Решение по дело №572/2020 на Окръжен съд - Плевен

                 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

              гр.Плевен,  26.11. 2020 г.

 

               В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                                       

       ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,  Гражданско отделение,  в публично съдебно заседание на двадесет и седми октомври,  през две хиляди и двадесета  година, в състав:

                      Председател: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА

                          Членове: РЕНИ ГЕОРГИЕВА

                                   ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА

 

при секретаря Велислава Трифонова, като разгледа докладваното от съдията Емилия Кунчева  в.гр.дело №  572  по описа за  2020 година, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:

 

       Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

       Образувано е въз основа на постъпила въззивна  жалба от И.Н.П. – ищец в производството по гр.д.№ 4072/2019 г. по описа на Районен съд – гр.Плевен, срещу постановеното по същото дело съдебно решение № 343 от 05.03.2020 г.,  с което е отхвърлен като неоснователен предявеният иск с правно основание чл. 108 от ЗС от И.Н.П., от гр. София, срещу „***“ ЕООД, със седалище с. ***, обл. Плевен, за признаване на собствеността и предаване на владението върху ½ идеална част от три земеделски имота /ниви/,  в землището на с. ***. Жалбоподателят счита първоинстанционното решение за неправилно и моли същото да бъде отменено. Излага твърдения, че собствеността върху процесните земеделски земи е била възстановена на наследниците на Н.Б. П. през 1992 г., за който факт  ищецът научил едва след приключване на съдебното дирене, поради което по делото е приложено последващо решение на поземлената комисия от 1999 г.

      В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от процесуалния представител на страната адв. С.Ш. от АК-Плевен, който е представил и писмени бележки по делото.

      Ответникът по въззивната жалба „***“ ЕООД с.*** изразява становище за неоснователност на същата в представения писмен отговор от процесуалния представител адв. Г.Г.. .

      Настоящият съдебен състав на Плевенски окръжен съд намира, че въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна в процеса и при наличието на правен интерес от обжалване на първоинстанционния съдебен акт, с оглед на което разглеждането й е процесуално допустимо.

      По същество жалбата е неоснователна, предвид следните съображения:

      Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск за ревандикация на ½ ид.част от три броя земеделски имоти /ниви/ в землището на с. ***, обл. Плевен, подробно описани в исковата молба. Ищецът основава претендираното от него субективно право на наследяване и реституция на земеделските земи в полза на наследниците на неговия прадядо Н.Б. П., б.ж. на с. ***. Навежда твърдения, че лицата, прехвърлили на 05.12.2017 г. собственост върху общо ½ ид.част от процесните имоти – Х.К.И. и М.К.Т., към момента на извършените сделки не са били собственици на отчуждените от тях идеални части от имотите, тъй като тяхната майка и наследодателка /дъщеря на Н. П./ е направила през 1993 г. отказ от наследството на нейните родители, надлежно вписан в съответната книга на районния съд. При това положение ищецът счита, че сделките нямат вещно транслативен ефект, с оглед на което той се явява единствен собственик на трите земеделски имота.    

      От събраните по делото писмени доказателства се установява, че с решение на Поземлена комисия гр. Долни Дъбник от 30.06.1999 г. е възстановено правото на собственост върху процесните земеделски имоти /ниви/ в землището на с.*** на наследниците на Н.Б. П.,***. Решението е издадено на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ, влезлият в сила план за земеразделяне и протокол № С84 от 17.12.1992 г. за определяне категориите на земеделските земи по преписка № С84 от 01.10.1991 г. от П.Н.Б..

      Съгласно данните от приложеното по делото удостоверение за наследници на Н.Б. П., б.ж. на с. ***, починал на 05.04.1966 г., към момента на приключване на земеделската реституция с цитираното по-горе решение на ПК за възстановяване на собствеността, правоимащи лица по отношение на реституираните земеделски имоти са били И.В. – дъщеря на Н. П., и П.Б. – син на Н. П., при равни права. И.Н. В. е починала през 2005 г., като е оставила за свои законни наследници двете си дъщери – М.К.Т. и Х.К.И.. С нотариален акт за покупко продажба на недвижими имоти № 73/05.12.2017 г., дело 465 на нотариус С.П., Х.К.И. е продала чрез пълномощник притежаваната от нея ¼ идеална част от процесните три земеделски имота на ответника „***“ ЕООД с. ***. С нотариален акт № 72 от същата дата, дело 464 на нотариус С.П., М.К.Т. е дарила на ответното дружество притежаваната от неа ¼ идеална част от процесните земеделски земи.

      По делото е приложено удостоверение на Плевенски районен съд за вписан в книгата при същия съд отказ на И.Н. В., от с. ***,  от наследството на Н.Б. П. и Ц.В.П..

      Установено е по безспорен начин по делото обстоятелството, че ищецът И.Н.П. е единствен наследник на починалия през 2003 г. син на общия наследодател Н.Б. П. – П.Н.Б., и като такъв се явява съсобственик за ½ идеална част от реституираните земеделски имоти.

      Спорен по делото остава въпросът дали направеният от И.В. през 1993 г. отказ от наследството на нейните родители поражда действие за процесните имоти.

      Съгласно чл. 91а от ЗН при наследство, в което влизат имоти, одържавени или включени в трудовокооперативни земеделски стопанства  или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации, собствеността върху които се възстановява, отказът от наследство, извършен след одържавяването, съответно включването на имотите, няма действие по отношение на тези имоти. Те се смятат за новооткрито наследство по смисъла на чл. 1 от закона.

      В мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 04.11.1998 г. по тълк.гр.д. № 1/1998 г. на ОСГК на ВКС е дадено тълкуване на понятието „новооткрито наследство“, употребено в чл. 91а ЗН – към вече откритото наследство се прибавят и тези имоти, които поради одържавяването им не са били в патримониума на наследодателя, като с фикцията „новооткрито наследство“ се обособява възстановената собственост в отделен обект за наследяване, за който ще се прилагат специално създадените правила, без да се променя времето и мястото на откриване на наследството, а оттам и кръгът на наследниците, т.е. създава се възможност наследника да приеме или да се откаже от наследяването на имотите, собствеността върху които се възстановява, при вече откритото наследство, независимо от приемането или отказа от наследяването на останалото имущество. Следователно самата фикция „новооткрито наследство“ е свързана с наследяване на имущество, което не е било в патримониума на наследодателя към момента на смъртта му.

      Установената съдебна практика приема, че разпоредбата на чл. 91а ЗН изисква наличието на две кумулативно дадени предпоставки – отказът от наследство да е направен след одържавяването на имота и преди възстановяването му по реда на ЗСПЗЗ, както и че собствеността е възстановена с приключване на земеделската реституция /с влязло в сила решение на ПК за възстановяване на собствеността/.

      В процесния случай с влязло в сила решение на ПК от 30.06.1999 г. в полза на наследниците на Н.Б. П. е възстновена собствеността върху трите процесни земеделски имота. Тези имоти са „новооткрито наследство“,  тъй като към момента на откриване на наследството на Н.Б. П. не са били в неговия патримониум /били са обобществени/, и представляват отделен обект за наследяване, прибавен към вече откритото наследство на общия наследодател, за който обаче ще се прилагат специално създадените правила.

     В контекста на гореизложеното се налага извод, че отказът от наследството на общия наследодател, направен от неговата дъщера И.В. през 1993 г., не поражда правно действие по отношение на новооткритото наследството /процесните земеделски земи/ на основание чл. 91а ЗН, защото е направен след обобществяването на земеделските земи и преди приключването на реституционното производство по възстановяване на собствеността върху тези имоти.

     В този смисъл извършените от наследниците на И.В. разпоредителни сделки през 2017 г. в полза на ответното дружество имат вещно транслативен ефект, с оглед на което страните по делото се явяват съсобственици на процесните земеделски имоти при равни права – по ½ идеална част от същите.

След като ищецът не се легитимира като единствен собственик на имотите, а само за ½ ид.част от същите, то предявеният от него иск за ревандикация на притежаваната от ответното дружество ½ идеална част е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Достигайки до същите фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което подлежи на потвърждаване.

Въззиваемата страна е претендирала разноски, но не е представила доказателства за сторени такива, поради което деловодни разноски в настоящото производство не следва да бъдат присъждани.      

      Воден от горното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Окръжният съд

 

                    Р    Е   Ш   И   :

 

       ПОТВЪРЖДАВА решение № 343 от  05.03.2020 г. на Районен съд – гр.Плевен,  постановено по гр.д. № 4072/2019 г.

       Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: