Определение по дело №67964/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 8533
Дата: 5 март 2023 г. (в сила от 5 март 2023 г.)
Съдия: Богдан Русев Русев
Дело: 20221110167964
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 8533
гр. София, 05.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20221110167964 по описа за 2022 година
Делото е образувано въз основа на Искова молба, вх. № 277997/14.12.2022г. на СРС,
подадена от Х. Г. Х. срещу И. Г. Й..
На основание чл. 140 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ответницата в седмодневен срок от съобщението да представи
доказателства за надлежно учредена по делото представителна власт в полза на адв. К. К. –
АК-София. В случай, че такава не е учредявана или е учредена след подаването на отговора
на исковата молба (20.02.2023г.), отговорът на исковата молба да бъде изрично и лично
потвърден от ответницата. При неизпълнение в срок на дадените указания съдът ще приеме,
че липсва надлежно подаден отговор на исковата молба.
С цел процесуална икономия и с оглед очаквано изпълнение на дадените указания,
съдът:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се
проведе на:
Дата: 11 април 2023г.
Час: 11:15
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и участниците в производството за заседанието.
ОБЯВЯВА Х. Г. Х. чрез адв. И. Й. – АК-Пазарджик, е предявил срещу ответницата
К. Д. Т. искове с правно основание чл. 534, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответницата да му заплати сумата от 14000,00 лева, представляваща задължение по издаден
от нея запис на заповед от 18.08.2017г., по който ищецът като приобретател е загубил
правата си по давност, и с която ответницата се е обогатила в негова вреда, ведно със
законната лихва от подаването на исковата молба /14.12.2022г./ до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 7303,36 лева, представляваща лихва за забава за
1
периода 19.10.2017г.-09.12.2022г.
Ищецът твърди, че на 18.08.2017г. ответницата издала в негова полза запис на
заповед за сумата от 14000,00 лева, платима на 18.10.2017г. по банков път. На падежа
плащане не било направено, като такова не последвало въпреки многократните напомняния.
На 18.10.2020г. изтекла тригодишната давност по чл. 531 ТЗ. Поради това за ищеца
възникнало правото по чл. 534, ал. 1 ТЗ да търси от издателката на записа на заповед сумата
по него, с която тя се обогатила в негова вреда. Поради наличието на неплатено на падежа
парично задължение се дължала и лихва за забава.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата К. Д. Т. чрез адв. К. К. – АК-София, е
депозирала Отговор на исковата молба, вх. № 46467/20.02.2023г. на СРС, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Твърди, че ищецът тенденциозно не е реализирал
правата си по записа на заповед, за да могат да се погасят насрещните искове на
ответницата. Спрямо нея не била отправяна каквато и да било покана за плащане на сумите
по записа на заповед. Въвежда се довод за наличие на каузално правоотношение, обезпечено
с издадения от ответницата запис на заповед. На 18.08.2017г. ищецът отпуснал на
ответницата заем от 14000,00 лева, като договорът бил сключен в устна форма, а Т. издала
като обезпечение процесния запис на заповед. Ищецът ú предоставил парите, от които
4000,00 лева в брой, а останалите 10000,00 лева на два пъти по 5000,00 лева по банков път
на 18.08.2017г. и 22.08.2017г. В основанието за превода изрично било записано, че се касае
за заем. От своя страна до 22.12.2017г. Т. върнала парите на три вноски. Първите две
/4000,00 лева и 3000,00 лева/ били платени в брой в присъствие на свидетел, а третата
/7000,00 лева/ по банков път. Прави се и възражение за погасяване на вземанията по
давност.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по исковете с правно
основание чл. 534, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е за ищеца. Същият следва при условията на
пълно и главно доказване да установи, че е приносител на запис на заповед, изгубил правата
си поради изтекла давност, както и че това не е станало поради неговото бездействие, че
ответникът е платец по записа на заповед, както и размера на сумата, с която той се е
обогатил. Доколкото ответникът е въвел възражение за наличие на каузално
правоотношение – договор за потребителски кредит, обезпечено с процесния запис на
заповед, то в негова тежест е да докаже съществуването на този договор и неговата връзка
на обезпечение с издадения запис на заповед. В тежест на ответника е да установи и
погасяване на паричното си задължение. Извън това в тежест на всяка от страните е да
установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е за ищеца, който следва да
установи наличието на падежирало парично задължение и продължителността на забавата.
Не са налице факти и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.
По доказателствата:
ДОПУСКА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства.
2
ЗАДЪЛЖАВА ищеца, на основание чл. 183, ал. 1 ГПК, да представи в първото по
делото заседание в оригинал Записа на заповед от 18.08.2017г. При неизпълнение същият ще
бъде изключен от доказателствената съвкупност по делото.
ДОПУСКА по инициатива на ответницата разпит на един свидетел при режим на
довеждане за установяване отношенията между страните по договора за заем и извършените
плащания от страна на ответницата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответницата за задължаване на ищеца да
представи писмени покани.
УКАЗВА на всяка от страните, че:
Страна по делото, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е
длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията -
съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото
задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
Ако същата не стори това, всички съобщения ще се приложат по делото и ще се считат
за връчени.
Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото
или на който веднъж ú е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си
адрес. Това задължение важи и за хипотезата, при която страната е посочила
електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение,
включително и ако електронният адрес е сменен, без съдът да бъде уведомен, или той
е неверен или несъществуващ, всички съобщения ще се приложат към делото и ще се
считат за връчени.
Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния
регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си
и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и
се смятат за редовно връчени.
Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, което не подлежи на обжалване.
Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е
поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия
иск, прилага се чл. 232, изр. 2 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за сключване на съдебна спогодба, като
им указва значителните предимства на този начин за уреждане на спора, най-вече бързото
му разрешаване и по-ниските разходи (дължимата държавна такса ще бъде намалена
наполовина).
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за решаване на спора помежду им чрез
медиация: Към Софийския районен съд е създаден и работи Център за спогодби и
медиация. Медиацията представлява способ за постигане на взаимно изгодно споразумение
в рамките на съдебното производство или извън него. Участието в процедурата по медиация
е напълно доброволно. Всяка от страните може да я напусне винаги, когато прецени. В този
случай делото в съда продължава и разглеждането му няма да бъде повлияно от
процедурата по медиация, която обаче е възможно да доведе до по-бързо, максимално
съобразено с желанието и интересите на страните и с по-ниски разноски разрешаване на
спора. Повече информация за възможностите за медиация и предимствата ú може да бъде
намерена на сайта на центъра - http://srs.justice.bg/srs/270-За_Центъра, за контакт: Център за
3
спогодби и медиация (ЦСМ), адрес: град София, бул. „Цар Борис ІІІ“ №54, ет. 2, ст. 204. За
връзка с координаторите на Програма „Спогодби“ - Мариана Николова - тел. 02/8955 423,
0889 515 423; Skype: Център за спогодби и медиация към СРС и СГС; Eлектронна поща:
spogodbi@srs.justice.bg. На страните да се връчат заявления за започване на процедура
по медиация.
Препис от настоящото определение, ведно с инкорпорирания в него проект на
доклад, да се връчи на страните. Заедно с него на ищцовата страна да се връчи и
предназначеният за нея препис от отговора на исковата молба (ако такъв е подаван).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4