№ 511
гр. С., 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
Членове:Димитър Г. Цончев
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Въззивно гражданско
дело № 20251800500868 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 111/26.04.2025 г., постановено по гр.д. № 1377/2024 г. по
описа на Районен съд Ихтиман, на осн.чл.422 ГПК, вр. чл. чл. 410, ал. 1, т. 2
КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е
приел за установено, че Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ)
дължи на „ЗАД Армеец“ АД следните суми: 2707.07 лева /две хиляди
седемстотин и седем лева и 07 стотинки/ - главница по регресно вземане
/изплатено обезщетение и начислени разходи за ликвидационна дейност/ във
връзка със застрахователна полица за застраховка Каско № 0306X0449954 и
щета № 10319030111079, която е настъпила на 30.11.2019 г. спрямо МПС
„Ауди“ с рег. № *********, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 25.01.2024 г. до
погасяване на дълга, както и сумата от 891.85 лева /осемстотин деветдесет и
един лева и 85 стотинки/ - законна лихва за забава върху главницата,
начислена за периода от 24.01.2021 г. до 24.01.2024 г., за които вземания е
издадена Заповед № 8568 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч.гр.д. № 4552 от 2024 г. по описа на Софийски районен съд;.
1
отхвърлил предявения обратен осъдителен иск от Агенция „Пътна
инфраструктура“ срещу „Автомагистрали“ ЕАД – за заплащане от
„Автомагистрали“ ЕАД на Агенция „Пътна инфраструктура“ следните суми:
2707.07 лева /две хиляди седемстотин и седем лева и 07 стотинки/ - дължима
главница по регресно вземане /изплатено обезщетение и начислени разходи за
ликвидацонна дейност/ във връзка със застрахователна полица за застраховка
Каско № 0306X0449954 и щета № 10319030111079, която щета е настъпила на
30.11.2019 г. по отношение на МПС Ауди с рег. № *********, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК - 25.01.2024 г., до погасяване на дълга, както и сумата от 891.85
лева /осемстотин деветдесет и един лева и 85 стотинки/ - законна лихва за
забава върху главницата, начислена за периода от 24.01.2021 г. до 24.01.2024
г.;
осъдил Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „ЗАД Армеец“
АД следните суми, представляващи сторени съдебни разноски в исковото и в
заповедното производство, а именно: 71.98 лева /седемдесет и един лева и 98
стотинки/ - заплатена държавна такса по ч.гр.д. № 4552 от 2024 г. по описа на
Районен съд - С., 50 лева /петдесет лева/ - присъдено юрисконсултско
възнаграждение по ч.гр.д. № 4552 от 2024 г. по описа на Районен съд - С.,
71.98 лева /седемдесет и един лева и 98 стотинки/ - заплатена държавна такса
по настоящото исково производство, 350 лева /триста и петдесет лева/ - внесен
депозит за изготвяне на експертиза по исковото производство, 40 лева
/четиридесет лева/ - внесен депозит за пътни разходи на свидетел по
настоящото исково производство и 100 лева /сто лева/ - определено
юрисконсултско възнаграждение по настоящото исково производство;
осъдил Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на
„Автомагистрали“ ЕАД сума в размер на 100 лева /сто лева/ - присъдено
юрисконсултско възнаграждение по делото пред ИРС.
Решението на РС Ихтиман е било постановено при участието на
„Автомагистрали“ ЕАД, в качеството му на трето лице - помагач на страната
на ответника по главния иск Агенция „Пътна инфраструктура“.
В установения от закона срок по чл. 259, ал.1 от ГПК, ответникът и
настоящ въззивник АПИ, чрез главен юрисконсулт Г. Н. е обжалвал
решението, като моли същото да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно изцяло, като предявения иск бъде отхвърлен, евентуално
уважен обратния иск срещу „Автомагистрали“ ЕАД, евентуално да се приеме,
че водачът на МПС е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат,
2
съгл.чл.51 ЗЗД. В жалбата са изложени редица доводи във връзка с
направените оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на решението и постановяването му в нарушение на
материалния закон.
Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови
доказателства. Претендира присъждане на разноски, прави се възражение за
прекомерност на хонорара на въззиваемия над предвидения минимум по
Наредбата.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна и първоначален
ответник „ЗАД Армеец“ АД не е подала отговор на жалбата.
Третото лице – помагач „Автомагистрали“ ЕАД са депозирали отговор
на въззивната жалба, с който се присъединяват към искането с нея касателно
неоснователност на главния иск срещу АПИ, евентуално считат решението на
РС Ихтиман, с което е отхвърлен обратния иск на АПИ срещу тях да бъде
потвърдено.
Във въззивното производство не са събирани доказателства.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз
основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, е
описана в обжалваното решение и е относима към процесния казус, поради
което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на обжалвания съдебен акт, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
І. По валидността
Обжалваното в настоящото производство съдебно решение е валидно,
доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е
подписано от разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля е
ясно и разбираемо формулирана.
ІІ. По допустимостта
Решението е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на
положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на
правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително
предявения такъв.
ІІІ. По същество
По делото се установява, че на 30.11.2019 г., около 15 часа на
Автомагистрала Тракия, в посока от С. към П., в района на **-Ти километър,
лек автомобил „Ауди“ с рег. № ********** по време на движение е
реализирал ПТП, предизвикано от внезапно излязло на пътното платно
животно - куче, в резултат на което били причинени имуществени вреди в
предната част на автомобила, като същият бил транспортиран от друг
автомобил /репатрак/ поради уврежданията. МПС било застраховано по
имуществена застраховка Каско на МПС в „ЗАД Армеец“ АД, със срок на
валидност от 01.02.2019 г. до 21.01.2020 г. и че застрахователното дружество,
3
след подадено заявление до него от водача на автомобила - Д.К.Д., заплатило
сумата от общо 2707.07 лева, представляваща застрахователно обезщетение
във връзка с увредената вещ, в това число и разходи по ликвидационна
дейност в размер на 10 лева.
Според ищеца наличието на животно на пътното платно представлява
неизпълнение на задълженията на Агенция „Пътна инфраструктура“.
Във връзка с претендираните суми било инициирано заповедно
производство по чл. 410 от ГПК - ч.гр.д. № 4552 от 2024 г. по описа на СРС, по
което е издадена заповед за изпълнение, но поради подадено възражение са
дадени указания за предявяване на установителен иск.
Ищецът иска да се постанови съдебно решение, с което да бъде
установено, че ответникът му дължи следните суми: 2707.07 лева - главница
за дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението до погасяване на
задължението и 891.85 лева - мораторна лихва за периода от 24.01.2021 г. до
24.01.2024 г.
Видно от комбинирана застрахователна полица за застраховка Каско №
0306Х0449954, е налице валидно сключена имуществена застраховка „Каско“
по отношение на лек автомобил Ауди А4 с рег. № *********, със
застраховател по полицата „ЗАД Армеец“ АД, представляван от посредник
/агент/, а като застрахован е посочено лицето Ж.С.К.. Застрахователната
полица е със срок на действие от 00:00 ч. на 01.02.2019 г. до 23:59 ч. на
31.01.2020 г. Към делото е представен и препис от общите условия на
застрахователното дружество.
От свидетелство за регистрация на МПС е видно, че л.а. „Ауди А4“ с
рег. № ********* е собственост на Ж.С.К..
Като писмени доказателства по делото са приобщени и: заявление за
изплащане на щета, подадено от Д.К.Д., два броя доклад по щета №
10319030111079, два броя описи на щети по претенция № 10319030111079,
три броя опис- заключения по щета № 10319030111079 и заявление за външен
оглед, от съдържанието на които се прави извод, че във връзка процесното
МПС Ауди А4 с рег. № ********* е заведена претенция пред застрахователя
по повод причинени на същото имуществени вреди, а така също и по повод
извършено репатриране. Приложен е и препис от възлагателно писмо, от
което видно, че същото е насочено към автосервиз Евел ЕООД за ремонтиране
на МПС Ауди А4 с рег. № *********.
Приложените два броя преписи от фактури удостоверяват, че
4
застрахователното дружество е заплатило на собственика на автомобила сума
в размер на 112.10 лева, а на „Евел“ ЕООД - автосервиз сума в размер на
2584.97 лева.
От разпита на св. Д.К.Д. се установява, че не си спомня точно на коя
дата пътувал от гр.С. за Д. и докато шофирал л.а. „Ауди“ А4, собственост на
съпругата му, недалеч от С., отдясно на пътя по посока на движението му
изскочило животно, отдясно колата се разминала с него, но въпреки усилията
му то се ударило в лявата страна на автомобила. Допълва, че животното
внезапно пресякло цялата магистрала първо от другата страна.
Свидетелят заявява, че се е наложило репатриране на автомобила, като
дошли и полицаи, които съставили протокол за ПТП. Заявява, че настъпилите
от инцидента вреди били нанесени в предна броня, радиатор на климатроник,
долна подмоторна кора, предна маска. Касателно пътната обстановка
изяснява, че било ветровито, сухо и светло, управлявал автомобила със
съобразена скорост от около 120-130 км.ч и ползвал спирачната система,
възприел визуално животното с периферното си зрение, когато е дошло в
неговата лента. Свидетелят посочва, че не е забелязал предпазни съоръжения,
като мрежи или други да са били поставени или монтирани на магистралата, а
от лявата му страна имало само мантинели, нямало знаци, които да указват за
преминаване на животни. Не може да идентифицира животното, единствено
уточнява, че било много бързо и оставило козина по предната част на
автомобила.
От приетата по делото съдебно-авотехническа експертиза се установява,
че съгласно материалите по делото - Протокол за ПТП с № 1678943 издаден на
30.11.2019 г., Заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС по
застраховка „Каско на МПС“ от 02.12.2019г. и Опис- заключение по щета№
10319030111079 /04.12.2019г./ 07.01.2020г. /24.01.2020 г. за вреди на МПС,
видимите щети по процесния лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, с рег.
№ ********** били следните: Облицовка предна броня, Решетка радиатор,
Лява решетка предна броня Ляв фар за мъгла, Капачка дюза фар, Преден ляв
подкалник Предна кора под ДВГ, Рамка радиатори, Радиатор воден
Кондензатор, Интеркулер, Тръба над охладител възд. пълн., Ляв въздуховод
радиатор, Външен ляв държач предна броня, Подп. лява рамка над радиатори,
Ел. инсталация предна броня, Преден ляв външен сензор парктроник, Преден
5
ляв вътрешен сензор парктроник, Държач преден ляв вътрешен сензор, Тръба
интеркулер, Панел вентилатори ПВЦ кора под предна броня, Държач
радиатори, Букси на преден ляв парктроник, Букси ляв халоген, Вентилаторни
перки. Установено е също така, че произшествието настъпило на
автомагистрала „Тракия“, която е автомобилен път, който не обслужва пряко
прилежащата територия, предназначен е за високи скорости при специални
правила за движение, с разделени платна за движение в двете посоки, не
пресича пътища, железопътни и трамвайни линии и пешеходни пътеки на
едно ниво и е обозначен със знаци за автомагистрала и от техническа гледна
точка може да се определи, че описаните увреждания на лек автомобил марка
„Ауди“, модел „А4“, с рег. № ********** могат да се получат по описания към
Първа задача механизъм - от сблъсък на МПС с биологична единица (животно
- куче), като при настъпване на събитие от такова естество ще се намират в
пряка и причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП.
В експертното заключение се определя и стойността, необходима за
възстановяване на лек автомобил „Ауди“, модел „А4“, с рег. № **********,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП - 5740.44 лева,
като обичайните разходи по ликвидирането на щети по риск „Каско“ при ПТП
са между 15 и 25 лева.
От свидетелските показания и отразеното в Протокол за ПТП №
1678943 от 30.11.2019 г. става ясно, че служители на МВР са посетили мястото
на инцидента и са съставили протокол.
По делото е представена и регресна покана, изпратена от ищцовото
дружество до ответника, получена на 06.04.2020 г., с която покана от Агенция
„Пътна инфраструктура“ е поискано да възстанови сторените от
застрахователя разходи /застрахователно обезщетение и ликвидационни
разходи/ във връзка с настъпилото събитие.
С оглед на гореустановеното от фактическа страна, съдът възприе
следните правни изводи:
Предявен е предявен регресен иск с правно основание чл.422 КПК, вр.
чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, като същият е
6
обусловен от установяване на следите факти: 1) наличие на валиден договор за
имуществено застраховане между увредения и застрахователя и плащането по
него на обезщетение за настъпили вреди в срока на застрахователното
покритие, 2) настъпила деликтна отговорност, изразяваща се във виновно
противоправно поведение /действие или бездействие/ на служители на
ответника възложител на работата, в резултат на което е настъпило
застрахователното събитие, което има причинна връзка с конкретния
вредоносен резултат.
Протоколът за пътно-транспортно произшествие, който е съставен от
полицейски служител, посетил мястото на инцидента и възприел
обстоятелствата около катастрофата представлява официален свидетелстващ
документ с обвързваща материална доказателствена сила относно
удостоверените в него обстоятелства, непосредствено възприети от
длъжностното лице след инцидента факти, относими за механизма на
произшествието.
Съотнесени към експертното заключение и възприятията на разпитания
по делото свидетел, установените факти и обстоятелства неоспоримо и
категорично сочат за наличие на установена причинно следствена връзка
между настъпилите вредоносни последици и липсата на обезопасителни
прегради и предупредителни пътни знаци за опасността от внезапна и
неконтролирана поява на животни на пътя.
От представения и приобщен по делото снимков материал става ясно, че
в предната лява част на процесния лек автомобил са били нанесени видими
щети.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, а според повелята на чл. 49 от
ЗЗД, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Според чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу възложителя за възложената на трето лице работа, при или
по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД, а чл. 30, ал. 1 от ЗП
регламентира, че АПИ осъществява дейностите по изграждането, ремонта и
7
поддържането на републиканските пътища, като в чл. 3, ал. 2 от ЗП е
уточнено, че Републикански пътища са автомагистралите, скоростните
пътища и пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват
транспортни връзки от национално значение и образуват държавната пътна
мрежа.
Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването
на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за
чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Лицата, които са
възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да
правят възражения, че са невиновни в подбора на изпълнителите на работата и
да се позовават на други лични основания за освобождаването им от
отговорност.
Според задължителните разяснения, дадени в Постановление №
7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 от ЗЗД за
вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на
възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно
измежду тях с действията или с бездействията си е причинил щетите.
В настоящия случай се установява, че произшествието е настъпило на
автомагистрала „Тракия“, като съгл. чл. 19, ал. 1 от ЗП републиканските
пътища се управляват от Агенция „Пътна инфраструктура“.
Според пар. 1, т. 14 от ДП към ЗП „поддържане на пътищата“ е дейност
по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно
движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно
износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на
пътищата, като на АПИ е вменено задължението да поддържа
републиканските пътища и магистралите.
Горното изисква АПИ да полага необходимата грижа за осигуряване на
безопасно движение на превозни средства по автомагистралните участъци,
включително като не се допуска и ограничава появата на животни на пътното
платно.
В настоящия случай именно поради навлязло на пътното платно
животно е реализирано процесното произшествие, в резултат на което са
настъпили гореописаните материални щети.
8
В случая ответникът не ангажира и доказателства, установяващи
съпричиняване на вредите от страна на водача на лекия автомобил, съгл.чл.51,
ал.2 от ЗЗД. Не се доказа, че същият с поведението си и начина на реакция
преди сблъсъка с животното да е допринесъл с по някакъв начин за
вредоносния резултат, нито че е могъл или е бил длъжен да го предотврати.
Напротив, използвайки своевременно спирачната система на автомобила си
той е реагирал в границите на възможното и е предприел действие за
ограничаване на щетите. Междувременно не се установи процесният пътен
участък да е бил обозначен със знаци за възможно преминаването на животни,
с оглед предварително изостряне на вниманието на водача, нито се ангажираха
данни за наличие на обезопасителни мрежи и/или прегради до пътя на
магистралата, недопускащи преминаване на животни на пътя.
С оглед основателността на иска, предявен от „ЗАД Армеец“ АД против
Агенция „Пътна инфраструктура“, допустим, но неоснователен се явява
подадения в условията на евентуалност обратен иск от Агенция „Пътна
инфраструктура“ срещу „Автомагистрали“ ЕАД.
По делото се установява, че между АПИ - възложител и
„Автомагистрали“ ЕАД - изпълнител е сключен Договор за обществена
поръчка № РД-38-1 от 30.08.2019 г. Съгл. чл. 5 от съглашението, дейностите по
поддържането на републиканските пътища се възлага от възложителя на
изпълнителя посредством месечни, допълнителни и извънредни задания, а в
чл. 28 от договора е уредено, че при причиняване на ПТП и/или възникване на
щета в резултат на изпълнение или неизпълнение предмета на договора, както
и на всякакви нормативни и технически изисквания, които следва да се
спазват при изпълнението, изпълнителят носи пълна имуществена и
неимуществена отговорност за причинените вреди.
По казуса обаче не са представени и приети доказателства, от които да е
видно, че възложителят е изискал, а изпълнителят се е задължил изрично да
реализира мерки и дейности, свързани обезопасяване на магистралата от
навлизане на животни на пътното платно.
Ето защо районният съд правилно е приел, че изпълнителят
„Автомагистрали“ ЕАД по договора за възлагане на обществена поръчка не
следва да носи отговорност за настъпилото на 30.11.2019 г. произшествие, тъй
като не е бил надлежно и изрично ангажиран и обвързан в тази насока, поради
което обратният иск се явява неоснователен, като недоказан.
9
В обобщение на гореизложеното, главният иск се явява доказан по
основание и размер, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
атакуваното решение на РС Ихтиман – потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
По разноските:
Правилно и стриктно районният съд, съобразявайки трактовките на т.
12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г., по тълкувателно дело № 4
от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, при предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415,
ал.1 ГПК иск, се е произнесъл за дължимостта на разноските, направени в
заповедното и в исковото производство, като съобразно изхода на спора е
разпределил отговорността между страните.
Въз основа на изхода от спора пред въззивния съд, Агенция „Пътна
инфраструктура” следва да бъде осъдена да заплати на въззивника „ЗАД
Армеец“ АД сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение за
юрисконсулт К., предвид обстоятелството, че делото не може да се дефинира
като казус с висока фактическа или правна сложност, не е подаден отговор на
въззивната жалба, но процесуалният представител се е явил в о.с.з. пред
въззивния съд и е изразил становище по нея, което обуславя в полза на
застрахователното дружество да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 25 НЗПП в минимален размер.
Въз основа на всичко, изложено дотук, съдебният състав намира жалбата
за неоснователна, поради което атакуваното първоинстанционно решение
следва да бъде изцяло потвърдено.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО решение № 111/26.04.2025 г., постановено
по гр.д. № 1377/2024 г. по описа на Районен съд Ихтиман
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „ЗАД
Армеец“ АД сумата в размер на 100,00 (сто) лева, представляващи разноски
за процесуално представителство пред въззивния съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
10
1._______________________
2._______________________
11