Окръжен Съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
Председател: | | Катя Бельова |
| | | Емилия Топалова Деница Урумова |
| | | |
като разгледа докладваното от | Катя Бельова | |
Производство е по чл. 196 и сл. ГПК(отм.). С решение № 2069 от 24.06.2009 год. по Г. д. №32 по описа за 2008 РС-Р. е приел за установено по отношение на О. - Р. че М. П.,В. Й. , Т. К., А. Я., В. Я., Д. Я. и З. Я. всички със съдебен адрес Г.Б. У. и М.№. са собственици на основание земеделска реституция и наследство на недвижим имот – 5/6 ид.ч., намиращ се в землището на с.Б., м. "С. в.", с площ 2.300 дка по картата на възстановената собственост попада в имот №000597. Против това решение е постъпила въззивна жалба от О. Р. ответник по делото. Атакува се решението в цялост, навеждат се доводи за неправилност на решението, поради неправилно прилагане на материалния закон. Релевира следните оплаквания: О. Р. е собственик на процесния имот- АДС№25/1993 г.. Имота е отчужден за спортен терен “С.”. Процесния имот не е индивидуализиран. С жалбата са представени писмени доказателства: концесионен договор №344. Иска се съдът да отмени решението на районния съд и да постанови друго, с което иска да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. В съдебно заседание представител не се явява. Въззиваемите, ищци по иска, в законноустановения срок са депозирали възражение. Оспорват жалбата.Представят писмени доказателства. В съдебно заседание становището се поддържа. Жалбата е подадена в срока по чл. 197 от ГПК /отм./. Тя изхожда от легитимирано лице. Действията по подаване на жалбата са потвърдени от кмета на общината, така че в тази насока са неоснователни възраженията на въззиваемите(л.32,в.д.).Общината, срещу която е уважен иска с правно основание чл.97 ГПК(отм) има право да атакува решението.Освен това жалбата откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима.Разгледана по същество тя е неоснователна.Съображения: Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното: Ищците твърдят,че въз основа на земезелска реституция и наследствено правоприемство са собственици на нива в м.”С. в.” с площ 2.300 дка в землището на с.Б.. Преди масовизацията този имот е бил собствен на наследодателят им Д. А. Я. б.ж. на с.Б. починал на 29.11.1990 г.. Наследниците по реда на земеделската реституция са заявили имота за възстановяване. С влязло в сила решение №797 от 13.01.2005 г. постановено по Г.дело №931/2004 г. процесният имот е възстановен на наследниците. В решението е посочено , че съседи на имота са Бр.К. и от две страни А. М.. Въз основа на това решение ОС”З” е издала също възстановително решение в което обаче не са посочени граници. За изясняване на спора РС е допуснал и назначил съдебно техническа експертиза. От заключението на в.л.(неоспорено) се установява , че процесната нива не попада в игрището-стадион. Последното представлява затревена площ с две врати без мрежи. През 2005 г. имот №000597 е актуван като публична общинска собственост. Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях и е уважил предявения установителен иск намиращ правното си основание в чл.97 ГПК(отм).Безспорно установено е , че процесния имот съгласно чл. 2 от ЗСПЗЗ има характер на земеделска територия. От заключението на в.л. се установява, че процесният имот винаги е бил със статут на земеделска земя. Този имот е идентичен на описания в данъчния картон на наследодателя и владян от него до внасянето му в ТКЗС. В.л. го е идентифицирал на терена при извършеното на възложените му експертизи. Имота е възстановен на ищците по реда на ЗСПЗЗ. Представени са надлежни писмени доказателства от страна на ищците, при тежест върху им, относно това, че имота е наследствен, и че им е възстановен по реда на ЗСПЗЗ. При това положение същите установяват по несъмнен и категоричен начин твърдяните от тях права на собственост като основаващи се на реституция и наследство.От заключението на в.л. се установява , че имота не е отчуждаван. Освен това върху имота няма никакви мероприятия попадащи в обхвата на 10б ал.1ЗСПЗЗ. Имота попада извън и “затревената площ” (стадион). Няма реализирани обекти по смисъла на § 1в ал.1 и ал.2 от ДР на ППЗСПЗЗ възпрепятстващи реституцията. От доказателствата следва , че обобществената земя не е загубила характеристиките си на самостоятелен обект. Процесния имот е индивидуализиран със самостоятелни реални граници обект, земеделска земя извън регулацията на населеното място. Имота като земеделска земя подлежи на реституция в лицето на нейния собственик(наследници), притежавал я преди образуването му, съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Общината се легитимира като титуляр на правото на собственост върху имота въз основа на АОС №589/10.09.2005 г.. АОС има само декларативен характер, поради което и доказателствената му сила може да бъде оборена респективно материалноправното придобивно основание на Общината.Имайки предвид изложеното, съдът намира, че правилно е възстановен на ищците по реда на ЗСПЗЗ процесния имот.В този смисъл е неоснователно възражението на въззивника, че решението, с което е възстановен имотът на въззиваемите по реда на чл. 18ж ППЗСПЗЗ, е незаконосъобразно. Предявен е положителен установителен иск за собственост – чл.97 ГПК(отм.). В на процеса ищците са длъжни да проведат главно доказване на правото си на собственост върху процесната вещ, нещо което те са сторили. Ищците са собственици на имота въз основа на земеделска реституция и наследствено правоприемство, така че предявеният от тях иска по чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм./ срещу О. Р. се явява основателна и като такава, ще следва да се уважи. Първоинстанционният съд е постановил съдебният си акт в този смисъл, поради което въззивният съд го приема за законосъобразен и като такъв, ще следва да бъде потвърден. Без правно значение за случая е представения пред настоящата инстанция договора за концесия. Мотивиран от това, БОС РЕШИ: ПОТВЪРЖДАВА решение № 2069/24.06.09 г. по Г. д. № 32/08 г. на РС-Р.. Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред ВКС. Председател: Членове: |