РЕШЕНИЕ
Номер 260121 11.11 Година 2020
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен
съд , Търговско отделение, ХVIII състав
На трети ноември, 2020
Година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Александър Стойчев
Секретар: Мая Крушева
като разгледа докладваното от Съдията гр. дело номер 309
по описа за 2020 година намери за установено следното:
Иск с правно основание чл. 432 от КЗ.
Предявен е иск от И.П.Т., ЕГН **********,
против ЗАД „БУЛ ИНС“ , ЕИК *********, за заплащане на сумата от 50 000
лв., представляваща обезщетение за причинени ѝ болки и страдания
вследствие смъртта на сестра ѝ С.К., която смърт е причинена от П.И.А.,
ЕГН **********, при настъпило ПТП на 18.11.2017 год. в село Граф Игнатиево,
общ. Марица, обл. Пловдив, при управление на лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Венто“, с регистрационен № ****, за което деяние има налице влязла в
сила присъда по НОХД № 1134/2019 год. по описа на ПОС.
Твърди се от ищцата, че
автомобилът, с който е причинена увредата – смъртта на сестрата на ищцата има
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в
ответното дружество. Също така се сочи, че е налице и НОХД № 1134/2019 год.,
което е приключило и приложено по делото, което е установило с присъда, че П.А.
е виновен за настъпване на пътно-транспортното произшествие, довело до смъртта
на С.К..
В исковата молба се обосновава
наличието на съществени по интензитет неимуществени вреди, които обосновават,
според ищцата, извод за надхвърляне на обичайните отношения между сестри и се
желае да се заплати исканото обезщетение. Наред с обичайните болки и страдания,
изпитвани от ищцата, се твърди, че същата е развила и психично заболяване, от
което страда и към настоящия момент, като болестта се появява като реакция на
траур по повод внезапната смърт на починалата.
Твърди се от ищцата, че е
поискала чрез извънсъдебна процедура да ѝ бъде заплатено от ответника
обезщетение, но с писмо от 13.12.2019 год. ищцата е уведомена от
застрахователя, че не се установява основание за определяне на застрахователно
обезщетение. Счита се, че е налице трайна дълбока емоционална връзка между
починалата и ищцата във връзка със съдържанието на Тълкувателно решение №
1/2016 год.
Ответникът изцяло оспорва иска.
Оспорва се както основанието му, той като не се установява от ищцата
изключението от общия психологически модел в отношенията със сестра й, така и
размера. Счита се, че следва да се счита, че максималния размер е в рамките на
5000 лева.
Пловдивски Окръжен
Съд, ТО, 18 с., като обсъди обстоятелствата по делото и представените
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:
Правното основание на предявената
претенция е чл.432, ал.1 от КЗ. Според посочената новела увреденият, спрямо
който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. Естествено това е възможно при наличието на преюдициалните
предпоставки на извършен деликт и валидно правоотношение между причинителя и
застрахователя по чл. 429 от КЗ. Това води до необходимост от изследване
предпоставките по чл.45 от ЗЗД. Съгласно легалното определение на този институт
правно релевантните факти, които следва да бъдат кумулативно изявени са деяние
от страна на лицето управлявало МПС за което е сключена застраховка “ГО”, което
в случая е действие и следва да е противоправно, настъпила вреда в патримониума
на ищеца, причинна връзка между активното поведение на делинквента и резултата,
като това е обединяващия елемент завършващ фактическия състав.
Установява се по
делото, че е налице влязла в сила присъда № 68 от 04.07.2019г. постановена по НОХД
№ 1134/2019г. по описа на Пловдивския окръжен
съд, с което е признат подсъдимия П.И.А. в
това, че на 18.11.2017г. в с. Граф Игнатиево при управление на моторно превозно
средство и по непредпазливост е причинил смъртта на С.П.К.
Чл. 300 от ГПК определя, че влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, като аналогично следва да се
приеме и по отношение и на влязло в сила решение по АНД.
Ето защо съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства, преценени в светлината на постановената присъда на наказателния
съд несъмнено води на извод за наличието на фактическия състав по чл.45 от ЗЗД.
Очевидно е налице виновно причинена вреда от страна на делинквента в неимуществената
сфера на ищцата, като съществува и причинна връзка между активното поведение на
делинквента, което е и противоправно, и настъпилия резултат. /чл.300 от ГПК/ Също така е безспорно между страните по делото, че към
момента на настъпването на деликта по отношение на автомобила е била сключена
валидна застраховка ГО. По делото са
представени и изрични доказателства, от които се установява, че ищцата е
отправила на основание чл.380 от КЗ застрахователни претенции към
застрахователя преди завеждане на делото. /лист 23/
Основния спор, поради така
изложените факти, който се формира по делото е относно основанието за репарация
на вредите в аспекта, че ищцата следва да обоснове това с наличието на
обстоятелства, които надхвърлят обичайните отношения между сестри.
С ТР № 1/2016 на ОСНГТК на ВКС се
прие, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от
25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по
изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани
особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди. Обяви се за изгубило сила Постановление № 2 от 30.ХІ.1984 г. на Пленума
на Върховния съд, което приемаше, че кръгът на лицата, имащи право на
обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, е посочен изчерпателно в
Постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. и няма основания за разширението му,
включително по отношение на други възходящи и низходящи на починалия и на неговите
братя и сестри.
В мотивите на ТР е разяснено, че
най-близките на починалия (по смисъла на двете постановления) се ползват с
право на обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска
връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за
продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от
загубата му. Правото на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно и не
може да бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че
действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат
обезщетени съгласно чл.52 ЗЗД. От гледна точка на чл.52 ЗЗД обаче е справедливо
и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат
обезщетение за неимуществени вреди, ако
са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради
съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними
по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките.
Отричането на правото на обезщетение при реално проявени и доказани неимуществени вреди от загубата на
близък човек противоречи на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и на
гарантираното с чл.6, ал.2 от Конституцията на Република България и с чл.20 и
чл.47 от Хартата за основните права в Европейския съюз равенство на всеки пред
закона. Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в
Постановление № 4/61 г. и Постановление на 5/69 г., следва да се допусне като
изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са
станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост,
оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те
не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт). Особено близка
привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри,
баби/дядовци и внуци. В традиционните за
българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците
и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им
се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е
станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на
другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае
право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези
случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната
връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек
преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна
степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението,
залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай
на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Наличието на
особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки
отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото. Обезщетение
следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи
несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и
главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет
и продължителност) морални болки и страдания. Действително с това ТР се
изостави досегашната практика на ограничаване на кръга на лицата с право на
обезщетение за неимуществени вреди. С него обаче не се дава неограничена
възможност за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди винаги и на
всички близки на починалия, които страдат от смъртта. Смисълът на ТР е изрично
поставеното в него изискване за изключение, породило връзка, трайна и дълбоко
емоционална, отличаваща се от обичайните.
Това изключение налага тези случаи - за разлика от обичайните житейски
ситуации, ищецът да е най – близкия или сред най – близките на починалия, а не
примерно съпругата, низходящите или възходящите му.
В случая съдът не счита, че
ищцата е обосновала наличието на изключение в отношенията си с починалата си
сестра, което изключение да надхвърля обичайния за страната психологически
модел в отношенията между братята и сестрите. Както се изясни по – горе
българската народопсихология обосновава извод, че по принцип отношенията между
сестрите се отличават с обич, топлота, взаимност, взаимопомощ и разбирателство.
Обстоятелството, че между ищцата и починалата е имало именно такива отношения,
според настоящият състав на съда не е достатъчно условие за присъждане на
обезщетение. На практика ищцата е имала собствено семейство, включващо, както
съпруг, така и деца. /съобразно показанията на свидетелите, които съдът изцяло
кредитира/ При това положение наличието на много топли отношения с починалата
не могат да мотивират съда да приеме, че отношенията между С.К. и ищцата са
надхвърляли отношенията между сестри и същите са еволюирали в изключителни по
своя характер чувства, които поставят починалата наравно с роднините от най-
близкия кръг- родителите, децата и съпруга. Това естествено не би било така,
ако например двете сестри нямаха семейства или, живееха в общо домакинство и
т.н. При такива обективни предпоставки съдът би могъл да прецени, че фигурата
на сестрата би могла да бъде възприемана, като партньорска, майчинска и т.н. но
в случая подобни данни не са наведени, нито в самата искова молба, нито от
разпитаните свидетели. Свидетелката И., която е основен свидетел относно тези
правно релевантни факти, не споделя нищо необичайно в отношенията между сестрите,
което да надхвърля установения за страната психологически модел на топлина,
разбирателство и обич. Също и свидетелката Б., която е **** на ищцата, не
обективира никакви данни в тази посока. Действително по делото се установява
наличието на психическо разстройство на Т., но съдът не може да го отчете, като
правно релевантно обстоятелство, при липсата на някакви данни, правещи възможен
извода за наличието на изключителни отношения. В самата искова молба се
мотивират обстоятелства от субективен характер, които по същество би следвало
да бъдат обективирани, доколкото е възможно, чрез
ангажирани доказателства по делото. Доказателствения материал относно
изключителни отношения между сестрите обаче е оскъден. Да, установява се, че
починалата и ищцата са имали много здрава и близка връзка, но според съда това
е в рамките на обичайния за страната психологически модел. Настъпилото
заболяване за ищцата съдът не може да свърже категорично с изключителността на
отношенията със сестра й, като същото следва да се третира, като особеност на
психо-емоционалното състояние на Т..
При
липсата на основание за присъждане на обезщетение не следва да се обсъжда
размера му. Все пак, за пълнота на изложението, следва да се посочи, че
настоящият съдът на съда счита, че репарация на вредите може да се търси в
размер над установената сума от 5000 лева.
Ответникът
е направил възражение за приложението на разпоредбата на § 96 ал. 1 от ПЗР на
ЗИДКЗ / ДВ бр. 101/2018 година/. Тази разпоредба предвижда, че до влизането в
сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2,
обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4
/ разширения кръг лица/ се определя в размер до 5000 лева, като е придадено
обратно действие на разпоредбата за съдебните искове, предявени след
21.06.2018 г.
Съдът
намира, че посочената разпоредба на § 96
ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ е неприложима по
настоящото дело, тъй като исковата молба е от 08.03.2019 година. Тази
разпоредба има отношение към застрахователни събития, попадащи в приложното
поле на новия КЗ, в сила от 01.01.2016 година.
Застраховката „Гражданска
отговорност“ за автомобила, с който е
причинено процесното ПТП е с валидност от 01.01.2014г. до 31.12.2014 година,
т.е. става дума за застрахователен договор, чийто начален и краен срок е при
действието на отменения КЗ. Нещо повече,
дори по заварени от новия КЗ застрахователни договори,
сключени преди влизането му в сила,
съгласно § 22 от ПЗР на КЗ / в
сила от 01.01.2016 година/, се прилага част Четвърта от отменения КЗ / отм. ДВ
бр. 102 от 29.12.2015 година/, освен ако страните договорят друго след влизане
в сила на новия КЗ. По тези съображения
съдът намира, че при определяне размера
на дължимото застрахователно обезщетение
по настоящото дело са приложими единствено нормите на част четвърта от
КЗ /отм./.
Лимитите
на застрахователна отговорност по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите" към
момента на настъпване на процесното
застрахователно събитие, определени по чл. 266 КЗ /отм./ във връзка с § 27 ПЗР на КЗ /отм./ са 1
000 000 лева при едно пострадало лице и 5 000 000 лева при две и повече
пострадали лица, а след 11.06.2012 година – 2 000 000 лева за всяко събитие при
едно пострадало лице и 10 000 000 лева за всяко събитие при две и повече
пострадали лица. Тези лимити представляват обективен критерий за
социално-икономическите условия в страната и следва да бъдат съобразявани при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост
съгласно чл. 52 от ЗЗД.
Дори
обаче да се приеме, че разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ, бр.
101 от 2018 г./ е приложима за всички претенции, предявени след 21.06.2018 г.,
включително за тези, за които се прилага част четвърта от отменения КЗ,
настоящият състав намира, че не е ограничен от предвидения в нея максимален
размер на обезщетението. В член 3,
параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО и чл. 1, параграф 2 от втората Директива 84/5/ЕИО, кодифицирана с
Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 година
относно застраховката „Гражданска отговорност“
при използването на моторни превозни средства и за контрол върху
задължението за сключване на такава застраховка, са посочени минималните
застрахователни суми по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“. В чл. 9 ал. 1 от Директива 2009/103/ЕО са предвидени минимални
застрахователни суми в случай на телесно увреждане в размер на 1 000 000 евро за един пострадал или 5 000 000 евро за събитие, независимо
от броя на пострадалите. Същите са и лимитите, посочени в чл. 1 параграф 2 от предходната директива – 84/5/ЕИО.
Посочените в директивите лимити за
минималните застрахователни суми за неимуществени и имуществени вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт са транспонирани в националното ни
право – чл. 266 от КЗ / отм./ и чл. 492 от сега действащия Кодекс за
застраховането.
Доколкото обаче в цитираните директиви не е
предвидена възможност за установяване на максимален размер на обезщетението за
неимуществени вреди на пострадало лице и не е установен такъв размер, съдът
счита, че Разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ/ДВ бр. 101/2018
година/ не е в съответствие с
общностното право. Вярно е, че директивите нямат пряко приложение във вътрешните
отношения и не съдържат пряка уредба на правните отношения, а техни адресати са
държавите-членки, които трябва да ги транспонират. При определени предпоставки
обаче е допустимо изключение от този принцип. Тези предпоставки са посочени в
практиката на СЕС /дело С-188/89/, а
именно: директивата да не е транспонирана или да е транспонирана неточно,
частично или неправилно; съответните й разпоредби, подлежащи на пряко
прилагане, да са повелителни, ясни и точни и да предоставят права на отделни
субекти, противопоставими на държавата-членка, неин орган или организация,
намираща се под юрисдикцията или контрола на тази държава или притежаващи
особени правомощия, които надхвърлят правомощията, характерни за отношенията
между частни лица. Уредбата на лимитите на застрахователните суми по застраховка „Гражданска отговорност“,
съдържаща се в цитираните по-горе
разпоредби на Директива 84/5/ЕИО, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО отговоря
на всички посочени изисквания. Те са повелителни, достатъчно ясни и точни и се
отнасят до права на частни лица, респ. на лица, пострадали от ПТП и според съда
те по изключение имат пряко действие. По
тази причина съдът счита, че не следва да съобразява размера на обезщетението по § 96 ал. 1 от ПЗР
на ЗИДКЗ /ДВ бр. 101/2018 год./.
Този
извод е съобразен и с решение на Съда на ЕО
от 24.10.2013 г. по дело С – 277/12 / Vitālijs Drozdovs срещу
Baltikums AAS/, което е задължително за съда съгласно разпоредбата на чл. 633
от ГПК, уреждаща действието на решението по преюдициално запитване. Предмет на цитираното дело на Съда на ЕО
е преюдициално запитване, отправено на
основание член 267 ДФЕС от съд от Латвия. Решението по преюдициалния въпрос е,
че член 3, параграф 1 от Директива 72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора
директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не се допуска национална
правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ при използването на моторни превозни средства покрива обезщетението за неимуществени вреди,
дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за
смъртта на близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно
произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от
посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5.
По
изложените съображения съдът счита, че размерът на обезщетението за
неимуществени вреди на ищцата следва да
бъде определено не в границите,
установени по § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ / ДВ бр. 101/2018 година/, а по справедливост съобразно принципа на
справедливост по чл. 52 от ЗЗД, при
отчитане на установените обективни факти и обстоятелства по конкретното
дело, икономическото положение в
страната и нормативно определените нива на застрахователно покритие към момента
на настъпване на ПТП, обсъдени по-горе.
Въпреки това с оглед формираните по – горе
изводи на съда за липса на доказване на изключителност в отношенията между
сестрите съдът намира, че иска би следвало да бъде отхвърлен.
Ето защо и Съдът
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
предявения от И.П.Т., ЕГН **********, против ЗАД „БУЛ ИНС“, ЕИК ********* иск с
правно основание чл.432 от КЗ за заплащане на сумата от 50 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени ѝ болки и страдания вследствие
смъртта на сестра ѝ С.К., която смърт е причинена от П.И.А., ЕГН **********,
при настъпило ПТП на 18.11.2017 год. в село Граф Игнатиево, общ. Марица, обл.
Пловдив, при управление на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Венто“, с
регистрационен № ****, за което деяние има налице влязла в сила присъда по НОХД
№ 1134/2019 год. по описа на ПОС, като неоснователен.
ОСЪЖДА И.П.Т.,
ЕГН ********** да заплати на ЗАД „БУЛ ИНС“, ЕИК ********* сумата от 2520 лева
направени деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Пловдивски Апелативен Съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :