължително страдание от загубата на
починалото лице следва да бъдат обезщетени със сумите както следва /вж. и
Решение №70/03.06.2019 по дело №755/2018 на ВКС, ТК, II т.о./:
- 60 000 лв. за Б. Н. Х.
- 120 000 лв. за М. А. М., ,
- 120 000 лв. за А. А. М.,
- 30 000 лв. за С. А. М.,
- 20 000 лв. за Е. М. Х.
В посочените размери исковите претенции следва да бъдат уважени.
Съгласно чл. 84, ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане
длъжникът се счита в забава и без покана. Ето защо с оглед основателността
на главната искова претенция основателна е и акцесорната претенция за
обезщетение за забава от датата на увреждането - 22.07.2015г. до изплащане
на вземането.
По разноските:
На адв. Татяна Николаева Патаринска, от Адвокатска колегия-Варна на
осн. чл. 38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 ЗАдв. ответниците следва да заплатят
възнаграждение от:
- 2 330 лв. за процесуално представителство на Б. Н. Хаккъева, на осн.
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения,
- 3 930 лв. за процесуално представителство на М. А. М., на осн. чл. 7,
ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения,
- 3 930 лв. за процесуално представителство на М. А. М., на осн. чл. 7,
ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения,
8
т.е. общо 10 190 лв.
На адв. Петър Петров Владов, от Адвокатска колегия-Варна на осн. чл.
38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от ЗАдв. ответниците следва да заплатят
възнаграждение от:
- 1 430 лв. за процесуално представителство на С. А. М., на осн. чл. 7,
ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения,
- 1 130 лв. за процесуално представителство на Е. М. Х., на осн. чл. 7,
ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения,
т.е. общо 2 560 лв.
По държавните такси.
Съгласно чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал.1, т. 4 ГПК, когато делото е
решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по
производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се
такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда. Същите
съобразно уважения размер на иска ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатя в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд –
Разград, сумата в размер на 14 000 лева – представляваща държавна такса
върху уважения размер на исковете.
Относно държавната такса за служебно издаване на изпълнителен
лист:
Съгласно чл. 405, ал.5 ГПК: „За присъдени суми в полза на
държавата съдът издава служебно изпълнителен лист”.
Съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по Гражданския процесуален кодекс: „ По молба за издаване на
изпълнителен лист, както и в случаите на служебно издаване на такъв, се
събира такса 5 лв.”
Ето защо, на основание чл. 405, ал. 5 ГПК във вр. чл. 11 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят и
държавна такса в размер на 5 лв., в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Мотивиран от гореизложеното, съдът,
9
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на осн. чл.45 вр. чл. 52 вр. чл. 53 вр. чл.86, ал.1 вр. чл. 84,
ал. 3 ЗЗД,
1. А. А. З., ЕГН **********, с адрес област Разград, община Завет, с.
Брестовене, ул. Никола Йонков Вапцаров № 102, понастоящем в Затвора
гр. Белене,
2. А. Е. Г., ЕГН **********, с адрес област Разград, община
Исперих, с. Драгомъж, ул. Борис Савов № 23, понастоящем в Затвора гр.
Белене,
СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ, на :
- Б. Н. Х., ЕГН **********, с адрес с. Раковски, ул. Шейново № 4,
община Разград, област Разград сумата от 60 000 /шестдесет хиляди/ лева
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на А.М.Х.,
ЕГН **********, в резултат на извършено на 22.07.2015 г. умишлено
умъртвяване, ведно със законната лихва от 22.07.2015 г. до изплащане на
сумата,
- М. А. М., ЕГН **********, с адрес с. Раковски, ул. Шейново № 4,
община Разград, област Разград, действащ чрез своята майка и законен
представител Б. Н. Х., ЕГН **********, с адрес с. Раковски, ул. Шейново №
4, община Разград, област Разград сумата от 120 000 /сто и двадесет хиляди/
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
А.М.Х., ЕГН **********, в резултат на извършено на 22.07.2015 г. умишлено
умъртвяване, ведно със законната лихва от 22.07.2015 г. до изплащане на
сумата,
- А. А. М., ЕГН ********** с адрес с. Раковски, ул. Шейново № 4,
община Разград, област Разград, действаща чрез своята майка и законен
представител Б. Н. Х., ЕГН **********, с адрес с. Раковски, ул. Шейново №
4, община Разград, област Разград, сумата от 120 000 /сто и двадесет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на А.М.Х., ЕГН **********, в резултат на извършено на 22.07.2015 г.
умишлено умъртвяване, ведно със законната лихва от 22.07.2015 г. до
изплащане на сумата,
- С. А. М., ЕГН **********, с адрес с. Брестовене, ул. Бузлуджа №
2, община Завет, област Разград сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на А.М.Х.,
ЕГН **********, в резултат на извършено на 22.07.2015 г. умишлено
умъртвяване, ведно със законната лихва от 22.07.2015 г. до изплащане на
10
сумата,
- Е. М. Х., ЕГН **********, с. Желязковец ул. Хан Аспарух,
община Самуил, област Разград сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на А.М.Х.,
ЕГН **********, в резултат на извършено на 22.07.2015 г. умишлено
умъртвяване, ведно със законната лихва от 22.07.2015 г. до изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА:
1. А. А. З., ЕГН **********, с адрес област Разград, община Завет, с.
Брестовене, ул. Никола Йонков Вапцаров № 102, понастоящем в Затвора
гр. Белене,
2. А. Е. Г., ЕГН **********, с адрес област Разград, община
Исперих, с. Драгомъж, ул. Борис Савов № 23, понастоящем в Затвора гр.
Белене,
ДА ЗАПЛАТЯТ на
адвокат Татяна Николаева Патаринска, от Адвокатска колегия-
Варна, личен № **********, с адрес на адвокатската кантора: гр. Варна,
ул. Македония № 72, офис 2, на осн. чл. 38, ал.2, във вр. с ал.1 т.2 от
Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 10 190
лв. /десет хиляди сто и деветдесет лева/, на осн. чл. 7, ал.2 т. 4 и т. 5
във вр. с чл.2, ал.2 и ал. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения,
адвокат Петър Петров Владов, от Адвокатска колегия-Варна,
личен № **********, с адрес на адвокатската кантора: гр. Варна, ул.
Радецки № 13, ет.2, ап.2, на осн. чл. 38, ал.2, във вр. с ал.1 т.2 от Закона
за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 2 560 лв. /две
хиляди петстотин и шестдесет/, на осн. чл. 7, ал.2 т. 4 във вр. с чл.2,
ал.2 и ал. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА:
1. А. А. З., ЕГН **********, с адрес област Разград, община Завет, с.
Брестовене, ул. Никола Йонков Вапцаров № 102, понастоящем в Затвора
гр. Белене,
2. А. Е. Г., ЕГН **********, с адрес област Разград, община
Исперих, с. Драгомъж, ул. Борис Савов № 23, понастоящем в Затвора гр.
Белене,
ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на бюджета на съдебната власт, по
бюджетната сметка на Окръжен съд – Разград, на основание чл. 78, ал.6 във
вр. с чл. 83, ал.1, т. 4 ГПК, следните суми:
11
- сума в размер на 14 000 лева /четиринадесет хиляди лева/-
представляваща държавна такса за уважените искове,
- сума в размер на 5 лева /пет лева/, представляваща държавна такса
в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, на осн. чл. 405, ал. 6
ГПК във вр. чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по Гражданския процесуален кодекс.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните с въззивна жалба пред Варненски апелативен
съд.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
12