№. 751 / 6.12.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
06.12.2019 година, г. Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД Г. М. ІV-ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 28.11.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА,
при секретаря Светлана Станишева и с участието на прокурора............................................................, като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело №. 58 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 227, ал.1, б.”в” от Закона за задълженията и договорите.
Ищецът, П.Д.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, е предявил иск срещу Д.П.Д., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx за отмяна договор за дарение на недвижим имот.
В исковата си молба твърди, че ответникът му е син. През 1997 година му дарил собствения си недвижим имот: 1/6 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 48489.13.330 по кадастралната карта и кадастралните регистри на г. М. община М. област М. одобрена със заповед №. РД-18 29/05.042006 година на изпълнителния директор на АК; последно изменение със заповед-няма; адрес на поземления имот - г. М. у. „. №. 1 /едно/;
площ на целия поземлен имот - 527 кв. м; трайно предназначение на територията-урбанизирана; начин на трайно ползване- ниско застрояване /до 10 м/; номер по предходен план-369 /триста шестдесет и девети/, квартал 19; парцел 14, при граници и съседи: 48489.13.322, 48489.13.329, 48489. 13.331 , 48489.13.391, 48489.13.355
- 1/2 идеална част от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 48489.13.330.1.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на г. М. община М. област М. одобрена със заповед №. РД-18-29/05.04.2О06 година на изпълнителния директор на АК;последно изменение със заповед-няма: адрес на имота - г. М. у. „. №. 1. е. 2 (втори); самостоятелния обект се намира в сграда №. 1 (едно), разположена в поземлен имот с идентификатор 48489.13.330; предназначение на самостоятелния обект-жилище, апартамент; брой нива на обекта - 1. посочена в документа площ-няма данни; прилежащи части -избени помещения №. 4 (четири) и №. 5 (пет), 1/3 идеална част от подпокривното пространство, 1/3 идеална част от общите части на сградата; ниво 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия е.-няма, под обекта- 48489.13. 3.330.1.1. .над обект-48489.13.330.1.3.
От момента на дарението от сина си не е искал никаква помощ от него.
Живее си сам на адреса на имота, единствено дъщеря му е помагала. През месец октомври 2018 година закъсал със здравето и бил принуден да похарчи пенсията си за лекарства. Останал без пари, за да си платя тока, за храна и за дърва. Тогава потърсил сина си (ответника) да му даде пари за покриване на нуждите. Позвънил му по телефона и го извикал да дойде при него. Д. дошъл, той му казал, че е изпаднал в страшна нужда от помощ и то по-специално от финансова помощ. Фактурата му за ток била просрочена и бил изключен, налагало се да плати общо две фактури за ток, за да му го пуснат и такса за прикачване. Също така му били докарали и дърва за огрев и тях трябвало да плати, нямал и нищо за храна. Поискал му пари да му даде, за да успее да изкара месеца, но за съжаление сина му отказал. Казал му, че не може да му помогне, да съм бил искал от сестра му. Станало му много болно и тежко. Години наред въобще не се интересувал от него, нито е идвал, нито му се е обаждал, нищо. Когато е могъл, винаги му е помагал, а сега когато изпаднал в нужда, той му отказал помощ. Не пожелал дори лева да му остави. Дъщеря му взела назаем пари и му помогнала. Още връща взетия заем. Тя също говорила с Д., но той не се трогнал.
В настоящия случай за не е отправял нотариална покана, тъй като е болен и му е трудно излизането и нямал н никаква възможност да плаща за нотариална покана, затова помощта я поискал лично от сина си и той, ако не го е грях ще отрече или потвърди.
Моли съда да постанови решение, с което се развали дарението, материализирано с Нотариален акт №. 10, том единадесети, дело №. 3675 от 15.12.1997 година на описания недвижим имот, поради неизпълнение на нравствения дълг на синът му Делян П. да се грижи да него и да го подпомага финансово, когато е необходимо, на когото е дарил единствения си недвижим имот.
Ответникът Д.П.Д.,xxx, в срока за отговор на исковата молба не взема становище по иска.
Не прави възражения, не посочва и не представя доказателства и не е поискал събирането на такива.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Допусната е и назначена съдебно-икономическа експертиза, изпълнена от вещото лице Л.З., приета от съда и не оспорена от страните.
Съдът, след като прецени доводите на ищеца, доказателствата по делото и на основание чл.235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:
Няма спор по делото, че ищецът П.Д.П. е баща на Д.П.Д..
Не се спори по делото и относно обстоятелството, че на 15.12. 1997 година бащата дарил собствения си недвижим имот на сина си, както следва: 1/6 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 48489.13.330 по кадастралната карта и кадастралните регистри на г. М. община М. област М. одобрена със заповед №. РД-18 29/05.042006 година на изпълнителния директор на АК; последно изменение със заповед-няма; адрес на поземления имот - г. М. у. „. №. 1 /едно/; площ на целия поземлен имот - 527 кв. м; трайно предназначение на територията-урбанизирана; начин на трайно ползване- ниско застрояване /до 10 м/; номер по предходен план-369 /триста шестдесет и девети/, квартал 19; парцел 14, при граници и съседи: 48489.13.322, 48489.13.329, 48489. 13.331 , 48489.13.391, 48489.13.355
- 1/2 идеална част от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 48489.13.330.1.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на г. М. община М. област М. одобрена със заповед №. РД-18-29/05.04.2О06 година на изпълнителния директор на АК;последно изменение със заповед-няма: адрес на имота - г. М. у. „. №. 1. е. 2 (втори); самостоятелния обект се намира в сграда №. 1 (едно), разположена в поземлен имот с идентификатор 48489.13.330; предназначение на самостоятелния обект-жилище, апартамент; брой нива на обекта - 1. посочена в документа площ-няма данни; прилежащи части -избени помещения №. 4 (четири) и №. 5 (пет), 1/3 идеална част от подпокривното пространство, 1/3 идеална част от общите части на сградата; ниво 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия е.-няма, под обекта- 48489.13. 3.330.1.1. .над обект-48489.13.330.1.3, материализирано в Нотариален акт за дарение №. 40, том ІХ, дело №. 3675 от 15.12.1997 година на и.д. нотариус Румен Петков, Районен съд Монтана.
Производството е по иск за отмяна договор за дарение на недвижим имот с правно основание чл. 227, ал.1, б.”в” от Закона за задълженията и договорите.
С договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема /чл. 225, ал. 1 ЗЗД/. Касае се за едностранен и безвъзмезден договор, по силата на който дарителят безвъзмездно, веднага и безвъзвратно отстъпва в собственост на дарения подареното, като със стойността на последното имуществото на дарителя се намалява, а това на дарения се увеличава. Срещу полученото дареният има моралното задължение за признателност към дарителя, което при определени обстоятелства се трансформира в правно такова за даване на издръжка. Видно от основанията за отмяна на дарението по чл. 227, ал. 1 ЗЗД /умишлено убийство или опит за убийство на дарителя, неговия съпруг или негово дете, или съучастие в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта; при набедяване на дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена, както и при отказ на дарения да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае/, правото на дарителя да иска тази отмяна възниква, когато е налице обществено укоримо поведение от страна на дарения, което съставлява непризнателност - в различни форми и с различен интензитет. Поради това и самата отмяна на дарението е санкция за неизпълнение на моралното задължение на дарения за признателност към дарителя.
Съгласно разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД дарението може да бъде отменено, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Предпоставките, чиято кумулативна даденост съставлява основание за отмяна на дарението по този законов текст, са - трайната нужда от издръжка на дарителя, искането, отправено от него до дарения и отказът на последния /изричен или мълчалив/ да дава издръжка. В случай, че такава необходимост не възникне, или не бъде поискана издръжка, задължението на дарения към дарителя си остава морално и неизпълнението му не е скрепено със санкция. Систематичното тълкуване на чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД навежда на извода, че правото на дарителя да иска отмяна на дарението възниква, когато е налице обществено укоримо поведение на дарения във висока степен, сходна на степента на укоримост на поведението му в другите, уредени от закона основания за отмяна на дарението. Не е справедливо да се приравнят по последици случаите на убийство и опит за убийство на дарителя, съответно набедяване в тежко престъпление, на случаите, при които дареният сам е в нужда и трудно покрива собствените си потребности и тези на своите близки/най-често ненавършили пълнолетие деца/, на които дължи издръжка по закон. Именно в такива случаи е неоправдано от гледна точка на справедливостта дареният да бъде изправен пред моралния избор да предпочете интереса на своя дарител пред интереса на своите ненавършили пълнолетие деца, пред какъвто избор би се изправил, ако дарителят има нужда и иска издръжка, а дареният няма обективна възможност да я осигури, освен ако пренебрегне интересите на своите низходящи. Ако се приеме, че и в такива случаи дареният дължи издръжка на своя дарител, неминуемо ще се стигне до нарушаване на правната симетрия, а именно хипотезата на чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД да се приравни по последици на несравнимо по-тежките форми на непризнателност, уредени в първите две хипотези на чл. 227, ал. 1, б. "а" и б. "б" ЗЗД. В разглеждания случай се касае за обективна невъзможност за престиране, а не за виновно неизпълнение, каквото би било налице при недаване на издръжка при възможност за предоставянето й. Следователно, недаването на издръжка трябва да се прояви в обществено укорима форма и поради това непризнателността да може да се оцени като драстична, за да се признае на дарителя правото да иска отмяна на дарението. Такава високо укорима непризнателност ще има, когато дареният има възможност да даде и осигури издръжка на дарителя си, без да накърнява минималните свои нужди и обичайната издръжка на лицата, на които дължи такава по закон и въпреки това отказва да я даде. В този аспект не би било морално оправдано поведението на дарения, ако той е имал висок жизнен стандарт към момента на дарението, осигурявал е и на своите близки също такъв начин на живот, а впоследствие при възникнала за дарителя нужда от издръжка да използва оправданието, че ако я даде, то това ще намали този му стандарт на живот. Признателността изисква дареният да намали собствения си стандарт на живот в случаите, при които дарителят му трайно се нуждае от издръжка, но до нивото на минималните лични и обичайни нужди на дарения и лицата, на които той дължи издръжка по закон. Това е така, тъй като самото дарение се извършва, за да се облагодетелства дареният и да се увеличи имуществото му. Ако възможностите на дарения да отделя издръжка от доходите си са без значение, тъй като той притежава подареното, това би влязло в противоречие със самата същност на договора за дарение като безвъзмезден акт, по силата на който дарителят веднага и неотменимо предоставя в собственост на дарения подареното. В тази връзка отмяната на дарението от една страна е възможност за дарителя да получи средства, от които той се нуждае, но от друга страна е санкция за непризнателността на дарения и като такава тя следва да се прилага стриктно и то само за силно укоримо негово поведение. Затова обективна невъзможност за изпълнение няма да има, когато дареният е в състояние да задоволи собствените си нужди и тези на лицата, към които е задължен по закон с останалите си доходи и имущество, или с тези, които би могъл да реализира, ако положи всички усилия, изисквани от дължимата грижа и добросъвестността. При подобни обстоятелства отказването на издръжка ще бъде проява на непризнателност.
Следва да се направи разграничение между морала и правото по отношение на категорията "непризнателност" в отношенията дарител-дарен. И тук не става въпрос за спора дали задължението за издръжка е правно или морално. В случая моралният въпрос се повдига, за да се защити дарителят, който е в трайна нужда и следва да му се осигури издръжка. Но сходен морален въпрос стои и с оглед интереса на дарения. Приеме ли се, че е налице непризнателност от страна на дарения, който не дава издръжка на дарителя поради лошото си финансово състояние, ще бъде скъсана нравствената нишка, с която договорът за дарение винаги се е свързвал с потребностите на обществото. Този извод произтича и от общия принцип за равнопоставеност на страните като морално-етичните норми на живот биха важали с еднаква сила и за двете страни по договора и преценката би се свеждала не само до това дали дарителят няма да бъде поставен в положение на рисково оцеляване, поради нужда от средства за издръжка, но и дали при задължаването на дарения с даване на издръжка не би се стигнало до поставяне на последния и неговите близки в същото положение. Резултатите, които ще се получат, ще са винаги под заплахата да бъдат несправедливи. И с договора за дарение проявата на щедрост ще отстъпи на пресметливостта, с която дарителят ще се застрахова срещу бъдещо обедняване и възможност във всички случаи да промени първоначално заявеното си намерение. Освен това ако дарителят е имал опасения, че ще бъде свръх затруднен в бъдеще да се издържа сам, той е имал възможност да използва друг вид договор - да прехвърли имуществото срещу задължение за издръжка и гледане, а не чрез дарение. Действително, възможно е неочаквано да възникне остра нужда на дарителя от издръжка с траен характер. Тогава обаче следва да се преценяват и възможностите на дарения. Противното би създало възможност за последваща промяна на волята на дарителя, изразена в дарствения акт и на практика дарението да се трансформира впоследствие в прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка до размера на стойността на подареното. С оглед на изложеното, право на отмяна на дарението следва да се признае на дарителя само тогава, когато дареният отказва да даде поисканата от него издръжка, от която той трайно се нуждае и за което дареният има материална възможност, освен в случаите, при които поради липса на достатъчно средства при даването на издръжка на дарителя, той би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон в по-лошо положение от това на дарителя. В конкретният случай надареният е здрав физически и психически зрял човек, на 52 годишна възраст, който би могъл да реализира трудови доходи, няма ненавършили пълнолетие деца, за които е задължен да се грижи и издържа и би могъл да предоставя издръжка за своя баща. Съдът намира, че е налице основание за отмяна на дарението по чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД поради непризнателност тъй като дареният необосновано е отказал да даде на дарителя поисканата издръжка, от която последният трайно се нуждае, съобразено със събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства. Разпитаната в качеството на свидетел Калинка Първанова Спасова, макар и дъщеря на ищеца и сестра на ответника, съобразено и с обстоятелството за близката родствена връзка и евентуалната заинтересованост от изхода по делото, в своите показания посочи, че от момента на дарението, направено през 1997 година и понастоящем ответникът никога и по никакъв повод не е оказвал каквато и помощ и грижа за своя баща. Проявявал е безкрайно безотговорно поведение.
Формално тълкувана правната норма би довела до извод, че срокът по чл. 227, ал. 3 ЗЗД започва да тече от момента, в който дарителят приема, че може да иска отмяна на дарението. За да може да бъде установен със сигурност началният момент на срока по посочената правна норма, трябва да са налице категорични данни, че надареният знае за тази воля на дарителя. Противното означава, че дарителят има само намерение да осъществи провеждането на съдебно производство по иск с правно основание чл. 227, ал. 1 ЗЗД. Знанието на надарения за намеренията на дарителя и волеизявлението му фиксира момента, от който двете страни по дарението са в равнопоставено положение в един бъдещ процес по неговата отмяна. Поради това съдебната практика приема за покана и директното предявяване на иска по чл. 227, ал. 1 ЗЗД. Когато е налице покана, преди предявяване на иска, преклузивният срок по чл. 227, ал. 3 ЗЗД започва да тече от получаването й или узнаването й от надарения.
Дарението е едностранен и безвъзмезден договор, по силата на който дарителят безвъзмездно, веднага и безвъзвратно отстъпва в собственост на дарения подареното, като със стойността на последното, имуществото на дарителя се намалява, а това на дарения се увеличава. Срещу полученото дареният има моралното задължение за признателност. Съгласно ТР №. 1 от 21.10.2013 г. по т. д. №. 1/2013 г. на ОСГК на ВКС - в хипотеза, когато дарителят трайно се нуждае от издръжка и дареният има възможност да даде такава и я откаже, за дарителя възниква правото да иска отмяна на дарението. Касае се за високо укорима непризнателност, при която отмяна на дарението, от една страна ще даде възможност на дарителя да получи средствата, от които се нуждае, а от друга - ще е санкция за поведението на дарения. Тази санкция следва да се прилага стриктно и само за силно укоримо поведение, поради което при преценката за наличието на такова, съдът съобразява всички установени по делото обстоятелства. На преценка подлежи и обстоятелството дали дарителят трайно е изпаднал в нужда от издръжка, за което съдът съгласно цитираното решение №. 432 от 22.01.2014 г. е длъжен да съобрази доходите на дарителя и дали те са по-ниски от определения в държавата размер на линията на бедност. В разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД, тези нови факти и обстоятелства са дарителят да изпадне в нужда и. да поиска от надарения помощ. Тогава, задължението за даване на издръжка от морално се трансформира и в правно. Идеята е да се върне получената безвъзмездно имотна облага, за да може дарителят да разполага със средства за издръжка и. гледането си. Следователно, нуждата е елемент от фактическия състав на разглежданата правна норма. Тя трябва да е трайна и да съществува към датата на поканата или поне към датата на решаване на спора по същество. Нуждата от издръжка на дарителя може да се изразява както в недостиг на парични средства за прехрана, дрехи, покриване на консумативни разходи, медицинско лечение, квартира и. други, но още и в необходимост от непосредствена грижа, помощ, включително и от болногледач. Следва да бъде установено още, че дарителят не може сам да удовлетвори нуждата си от издръжка. Необходимостта дарителят да бъде подпомогнат, това състояние трайно ли е и какви са възможностите му да се справи сам, се преценява при съпоставка между специфичните му нужди и размера на доходите и наличното имущество, съответно възможността от него да се реализират реално доходи. Съдебната практика непротиворечиво приема, че макар и като едностранен договор дарението да не поражда задължения за надарения, при изпадане в нужда на дарителя и. доколкото поиска от надарения издръжка, за последния възниква задължение да издържа и. помага на дарителя си. Задължението на надарения да дава издръжка на дарителя си, произтича от закона - чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД, при наличието на нужда от издръжка. Неизпълнението на това задължение е основание за отмяна на дарението. Според изразеното в множество решения на ВКС /№. 1135/2008 г. IV г. о., №. 971/2008 г. III г. о. о, №. 1127/2008 г. V г. о., №. 222/2000 г. II г. о. / становище, смисълът на разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД е да се върне подареното, за да може дарителят да разполага със средства за издръжката и. гледането си. Изложеното мотивира докладчика да приеме, че възможностите на надарения да дава издръжка не трябва да се изследват, тъй като до размера на подареното имущество надареният е длъжен да дава издръжка на дарителя си. В противен случай разместването на материалните блага се явява неморално. Разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД въздига моралното задължение надареният да бъде признателен за направеното му дарение, при наличието на законовите предпоставки, в правно задължение и санкционира непризнателността с отмяна на дарението.
Съгласно констатациите на вещото лице, представило ги в изготвеното заключение, което съда възприема изцяло, като дадено компетентно, обективно и без да е заинтересовано от изхода по делото, са установени средствата, необходими за месечната издръжка на ищеца, които възлизат на сумата от 266.08 лв. Ищецът живее в г. М. ул.Сливница №. 1, заедно със семейството на дъщеря си. Трудно подвижен е. Ползва постоянно поддържащи лекарства, които са предписани по рецепта. Не може да упражнява никаква трудова дейност поради трудната си подвижност. През 2018 година е получавал пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 320.25 лв., а от 01.07.2019 година 338.50 лв. Това че живее със семейството на дъщеря си ищеца получава отопление, осветление, внимание, което обуславя извода, че ако беше сам, средствата за неговата месечна издръжка биха се завишили доста и ще е непосилно да се справя без чужда помощ и съдействие. Според данни на НСИ за 2018 година средномесечно за едно лице са необходими разходи на стойност 335.91 лв. Тези обстоятелства налагат извода, че ищеца има нужда от издръжка, която е трайна. Не без значение е и обстоятелството – възрастта на ищеца, навършил 84 години, не реализира никакви допълнителни доходи (от отдаване под наем или аренда на недвижими имоти, или тяхната продажба, цената на друго имущество и т.н.), няма никакви приходи от каквито и да било дейности.
В тази връзка, съобразно представените писмени и гласни доказателства, се налага извода, че предявения иск е основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на делото, в тежест на ответника са и разноските, направени в хода на производството от ищеца.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ, на основание чл. 227, ал. 1 б. "в" ЗЗД, ДАРЕНИЕ, направено от П.Д.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx в полза на Д.П.Д., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, на недвижим имот, както следва:
- 1/6 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 48489.13.330 по кадастралната карта и кадастралните регистри на г. М. община М. област М. одобрена със заповед №. РД-18 29/05.04.2006 година на изпълнителния директор на АК; последно изменение със заповед-няма; адрес на поземления имот - г. М. у. „. №. 1 /едно/; площ на целия поземлен имот - 527 кв. м; трайно предназначение на територията-урбанизирана; начин на трайно ползване- ниско застрояване /до 10 м/; номер по предходен план-369 /триста шестдесет и девети/, квартал 19; парцел 14, при граници и съседи: 48489.13.322, 48489.13.329, 48489. 13.331 , 48489.13.391, 48489.13.355;
- 1/2 идеална част от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 48489.13.330.1.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на г. М. община М. област М. одобрена със заповед №. XXXX година на изпълнителния директор на АК; последно изменение със заповед-няма: адрес на имота - г. М. у. „. №. 1. е. 2 (втори); самостоятелния обект се намира в сграда №. 1 (едно), разположена в поземлен имот с идентификатор 48489.13.330; предназначение на самостоятелния обект-жилище, апартамент; брой нива на обекта - 1. посочена в документа площ-няма данни; прилежащи части -избени помещения №. 4 (четири) и №. 5 (пет), 1/3 идеална част от подпокривното пространство, 1/3 идеална част от общите части на сградата; ниво 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия е.-няма, под обекта- 48489.13. 3.330.1.1. .над обект-48489.13.330.1.3, материализирано в Нотариален акт за дарение №. 10, том ХІ, дело №. 3675 от 15.12.1997 година на и.д. нотариус Румен Петков, Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА Д.П.Д., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ на П.Д.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, сумата от 389.00 лв. за направените в хода на производството разноски.
ОСЪЖДА Д.П.Д., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ ПО СМЕТКА НА Районен съд Монтана сумата от 150.00 лв. за възнаграждението на вещото лице и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на сумите.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: