№ 100
гр. Ловеч , 10.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ в публично заседание на седми
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА
при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20214310200162 по описа за 2021 година
С наказателно постановление № 544939-F571214 от 29.10.2020 год. на Живко Иванов
Адамов – Началник на Отдел „Оперативни дейности” Велико Търново в ЦУ на НАП,
оправомощен със Заповед № ЗЦУ –1149 от 25.08.2020 г., е наложена на ***** ЕООД, ЕИК
*****, гр. Ловеч, представлявано от Р. Д. В., ЕГН ********** на основание чл.53, ал.1 във
вр. с чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН и чл.185, ал.2, пр. последно на чл.185, ал.2 от ЗДДС,
във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС административно наказание –
имуществена санкция в размер на 3000,00 лева, за извършване на нарушение на нормативен
акт по прилагане на чл.118 от ЗДДС, за това, че mри извършена проверка на 17.09.2020 г. на
търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС , кафе - автомат за топли
напитки на самообслужване - вендинг автомат, находящ се в гр. Ловеч, ул. ***** №46,
монтиран на тротоара пред жилищен имот - къща е установено, че **** ЕООД в качеството
си на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н- 18 от 13.12.2006 г. на МФ, не е изпълнило
задължението си да монтира и използва фискално устройство, вградено в автомата на
самообслужване /ФУВАС/ с изградена дистанционна връзка с НАП, чрез което да отчита
всяка извършена продажба с визуализация на фискалния бон, регистриращ продажбата на
дисплей. При извършена контролна покупка, от страна на проверяващия екип в 14:50 ч. на 1
/един/ брой „горещ шоколад" на стойност 0.50 лв., заплатена с монета от 2.00 лв. от Л. С. Ж.
- член на проверяващият екип. Кафе - автоматът предостави напитката, върна ресто/три броя
монети от 0.50лв./, но не визуализира фискална касова бележка. На кафе автомата към
момента на проверката няма монтиран ФУВАС. От автомата се предлагат за продажба
топли напитки на цена за брой 0.50 лв. При проверка в информационната система на НАП се
установи, че ЗЛ няма регистриран ФУАС, чрез което да отчита приходите от продажби от
кафе автомата на самообслужване на адрес гр. Ловеч, ул. ***** №46.
За установените факти и обстоятелства е съставен протокол за извършена проверка №
0293418/17.09.2020г., съставен в присъствието на Р.Д. В. в гр. Ловеч, ж.к **** № 20,
фризьорски салон, стопанисван от ***** ЕООД, в който са документирани констатациите от
проверката и покупката на вендинг автомата, съставен на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50,
1
ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Нарушен е /осъществен е/ състава на чл.7, ал. 1 от НАРЕДБА Н-18/13.12.2006 на МФ
във вр. с чл.3, ал.8 от НАРЕДБА № Н-18 ОТ 13 ДЕКЕМВРИ 2006 Г. ЗА ЕГИСТРИРАНЕ И
ОТЧИТАНЕ ЧРЕЗ ФИСКАЛНИ УСТРОЙСТВА НА ПРОДАЖБИТЕ В ТЪРГОВСКИТЕ
ОБЕКТИ И ИЗИСКВАНИЯТА КЪМ СОФТУЕРИТЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕТО ИМ И
ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ЛИЦАТА, КОИТО ИЗВЪРШВАТ ПРОДАЖБИ ЧРЕЗ ЕЛЕКТРОНЕН
МАГАЗИН.
Посочено е, че установеното в АУАН нарушение се потвърждава от приложените
доказателства: ПИП № 0293418 от 17.09.2020 г.
Посочено е, че срещу съставения АУАН не е постъпило възражение.
АНО е посочила, че за да се определи административното наказание са взети предвид
тежестта на нарушението, всички смекчаващи и утежняващи обстоятелства и се констатира,
че не са налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН.Безспорно се доказва, че е
нарушило разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин( Н-18/13.12.200бг. ), във връзка с чл.3, ал.8, т.1 от същата наредба.
Посочил е, че разпоредбата на чл.7 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., е категорична, че
„Лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в
НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.". Посочил е, че липсата
на касов апарат е по-тежко нарушение спрямо други такива и засяга по-сериозно
обществените отношения имайки предвид разпоредбата на чл.12 от ЗАНН, да се
предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се
въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани". Приел е, че с
оглед установената фактическа обстановка и изложените мотиви извършеното деяние не се
отличава с по ниска степен на обществена опасност и не следва да се квалифицира като
маловажен случай.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят ***** ЕООД,
ЕИК *****, гр. Ловеч, представлявано от Р. Д. В., който го обжалва в срок чрез адв. Н. от
ЛАК и моли НП да се отмени като незаконосъобразно. Излага, че АУАН не е съставен в
присъствието на управителят на дружеството, с което е нарушен чл.40, ал.1 от ЗАНН, в
която насока е изложил и подробни аргументи, а освен това, и че АУАН не му е бил
предявен. Сочи, че в АУАН не са посочени мястото и датата на извършване на нарушението,
както и че било отбелязано, че на кафе – апаратът не е монтирано ФУВАС, но не било
отбелязано дали няма фискално устройство, каквато възможност позволява чл.3, ал.8, т.2 от
посочената за нарушена Наредба. Излага, че дори да се приеме, че формално има извършано
нарушение то същото се явява маловажно, в която насока също развива подробни
съображения, акцентирайки на обстоятелството, че досега дружеството не е наказвано и не
2
са му налагани санкции, както и че се касае евентуално за немаркиране на стока с ниска
стойност – 0.50 лв.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Н. от
ЛАК, който моли съда да отмени обжалваното НП, като неправилно и незаконосъобразно и
да осъди ответната страна да присъди на доверителят му направените по делото разходи за
адвокатско възнаграждение. Излага, че изцяло поддържа направените с жалбата възражения,
които доразвива в с.з. Сочи че машината не е на доверителят му, а на лицето В. Ст. В.,
което се доказало в хода на съдебното следствие, като св. В. лично в з.с. свидетелствал, че
именно той е поставил машината, като обявил на същата личния си телефон, на който
именно с него се свързали и служителите на НАП, но същите по неясно, каква причина
насочили проверката си към фирмата на доверителят му без да е имало какъв то и да е
писмен документ, че именно фирмата на доверителят му извършва дейност свързана със
стопанисване на процесния кафе апарат. Сочи, че при разпита на актосъставителката същата
заявила, че единствената възможност била за такава кафе машина да се монтира ФУВАС и
че нямало никаква възможност, която се дава от Закона, което не отговаряло на
разпоредбата на чл.3 ал.8 т.2 от Наредба Н – 18 на МФ. Сочи, че в случая не бил проверен и
наличния оборот в машината, което също съставлявало нарушение, тъй като при
извършването на проверка това обстоятелството следвало да бъде изследвано.
Ответникът – ТД на НАП гр. Велико Търново офис - Ловеч, редовно призовани не
изпращат представител. В съдът на 08.09.2021 г. с вх. №5928 са депозирани писмени
бележки от юриск. С. – процесуален представител на ответника, в които са изложени
подробни аргументи за законосъобразност на обжалваното НП, даден е отговор на всички
направени от жалбоподателят възражения и е направено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Л. С.
Ж., Р. Н. А., В. Ст. В. и М.С.М.в, от становището на процесуалния представител на
жалбоподателят и писмените бележки на процесуалният представител на ответника, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
На 22.09.2020 г. бил съставен Акт с бл. №F5771214 за установяване на
административно нарушение от св. Л. С. Ж. в присъствието на св. Р. Н. А. срещу*****
ЕООД, ЕИК *****, гр. Ловеч, представлявано от Р. Д. В., ЕГН **********, за това, че mри
извършена проверка на 17.09.2020 г. на търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от
ДР на ЗДДС , кафе - автомат за топли напитки на самообслужване - вендинг автомат,
находящ се в гр. Ловеч, ул. ***** №46, монтиран на тротоара пред жилищен имот - къща е
установено, че **** ЕООД в качеството си на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н- 18 от
13.12.2006 г. на МФ, не е изпълнило задължението си да монтира и използва фискално
устройство, вградено в автомата на самообслужване /ФУВАС/ с изградена дистанционна
връзка с НАП, чрез което да отчита всяка извършена продажба с визуализация на фискалния
бон, регистриращ продажбата на дисплей. При извършена контролна покупка, от страна на
проверяващия екип в 14:50 ч. на 1 /един/ брой „горещ шоколад" на стойност 0.50 лв.,
заплатена с монета от 2.00 лв. от Л. С. Ж. - член на проверяващият екип. Кафе - автоматът
3
предостави напитката, върна ресто/три броя монети от 0.50лв./, но не визуализира фискална
касова бележка. На кафе автомата към момента на проверката няма монтиран ФУВАС. От
автомата се предлагат за продажба топли напитки на цена за брой 0.50 лв. При проверка в
информационната система на НАП се установи, че ЗЛ няма регистриран ФУАС, чрез което
да отчита приходите от продажби от кафе автомата на самообслужване на адрес гр. Ловеч,
ул. ***** №46.
За установените факти и обстоятелства е съставен протокол за извършена проверка №
0293418/17.09.2020г., съставен в присъствието на Р.Д. В. в гр. Ловеч, ж.к **** № 20,
фризьорски салон, стопанисван от ***** ЕООД, в който са документирани констатациите от
проверката и покупката на вендинг автомата, съставен на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50,
ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, с което е нарушил разпоредбите на
чл.7, ал. 1 от НАРЕДБА Н-18/13.12.2006 на МФ във вр. с чл.3, ал.8 от НАРЕДБА № Н-18 ОТ
13 ДЕКЕМВРИ 2006 Г. ЗА ЕГИСТРИРАНЕ И ОТЧИТАНЕ ЧРЕЗ ФИСКАЛНИ
УСТРОЙСТВА НА ПРОДАЖБИТЕ В ТЪРГОВСКИТЕ ОБЕКТИ И ИЗИСКВАНИЯТА КЪМ
СОФТУЕРИТЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕТО ИМ И ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ЛИЦАТА, КОИТО
ИЗВЪРШВАТ ПРОДАЖБИ ЧРЕЗ ЕЛЕКТРОНЕН МАГАЗИН. АУАН е съставен на
22.09.2020 г. в присъствието на В.В., в качеството му на упълномощено лице. В акта не е
вписано възражение. Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното
наказателно постановление.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество, се преценява като основателна по
следните съображения.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник отдел
„Оперативни дейности“ Велико Търново в ЦУ на НАП, оправомощен със Заповед № ЗЦУ-
1149 от 25.08.2020 год. на Изпълнителния директор на НАП.
Наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок по чл.34 ал.3 от
ЗАНН.
Съдът не кредитира твърденията, изложени в жалбата, че актът не е бил съставен в
присъствие на представляващия дружеството и че положения подпис не е негов, както и че
акта не му е бил предявен. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че акта за
установяване на административно нарушение е бил съставен в присъствие на
упълномощено по силата на нотариално заверено пълномощно рег. № 8215/25.11.2014 г. от
управителят на дружеството лице – пълномощник В. Ст. В.. В акта е изписано, че същият е
съставен в присъствие на упълномощеното лице и същият е бил подписан от посоченото
4
лице. Видно от представеното по делото пълномощно лицето В. Ст. В. е имал право да
представлява дружеството пред различни институции в това число и пред НАП, в това
число и с правата да получава актове, срещу подпис.
Преценявайки обаче събраните по делото материали поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът не възприе изводите, направени от административния орган досежно
авторството на нарушението. Безспорно установено е и не се спори от страните, че в
описания по - горе обект не е имало монтирано фискално устройство, вградено в автомата
на самообслужване с изградена дистанционна връзка с НАП, чрез което да се отчита всяка
извършена продажба с визуализация на фискалния бон, регистриращ продажбата на
дисплея. Същественият въпрос, касаещ настоящият спор е дали именно жалбоподателят е
субект на това задължение и респективно дали неговата административна отговорност
следва да бъде А.жирана. Спецификата в случая е, че нито по време на проверката, нито
последващо е било установено жалбоподателят стопанисвал ли е процесния търговски
обект. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че
провереният обект не е имал никакви индивидуализиращи данни на фирма, нито работно
време, нито каквото и да било друго обстоятелство, което да говори, че там е действала
фирма. Единственото, което е било установено е било, че на автомата е бил обявен/посочен
телефон при въпроси, повреди и аварии, като няма спор по делото, че това е бил личният
номер на св. В.. Не е установено също жалбоподателят да е имал сключен договор за наем,
документ за произход или договор за наем на кафе автомата, по силата на който да
стопанисва и ползва кафе автомата.
Според настоящият съдебен състав липсата на тези съществени факти препятстват
възможността за правилна преценка и установяване съставомерността на нарушението.
Визираната като нарушена норма на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства,
изисква от лицата по чл.3 от същата наредба да монтират, въведат в експлоатация и
използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.
От събраните по делото доказателства обаче, не е категорично видно, че жалбоподателят се
явява лице по чл.3, ал.8 от Наредбата. Освен това на жалбоподателят е вменено в
извършване на нарушение, че към датата на проверката провереният обект не е имал
фискално устройство, вградено в автомата на самообслужване с изградена дистанционна
връзка с НАП, чрез което да се отчита всяка извършена продажба с визуализация на
фискалния бон, регистриращ продажбата на дисплея, но липсва посочване, и в акта, и в НП,
дали обекта е бил проверен за наличието на фискално устройство по чл. 2, ал. 2, т. 2, което
се вгражда в автомата, като фискалният бон, регистриращ продажбата, се издава на хартиен
носител, както повелява разпоредбата на чл.3, ал.8, т.2 от Наредбата. Както е посочено и по
– горе от страна на наказващият орган не само не е изяснен, но и не са събирани каквито и
да е доказателства, относно въпроса за субекта на нарушението. Това води съда да приеме,
че обвинението спрямо жалбоподателят да е извършил административно нарушение по
смисъла на чл.7, ал.1 във вр. с чл.3, ал.8 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ се явява
5
недоказано, още повече, че е от съществено значение за съставомерността на стореното като
административно нарушение по този законов текст началният момент на започване на
дейността – именно от започване на дейността се въвежда чл.7, ал.1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006г. на МФ и задължението за субекта да монтира, въведе в експлоатация и да
използва регистрирано в НАП фискално устройство. Не на последно място още в хода на
административно наказателната преписка св. В.В. е депозирал писмено обяснение, от което
се установява, че процесния кафе автомат е негова собственост, че е закупил същия втора
употреба от Р. Италия, но че няма никакви документи за произход на същия, както и че сам
го е разположил пред дома на свои приятел, където е бил и открит, като за услугата не
заплаща никакъв наем. Обстоятелството, че по делото е налице нотариално заверено
пълномощно с рег. №8215/25.11.2014 г., с което св. В. е упълномощен от управителката на
наказаното дружество, да представлява ***** ЕООД, ЕИК *****, гр. Ловеч, по никакъв
начин, само по себе си не води до извод от който да се установява, че дружеството по
какъвто и да е начин е свързано с процесния кафе автомат. Нещо повече, в хода на
съдебното следствие се събраха категорични доказателства от които се установява, че
процесния кафе автомат е именно на св. В.В., че последния е закупил същия от Р Италия, че
сам е поставил кафе автомата пред домът на св. М., че не е сключвал договор с този
свидетел за наем на мястото на което е бил поставен и открит от органите на приходната
администрация кафе апаратът, както и че свидетелят М. безвъзмездно му е предоставил
правото да ползва от неговата ел. енергия за ползването на автомата. Безспорно установено
е, и че на кафе автомата е бил поставен личния телефонен номер на св. В.. Именно тези
неопровергани факти се извличат от показанията на св. В. и св. М. дадени в хода на
съдебното следствие. Съдът не споделя становището на процесуалният представител на
ответника, че не следва да се кредитират показанията на св. В. тъй като последният като
лице живеещо на семейни начала с управителката на наказаното дружество се явявал
заинтересован от изхода на процеса. В хода на делото не се събраха, каквито и да било
доказателства, от които да се установява неистинност на показанията на св. В., дори
напротив, показанията на този свидетел съответстват на показанията на св. М., които не
бяха дискредитирани по никакъв начин, а и по делото липсват, каквито и да било
доказателства от които да се установява, че този свидетел е заинтересован от изхода на
делото и че с показанията си този свидетел изгражда защитната теза на наказаното
дружество.
На следващо място съдът намира, че в АУАН са описани от фактическа страна две
отделни нарушения – не визуализиране на фискална касова бележка и липсата на
регистриран ФУВАС, чрез което да се отчитат приходите от продажби от кафе автомата на
самообслужване. В наказателното постановление също са описани тези две нарушение.
Съгласно чл.42, т.4 и 5 и чл.57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН, както в АУАН, така и в
наказателното постановление следва да бъдат описани обстоятелствата, при които е било
извършено нарушението и посочени законовите норми, които са нарушени. В конкретния
6
случай видно от АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление като
нарушена е посочена разпоредбата на чл.7, ал.1 във вр. с чл.3, ал.8 от Наредба № Н-18, като
описаните факти запълват състава и на двете нарушения – по чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 и
по чл.3, ал.8 от същата Наредба.
Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано лице по този
закон е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е
поискан друг данъчен документ.
Съгласно чл.3, ал.8 от Наредбата Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, Лице, което извършва
продажби на стоки или услуги чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване, с
изключение на услуги по обмяна на валута, е длъжно да регистрира и отчита всяка
продажба:
1. чрез ФУВАС, като фискалният бон, регистриращ продажбата, се визуализира
само на дисплей, без да се издава хартиен документ, или
2. чрез фискално устройство по чл. 2, ал. 2, т. 2, което се вгражда в автомата, като
фискалният бон, регистриращ продажбата, се издава на хартиен носител.
В чл.7 от Наредбата, са предвидени задължения на лицата по чл.3, да монтират,
въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на
започване на дейността на обекта, а в ал.2 и ал.3 са предвидени забраните да се допуска
извършване на продажба на стоки и услуги от лицата по чл.3 без функциониращо
ФУ/ИАСУТД, освен в случаите, посочени в тази наредба и да се допуска работа с
ФУ/ИАСУТД от лицата по чл.3 без изградена дистанционна връзка с НАП, освен в
случаите, посочени в тази наредба.
Видно от посочените норми, в тях законодателят е предвидил няколко
самостоятелни и независими едно от друго задължения и забрани на лицата извършващи
продажби в търговски обекти и неизпълнението на което и да е от тях е самостоятелно
административно нарушение, за което е предвидена възможност за А.жиране на
административнонаказателната отговорност на лицата. Описаната и приета за установена
фактическа обстановка в АУАН и НП, съдържа описание на две отделни нарушения, едното
касаещо реда и начина за регистриране и за въвеждане в експлоатация на ЕКАФП, а другото
– реда за отчитане на продажбите, като и двете са субсумирани от административно-
наказващия орган под санкционната норма на чл.185, ал.2 от ЗДДС. Съобразно разпоредбата
на чл.18 от ЗАНН е следвало да бъдат наложени две отделни наказания. В процесния
случай, както наказаното лице, така и съдът трябва да гадае за кое от двете описани
нарушения е наложено наказанието. Това обаче е недопустимо в процедурата, при която се
налага наказание за извършено административно нарушение.
7
Съдът намира че АНО неправилно е приложил и санкционната норма на чл.185, ал.2
от ЗДДС. Нарушенията по чл.118, ал.1 от ЗДДС са наказуеми с налагане на санкция по
чл.185, ал.1 от ЗДДС, а не по втората алинея на същата разпоредба, т.е. обуславят различен
санкционен резултат.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че НП следва да се отмени като
незаконосъобразно.
Предвид изхода на делото искането на процесуалният представител на
жалбоподателят за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено до размер
от 440.00 лева, а в останалата част до 550.00 лв. да се отхвърли като неоснователно. В
случая е приложима разпоредбата на чл.18, ал.2 във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и на основание
чл.63, ал.4 от ЗАНН, следва да се определи размерът на сторените разноски за
възнаграждение за един адвокат. В конкретния казус санкцията, наложена с НП е в размер
на 3000.00 лв. и изчислен по приложимата разпоредба на чл.18, ал.2 във вр. с чл.7, ал.2, т.2
от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
претендираното в случая адвокатското възнаграждение от 550.00 лева се явява
неоснователно, тъй като при интерес от 1000 до 5000 лв., полагаемото адвокатско
възнаграждение е 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. С оглед на гореизложеното на
основание чл.63, ал.3 от ЗАНН /ДВ бр. 94/ 29.11.2019 г. / ТД на НАП Велико Търново
следва да заплати на ***** ЕООД, ЕИК *****, гр. Ловеч, представлявано от Р. Д. В., ЕГН
********** сумата от 440.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство пред Районен съд Ловеч. Същото е определено
в съответствие с обхвата на защитата, фактическата и правна сложност на делото.
Предвид изхода на делото, следва да се остави без уважение направеното от
процесуалният представител на ответника искане за присъждане на разноски.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 544939-F571214 от 29.10.2020 год. на
Живко Иванов Адамов – Началник на Отдел „Оперативни дейности” Велико Търново в ЦУ
на НАП, оправомощен със Заповед № ЗЦУ –1149 от 25.08.2020 г., с което е наложена на
***** ЕООД, ЕИК *****, гр. Ловеч, представлявано от Р. Д. В., ЕГН ********** на
основание чл.53, ал.1 във вр. с чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН и чл.185, ал.2, пр. последно
на чл.185, ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС
административно наказание – имуществена санкция в размер на 3000,00 лева, за извършване
на нарушение на нормативен акт по прилагане на чл.118 от ЗДДС, за нарушение на чл.7, ал.
1 от НАРЕДБА Н-18/13.12.2006 на МФ във вр. с чл.3, ал.8 от НАРЕДБА № Н-18 ОТ 13
ДЕКЕМВРИ 2006 Г. ЗА ЕГИСТРИРАНЕ И ОТЧИТАНЕ ЧРЕЗ ФИСКАЛНИ УСТРОЙСТВА
НА ПРОДАЖБИТЕ В ТЪРГОВСКИТЕ ОБЕКТИ И ИЗИСКВАНИЯТА КЪМ СОФТУЕРИТЕ
8
ЗА УПРАВЛЕНИЕТО ИМ И ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ЛИЦАТА, КОИТО ИЗВЪРШВАТ
ПРОДАЖБИ ЧРЕЗ ЕЛЕКТРОНЕН МАГАЗИН, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ответника ТД на НАП Велико Търново следва да заплати на Рали Стил
– 2010“ ЕООД, ЕИК *****, гр. Ловеч, представлявано от Р. Д. В., ЕГН ********** сумата от
440.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство пред Районен съд Ловеч, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за
присъждане на разноски в частта над 440.00 лева до 550.00 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от процесуалният представител на
ответника искане за присъждане на разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд
по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
9