М О
Т И В И
към
присъда, постановена по НОХд.№ 313/2019г. по описа на РС Б.С.
Подсъдимият П.А.Р.,*** е
предаден на съд по обвинение по чл.195, ал.1, т.7 вр.
чл.28, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, за това, че при условията на повторност, макар и непълнолетен, но като е разбирал
свойството и значението на извършеното деяние и е могъл да ръководи постъпките
си на неустановена дата, от началото на месец февруари 2018г. до 15.02.2018г. в
с.П., обл.В. е отнел от владението на П.Й.Н. *** броя
гуми, марка „Семперит“, с алуминиеви джанти 17 инча,
собственост на Н., без съгласието на собственика, с намерение противозаконно да
ги присвои, всичко на обща стойност 555.20 лева, като случаят не е маловажен.
Участващият в делото
прокурор поддържа обвинението така, както е внесено с обвинителния акт. В хода
на съдебните прения поддържа, че от събраните доказателства се е установила
фактическа обстановка, идентична с описаната в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Предлага, с оглед данните за личността на подсъдимият и
поведението му в процеса, да му се наложи наказание „лишаване от свобода“, в
размер на около средния размер, предвиден за това наказание, след редукцията му
по чл.63, ал.1, т.3 НК. Поддържа, че следва да му бъде приведено условно
наказание „лишаване от свобода“, след което предлага от приведеното наказание
да се приспадне изтърпяната част от наказанието „Пробация“,
постановено по ЧНД № 673/2018г. по описа на РС – Б.С., като два дни „Пробация“ се зачитат за един ден лишаване от свобода.
Служебният защитник на подсъдимия - адв.А.М.,
изразява становище, че деянието като цяло не е доказано. Пледира, че подсъдимия
не е извършил вмененото му деяние и моли да бъде оправдан. Евентуално предлага,
ако се признае подсъдимия за виновен, смята че едно наказание около
минималното, ще изиграе своето превантивно и възпиращо действие, спрямо
останалите членове на обществото.
Подсъдимият
в ход на съдебно следствие изразява становище, че не е извършил тази кражба.
Същото потвърждава и в ход по същество.
По делото са
събрани писмени и гласни доказателства, които анализирани поотделно и в
съвкупност, дават основание на съда да приеме за установено следното:
Подсъдимият П.А.Р. е роден на ***г***. Същият е българин,
български гражданин, с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, с начално
образование, неженен, осъждан, в момента в Затвора гр.В. – изтърпява присъда,
ЕГН **********.
Подсъдимият
П.Р. е осъждан многократно и за това съдът не намира за необходимо да посочва
всички осъждания. Ще бъдат посочени само тези осъждания, които обуславят повторността.
Под № 1 в
справката за съдимост с Присъда № 5/02.02.2017г. по НОХд. № 486/2016г. по описа на РС – Б.С. подсъдимият е
осъден по чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5 вр. чл.63,
ал.1, т.3 от НК на осем месеца лишаване от свобода. На основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от три
години.
Под № 2 в
справката за съдимост със Споразумение № 147/13.12.2017г. по НОХд. № 535/2017г. по описа
на РС – Б.С. подсъдимият е осъден по чл.198, ал.1 вр.
чл.20, ал.2 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК на шест месеца
лишаване от свобода. На основание чл.66, ал.1 вр.
чл.69, ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на така наложеното наказание с
изпитателен срок от три години.
Прокуратурата твърди, че на неустановена дата от началото на месец
февруари 2018г. до 15.02.2018г. в с.П., обл.В.
подсъдимият П.А.Р.
минавал
покрай дома на свидетеля П.Й.Н.
***, когато видял 4 бр. гуми за автомобил марка „Семперит“ с алуминиеви джанти 17 инча, оставени под навес в
двора на къщата. Същата вечер подс. П.А.Р. решил да
ги вземе и да ги продаде. За целта подсъдимия П.А.Р. прескочил през портала на
къщата, който бил заключен. Той взел гумите като ги търкалял с ръце една по
една и прехвърлил и четирите броя гуми с ръце през портала на къщата. Подс. П.А.Р. прескочил портала на къщата, след което
търкаляйки по две гуми подс. Р. ги скрил в съседен
необитаем двор на къщата на майка му. Когато се прибрал в дома си той казал на
брат си св.С.А.Р., че има 4 бр. гуми за автомобил марка „Семперит“ с алуминиеви джанти 17 инча за продажба. На
следващия ден подс. П.А.Р. се обадил на св.М.Ц.В. ***,
който карал такси и му казал, че има 4 бр. гуми за автомобил марка „Семперит“ с алуминиеви джанти 17 инча, ако може да го
закара до гр.Б.С. да ги продаде. Св.М.Ц.В. се съгласил и отишъл с таксито си до
дома на подс.Р. и натоварили 2 бр. от гумите с
джантите да ги закарат до гр.Б.С. за продажба. Те натоварили 2 бр. от гумите с
джантите и ги закарали до автомивката на „Шойката“ в
гр.Б.С., където се опитали да ги продадат на св.Ц.П.Н. ***.Св. Ц.П.Н. огледал
гумите, но не му харесали, тъй като една от гумите била лепена от вътрешната
страна. Подс. П.А.Р. искал да ги продаде по 100 лева
за гума с джанта. След което св.М.Ц.В., неговият син Манчо, който също работел
на автомивката и подс. П.А.Р. натоварили гумите и
отишли до с.Соколаре при св.Л.Х.В., който закупил 4 бр. гуми
за автомобил марка „Семперит“ с алуминиеви джанти 17
инча за сумата от 300 лева. Св.Л.Х.В. пуснал обява в интернет и продал гумите с
джантите за сумата от 450 лева на неустановено лице от с.Боденец.
По
делото е назначена и изготвена съдено-оценителна експертиза, от която е видно,
че стойността на откраднатите вещи,т.е. гумите с джантите са на стойност 555.20
лева. Минималната работна заплата за страната към датата на извършване на
кражбата е 510.00 лева.
От
разпита на подсъдимия Р. е видно, че същият се признава за виновен, но не знае
как е извършена тази кражба. Твърди в разпита си, че не е влизал в дома на
пострадалия и не е извършил кражба на тези гуми. Твърди също така, че тези гуми
са откраднати от братята му и те са му показали гумите, като те са били вече в
съседния двор. На следващия ден подсъдимият е отишъл до центъра на с.П., заедно
с братята си и от там са извикали свидетеля М.Ц.В., който е дошъл с личния си
автомобил до тях. Те са натоварили гумите и са ги откарали първо до гр.Б.С.,
където ги предложили на свидетеля Ц.П.Н., а след това до с.Соколаре, където са
ги и продали на свидетеля Л.Х.В.. На по-късен етап свидетеля Л.В. продал гумите
с джантите. Пред свидетелите М.В. и Л.В. подсъдимия е заявил, че гумите са на
вуйчо му.
Горната
фактическа обстановка се установи от разпитите на свидетелите Л.Х.В., М.Ц.В., Ц.П.Н.,
М.А.М.. Показанията на тези свидетели съдът възприе и им даде вяра, като
прецени, че същите са логични и кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства и са относими към предмета на доказване
по настоящето производство.
Съдът не взема
предвид обясненията на подсъдимия в частта, в която той заявява, че се признава
за виновен, но не знае как е станала кражбата. В тази връзка разпита му е
противоречив и според съда е с малка степен на вероятност. Именно за това съдът
не цени обясненията му в тази му част.
Цени разпита в
частта, в която той заявява, че разпита му е извършена от братята му. Тъй като
фактическата обстановка, която е описана от прокуратурата, не може да бъде
осъществена житейски, тъй като сам човек няма как да бута едновременно две гуми
с джантите, а да бъде изнесъл четири броя гуми с джантите. На следващо място не
е установено по делото и разстоянието от дома на пострадалия до домът, в който
подсъдимия е укрил гумите с джантите.
Съдът
намира, че по делото не се доказа по категоричен и безспорен начин подсъдимият
да е извършил кражба и да е влизал в дома на пострадалия Н..
По
делото, обаче, според съда беше доказано, че подсъдимия с цел да набави облага
за братята си М.А.Р. и С.А.Р. е спомогнал да бъдат отчуждени чужди движими вещи – 4 броя гуми, марка „Семперит“, заедно с алуминиеви джанти 17 инча, на стойност
555.20 лева, които е знаел, че са придобити от другиго – братята си, чрез
престъпление.
Видно
от представеният препис-извлечение от акт за раждане, подс.
П.А.Р. към момента на деянието е бил непълнолетен – роден на ***г.
Горните фактически положения се подкрепят по несъмнен и
категоричен начин от събрания по делото доказателствен материал, а именно – приложените
писмени доказателства, препис-извлечение от акт за раждане и характеристична
справка за подсъдимия.
От
така изложената по-горе фактическа обстановка могат да се направят следните
правни изводи:
По
делото не се установи, че подсъдимият П.А.Р. е
извършил престъпление – кражба и го призна за невинен , като на
основание чл.304 от НПК съдът оправда подсъдимия да е извършил престъпление по
чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.63, ал.1, т.3 вр. чл.28, ал.1 от НК.
По делото се
събраха данни, че подсъдимият е извършил престъпление по чл.215, ал.1 от НК. От
доказателствата по делото е видно, че подсъдимия се е свързал с таксиметровия
шофьор с цел да транспортират откраднатите вещи и те да бъдат продадени. На
подсъдимия е било ясно, че тези вещи са обект на кражба на двамата му братя М.
и С. Радославови. На подсъдимия е било ясно, че те не разполагат с такива гуми,
а също и вуйчо му, който си е държал лекия автомобил в тях. След пристигане в
с.Соколаре същият е продал гумите на свидетеля Л.В., като преди това е
разговарял с таксиметровия шофьор, с който да транспортират гумите, за да бъдат
продадени. Т.е. изпълнени са всички признаци на престъплението по чл.215, ал.1
от НК.
От обективна
страна престъплението е извършено с пряк умисъл. Законът изисква, наред с
умисъла, да е налице и намерението за постигане на някаква цел. В случая да
набави имотна облага за братята си. Както беше споменато по-горе подсъдимият е
знаел, че вещта е придобита чрез престъпление – кражба. В случая престъплението
е довършено, тъй като подсъдимия е установил трайно владене,
а след това и е отчуждил /продал/ 4 броя гуми с джантите.
При горните
съображения съдът с присъдата си призна подсъдимия за виновен в извършване на
престъпление против собствеността – вещно укривателство по чл.215, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от
НК, а именно за това, че макар и непълнолетен, но като е разбирал свойството и
значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си, през месец февруари
2018г. с цел да набави облага за братята си М.А.Р. и С.А.Р. *** е спомогнал да
бъдат отчуждени 4 броя гуми марка „Семперит“ с
алуминиеви джанти 17 инча, собственост на П.Й.Н., на стойност 555.20 лева, за
които е знаел, че са придобити от братята му чрез престъпление - кражба.
При определяне вида и
размера на наказанието, което наложи на подсъдимия, съдът се ръководи от
разпоредбата на чл.36 НК, относно целите на наказанието, съобрази предвиденото
от закона наказание за престъплението по чл.215, ал.1 от НК и редукцията му във
вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК. Съдът взе предвид
смекчаващите вината му обстоятелства – тежкото материално положение – безработен,
младата му възраст, непълнолетен към момента на извършване на деянието. А като
отегчаващи вината - степента на обществена опасност на деянието,
обстоятелството, че е осъждан два пъти, които осъждания не влияят на
квалификацията на деянието. Съдът намира, че следва да постанови присъдата при
лек превес на смекчаващи вината обстоятелства и му наложи наказание една година
лишаване от свобода. Това наказание подсъдимия следва да изтърпи ефективно при
„общ“ режим.
С
оглед изхода на делото – осъдителна присъда, съдът осъди подсъдимия да заплати
направените по делото разноски в съдебна фаза в размер на 20.00 лева, и по
сметка на ОД на МВР гр.В. направените разноски в досъдебното производство в размер
на 46.92 лева.
Водим от изложените съображения,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :