№ 1369
гр. София, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Невена Б. Г.
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000500709 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Х. С. Н. срещу
решение № 260006/11.01.2021г. на СОС, ТО, IV състав, постановено по т.д. №
27/20г.в частта, в която са отхвърлени искове с правно основание чл.459, ал.3
във вр. с чл.405 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Жалбоподателят твърди, че обжалвания съдебен акт е неправилен и
незаконосъобразен. Оспорва компетентността на вещото лице Х. М.,
изготвило медицинската част от допусната комплексна експертиза. Съдът е
назначил вещо лице, което не е компетентно да се произнесе по въпроса за
липсата или наличието на травматична епилепсия. Поради това счита , че в
тази част заключението е неправилно, непрофесионално и некомпетентно.
Жалбоподателят поддържа, че съдът не е съобразил констатациите, указани
в епикриза от 31.12.2019г. на УМБАЛСМ „Пирогов“ с диагноза
симптоматична епилепсия. Решението на първоинстанционният съд е
неправилно в частта, в която е направена оценка на свидетелските
показания. От тях по безспорен начин се е доказало, че при претърпяното
ПТП е загубил съзнание и че е получил епилептичен припадък на работното
си място.
1
Затова моли въззивния съд да отмени съдебното решение в
обжалваната от него част и да постанови друго, с което изцяло да уважи
предявения иск.
„ Метлайф Юръп Десигнейтид Активити Къмпани“ чрез клона
„Метлайф Юръп д.а.к.- Клон България“ в депозиран в срок писмен отговор и
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата
като я счита за неоснователна и необоснована.
Съдът, след като обсъди доводите на страните както и събраните
доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на
чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Софийски окръжен съд е сезиран с искове по чл.459, ал.1 от КЗ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД. В исковата молба ищецът Хр. Н. твърди, че на 15.02.2019г. около
19.30ч. е претърпял ПТП в района на община Костинброд на Ломско шосе, м.
„Понор“ . Бил е пътник в лек автомобил „Понтиак“ с рег. № ********,
собственост на А. А. М. и управляван от него. В резултат на пътния
инцидент е получил средна телесна повреда, изразяваща се в Комоцио
церебри. Хематома ин трунци церебри. Контузио регио париеталис сагиталис
капитис, натъртвания и отоци по тялото. Тези травми са му причинили болки
и страдания. Получил е и посттравматична епилепсия като лечението му е с
Депакин. Страда от хронично главоболие и периодична слабост в левите
крайници. Има силно изразено променливо настроение, което е пречка за
нормална комуникация. Бил е освидетелстван от ТЕЛК с 50% трайно
намалена работоспособност. На 12.01.2017г. е застрахован при ответника по
застраховка „Сигурност на пътя“, в която е предвидено изплащане на
обезщетение при смърт и трайна нетрудоспособност, вследствие на злополука
при ПТП. Поискал от ответното дружество да му заплати застрахователно
обезщетение и такова му е платено в размер на 6000лв. Ищецът счита, че
тази сума е недостатъчна да компенсира получените от него увреждания,
включително и загубата на трудоспособността. Затова моли съда да осъди
ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди от 150 000лв.,
в едно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата
молба. Претендира разноски.
В депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК ответникът
оспорва исковете като ги счита за неоснователни. Не оспорва, че между него
2
и ищеца е сключена застраховка „Сигурност на пътя“ в сила от 12.01.2017г. с
покритие за шест години. Застрахователната сума за всяка отделна година от
покритието е различна, като за третата година, когато е настъпило ПТП тя е
била 30 000евро. Покритите рискове са „смърт в следствие на злополука“ и
„трайна нетрудоспособност, в следствие на злополука“. На 10.06.2019г.
ищецът е представил уведомление за щета и е претендирал обезщетение за
настъпило застрахователно събитие в резултат на ПТП, станало на
15.02.2019г. За увредите от инцидента ответникът признава, че е заплатил на
Хр. Н. сумата от 3000евро или 6 000 лв. Счита, че не дължи допълнителни
суми на застрахования, както и претендираното с исковата молба.
Отговорността му е само до 30 000евро. Ответникът твърди, че не е обвързан
от освидетелстването на застрахования от ТЕЛК, нито с неговото решение.
Предвид това е ирелевантен фактът, че ищецът е получил 50% трайна
намалена работоспособност. При него не е настъпила пълна трайна
неработоспособност по смисъла на полицата. Такава неработоспособност не
се установява и от доказателствата към исковата молба. Оспорва, че при Хр.
Н. е настъпила промяна в здравословното му състояние, която да е в пряка
причинна връзка с пътния инцидент на 15.02.2019г. Твърдяната
посттравматична епилепсия е станала известна на ответника с връчване на
исковата молба, като ищецът не я е посочил в уведомлението за щета.
Застрахователят оспорва причинната връзка между епилепсията и
злополуката. В спецификационния лист към полицата епилепсията липсва
като случай на загуба на трудоспособността, водещ до заплащане на
застрахователна сума. Евентуалното развитие на епилепсия не представлява
покрит риск. Заболяването епилепсия не води до трайна или частична
загуба на неработоспособността на ищеца. Оспорва Констативния протокол
за ПТП с пострадали лица като твърди, че е неавтентичен и не отразява
точно фактите и обстоятелствата, за които трябва да свидетелства.
Не се спори, а и от приетите Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 06.06.2019г. и протокол за оглед на
местопроизшествието от 15.02.2019г. се установява, че на 15.02.2019г. е
настъпило описаното в исковата молба ПТП, при което е пострадал ищецът.
Не се спори, че между страните по делото е сключена застраховка
„Сигурност на пътя“ в сила от 12.01.2017г. за срок от шест години. Част от
3
полицата са Общи условия за „Основна застраховка злополука“,
Допълнителен договор смърт и трайна нетрудоспособност / с нарастващо
обезщетение/, Схема на обезщетенията при трайна пълна
неработоспособност, Схема на обезщетенията при трайна частична
нетрудоспособност в следствие на злополука .
Безспорно е обстоятелството, че на 10.06.2019г. Хр. Н. е предявил пред
застрахователя уведомление за щета за настъпило застрахователно събития
„злополука“ на 15.02.2019г. На 25.06. 2019г. е предявил иск за обезщетение
за трайна нетрудоспособност /консултация с невролог/. Представени са
медицински документи във връзка с здравословното състояние на ищеца.
Не се спори, че застрахователят е заплати на Хр. Н. обезщетение в
размерна 6000 лв. по заведената щета.
Във връзка с твърденията в исковата молба за здравословното си
състояние ищецът е представил медицински документи- епикризи,
изследвания, амбулаторни листа, болнични листа.
С ЕР на ТЕЛК от 03.05.2019г. му е определена 50% трайно намалена
работоспособност за срок от една година, а с ЕР на ТЕЛК от 28.05.2020г. му е
определена 60% трайно намалена работоспособност за срок от три години.
На основание чл.193 от ГПК е отрито производство по оспорване на
констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 06.06.2019г. досежно
неговата истинност, което е прието за неоснователно.
Допусната е комплексна автотехническа и медицинска експертиза,
която след личен преглед на ищеца, е изготвила заключение относно
механизма на ПТП, телесните увреждания, които е получил. В медицинската
част вещото лице е отрекло посттравматичния характер на епилепсията при
пострадалия. В съдебно заседание вещите лица са допълнили заключението
си.
Съдът възприема заключението като компетентно и безпристрастно.
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.
Свидетелите М. и Г. познават ищеца. Първият от тях е управлявал
МПС, с което е настъпил пътния инцидент на 15.02.2019г. Той заявява, че с
ищеца са тръгнали от гр. Костинброд към ресторант „Балач“. На с. Белидие
хан са идвали три коли от гр.Годеч към гр. Костинброд. Едната от тях е
4
изпреварвала другите две. Свидетелят, за да избегне сблъсък с лявата кола, е
завил леко на дясно , автомобилът му е поднесъл, завил е на ляво и се е
ударил в скалите. След инцидента ищецът е бил в безсъзнание, напълно
неконтактен, без признаци на живот. С линейка е транспортиран в гр. София.
Хр. Н. е бил с предпазен колан. След катастрофата той е по-зле отколкото
преди нея.
Свидетелят Г. познава ищеца от 2007г. Колеги са. Работят като адвокати
от 2012г. Ползват две кантори- една в гр. Костинброд и друга в Търговски
дом- гр. София. Знае за ПТП на 15.02.2019г. Знае, че ищецът е бил в
„Пирогов“, където е отишъл да го види. След изписването му е имало видима
промяна в неговото физическо и емоционално състояние. Оплаквал се е, че не
може да спи, изпитвал е непрекъснат дискомфорт. Не е имал мотивация при
подготовка на делата. Веднъж е отишъл в кантората в гр. Костинброд и го е
видял паднал, не е бил адекватен. После му е казал, че му е прилошало и не
помни какво се е случило. Свидетелят е дал вода на ищеца, вдигнал го е и го е
сложил да седне, но 15 минути не е могъл да му обясни какво се е случило-
дали е от жегата или е от болестно състояние. В края на 2019г. Хр. Н. му се е
обадил, че отново е в „Пирогов“, но му е казал, че му е поставена диагноза-
епилептични припадъци.
Свидетелят Т. заявява, че си спомня пътния инцидент. Връщала се е от
летището. Било е късно през нощта. Била е с баща си и дъщеря си. Полицаите
са ги отбили и са им казали, че има ПТП. Помолили са ги да подпишат
документи като свидетели, за да могат да се оправят документално. Видяла е
черен джип в ляво на пътя над канавката. Не е видяла удара. Не са видели
пътници в колата. Няма впечатления от водача и пътниците.
Съдът кредитира показанията на свидетелите М., Г. и Т. като
основаващи се на лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които
заявяват.
При тези доказателства съдът е отхвърлил предявените искове от
ищеца, както и инцидентния установителен иск за оспорване на писмен
документ. Решението е влязло в сила по отношение на последния.
Пред въззивния съд е направено доказателствено искане за медицинска
експертиза, което е уважено.
5
Единичната медицинска експертиза е дала заключение за
травматичните увреждания от ищеца, получени като резултат от ПТП, както и
категоричен извод, че епилепсията няма посттравматичен характер.
Тя е оспорена и е допусната тройна медицинска експертиза, която е
посочила травматичните увреждания на ищеца. Направила е извод, че
епилепсията има посттравматичен характер.
Съдът кредитира и двете експертизи, като изготвени компетентно и
основаващи се на научния и професионален опит на експертите. По тяхната
относимост към предмета на спора съдът ще се произнесе в мотивите на
решението си.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане са обективно съединени искове
с правно основание чл.459, ал. 1 във вр. с чл.405 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, а по допустимостта в обжалваната част, като
по правилността му е обвързан от основанията, посочени в жалбата- чл.269 от
ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
По правилността му.
Предявен е иск с правно основание чл.чл.459, ал.1 от КЗ.
Законодателят е регламентирал възможност за сключване на
застраховки, които са свързани с личността на застрахования. Една от тях е
застраховката „Злополука“, намираща своята законова уредба в чл. 459, ал.1
от КЗ и е свързана пряко със събития, свързани с живота, здравето или
телесната цялост на физическо лице, което може да бъде застрахования или
трето лице. Тя може да бъде с покритие за случай на смърт или за други
рискове, които се покриват от застрахователния договор. Злополуката може
да се дефинира като внезапно действаща отвън върху тялото на
застрахования сила, против волята му, в резултат на която е последвала смърт
или трайна нетрудоспособност. По делото е сключена застраховка
„Сигурност на пътя“ като част от основната застраховка „Злополука“. Тази
застраховка покрива риск, който засяга непосредствено неимуществената
6
сфера на застрахования. Затова застраховано лице може да бъде само
физическо лице. Предмет на застраховане са лични, неимуществени блага. За
двете страни по нея има насрещни престации: застрахования да плати
застрахователна премия, а за застрахователя да плати застрахователна сума
при настъпване на някой от застрахованите рискове.
Активно легитимиран да претендира обезщетение е застрахования,
който в един граждански процес трябва да докаже наличието на валидно
застрахователно правоотношение и осъществил се покрит риск.
Пасивно легитимиран да отговоря е застрахователят, който може да
направи всички правоизключващи, правопогасавящи и други възражения,
които го освобождават от отговорност. Задължението му за заплащане на
обезщетение възниква само ако се е реализирал покрит риск, както при
имуществена застраховка- чл.405, ал.1 от КЗ. По сключената застраховка
отговорността на застрахователя е ограничена до посечената в полицата
сума. Независимо от уврежданията и тяхната тежест той не може да заплати
повече от договореното обезщетение.
Застрахователният договор има силата на закон между сключилите го.
Не се спори, че ищецът е застрахован при ответното дружество за два
застрахователни риска- смърт, вследствие на злополука и трайна
нетрудоспособност, вследствие на злополука. Освен застрахователната
полица, страните могат да уговорят права и задължения в Общи условия. Те
са неразделна част от договора и ги обвързват. Видно от доказателствата по
делото е, че ищецът е приел общите условия, включително и допълнителният
договор смърт и трайна нетрудоспособност вследствие на злополука. Според
дефиницията на чл.3 от последния злополука е внезапно, неочаквано
събитие, имащо за резултат медицински установена телесна повреда, която не
е причинена съзнателно от застрахования, получена по време на срока на
Общите условия и е причинена от външни, неконтролируеми от
застрахования сили, независимо от всички други условия. Застрахователят е
предвидил и по – тясно понятие за злополука, в зависимост от мястото,
където е настъпила, а именно на пътя. Според Общите условия пътно-
транспортна злополука е тази, която е настъпила във връзка с или с участието
на МПС и която е причинила смърт или телесна повреда на застрахования,
независимо дали той е бил водач, пътник или пешеходец. Хр. Н. се позовава
7
на настъпил застрахователен риск при пътно- транспортна злополука като
твърди, че от това е настъпила трайна неработоспособност за него.
Причината за нея е посттравматична епилепсия. Това заболяване, като
телесно увреждане вследствие на пътно- транспортна злополука, трябва да е
довело до трайна неработоспособност. Само в този случай то би било
релевантно и може да доведе до заплащане на застрахователно обезщетение
поради настъпил покрит риск. Според Допълнителния договор смърт и
трайна нетрудоспособност в следствие на злополука, трайна се дефинира
като такава, която ще продължи за остатъка от естествения живот на
застрахования. Пълна трайна неработоспособност е пояснена с
неспособността на застрахования да заема длъжност или да изпълнява
дейност, носеща трудово възнаграждение или друг доход. Частичната трайна
нетрудоспособност също трябва да продължи до остатъка от естествения
живот на застрахования. Застрахователят е посочил и застрахованият ищец
се е съгласил и приел, за това какви травматични увреди, водят до пълна
трайна пълна или частична нетрудоспособност. В двете схеми
посттравматичната епилепсия не е посочена. Тя не е приета като увреждане,
което причинява неработоспособност в двете й разновидности. Видно от
представените две решения на ТЕЛК е, че ищецът е бил инвалидизиран
първо за една, а след това за още три години до месец май 2023г. като му е
призната частична нетрудоспособност. И двата вида нетрудоспособност е
обвързана от застрахователя с определи увреди, засягащи телесната цялост
на застрахования, изчерпателно изброени в две схеми, както и с условието тя
да продължи до естествения край на живота на застрахования. Тези схеми са
приети от жалбоподателя и го обвързват. В смисъла на горното, епилепсията
като заболяване, независимо дали е посттравматична ли не, не води до
настъпване на покрития риск трайна нетрудоспособност/ пълна или
частична/, за който е застрахован Хр. Н. и не му се дължи застрахователно
обезщетение. Поради това съдът не обсъжда приетите пред него медицински
експертизи.
Предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Поради това не следва да се присъжда и претендираната законна лихва
от датата на исковата молба. Акцесорният иск също е неоснователен.
Поради идентичен краен извод на двете инстанции
8
първоинстанционното решение следва да се потвърди в обжалваната част.
По разноските.
Поради изхода на спора пред въззивния съд на жалбоподателя не се
дължат разноски.
Ответникът има право на такива. Той е поискал като разноски
адвокатско възнаграждение, за чието плащане е представил писмени
документи. Процесуалният представител на жалбоподателя е направил
възражение по чл.78, ал.5 от ГПК. При преценка на прекомерността на
адвокатското възнаграждение, съдът изхожда от фактическата и правна
сложност на делото, от наличието на трайна, последователна и задължителна
практика, свързана с разрешаване на основни спорни въпроси поделото, от
вложените от процесуалния представител усилия за защита правата и
интересите на представлявания./ ТР № 6/12/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС/
Пред въззивния съд производството е протекло със събиране на
доказателства- писмени и чрез допуснати единична и тройна медицинска
експертиза. В процеса ответникът е участвал чрез процесуален представител,
а делото представлява фактическа и правна сложност. Материалният интерес,
за който той е защитавал упълномощителя е значително висок- 150 000лв. и
съобразно Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждение се дължи адвокатско възнаграждение в минимален размер
от 5 436 лв. с ДДС. Поради фактическата и правна сложност на делото и
вложените усилия за защита интересите на застрахователя от неговия
процесуален представител, платеният адвокатски хонорар от 7 042, 88 лв. с
ДДС не е прекомерен.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260006/11.01.2021г. на СОС, ТО, IV
състав, постановено по т.д. № 27/20г.в частта, в която са отхвърлени искове с
правно основание чл.459, ал.3 във вр. с чл.405 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Х. С. Н., ЕГН **********, гр. ***, ул. „***“ № * да заплати
на „ Метлайф Юръп Десигнейтид Активити Къмпани“ чрез клона „Метлайф
9
Юръп д.а.к.- Клон България“, ЕИК *********, гр. София , бул. „България“ №
51Б и със съдебен адрес: гр. София, ул. „Н. Рилски“ № 55, ет.1 чрез
Адвокатско Дружество „З. и М.“ сумата от 7 042, 88 лв. / седем хиляди
четиридесет и два лева и осемдесет и осем стотинки/ разноски по делото пред
САС.
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10