№ 723
гр. София, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000500662 по описа за 2025 година
взе предвид следното:
Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по жалба на Д. Б.
С., чрез адв.Р. М. от САК насочена против Решение № 3/08.01.2025 г., постановено по т.д. №
60/2022 г. по описа на ОС Кюстендил в частта му, с която предявеният от въззивника иск
против ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ иск с правно основание 432, ал.1 КЗ за присъждане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди под формата на понесени болки и
страдания в следствие на увреждания, получени при пътно-транспортно произшествие на
04.07.2022 г., около 19:02 часа, в гр. Кюстендил, на ул. „Цар Освободител“ № 328, при
кръстовището с ул. „Овощарска“, когато Л. К. Х. е причинил виновно ПТП при управление
на мотоциклет марка и модел „Сузуки СВ650“, с peг. № *******, същото с валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, на автомобилистите, сключена със
ЗАД „ДаллБогг:ЖИ.т и Здраве” АД, по полица № BG/30/***, валидна от 15/04/2022 г. до
14/04/2023 г. е отхвърлен над сумата от 50 000 лв., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на уведомяването на застрахователя 03.08.2022 г., до окончателното
изплащане на обезщетението за неимуществени вреди до пълния претендиран размер от 140
000 лв.
Във въззивната жалбата се поддържа се поддържа неправилност на обжалваното
решение, поради нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи се в едностранна
и превратна преценка на приобщените по делото доказателства, вкл. поради неправилно
приложение на относимия към казуса материален закон в нормата му на чл.52 ЗЗД, довело и
до необоснованост на акта на СГС.
По подробно изложени доводи в подкрепа на всяко едно от оплакванията се иска от
настоящата инстанция да отмени първоинстанционното решение изцяло и по съществото на
спора се постанови пълно уважаване на предявените искове.
В отговора по въззивната жалба насрещната страна, чрез процесуалния си
представител, оспорва наведените в нея доводи и поддържа правилност на решението на ОС
Кюстендил.
1
Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си по
чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност на първоинстанционното
решение в неговата цялост, а за допустимост - в обжалваната му отхвърлителна част,
прецени твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото
доказателства, съобразявайки основанията за неправилност на решението, посочени във
въззивната жалба, приема следното:
Обжалваното решение на ОС Кюстендил е валидно и допустимо в обжалваната му
отхвърлителна част, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на неговата
правораздавателна власт и в съответната форма, по редовно предявен иск. Същото е влязло
в сила в частта му, с която е присъдено обезщетение за причинените на въззивника
неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., както и в частта, с която му е присъдено
обезщетение за причинените му имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези
суми, считано от датата на уведомяване на ответника с извънсъдебната претенция -
03.08.2022 г. до окончателното им изплащане.
Така е формирана сила на пресъдено нещо по отношение наличието на всички
елементи на фактическия състав на предявените по делото искове с правно основание
чл.432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от Д. Б. от гр.Кюстендил срещу ЗАД
"Далл Богг: жИ.т и здраве" АД, ЕИК *********, която е задължителна и за настоящата
въззивна инстанция, а именно: 1/ наличие на валидно застрахователно правоотношение по
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител
на вредата Л. К. Х. и застрахователя - въззиваем, както и 2/ в кумулативна даденост
елементите от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, на което правно основание
почива отговорността от прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди - виновно протИ.правно поведение
/действие/бездействие/ от страна на извършителя на деликта, причинило вреда на
пострадания, както и причинно-следствена връзка между вредата и протИ.правното виновно
поведение.
По отношение единствено релевантните и спорни пред настоящата инстанция
въпроси относно размера на дължимото се обезщетение за причинените на въззивника С.
неимуществени вреди в резултат на протИ.правното виновно поведение на деликвента Л. Х.,
застрахован по застраховка „ГО“ при застрахователя, въззиваем пред първоинстанционния
съд са събрани писмени и гласни доказателства, вкл. са допуснати и изслушани две
самостоятелни медицински и самостоятелна психологическа експертизи, при чийто
самостоятелен анализ настоящия решаващ състав приема следното от фактическа и правна
страна:
Неоспорените от страните писмени доказателства, вкл. приетия за ненуждаещ се от
първоинстанционния съд по реда на чл.146, ал.1, т.4 ГПК факт относно наличието на
одобрено споразумение от съда от 17.05.2023 г. по НОХД № 20231520200401 по описа на
PC-Кюстендил, са установили по безсъмнен начин механизмът на настъпване на процесното
ПТП на 04.07.2022 г., както следва: На посочената дата в гр. Кюстендил, на ул. „Цар
Освободител“, при кръстовището с ул. „Овощарска“, в посока на движение от с. Ябълково
към центъра на гр. Кюстендил, управлявайки мотоциклет марка и модел „Сузуки СВ650“, с
peг. № ******* и нарушавайки правилата за движение – чл.5, ал. 1, т. 1, т. 2, чл. 20, ал. 1 и ал.
2 от ЗДвП, при приближаване към пешеходна пътека тип „Зебра“ Л. К. Х. е реализирал ПТП,
при което по непредпазлИ.ст е причинил средни телесни повреди на повече от едно лице,
вкл. и на въззивника, като не пропуснал движещата се по нея пешеходка З. С. С. и я
блъснал, а в следствие на удара мотоциклетът продължил движението си по тротоара и
блъснал движещия се по него пешеходец Д. Б. С.. Към момента на настъпване на описаното
ПТП Л. Х. не е притежавал необходимата правоспособност за управление на посочено
превозно средство, а осъщественото от него е престъпление по чл.343, ал. 3, б. „а“, пр. 2, вр.
чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, за което му е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ в размер на 8 месеца, чието изтърпяване е отложено по реда на чл.
66 от НК за срок от 3 г., вкл. е лишен от право да управлява МПС за срок от 8 месеца.
Приобщените писмени доказателства, представляващи медицинска документация по
2
повод проведеното лечение на въззивника, както и неоспорената медицинска експертиза,
изслушана пред първоинстанционния съд, установяват еднозначно, че от удара от
мотоциклета въззивникът е получил телесно увреждане, изразяващо се в счупване на
дисталната част на тибията на левия долен крайник, закрито /счупване на лявата подбедрица
- двете кости под коляното, причинило оток, деформация /изкривяване/, силни болки и
невъзможност за стъпване на левия долен крайник.
Непосредствено след инцидента същият е бил закаран за лечение в МБАЛ „Д-р
Никола Василиев“ АД гр. Кюстендил, където след проведени диагностични процедури му е
била поставена горната диагноза, а в ранните часове на следващия ден - 05.07.2022 г. е
приет в УМБАЛ „Света Анна“ АД гр. София.
На 08.07.2022 г. е била извършена операция, при която е направено открито
наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, Тибия и Фибула, чрез срединен достъп
проксимално от тубероситас тибие и по тъп и остър начин е достигнато до костта, след което
е трепаниран канала на костта и е поставен UTN 345 мм. Проксимално и дистално от
фрактурата са поставени перкутанно застопоряващи винтове. Поставена му била
окончателна диагноза: Фрактура крурис синистри /Счупване на неуточнена част на
подбедрицата, закрито/, със придружаващи заболявания: Инсулинозависим захарен диабет, с
множествени усложнения; Есециална (първична) хипертония.
От болничното заведение въззивникът е изписан четири дни след операцията - на
12.07.2022 г., с антикоагулантна профилактика до 30-тия ден от операцията и да ходи с две
помощни средства по указания в клиниката начин, без да натоварва оперирания крайник.
За планова екстракция на остеосинтезно средство въззивникът е постъпил повторно на
05.09.2022г. в Клиниката по ортопедия и травматология към УМБАЛ „Света Анна“ АД-гр.
София, където е бил опериран в деня на постъпването си за отстраняване от костта на
имплантирани уреди от тибия и фибула.
По време на този му болничен престой е проведена и терапевтична схема с редица
медикаменти, правени били превръзки и рехабилитация, като е изписан на 08.09.2022 г.
Според заключението на експерта медик тази операция е предприета, за да се
постигне по-ранно раздвижване на крайника и по-бързо срастване на счупените кости.
При изслушването му в о.с.з. от 19.12.2023 г. вещото лице е заявило, че е извършил
личен преглед на въззивника след изготвянето на писмената му експертиза, който преглед,
наред с документите, представени при него, са наложили частично промяна на
първоначалното му заключение. Установено е от прегледа и медицинската документация
/която не е представена по делото/, че не се е получило срастване между двете кости при
въззивника, което е наложило допълнителна трета операция, която се е провела през месец
август 2023 година. При нея е бил изваден поставения при първата операция остеосинтезния
материал и е бил заменен с друг.
Вещото лице сочи като причината за операцията непълното срастване на двете кости,
като не се ангажира да даде категорично заключение относно конкретните причини, довели
до този резултат и респ. - извършването на допълнителна оперативна интервенция /
неправилно лечение или поведение от страна на пациента, други придружаващи
заболявания/. Сочи, че независимо от използваните модерни материали не се е получило
пълно срастване и счита, че налично хронично заболяване /например диабет/, също може да
доведе до по-продължително лечение и забавяне на възстановяването на този вид фрактура,
с последвалото лечение.
Вещото лице ендокринолог по втората изслушана от първоинстанционния съд
медицинската експертиза е докладвало, че въззивникът ищецът страда от Захарен диабет,
тип 2 - диабетна полиневропатия, както и от диабетна ангиопатия на долни крайници. Това
заболяване е с дългогодишна давност - от 2009 г. и хронични усложнения от преди
процесния инцидент, но е налице добър контрол на гликемичните нива до ПТП. От
медицинските документ се установяват повишени нива на кръвната захар при въззивника в
първите часове след настъпване на ПТП-то, което вещото лице обяснява със стреса и
неприемането на предписаните медикаменти за контрол на гликемичните нива. След
осъществената оперативна интервенция и в ранния постоперативен период, също е
3
наблюдавано нормализиране на нивата на кръвната захар.
Според вещото лице няма допълнително появили се усложнения на обсъжданото
заболяване като последица от процесния пътен инцидент, а завишаването на дозата инсулин
във възстановителния период се обяснява с намалената двигателна активност /увеличаване
на дозата е предприето само във възстановителния период/.
Изслушаната неоспорена от страните съдебно-психологическата експертиза е
установила, че въззивникът не страда от психично разстройство и не се води на диспансерен
отчет, вкл. не му е извършвана консултация с психолог до момента. Процесният пътен
инцидент е предизвикал у него реакцията на стрес и продължително разстройство в
адаптацията, изразяващо в дискомфорт от болката и страх за здравето и жИ.та, промяната в
жизнения стил в личен и социално значим план. Това състояние е продължило 8-9 месеца и
се характеризира с повишено безпокойство и тревожност, нарушения в съня, както в
емоционално оценъчните функции на личността, особено интензивни до осем месеца след
ПТП. Такива са били налице и към момента на освидетелстването му, макар и не със същата
интензивност. Тези реакции не представляват психотонично разстройство, но са нарушение
значими за него житейски стереотипи и фрустриране на уменията да функционира като
успешна личност.
Към момента на освидетелстването в значителна степен е преодоляна социалната
дезадаптация и чувството за тревожност, но не е възстановено умението да се
рационализират страховете.
Показания относно вида и интензитета на преживените от въззивника физически
болки и негативни психични изживявания във връзка с процесното ПТП пред
първоинстанционния съд да дали съпругата на въззивника М. С. и неговия приятел Ц. Д..
От тях С.а е заявила, че след прибирането си от болницата, където му е извършена
операция на счупения крак, съпругът й търпял силни болки, които не му позволявали нито
да спи, нито да стои спокойно и налагали приемане на болкоуспокояващи за период от около
3 месеца. Освен това бил битово зависим от нея, а когато искал да излезе от апартамента - и
от приятелите си, които му помагали да се придвижва. Купили инвалидна количка, с която се
придвижвал първоначално, а после и две патерици - трябвало да се раздвижва постепенно. С
патериците се придвижвал 3-4 месеца. Изкарал и няколко курса по физиотерапия, като
първият започнал 2-3 месеца след инцидента. Променил се и в емоционално състояние -
станал по-затворен, несигурен, ограничил контактите си. Преди инцидента ходел да помага в
машинния център за пране на килими, който притежавали, но след инцидента не можел да
прати това.
В показанията си свидетелят Д. сочи, че е видял въззивникът непосредствено след
инцидента в болницата, където той стенел от болка. След операцията го посещавал често в
дома им и му помагал да се придвижва с количката.
Въззивната инстанция приема, че преценени вкл. в светлината на чл.172 ГПК
показанията на посочените свидетели следва да се кредитират, т.к. се подкрепят изцяло от
установеното от писмените доказателства и заключенията на изслушаните експертизи по
делото.
При отчитане на горните факти въззивната инстанция намира за справедлИ.
определеното от първоинстанционния съд като заместващо обезщетение за претърпените от
въззивника неимуществени вреди обезщетение в размер на общо 50 000 лева.
Същото държи сметка за обстоятелството, че полученото от процесния инцидент
телесно увреждане на въззивника е единствено, както и за неговия характер, проведеното му
оперативно лечение - трикратно, като второто и третото са за отстраняване, респ. - подмяна
на поставената първоначално остеосинтеза, болките и страданията, които е изпитвал
непосредствено след получаването му и по време на целия лечебен период, обстоятелството,
че за период от около три месеца въззивникът е бил зависим и то не в пълен обем от чужда
помощ в бита си.
Съобразено е с установеното обстоятелството относно по-продължителния
възстановителен период /в отлика от обичайните при подобни увреждания/, поради
забавеното пълно срастване на счупените кости, за което обстоятелство вещото лице не е
4
дало категорично заключение каква е причината, като в голяма степен на вероятност е
посочило това да е наличието на предхождащо заболяване на въззивника - диабет тип две
/което няма връзка с процесния инцидент/, без обаче увреждането да е довело до трайно и
невъзвратимо увреждане на засегнатия крайник и изпълняваните от него двигателни
функции.
Според решаващият състав този размер на обезщетението отговаря в най-пълна степен
и на установеното досежно психологическото състояние на въззивника, което търпи обратно
развитие след първоначално преживения шок и стрес от полученото телесно увреждане,
макар според експертизата все още да не е възстановено в обичайното си нормално
състояние. Обстоятелството, че получените от него реакции в следствие на пътния инцидент
не представляват психотонично разстройство, както и че за преодоляването им въззивникът
не е потърсил специализирана психиатрична/психологическа помощ, вкл. че не му е
назначавана, нито провеждана терапия, обосновава временния характер на тези реакции,
който ще отзвучи с течение на времето.
Така определеният размер на обезщетение е съобразен и с разрешението на
аналогични случаи, дадено от съдебната практика / Определение № 4467 от 8.10.2024 г. на
ВКС по гр. д. № 458/2024 г., IV г. о., ГК, Определение № 2299 от 13.05.2024 г. на ВКС по гр.
д. № 4687/2023 г., IV г. о., ГК, Определение № 1284 от 25.03.2024 г. на ВКС по гр. д. №
2478/2023 г., III г. о., ГК, Решение № 64 от 29.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 2520/2022 г., I т. о.,
ТК./.
Според установеното виждане в нея еднаквото третиране на сходните случаи при
претендирани обезщетения за неимуществени вреди от непозволено увреждане изцяло
съответства на изискването по чл. 52 ЗЗД присъденото обезщетение да е справедлИ.
/Решение № 214 от 08.01.2019 г. по гр. д. № 3921/2017 г. на ВКС, ГК, ІV г. о., Определение №
818 от 13.03.2025 г. на ВКС по к. т. д. № 2019/2024 г. и др./. Затова и справедлИ.стта изисква
сходно разрешаване на аналогични случаи като израз на общоприетата оценка и възприетото
в обществото разбиране за обезвреда на неимуществените вреди от един и същи вид, което
налага съобразяването на съдебната практика по сходни казуси.
Определеният конкретен размер на обезщетение е съответен и на обществено-
икономическите условия към момента на настъпване на процесното застрахователно
събитие - м.05.2022 г., както и инфлационните процеси до настоящия момент.
Противно на поддържаното във въззивната жалба ОС Кюстендил е взел предвид
всички посочени по-горе факти и обстоятелства и оплакванията в обратната насока са
голословни и необосновани.
Същият правилно е съобразил липсата на данни за необходимост от ново лечение на
настъпилите увреждания или наличието на обоснован риск от влошаване на състоянието на
ищеца, възстановената мобилност /първоначално с помощни средства/ на пострадалия, която
не налага същият да ползва чужда помощ, липсата на загрозявания или осакатявания.
В обобщение - първоинстанционния съд правилно е съобразил всички специфични за
казуса обстоятелства, имащи отношение към определяне конкретния размер на обезщетение
за причинените от процесното ПТП неимуществени вреди на въззивника и определения от
него размер е справедлив по смисъла на чл.52 ЗЗД.
Ето защо като правилно, обжалваното решение следва да се потвърди изцяло.
Съобразно изхода от спора и по правилото на чл.78, ал.3 ГПК в тежест на въззивника
следва да се поставят сторените от въззиваемата страна разноски пред настоящата
инстанция за юрисконсултско възнаграждение /претендирано с отговора по въззивната
жалба/ в размер на 100 лв., определено по реда на основание чл.25 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.78, ал.8 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, ГО, 16-ти, състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3/08.01.2025 г., постановено по т.д. № 60/2022 г. по описа
5
на ОС Кюстендил в частта му, с която предявеният от Д. Б. С. от гр.Кюстендил, чрез адв.Р.
М. от САК против ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ иск с правно основание 432, ал.1 КЗ за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди под формата на понесени
болки и страдания в следствие на увреждания, получени при пътно-транспортно
произшествие на 04.07.2022 г., около 19:02 часа, в гр. Кюстендил, на ул. „Цар Освободител“
№ 328, при кръстовището с ул. „Овощарска“, когато Л. К. Х. е причинил виновно ПТП при
управление на мотоциклет марка и модел „Сузуки СВ650“, с peг. № *******, същото с
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, на автомобилистите,
сключена със ЗАД „ДаллБогг:ЖИ.т и Здраве” АД, по полица № BG/30/***, валидна от
15/04/2022 г. до 14/04/2023 г. е отхвърлен над сумата от 50 000 лв., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на уведомяването на застрахователя 03.08.2022 г., до
окончателното изплащане на обезщетението за неимуществени вреди до пълния
претендиран размер от 140 000 лв.
ОСЪЖДА Д. Б. С. - ЕГН ********** от гр.Кюстендил да заплати на ЗАД „ДаллБогг:
ЖИ.т и Здраве“ - ЕИК ********* сумата от 100 /сто/ лева разноски пред въззивната
инстанция за юрисконсултско възнаграждение на процесуалния му представител.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6