Решение по дело №282/2020 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 260038
Дата: 8 март 2021 г. (в сила от 12 юли 2021 г.)
Съдия: Пламен Петров Деянов
Дело: 20201520200282
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

 Решение

 №...........................

гр. Кюстендил, 08.03.2021 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Кюстендилски районен съд, Х – ти състав, в открито съдебно заседание на петнадесети януари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: Пламен Деянов

При Секретаря: Гергана Милушева

Като разгледа докладваното от съдия Деянов АНД № 282 по описа за 2021 година на КРС и за да се произнесе, взе предвид следното:

И. Я.Ш., ЕГН – **********,***, чрез пълномощника си адв. Д.,***, обжалва наказателно постановление № 30-0000010/21.01.2020г., издадено от Началник ОО"АА" Кюстендил, с което на жалбоподателя, за нарушение на чл. 34,§1, изр.1, пр.1 от Регламент на ЕС № 165/2014 година на основание чл. 93 В , ал.17 ,т.1 от ЗАвПР е наложено наказание глоба в размер на 1500,00 лева; за нарушение на чл.23 § 1 на регламента на ЕС № 165/2014 година на основание чл. 105 , ал.1 от ЗАвПр е наложено наказание глоба в размер на 200,00 лева и за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП във вр. с чл.161, т.1,т.3 и т.4 от ЗДвП на основание чл.177 , ал.1 ,т.2, пр.2 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 100,00 лева.

Иска се отмяна на наказателното постановление, като се сочат допуснати нарушения на процесуалните правила и недоказаност на нарушенията.

Административнонаказващият орган не изпраща представител в съдебно заседание, но в придружително писмо, с което жалбата е изпратена в съда, изразява становище за неоснователността на жалбата и моли НП да бъде потвърдено.

Като разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

С АУАН бл. № 2711169/09.01.2020г. жалбоподателя е привлечено към административно-наказателна отговорност за извършване на: , за нарушение на чл. 34,§1, изр.1, пр.1 от Регламент на ЕС № 165/2014 година на основание чл. 93 В , ал.17 ,т.1 от ЗАвПР е наложено наказание глоба в размер на 1500,00 лева; за нарушение на чл.23 § 1 на регламента на ЕС № 165/2014 година на основание чл. 105 , ал.1 от ЗАвПр е наложено наказание глоба в размер на 200,00 лева и за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП във вр. с чл.161, т.1,т.3 и т.4 от ЗДвП на основание чл.177 , ал.1 ,т.2, пр.2 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 100,00 лева.

Твърди се ,че така изброените нарушения са извършени на дата 09.01.2020 година на изхода от гр. Кюстендил главен път Е 871 в посока село Пиперков чифлик, като жалбоподателя е управлявал специален автомобил Мерцедес, 1117 с рег. №*** от категория две собственост на „Феникс ЕКО МС“ ЕООД, гр. Кюстендил, ж.к.*** , бл. ***, ет.***, ап.** оборудван с аналогов тахограф SIEMENS тип 1318,27 с № 262856, като извършвал превоз за собствена сметка, по обясненията на водача- той и жалбоподател по делото.

Нарушението е установено при извършена на 09.01.2020 г. проверка на пътя от служители на ОО"АА"К. – свидетелите Б.Б.И. и С.И.К..

АУАН е съставен в присъствие на водача на автомобила той и жалбоподател. Връчен е именно на него, като е  отбелязано възражение, което в последствие при изготвянето на НП не е обсъждано от АНО.

Въз основа на съставения АУАН, на 09.01.2020 г. Началник ОО"АА" К. издал атакуваното НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по АУАН. Правната квалификация на нарушението според административнонаказващия орган е идентична с посочената в АУАН.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от

ПРАВНА СТРАНА

Въз основа заповед №РД-08-249/15.05.2015 г. се изяснява компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното НП.

Компетентността на актосъставителя по съставяне на АУАН следва по силата на закона, предвид качеството му на длъжностно лице - контролен орган по смисъла на чл. 91 вр. чл. 92, ал. 1 ЗАвПр. Предвид това събирането на допълнителни доказателства относно последната не е необходимо.

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.

Въпреки горното съдът споделя възраженията в жалбата, че в хода на АНП са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, НП следва да съдържа описание на нарушението, дата и място, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават, като следва да бъде посочена и нарушената правна норма, като в обстоятелствената част на НП следва да фигурират всички съставомерни факти.

Посочените като нарушени норми : чл. 34,§1, изр.1, пр.1 от Регламент на ЕС № 165/2014 година; чл.23 § 1 на регламента на ЕС № 165/2014 година ; чл. 105 , ал.1 от ЗАвПр  съдържат не една единствена хипотеза за извършено нарушение а няколко такива. Изписаните в диспозитива на издаденото НП като нарушени санкционни норми в своята лаконичност не дават ясна представа за волята на АНО, но и какво точно нарушение е извършено. Давайки правна квалификация на констатираните при проверката нарушения както актосъставителят, така и АНО са визирали извършването на повече от три видно от волята му за санкциониране на основание чл. 93в , ал.17 ,т.1 от ЗАвПр;чл.105 , ал.1 ЗАвПр и чл.177 , ал.1, т.2 пр.2 ЗДвП.В обстоятелствената част на двата акта /АУАН и НП/  е описано извършването на три самостоятелни административни нарушения, които имат изцяло различен фактически състав.

В конкретния случай не става ясно дали изобщо тахографски листи са били изготвени, респективно имало ли е обективна възможност те да бъдат предоставени, тъй като задължението за използване на тахографски лист при извършване на превоз е за водача на автомобила но следва и другото, задължението на превозвача да организира правилното използване на аналоговите тахографи и тахографските листи, което е съвсем различно от това, което съгласно приложената санкционна норма би следвало да се приеме, че не е изпълнено, като непредставянето на тахографски листи не води до категоричния извод, че има отказ, ме изобщо няма такива, както и че процесното МПС не е оборудвано с годен тахограф преминал на контролна проверка в срок от две години. АНО се е задоволил да посочи този апарат само като инвентарен номер но не е събрал и приложил за нуждите на делото необходимите писмени доказателство сочещи кога за последно апарата е представян на технически преглед и къде е станало това. Същото важи и за останалите констатации на проверяващите.По делото няма данни които безусловно да посочват жалбоподателя Ш. в какво качество е управлявал този автомобил собственост на фирма „Феникс ЕКО МС“ ЕООД. Не се представя нито трудов договор нито документ безспорно посочваш качеството му на превозвач. В издадения от АНО АУАН е вписано като т.4 СУМПС № *** и КТ № **** а в атакуваното НП по отношение на тази констатация е вписано Няма валидно свидетелство за управление на МПС. На лист № 4 по делото е представено копие от възражение на управителя на фирма „Феникс ЕКО МС“ Кюстендил. Видно от съдържанието на същото е това че автомобила не е собственост на тази фирма и с него не е извършван превоз за собствена сметка. Посочен е друг обект а именно фирма „Еспасионе“ ООД. Спорен остава и въпросът какво представлява автомобил със специален режим на движение и има ли специални автомобили така както АНО е вписал този в АУАН и НП. ЗДвП е регулирал, като е правно регламентирал движението на автомобили със специален режим, каквито са автомобилите на БНМП, пожарната, МВР и НСО поради което различната конструктивна особеност на определен автомобил не може да прави същият на специален такъв. Несъбирането и непредставянето на коректни писмени доказателства от страна на контролните органи или поне на извлечения от тях опорочава  производството по делото защото не дава възможност да стане ясно точно на какви доказателства се базира и крайното отношение на АНО къмто казуса. Очевидно е поредното разминаване във волята му и събраните за целта доказателства като не се прецезира внимателно за какво точно нарушение визирано в хипотезите на чл.93в, ал.17 , т.1 от ЗАвПр;чл. 105 , ал.1 от ЗАвПр и чл. 177 , ал.1 т.2 , пр.2 от ЗДвП става въпрос. Коментират се три правни норми, като във всяка от тях са визирани повече от две хипотези, които се различават по своя фактически състав, поради което за да се приложи тази норма следва да се опишат пълно и точно фактите и обстоятелствата, които определят едно деяние като съставомерно по тази разпоредба. Следва да е ясно че описанието непредставяне, не дава ясен и еднозначен извод относно това дали са съхранени по надлежният ред съответните документи поискани за проверка или е налице отказ да бъдат предоставени, както или въобще тези документи липсват.

Липсата на пълно, точно и ясно описание на нарушението от фактическа страна/ както в АУАН, така и в НП/, непосочването на обстоятелствата, при които същото е извършено, липсата на факти, касаещи датата на извършване на нарушението, винаги съставляват съществени процесуални нарушения, тъй като възможността нарушителят да бъде наясно в какво е обвинен, е била ограничена. Освен горното съдът споделя и становището, че неправилно е бил приложен материалния закон.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 30-0000010 / 21.01.2020г. , издадено от Началник ОО"АА" Кюстендил с, което НП на Й.Я.Ш., ЕГН – **********,***,  за нарушение на чл. 34,§1, изр.1, пр.1 от Регламент на ЕС № 165/2014 година на основание чл. 93 В , ал.17 ,т.1 от ЗАвПР е наложено наказание глоба в размер на 1500,00 лева; за нарушение на чл.23 § 1 на регламента на ЕС № 165/2014 година на основание чл. 105 , ал.1 от ЗАвПр е наложено наказание глоба в размер на 200,00 лева и за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП във вр. с чл.161, т.1,т.3 и т.4 от ЗДвП на основание чл.177 , ал.1 ,т.2, пр.2 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 100,00 лева.

Оставя без уважение искането за заплащане на адвокатско възнаграждение, след като по делото е представен договор за правна защита и съдействие в които не е вписано като изплатено такова. Т.Е. по делото не са направени разноски за процесуално представителство на жалбоподателя по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр. Кюстендил.

 

 

                                    Районен съдия: