О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр. Сливен, 10.02.2020г.
СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито
заседание на десети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТЕФКА МИХАЙЛОВА
Мл.с.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Ст. Михайлова ч. гр. д. №88 по описа за 2020г. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „…..“ ЕООД, гр.София
против Определение №8/09.01.2020г. по ч.гр.д.№429/2019г. по описа на Котелски
районен съд, с което е обезсилена изцяло заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 №281/11.09.2019г. по ч.гр.д.№251/2019г. на РС – Котел на
основание чл.415, ал.5 от ГПК.
Жалбоподателят чрез
процесуалният си представител по пълномощие юриск. Т. намира обжалваното
разпореждане за неправилно, постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Посочва, че с оглед последните изменения в ГПК
/ДВ бр.100/2019г./ и в частност тези на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, районният съд
не спазил всички нормативни изисквания за редовно връчване на издадената
заповед за изпълнение. Прави тълкумане на посочената норма в смисъл, че при
липса на данни, че длъжникът не живее на адреса, то същата следва да се счита
за редовно връчена, съгласно разпоредбата на чл.47, ал.5 от ГПК. В тази насока
била практиката на някои състави в СРС, които разпореждали в тези случаи
издаване на изпълнителен лист. С оглед на изложеното, моли съда да отмени
обжалваното определение и да даде задължителни указания на първоинстанционния
съд да връчи заповедта за изпълнение съобразно всички възможности, предвидени в
разпоредбата на чл.415 от ГПК. Алтернативно да прецени, че всички възможност са
спазени и не са установени данни, че длъжникът не живее на адреса, да издаде
изпълнителен лист.
След
преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа
страна:
Въз основа на подадено от „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД, гр.София заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, РС - Котел по ч.гр.д.№429/2019г. е издал на
заявителя заповед за изпълнение на парично задължение №281/11.09.2019г. против длъжника К.С.А. ***.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника К.А. по
реда на чл.47 от ГПК, като призовкаря на Кметство с.Градец, общ.Котел е отразил
в разписката три посещения на адреса на длъжника на 23.10.2019г., 02.11.2019г.
и на 5.11.2019г., но не е намерил лицето, поради което е залепил уведомление. В
законоустановения двуседмичен срок длъжникът не се явил в кметството за
получаване на книжата.
От извършената служебна справка, районният съдия е
установил, че това е постоянния и настоящ адрес на лицето; извършил е справка в
НАП за регистрирани трудови договори – отрицателна и справка в търговския
регистър – отрицателна.
С разпореждане №1054 от 19.11.2019г. районният съд е приел,
че са налице условията на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. с чл.47, ал.5 от ГПК и
е указал на заявителя, че следва да предяви иск за вземането си в едномесечен
срок от съобщаването. Надлежно е указано на заявителя, че ако не представи
доказателства, че е предявил иска в законовия срок, съдът ще обезсили
заповедта. Разпореждането е получено от заявителя на 28.11.2019г.
По делото няма представени доказателства, включително
и към момента, че заявителят е предявил иск за установяване на вземането по
заповедта за изпълнение.
С обжалваното Определение №8/09.01.2020г. по ч.гр.д.№429/2019г.
Котелски районен съд, след като е констатирал, че в законоустановения и указан
на заявителя едномесечен срок не са представени доказателства за предявяване на
иска, е обезсилил изцяло издадената по делото заповед за изпълнение.
Препис от определението е връчено на заявителя „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, гр.София на 23.01.2020г., като в
законоустановения и указан едноседмичен срок - на 30.01.2020г. /от тази дата е
пощенското клеймо/ е подадена разглежданата жалба против него.
Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо правен интерес от
обжалването и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови определението, предмет на настоящата
проверка, съда издал заповедта за изпълнение приел, че не са ангажирани пред
него доказателства за предявяването на исковата молба против длъжника в срок.
Доказването на
факта, че е предявен иск за установяване на вземането е в тежест на
заявителя и това е изрично посочено в нормата на чл.415, ал.2 ГПК. В конкретния
случай такива доказателства не са били представени пред съда, издал заповедта
за изпълнение.
Следва да се посочи на първо място, че заявителят –
частният жалбоподател не твърди да е предявил иск против длъжника за
установяване на вземането.
Всички наведени с частната жалба възражения касаят
оспорване процедурата по връчване и преценката на съда за даване на указанията
за предявяване на иска. Възраженията, настоящият състав намира за изцяло
неоснователни.
При връчване на издадената заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК са спазени всички законови изисквания на чл.47 от ГПК – адреса е
посетен три пъти, връчителят е отразил, че лицето не е открито. В този случай,
разпоредбата на чл.47, ал.1, изр. четвърто /за справка в кметството, а в случая
именно служител на кметството е и връчител, следователно и така справка е
направена/ не следва да се прилага. Съдът е извършил справка за адресната
регистрация, както и справка в ТР относно фирмена регистрация и в НАП – относно
месторабота та на длъжника, но такава не е установена. Следователно, към
момента на извършване на преценката за редовност на връчването, районният съд е
спазил всички законови изисквания и използвал всички законови възможности за
установяване на адреса на длъжника. Към момента на констатиране наличието на
предпоставките на чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК са били налице всички законови
изисквания. Към него момент въпросните изменения в ГПК от ДВ бр.100/2019г. не
са били налице и разпореждането на районния съдия е правилно и законосъобразно.
Тъй като правилно са дадени указанията за предявяване на иска и за доказване на
това действие, настоящият състав не намира, че следва действието да се извършва
отначало. Освен това самото призоваване е при спазване на чл.47, ал.5 от ГПК и
връчителят, като служител на Кметство с.Градец, е отразил ненамиране на лицето
на адреса, то напълно законосъобразни са указанията към заявителя за
предявяване на иск. От негова страна е налице едно бездействие, тъй като той и
не твърди да е изпълнил указанията. Едва след обезсилване на заповедта и
съобщаване на този акт, той се е активизирал с подаване на настоящата частна
жалба.
Следва да се посочи, че цитираната практика на СРС не
се споделя от настоящия състав, друг е въпроса дали въобще е законосъобразна, и
не следва да бъде обсъждана. Няма основания за издаване на изпълнителен лист
при връчване по реда на чл.47 от ГПК. Надали това е целта на законодателя при
новата редакция на разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, чийто смисъл не е
променен.
Тъй като заявителят безспорно не е представил
доказателства за предявяване на иск за установяване на вземането си при
надлежно и законосъобразно дадени му указания за това, то обжалваното
определение на Котелски районен съд, с което е обезсилена издадената заповед за
изпълнение, е правилно и законосъобразно. Подадената против него частна жалба
се явява неоснователна.
Предвид изложеното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ, депозираната от „……..“
ЕООД, гр.София, ЕИК…… , със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“………“
№29, ет.3, частна жалба срещу Определение
№8/09.01.2020г., постановено по ч.гр.д.№429/2019г. на Котелски районен съд, като неоснователна.
Определението е окончателно.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.