№ 3319
гр. София, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Стойчо Попов
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20221100509980 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №9980/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на В. Н. Г. ЕГН
********** от гр.София срещу решение от 28.02.2022 г постановено по гр.д.№355/21 г на
СРС , 31 състав , в частта , с която въззивникът е осъден на основание чл.79 ал.1 ЗЗД да
заплати на „Е.Т.“ ЕООД ЕИК **** гр.София сумата от 1154,66 лева част от втора вноска от
годишна такса за 2020 г по договор за управление и поддръжка на общите части на сграда в
режим на ЕС , построена в жилищен комплекс от затворен тип „Е.“ от 11.04.2018 г , ведно
със законната лихва от 04.01.2021 г до окончателното заплащане на сумата ; както и сумата
от 649,44 лева разноски пред СРС .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . В диспозитива си
първоинстанционния съд за първи път е квалифицирал иска само по чл.79 ал.1 ЗЗД , а не и
по чл.2 ЗУЕС , което е процесуално нарушение . Не е дадена възможност на въззивника да
представи протокол за разпит на свидетеля от о.с.з на 30.11.2021 г по гр.д.№353/21 г на
СРС, други писмени доказателства и да се разпитат свидетели , които да установят , че
свидетелят лъже . Неправилно СРС приема , че процесният договор не е такъв по чл.2 ЗУЕС
, при положение , че в договора изрично е записано , че той е такъв . Нищожността на
договора може да бъде констатирана служебно от съда и за възражение от въззивника
липсва преклузия . Ищецът няма качеството на инвеститор и не може да сключи процесния
договор по чл.2 ЗУЕС . Самият договор противоречи на ЗЗП , защото в него не е уговорено
1
право на разваляне от страна на потребителя-ответник . В чл.1.5 от договора е предвидено
автоматично подновяване , което противоречи на чл.143 ал.2 т.6 ЗЗП .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Липсват
процесуални нарушения при определяне на правната квалификация от СРС . Качеството
инвеститор няма значение за валидността на договора . Ответникът не е доказал
възраженията си , а голяма част от тях са преклудирани . Протокол за разпит по друго дело
не е нововъзникнало обстоятелство . Ответникът сам се е отказал от допуснатите му
свидетели , а при разпита на св.А. е присъствал и е можел да му задава въпроси .
Възражението за нищожност не може да бъде разгледано от съда предвид решението по
тълк.дело №1/20 г на ВКС .Твърденията за неравноправни клаузи при подновяване на
договора са неотносими , защото не е изтекъл първоначалния 5-годишен срок .
Предпоставките за разваляне на договор са уредени в закона и не е необходима изрична
клауза за това . И да има неравноправна клауза тя не се отразява на действителността на
целия договор . Не следва да се спира делото , защото тълкувателното решение на ВКС вече
е постановено , а резултатът от дело №С-485/21 г на СЕС е ирелевантен по делото .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 11.03.2022 г
и е обжалвано в срок на 25.03.2022 г /по ел.поща / .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС в посочената
част .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за
установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като в случая такива основания не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи частично иска СРС е приел , че безспорно между страните е налице договор за
управление и поддръжка на общите части на сграда в режим на ЕС , построена в жилищен
комплекс от затворен тип „Е.“ от 11.04.2018 г . Ищецът се е задължил срещу заплащане да
предоставя на ответника в етажната собственост редица услуги по поддръжка , почистване ,
охрана и пр. Страните спорят дали ответникът е развалил договора поради неизпълнение от
ищеца . Ищецът представя множество договори с подизпълнители и се позовава на
свидетелски показания и ССЕ за установяване на разходи към тези подизпълнители респ.за
реално изпълнение на задълженията си по процесния договор .
От правна страна СРС е приел , че не е допустимо съгласно чл.133 ГПК и чл.147 ГПК
ищецът да се позовава на нищожност на договора поради противоречие с чл.2 ЗУЕС едва в
устните състезания . От друга страна в случая ищецът не твърди да е „инвеститор“ и в това
качество да се сключил процесния договор като договор по чл.2 ЗУЕС . Констатира се , че
2
на ищеца не са възложени функции по управление на ЕС /чл.23 ЗУЕС/ , а органите на ЕС са
продължили да съществуват . Следователно процесният договор не е по чл.2 ЗУЕС .
Вземанията за управление и поддържане на общи части на ЕС „не са източник на
потребителски договор“ / чл.6 ал.1 т.10 ЗУЕС / . При липса на уговорки във връзка с
развалянето на договора се прилага чл.87 ЗЗД . С представените писмени доказателства ,
свидетелски показания и ССЕ е доказано изпълнение на договора от ищеца .
Решението на СРС е правилно в обжалваната част , при следните уточнения и изрични
мотиви по доводите във въззивната жалба .
Действително първоинстанционният съд е допуснал процесуални нарушения във връзка с
определяне на правната квалификация на иска и в доклада си . Правна квалификация по
чл.79 ал.1 ЗЗД е недостатъчна . Според тази норма от общата част на ЗЗД може да се касае
за най-различни видове договори – продажба , наем , поръчка , дарение и пр. и такава
„правна квалификация“ е по същество липсваща правна квалификация . Също така , както е
посочено в мотивите на СРС , в исковата молба липсва позоваване на договор по чл.2
ЗУЕС т.е. като краен резултат правилно в окончателния си акт СРС е „изоставил“ като част
от правната си квалификация разпоредбата на чл.2 ЗУЕС .
Според настоящия съд законосъобразната правна квалификация на иска е по чл.266
ал.1 ЗЗД /изработка/ , доколкото в уговорките между страните доминират задължения за
фактически действия , които трябва да се изпълнят от изпълнителя / „управителя“ / . Срещу
тези фактически действия по „управление и поддръжка“ ответникът /“собственик“/ дължи
уговореното възнаграждение .
По отношение на релевираните от въззивника процесуални нарушения от СРС , следва да се
има предвид , че настоящият съд е въззивна , а не контролно-отменителна инстанция , и
дължи произнасяне по съществото на спора в случай на неправилно или правилно решение
/чл.271 ГПК и чл.272 ГПК / . Дори СРС да е допуснал процесуални нарушения във връзка с
доклада си и да не е събрал относими доказателства , настоящият съд е длъжен да се
произнесе при наличните доказателства , още повече , че във въззивната жалба и в отговора
на въззивната жалба липсват доказателствени искания .
Законосъобразно СРС е тълкувал разпоредбите на процесния договор и е стигнал до
правилният извод , че не е налице договор по чл.2 ЗУЕС , независимо дали процесният
комплекс според страните е „от затворен тип“ и дали същите са се позовали на чл.2 ЗУЕС в
договора си . На ищеца не са възложени изключителни функции по управление на ЕС /чл.23
ЗУЕС/ , а органите на ЕС са продължили да съществуват . Липсва характерното за договор
по чл.2 ЗУЕС „заместване“ на органите на ЕС от наличие на договор между инвеститор и
собственик на обект в ЕС . В този смисъл възражението за нищожност на договора поради
противоречие с чл.2 ЗУЕС, включително липса на форма и надлежна страна по договора , е
неоснователно .
Според настоящият съд , тъй като не се касае за договор по чл.2 ЗУЕС или за иск на самата
етажна собственост срещу собственик в нея , а за договор между търговец и физическо лице
3
, няма пречка да се приеме , че ответникът се ползва с правата на потребител по ЗЗП . От
това обаче не следва , че процесният договор е нищожен като противоречащ на ЗЗП . Не се
констатират неравноправни клаузи , които да имат отношение към настоящия спор .
Ирелевантно е възражението за нищожна клауза във връзка с подновяване на договора – все
още не е изтекъл първоначалният 5 годишен срок на договора . Неотносим е чл.143 ал.2 т.6
ЗЗП , а при наличието в българското законодателство на чл.87 ЗЗД не е необходимо
страните изрично да уговарят възможност за разваляне на двустранен договор .
Налага се изводът , че въззивната жалба е неоснователна и решението на СРС трябва да бъде
потвърдено в обжалваната част , като изрично се посочи правилната правна квалификация
на иска .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 28.02.2022 г постановено по гр.д.№355/21 г на СРС , 31
състав , в частта , с която В. Н. Г. ЕГН ********** от гр.София е осъдена да заплати на
„Е.Т.“ ЕООД ЕИК **** гр.София сумата от 1154,66 лева част от втора вноска от годишна
такса за 2020 г по договор за управление и поддръжка на общите части на сграда в режим на
ЕС , построена в жилищен комплекс от затворен тип „Е.“ от 11.04.2018 г , ведно със
законната лихва от 04.01.2021 г до окончателното заплащане на сумата ; както и сумата от
649,44 лева разноски пред СРС , като правната квалификация на иска да се счита по
чл.266 ал.1 ЗЗД
Решението не подлежи на обжалване пред ВКС поради материален интерес под 5000 лева на
иска /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4