№ 179
гр. Сливница, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Николай Св. Василев
при участието на секретаря Жанета Ив. Божилова
като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Гражданско дело №
20221890100163 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Профи Кредит
България“ ЕООД, с която срещу Б. Й. С. са предявени обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1, вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 от
ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
от ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 1 от ЗПК.
Ищецът – „Профи Кредит България“ ЕООД, твърди, че на 06.01.2020 г.
е сключил с Г.М. С.а-кредитополучател и ответника-солидарен длъжник,
договор за потребителски кредит № 30041708158, по силата на който на
06.01.2020 г. е предал сумата от 5000 лева, а кредитополучателят и
ответникът са се задължили да я върнат за срок от 36 месеца до 06.01.2023 г.,
заедно с договорна годишна лихва от 41%, като ГПР по кредита е в размер на
49,22%. Твърди, че договорното възнаграждение е в размер на 2092,47 лева.
Посочва, че ответникът е сключил и пакет от допълнителни услуги Фаст и
Флекси към договора за кредит и се е задължил да заплати уговорено
възнаграждение в общ размер на 4500 лева, което също е разсрочено на равни
месечни вноски от 125 лева. Твърди, че ответникът не е заплатил
възнаграждението за допълнителнияте услуги. Посочва, че ответникът е
изпаднал в забава и дължи мораторна лихва в размер на 479,96 лева за
периода 11.02.2020 г.-03.03.2021 г. и 566,72 лева за периода 03.03.2021 г.-
26.08.2021 г. Посочва, че е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение, образувано е ч.гр. д. № 744/2021 г. по описа на Районен съд –
Сливница и съдът е уважил заявлението, в една част и е издал заповед за
изпълнение, която е връчена на длъжника и същия е подал възражение срещу
заповедта. По отношене на сумата от 4500 лева за допълнителни услуги Фаст
1
и Флекси, съдът е отхвърлил заявлението. По тези съображения ищецът моли
съда да признае за установено, че ответникът му дължи процесните суми,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането. Моли съда и да осъди ответника да му заплати
сумата от 4500 лева за допълнителни услуги Фаст и Флекси, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил
отговор на исковата молба от ответника.
Районен съд - Сливница, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, намира следното:
В проведеното открито съдебно заседание съдът е приел, че в случая са
налице предпоставките на чл. 238 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба и не се е явил в първото заседание по делото, без да е направил искане
за разглеждането му в негово отсъствие и ищецът е поискал постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника. На ответника са били указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването в съдебно заседание.
При подготовката на крайния съдебен акт обаче, съдът установи, че
един от предявените искове не е вероятно основателен с оглед на посочените
в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради което
съдът намира, че всъщност не са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение. Ето защо съдът следва да се произнесе с решение по
предявените искове.
От приложеното ч.гр.д. 744/2022 г. по описа на Районен съд –
Сливница, първи състав, се установява, че на 26.08.2021 г. ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като в
негова полза срещу ответника е била издадена заповед № 519 за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от 01.11.2021 г. Ответникът е подал
възражение по реда на чл. 414 от ГПК, в което е оспорил дължимостта на
сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение. След дадени указания
по реда на чл. 415 от ГПК, заявителят е предявил искове за установяване
дължимостта на вземанията му, за които е издадена заповед за изпълнение.
Въз основа на изложеното съдът намира, че исковете са допустими.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1,
вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД:
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем. Според чл. 240, ал. 1
от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя
пари, а заемателят се задължава да върне заетата сума като дължи лихва ако
това е уговорено писмено /вж чл. 240, ал. 2 от ЗЗД/. Съгласно чл. 79, ал. 1, пр.
1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има
право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата.
2
За основателност на иска в тежест на ищеца е да установи наличието на:
1/ облигационно отношение между ищеца и ответника по договор за
потребителски кредит, по силата на което за ответника е възникнало
задължението за плащане на процесната сума, а именно – предаване от ищеца
на ответника на паричната сума, предмет на договора за заем; 2/ настъпване
на изискуемостта на вземането за заплащане на главница – изтичане на срока
за заплащане задължението; 3/ какъв е размерът на вземането;
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е
да докаже положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно представения по делото договор за потребителски кредит №
30041708158 от 06.01.2020 г., сключен между ищеца „Профи Кредит
България“ ЕООД /кредитодател/ и Г.М. С.а /кредитополучател/ и ответника Б.
Й. С. /солидарен длъжник/, се установява, че ищецът се е задължил да
предостави на кредитополучателя Г.М. С.а кредит /заем/ в размер на 5000
лева, а кредитополучателят Г.М. С.а, респективно и ответникът Б. Й. С. като
солидарен длъжник, са се задължили да върнат предоставената в заем сума в
срок до 10.01.2023 г., ведно с договорена между страните възнаградителна
лихва на 35 вноски по 243,88 лева и 1 вноска от 243,22 лева /вж. т.8.1 от
общите условия към договора за потребителски кредит/.
Съгласно чл. VI от договора, кредитът е сключен при фиксиран
годишен лихвен процент в размер на 41,00 %, а общата дължима сума по
кредита е в размер на 8765,02 лева. Годишният процент на разходите е
определен на 49,24 %. Доколкото се касае за реален договор, то неговото
действие е обусловено както от постигането на съгласие между страните, така
и от реалното предаване на заемателя на сумата, предмет на договора.
Заемодателят е изпълнил задължението за реално предоставяне на заемателя
на сумата от 5000 лева, предмет на паричния заем, който факт следва от
представеното по делото банково извлечение. Доколкото това обстоятелство
се установи по делото, то налице е първата предпоставка за уважаване на
предявения иск.
На следващо място следва да се установи дали е налице и втората
предпоставка, а именно да е настъпила изискуемостта на вземането. Както
стана ясно в договора е било уговорено заетата сума да бъде върната до
10.01.2023 г. на 35 вноски по 243,88 лева и 1 вноска от 243,22 лева. Съгласно
т. 12.3 от общите условия към договора за потребителски кредит, кредиторът
може да обяви предсрочна изискуемост с писмено уведомление когато
длъжникът е просрочил две или повече последователни месечни вноски в
пълен размер. По делото е представена обратна разписка от уведомително
писмо до ответника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. От
отбелязването се установява, че ответникът не е бил намерен на адреса.
Въпреки това към исковата молба се съдържа изявление за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита. Ето защо съдът счита, че предсрочната
изискуемост на кредита е настъпила, тъй като с връчването на препис от
исковата молба ответникът е получил изявлението на ищеца в този смисъл.
Отделно от това съдът следва да вземе предвид и настъпилата в хода на
3
процеса изискуемост на вноските. Ищецът претендира главница в размер
5000 лева и възнаградителна лихва за периода от 10.02.2020 г. до 03.03.2021 г.
в размер на 2092,47 лева, който размер се установява при сумиране на частта
лихва от месечните вноски по погасителния план.
Ответникът не твърди, а и не представя доказателства да е върнал
заетата сума и да е заплатил възнаградителната лихва. Ето защо, исковете с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 9, ал. 1
от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, следва да се уважат изцяло.
По иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът
може да иска обезщетение съобразно общите правила.
За основателността на иска в тежест на ищеца е да установи наличето
на главен дълг и изпадането на ответника в забава.
Доколкото се установи дължимостта на главното задължение и
изпадането на длъжника в забава, то основателен се явява искът за мораторна
лихва върху главницата от 5000 лева за периода от 11.02.2020 г. до 03.03.2021
г., която определена от съда по реда на чл. 162 от ГПК чрез интернет
калкулатор е в размер на 366,66 лева. Искът следва да се уважи за тази сума и
да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 479,96 лева.
Основателен се явява и иска за мораторна лихва върху главницата от
5000 лева за периода от 04.03.2021 г. до 25.08.2021 г., която определена от
съда по реда на чл. 162 от ГПК чрез интернет калкулатор е в размер на 243,06
лева. Искът следва да се уважи за тази сума и да се отхвърли за разликата до
пълния предявен размер от 566,72 лева.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 1
от ЗПК.
Съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит. Таксите и комисионните не трябва да са
свързани с усвояването и управлението на кредита. Кредиторът не може да
събира повече от веднъж такса и/или комисионна за едно и също действие.
Видът, размерът и действието, за което се събира такса трябва да са ясно и
точно определени /чл. 10, ал.2, ал. 3 и ал. 4 от ЗПК/.
За основателност на иска в тежест на ищеца е да установи наличието на:
облигационно отношение между ищеца и ответника по договор за
потребителски кредит, по силата на което за ответника е възникнало
задължението за плащане на процесната сума – възнаграждение за
допълнителни услуги Фаст и Флекси, а именно – клауза, в която е уговорено
това възнаграждение; настъпване на изискуемостта на вземането за заплащане
на главница – изтичане на срока за заплащане задължението; какъв е размерът
на вземането;
По делото е представено и споразумение за предоставяне на пакет от
4
допълнителни услуги Фаст и Флекси, по силата на което кредитополучателят
и ответникът са се задължили да заплатят възнаграждение за допълнителни
услуги в общ размер на 1500 лева за услугата Фаст и 3000 лева за услугата
Флекси, което също е било разсрочено на 36 равни месечни вноски от 125
лева.
Сключеният между ищеца „Профи Кредит България“ ЕООД и отвеника
договор, представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9,
ал. 1 от ЗПК, поради което са приложими разпоредбите на този закон.
Според чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира такси /т.е.
възнаграждение/ за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, но
тези дейности не може да са свързани с усвояването и управлението на
кредита и освен това трябва да са точно и ясно определени в договора. Освен
това таксата може да се събира само веднъж за едно действие. В исковата
молба ищецът е посочил, че услугата „Фаст“ дава възможност на
кредитополучателя да си осигури приоритетно разглеждане и отпускане на
кредита, а услугата „Флекси“ му дава възможност за едностранна промяна на
погасителния план, тоест за отлагане на плащането на определен брой вноски,
да може да намали вноските си по кредита или да промени техния падеж.
Тази формулировка, води до извод, че посочените услуги „Фаст“ и „Флекси“
всъщност са свързани със самото усвояване, управление и администриране на
кредита, а както беше посочено според чл. 10а, ал. 2 от ЗПК не може да се
изисква плащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването
и управлението на кредита.
Освен това при услугата „Флекси“ потребителят заплаща такса не за
ползвани услуги, а за една бъдеща и евентуална възможност да ги използва.
Отделно от това таксата става изискуема не при ползването на някоя от
услугите, а още при подписването на договора. Поради това следва да се
приеме, че посочените суми са уговорени извън разрешените хипотези на чл.
10а от ЗПК и следователно тази уговорка е нищожна на основание чл. 26, ал.
1, предл. 1 от ЗЗД като противоречаща на повелителни норми на закона,
съответно и сумата от 1500 лева, представляваща възнаграждение за закупена
услуга „Фаст“ и от 3000 лева, представляваща възнаграждение за закупена
услуга „Флекси“ не се дължат от ответника. В случая става въпрос за
нищожност на уговорки в договора за потребителски кредит поради
противоречие със закона, предоставящ защита на потребителите /ЗПК/, като
съдът следва да съобрази тази нищожност в исковото производство дори и да
не е налице възражение от ответника в тази насока.
Отделно от това с въвеждането на подобен тип такси и разходи се
постига заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от ЗПК,
която предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Към главницата
по кредита се добавят допълнителни суми, които го оскъпяват за сметка на
потребителя, независимо от това, че той сам е избрал тези услуги, за които
всъщност кредитодателят не следва да събира такса /възнаграждение/. На
следващо място следва да се отбележи и явното противоречие на уговорката
5
за заплащане на възнаграждение за тези допълнителни услуги с добрите
нрави. Ищецът претендира сума в размер на общо 4500 лева, а отпуснатият
кредит е в размер на 5000 лева, тоест претендираните възнаграждения за
услугите „Фаст“ и „Флекси“ водят до неоснователно голямо /почти със 100
%/ увеличение на дълга на длъжника. Възнагражденията, които се е задължил
да заплати потребителят за услугите „Фаст“ и „Флекси“ се явяват
прекомерни и не отговарят на изискванията на закона. Посочените
възнаграждения създават предпоставки за неоснователно обогатяване на
кредитора за сметка на потребителя. Това е още един аргумент за
недължимостта на посочените суми. По тези съображения искът с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 1 от ЗПК следва да се
отхвърли изцяло.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК с оглед изхода на делото ищецът има
право на разноски съобразно уважената част от исковете. Той е заплатил
252,78 лева държавна такса в исковото производство и е бил представляван от
юрисконсулт, на когото съдът определеля възнаграждение в размер на 50
лева. В заповедното производство е заплатил 252,98 лева за държавна такса и
съдът е определил 50 лева възнаграждение за юрисконсулт. С оглед изхода на
делото на ищеца се дължат 184,58 лева за разноски в исковото производство
и 184,63 лева в заповедното производство.
Мотивиран от горното, Районен съд - Сливница
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Профи Кредит
България” ЕООД , ЕИК ............., адрес: гр. София, бул. „България“ № .............,
против Б. Й. С., ЕГН **********, с адрес гр. ............. обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1, вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва:
5000 лева – главница по договор за потребителски кредит №
30041708158 от 06.01.2020 г., ведно със законната лихва, считано от
26.07.2021 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение) до погасяването;
2092,47 лева – възнаградителна лихва върху главницата за периода от
10.02.2020 г. до 03.03.2021 г.
366,66 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от
11.02.2020 г. до 03.03.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
пълния предявен размер от 479,96 лева;
243,06 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от
04.03.2021 г. до 25.08.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
пълния предявен размер от 566,72 лева,
6
за които суми издадена заповед № 519 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 01.11.2021 г. по ч.гр.д. № 744/2021 г. по
описа на Районен съд – Сливница, 1 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК
............., адрес: гр. София, бул. „България“ № ............., против Б. Й. С., ЕГН
**********, с адрес гр. ............. осъдителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 1 от ЗПК за заплащане на сумата от 1500
лева – възнаграждение за услуга Фаст и сумата от 3000 лева – възнаграждение
за услуга Флекси по договор за потребителски кредит № 30041708158 от
06.01.2020 г.
ОСЪЖДА Б. Й. С., ЕГН **********, с адрес гр. ............. да заплати на
„Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК ............., адрес: гр. София, бул.
„България“ № ............. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на
184,58 лева, представляваща разноски по производството и сумата от 184,63
лева, представляваща разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
7