МОТИВИ
към Решение №744/01.10.2018г.
по АНД
№1382/2018г. по описа на РС
- ПЛЕВЕН
РАЙОННА
ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН е внесла мотивирано постановление с предложение да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание И.Е.Г.
ЕГН: ********** – за това, че на 09.03.2018г. в ***“, управлявал МПС – л.а. ***
с рег.№ ***в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, наложена със Заповед
за ППАМ №17-0258-000158/04.10.2017г. на ***на РУ-***/в сила от 30.11.2017г./ –
престъпление по чл.343в ал.3 вр.ал.1 НК.
В хода на
съдебното производство, РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН, редовно призована, не
изпраща представител.
Обвиняемият И.Г.,
редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен защитник, който
счита Предложението на РП – ПЛЕВЕН за основателно и пледира обвиняемият да бъде
освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено административно
наказание към минимума, предвиден в чл.78а ал.1 НК.
След щателно обсъждане на събраните по делото
доказателства и доказателствени средства, Съдът намира за установено следното:
И.Е.Г. е
роден на *** ***, понастоящем живее в с***, българин, български
гражданин, с основно образование, не работи, женен, неосъждан, ЕГН: **********.
Към 09.03.18г. обвиняемият притежавал
съответно издадено свидетелство за управление на МПС за категории В, М, Ткт,
АМ, което обаче било временно отнето на основание чл.171 т.1 б.“д“ ЗДвП – със Заповед за ППАМ №17-0258-000158/04.10.2017г. на ***на
РУ-***/в сила от 30.11.2017г./ - до заплащане на дължими от страна на Г. глоби.
Въпреки че
така наложената принудителна административна мярка продължавала действието
си към 09.03.2018г., на същата дата
обвиняемият привел в движение л.а. *** с рег***. Около 16:00 часа управлявал
посочения лек автомобил в ***“, когато бил спрян за проверка от дежурни полицейски
служители – св. ***. В изпълнение на служебните си задължения по контрол на
движението по пътищата, полицейските служители установили, че И.Г. има наложена
и действаща принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до
заплащане на дължимата глоба, съобразно Заповед
за ППАМ №17-0258-000158/04.10.2017г. на ***на РУ-***/в сила от 30.11.2017г./
С първо действие по разследването
– разпит на свидетел – очевидец – ***– при условията на чл.356 ал.3 вр.ал.1 т.4 НПК, на 09.03.2018г. започнало бързо производство №Б – 94/2018г. по описа на РП
– ПЛЕВЕН. В хода на разследването, към наказателна отговорност за престъпление
по чл.343в ал.3 НК бил привлечен И.Е.Г. ЕГН: **********.
Изложената
фактическа и процесуална обстановка се установява по категоричен и несъмнен
начин от приобщените по делото доказателства и доказателствени средства, в това
число:
-
показания на свидетелите ***, дадени в досъдебното производство /л.7 –10 от ДП/;
- АУАН бл.№ 425067/09.03.2018г.
/л.11 от ДП/;
-
справка за нарушител на името на И.Г. /л.19 – 25 от ДП /;
-
заверен препис на Заповед за ППАМ №17-0258-000158/04.10.2017г. на ***на РУ-***/л.13 от ДП/;
-
справки относно търпяни от
обвиняемия наказания пробация, лишаване от свобода и глоба /л.30 – 37, л.42 –
48 и л.55 – 57 от делото/;
-
писмени доказателства за
имущественото състояние и трудова заетост на обвиняемия, изискани от ***, /л.10
– 13, л.22 – 23 от делото/;
-
характеристична справка за
обвиняемото лице /л.20 от делото/;
-
справка за съдимост на
обвиняемото лице /л.16 – 18 от делото/.
Съдът
преценява, че от посочените доказателствени материали следват по
безпротиворечив и взаимнопотвърждаващ се начин фактите, приети от Съда и
изложени по – горе. В доказателствената съвкупност липсват противоречия,
налагащи обсъждане по реда на чл.305 ал.3 изр.2 НПК.
На тази
основа, Съдът намира, че от обективна страна, обвиняемият И.Е.Г. ЕГН: **********
е осъществил състав на престъпление по чл.343в ал.3 вр.ал.1 НК – на
09.03.2018г. в ***“, управлявал МПС – л.а. *** с рег.№ ***в срока на
изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС, наложена със Заповед за ППАМ
№17-0258-000158/04.10.2017г. на ***на РУ-***/в сила от 30.11.2017г./.
Престъплението
по чл.343в ал.3 НК е такова на просто извършване, т.е не предвижда настъпването
на нарочен престъпен резултат. Явява се довършено със самия факт на
изпълнителното деяние – управление на МПС в срока на изтърпяване на
принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС, което в случая се доказва пряко от показанията на
свидетелите ***и ***. Обективният признак – наличието на влязла в сила ППАМ за
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС се доказва пряко от заверения
препис на Заповед за ППАМ №17-0258-000158/04.10.2017г. на ***, от който е
видно, че същата Заповед е получена лично от дееца и е влязла в сила към 30.11.2017г.
От субективна
страна, деянието по чл.343в ал.3 НК е извършено при форма на вината пряк умисъл
по смисъла на чл.11 ал.2 НК – обвиняемият Г. е съзнавал, че няма право да
управлява МПС, тъй като му е наложена съответна ППАМ за временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС, съзнавал е общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици, изразяващи се в противоправно
управление на МПС в срока на действие на същата ППАМ - и е целял настъпването
на същите последици. Субективната страна на деянието следва по несъмнен начин
от доказателствените материали, отбелязани по-горе, от които се установява и
обективната му страна.
Следователно,
извършеното от страна на обвиняемия Г. деяние е съставомерно по чл.343в ал.3 вр.ал.1 НК както от обективна, така и от субективна страна.
Съдът намира вината на обвиняемия в извършване на това
престъпление за доказана по несъмнен начин.
Наред
с това Съдът намира, че спрямо обвиняемото лице са налице материалноправните
предпоставки на чл.78а НК, като същевременно не са налице пречките, посочени в
същата разпоредба: престъплението, предмет на делото, спада в кръга на
престъпленията по чл.78а ал.1 б. “а” НК –
умишлено деяние, наказуемо с лишаване от свобода до три години, глоба от
двеста до хиляда лева и лишаване от право да управлява МПС за срок до три
години. Обвиняемият отговаря на изискванията по чл.78а ал.1 б. “б” НК – не е
осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание на основание чл.78а НК към
момента на извършване на деянието. В действителност, обвиняемият е осъждан, при
това – многократно, но за осъжданията по пунктове 1,2, 4, 5 и 6 от приобщената
справка за съдимост, е отбелязана настъпила реабилитация на основание чл.88а НК, а за тези по т.7 и т.8, Г. също е реабилитиран /без това да е изрично отбелязано/
- при отчитане на справката от ГД “ИН“
за търпяно наказание лишаване от свобода и съобразяване разпоредбите на чл.88
ал.1 вр.чл.82 ал.1 т.4 НК и чл.88а ал.3 вр.ал.1 НК. В действителност, на
плоскостта на изследване съдимостта на дееца към 09.03.2018г., правнозначим
интерес представлява единствено отбелязаното под пункт 3 в справката за съдимост
на Г. – НОХД №2/2004г. на РС – ***, по което обвиняемият е освободен от
наказателна отговорност на основание чл.78а ал.1 НК и са му наложени
административни наказания - глоба в размер на 600 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 9 месеца. В тази връзка, бяха изискани справки от СДВР
и ТД на НАП – ПЛЕВЕН, от които следва, че липсват данни за изпълнение на
административното наказание лишаване от право да управлява МПС, а за
административното наказание глоба е имало образувано изпълнително производство,
по което обаче последното действие по принудително изпълнение датира от
29.09.2007г. Следователно и в съответствие със задължителните указания, дадени
в т.7 на Тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г.,
считано от 30.09.2010г., на основание чл.82 ал.1 б.“а“ ЗАНН и чл.86 ал.1 т.3 НК,
спрямо Г. отново е бил приложим института на чл.78а НК, т.е. изпълнена се явява
предпоставката на чл.78а ал.1 б. “б” НК. На последно място, деянието не е
довело до причиняване на съставомерни имуществени вреди, подлежащи на
възстановяване.
Ето
защо Съдът счита, че са налице законовите предпоставки обвиняемият И.Е.Г. ЕГН: **********
да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно
наказание – глоба в размер от хиляда до пет хиляди лева.
При определяне размера на
наказанието, Съдът прецени обществената опасност на деянието, личната
обществена опасност на обвиняемия, оцени смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства.
Обществената опасност на
деянието, следваща от предвидената в закона наказуемост, е умерена. Следва да бъде
отбелязано и това, че престъпленията по транспорта се отличават с актуална и
завишена обществена опасност към настоящия исторически момент.
На следващо място, личната
обществена опасност на дееца, следваща от приобщената справка за съдимост, е умерена.
Както беше отбелязано и по-горе, макар и неосъждан, обвиняемият има съдебно
минало и върху него нееднократно е въздействано със средствата на наказателната
репресия. Според представените в характеристичната справка данни, за обвиняемия Г. няма данни за нарушаване на
обществения ред, злоупотреба с алкохол или наркотични вещества, но същевременно
не се и ползва с добро име по местоживеене. Следователно, съвкупно преценено,
неговата лична обществена опасност действително се явява умерена.
Не се установяват обстоятелства,
смекчаващи отговорността на обвиняемия. Чистата съдимост е предпоставка за
прилагане на института за освобождаване от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание и поради това, на самостоятелно основание, не
следва да се цени като смекчаващо обстоятелство.
Отегчаващи отговорността
обстоятелства съставляват споменатото по-горе съдебно минало на дееца, както и
множеството административни наказания за нарушения на ЗДвП, следващи от
приложената по делото справка за нарушител на името на И.Г..
На тази основа Съдът направи
извод, че е налице формален превес на отегчаващите отговорността обстоятелства,
при умерена обществена опасност на деянието и на дееца. От друга страна, от
приобщените данни за имущественото състояние и трудовата заетост на обвиняемия
е видно, че същият няма декларирани на негово име превозни средства и недвижимо
имущество; от представената характеристична справка се установява, че няма
данни и за постоянна месторабота. В този смисъл, при така установеното ниво на
имуществено състояние на обвиняемия, определянето на административно наказание
глоба в размер около средния по чл.78а ал.1 НК – който подход иначе би
съответствал на степента както на лична обществена опасност на Г., така и на
извършеното от него престъпление – не би било съобразено с изискването на чл.47
ал.1 НК. Ето защо Съдът прецени, че административното наказание глоба следва да
бъде ориентирано към минимума, предвиден в чл.78а ал.1 НК, без да бъде в самия
минимум, предвид коментираните по-горе отегчаващи
отговорността обстоятелства. На следващо място, предвид множеството наложени
административни наказания за нарушения на ЗДвП спрямо Г. в миналото, обуславящи
системното му незачитане на правилата за движение по пътищата, Съдът прецени,
че е наложително на основание чл.78а ал.4 НК да бъде наложено и наказание
лишаване от право да управлява МПС, чийто срок следва да бъде умерен по своя
размер.
В съответствие с тези
съображения, Съдът призна И.Е.Г. ЕГН: **********
за виновен в това, че на 09.03.2018г. в ***“, управлявал МПС – л.а. *** с рег.№
***в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС, наложена със Заповед за ППАМ
№17-0258-000158/04.10.2017г. на ***на РУ-***/в сила от 30.11.2017г./ –
престъпление по чл.343в ал.3 вр.ал.1 НК, поради което и на основание чл.378
ал.4 т.1 НПК вр. чл.78а НК го освободи от наказателна отговорност и му наложи
административно наказание ГЛОБА в размер на 1200 /ХИЛЯДА И ДВЕСТА/ ЛЕВА и
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 1/ЕДНА/ ГОДИНА .
Съдът счита, че така
определения размер на административните
наказания се явява достатъчен, за да има необходимия превъзпитателен и
превантивен ефект върху И.Е.Г., както и
възпитателен и предупредителен ефект - върху обществото като цяло.
Върху така
изложените мотиви, Съдът основава решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: