РЕШЕНИЕ
Номер 130412.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Варна2 състав
На 13.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Димо В. Цолов
Секретар:София Н. Маринова
като разгледа докладваното от Димо В. Цолов Административно наказателно
дело № 20203110203303 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по
повод жалба от „*“ ЕАД гр. София, ЕИК *, срещу НП * от 27.07.2020 г., издадено от
Директор на Р* гр. Варна за области Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра
към ГД „К* при *, с което за нарушение по чл.114 ал.3 от Закон за защита на потребителите
(ЗЗП), на въззивника е наложена имуществена санкция в размер 3000.00 лв.
Въззивинкът твърди, че оспореното НП е постановено при съществени
нарушения на процесуалния и материалния закон. Твърди, че не са посочени датата и
мястото на нарушението и че НП е изготвено при непълно, неточно и неправилно описание
на обстоятелствата, при които е извършено твърдяното нарушение, както и на
доказателствата които го потвърждават. Моли съда да отмени процесното НП като
незаконосъобразно или алтернативно да измени същото, като намали размера на наложената
имуществена санкция до минимално определения размер.
Въззиваемата страна моли съда, да потвърди процесното НП като правилно и
законосъобразно издадено. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
След преценка на приобщените доказателства, поотделно и в съвкупност,
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 18.05.2020 г. в РД на Комисията за защита на потребителите гр. Варна
постъпила жалба от *, ЕГН **********, относно предявена от рекламация за мобилно
устройство Nokia 5.1 Plus Dual White. Въз основа на жалбата на 11.06.2020 г. в гр. Варна,
бул. “*“ №81, в обект - магазин „*“ била извършена проверка, при която било констатирано,
че на потребителката е предоставен мобилен телефон Nokia 5.1 Plus Dual White със сериен №
356929093745966 по силата на договор за лизинг от 27.12.2018 г. като поради повреда на
апарата и след предявени от потребителката рекламации, видно от представените сервизни
протоколи, били извършени шест ремонта на апарата както следва: приет на 19.03.2019 г. и
върнат на 01.04.2019 г.; приет на 21.08.2019 г. и върнат на 04.09.2019 г.; приет на 11.12.2019
1
г. и върнат на 16.12.2019 г.; приет на 13.04.2019 г. и върнат на 16.04.2019 г.; приет на
01.05.2020 г. и върнат на 08.05.2020 г.; приет на 26.05.2020 г. и върнат на 04.06.2020 г. При
всяка от направените рекламации, видно от протоколите за сервиз, в графа „забележка“
потребителят Н. Фотева е обяснявала в какво се състои проблема с мобилното устройство,
като пояснявала, че той не постоянен, а възниква периодично през няколко дни. С отправена
до въззивника жалба от 23.01.2020 г. тя поискала подмяна на устройството с друго от същия
клас поради неотстранената неизправност, но с отговор изх.№GB-2HVTHE6 от 24.01.2020 г.
това искане не било удовлетворено като предвид отново посочените затруднения с
устройството, търговецът предложил същото да бъде представено за сервизно обслужване.
След поредни безрезултатни сервизни обслужвания потребителят Н. Фотева подала пред РД
КЗП Варна жалба вх.№В-03-775 от 20.05.2020 г. допълнена с вх.№В-03-775 от 21.05.2020 г.,
съдържащи искания за подмяна на устройството с ново и за възстановяване на платената за
същото сума. Двете жалби били препратени до въззивника за становище, който с изх.№139
от 08.06.2020 г. представил отговор, съдържащ твърдения, че само в две от посочените
сервизни рекламации, устройството е ремонтирано, а в останалите четири са извършвани
тестове и актуализация на софтуера, както и че предвид начина на закупуване чрез договор
за лизинг, имащ продължително действие, неговото развалянето би могло да породи
действие само за в бъдеще, при което не се дължи възстановяване на заплатените по лизинга
суми. По същество, с представения отговор, въззивникът изразява становище за
неоснователност на отправените искания от потребителя Н. Фотева. При тези фактически
обстоятелства, на 17.06.2020 г., срещу въззивника бил съставен АУАН №К-0050664 за
допуснато нарушение по чл.114, ал.3 ЗЗП, изразяващо се в неудовлетворяване на искане за
разваляне на договора след удовлетворяване на три рекламации на потребителя чрез ремонт
на идентична стока и наличие на следваща поява на несъответствие на стоката с договора за
продажба. Актът е бил съставен в присъствие на упълномощен представител на въззивника
като същият е подписал акта без да изложи възражения по него. В последствие дружеството
не се възползвало от правото по чл.44, ал.1 ЗАНН и не е депозирал писмени възражения.
Направените с АУАН констатации били изцяло възприети и възпроизведени от наказващия
орган в обжалваното наказателно постановление, който наложил предвиденото в чл.222а
ЗЗП наказание имуществена санкция в размер към максималния предвиден – 3000.00 лв.
Визираната фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява
по категоричен начин въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие
доказателства - НП №В-0050664 от 27.07.2020 г., АУАН №0050664 от 17.06.2020 г., Заповед
№165 от 18.03.2020 г., Заповед №361ЛС от 22.04.2015 г., жалба от 23.01.2020 г., сервизен
протокол от 22.03.2019 г., Констативен протокол №2689817 от 11.06.2020 г., жалба от *,
Гаранционна карта от 27.12.2018 г., фактура от 27.12.2018 г., писмо изх.№В-03-775 от
22.05.2020 г., корекция към жалба от 21.05.2020 г., протоколи за приемане на устройство от
21.08.2019 г. и от 01.05.2020 г., сервизен протокол от 07.05.2020 г., протокол за предаване на
устройство от 16.04.2020 г., сервизен протокол от 16.04.2020 г., протокол за приемане на
устройство от 11.12.2019 г., протокол за приемане на устройство от 01.12.2019 г., протоколи
за предаване на устройство от 11.12.2019 г. и 04.09.2019 г., сервизен протокол 04.09.2019 г.,
протокол за приемане на устройство 19.03.2019 г., протокол за приемане на устройство
19.03.2019 г., протокол за предаване на устройство 19.03.2019 г., сервизен протокол
01.04.2019 г., договор за лизинг 27.12.2018 г., допълнително споразумение за
мобилни/фиксирани услуги 27.12.2018 г. и 06.11.2019 г., споразумение за предоставяне за
ползване на оборотен телефон 21.08.2019 г., фактура 21.08.2019 г., протокол за приемане на
устройство, протокол за приемане на устройство, допълнение към жалба 05.06.2020 г., писмо
28.05.2020 г., писмо изх.№139 от 08.05.2020 г., сервизен протокол 01.04.2019 г., 04.09.2019
г., 16.12.2019 г., 16.04.2020 г., 07.05.2020 г., 04.06.2020 г., протокол за приемане на
устройство 13.04.2020 г., 01.05.2020 г., 26.05.2020 г., протокол за предаване на устройство
16.04.2020 г., 08.05.2020 г., 04.06.2020 г., писмо изх.№В-03-775 от 21.05.2020 г., №В-03-775
2
от 09.05.2020 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета
от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на
РД Варна към ГД „*“ при КЗП в кръга на предоставените му правомощия съгласно Заповед
№165 от 18.032020 г. на Председател на КЗП.
Относно процесуалната законосъобразност на оспорения административен
акт:
АУАН №К-0050664 и процесното НП №В-0050664 са формално редовни,
съдържат изискуемите реквизити и преписи от тях са връчени на пълномощник на
въззивника. В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН не са постъпили писмени възражения по АУАН,
което обяснява и липсата на произнасяне от наказващия орган по реда на чл.52, ал.4 ЗАНН.
Съдът намира, че при издаване на процесното НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Мястото на
извършване на нарушението е конкретизирано в достатъчна степен, като е посочен
съответният търговски обект и неговият адрес, а като дата е посочена 11.06.2020 г., към
която е извършена проверката по КП №К-2689817 и е установено продължаващото и към
този момент неизпълнение на задължението по чл.114, ал.3 ЗЗП въпреки предходно
отправените съответни искания от потребителя.
Относно материално-правната законосъобразност на обжалвания
административен акт:
Според разпоредбата на чл.114 ал.3 ЗЗП, търговецът е длъжен да удовлетвори
искане за разваляне на договора и да възстанови заплатената от потребителя сума, когато
след като е удовлетворил три рекламации на потребителя чрез извършване на ремонт на
една и съща стока, в рамките на срока на гаранцията по чл.115 ЗЗП /до две години, считано
от доставяне на потребителската стока/, е налице следваща поява на несъответствие на
стоката с договора за продажба. Въззивникът е търговец по смисъла на §13, т.2 от ДР на
ЗЗП, според който това качество има „всяко физическо или юридическо лице, което продава
или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като
част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор,
както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка.“ Действително в
конкретния случай е бил сключен договор за лизинг на мобилното устройство, а не за
продажба. В практиката на съдилищата обаче се приема, че договорът за лизинг е с предмет
временно и възмездно ползване на устройството и право да се придобие собствеността
върху същото след изплащане на всички лизингови вноски. В това си качество
лизингополучателят Н. Фотева представлява „потребител“ по смисъла на §13 т.1 от ДР на
ЗЗП, имащ право да получи съответната технически изправна стока, съгласно уговореното, а
3
в случаите на неизправност – и правото на рекламация.
Предвид изложеното съдът намира, че въззивникът обвързан със
задължението по чл.114 ал.3 ЗЗП. В жалбата се твърди, че не са налице основанията за
прилагане на посочената разпоредба, тъй като, макар да са удовлетворени шест рекламации,
при четири от тях не е извършван ремонт, а е осъществявано обновяване на софтуера и
функционални тестове, което не следва да се счита за ремонт, а представлява
възстановяване на първоначалните настроики на мобилното устройство. Не са налице
основания това становище да бъде възприето от съда, тъй като от приложените копия от
протоколи за ремонт е видно, че рекламациите са били предявявани относно сходен проблем
с мобилното устройство като в графа „гаранция“ изрично е отбелязано, че същата е
призната. Законът от своя страна не поставя изискване за вида на ремонта, който следва да
бъде извършен, тъй като всяко отстраняване на пречка за нормалната работа с устройството,
след предявена и удовлетворена рекламация, представлява „ремонт“ по смисъла на чл.114,
ал.3 ЗЗП.
Съдът споделя застъпеното от АС Шумен становище в решението по КАНД
№135/2017 г., в което се приема изрично, че липсата на всяко едно от условията по чл.106
ЗЗП води до несъответствие на потребителската стока с договора за продажба,
отстраняването на което представлява поправка или ремонт на стоката по смисъла на
чл.104, ал.4 ЗЗП. Сочи се също, че след като търговецът е приел рекламациите и ги е счел за
основателни, като се е съгласил да отстрани несъответствието на стоката с договора за
продажба, той неминуемо е извършил ремонт на стоката, независимо от причините за
несъответствието и какви действия е предприел за отстраняването им.
Настоящият съдебен състав споделя и изразеното в цитираното решение
становище, че всеки софтуерен проблем, който пречи на нормалната работа на апарата,
представлява несъответствие с договора за продажба, както и че след като с обновяването на
софтуера са отстранени съществуващи проблеми в телефона и е възстановена нормалното
му функциониране, то е налице същински ремонт на стоката по смисъла на чл.104, ал.4 ЗЗП.
Така мотивиран съдът приема, че след като не е удовлетворил искането от
потребителката Наталия Фотева за подмяна на устройството с друго от същия клас, марка
или възстановяване на сумата, жалбоподателят от обективна страна е осъществил всички
признаци на вмененото му административно нарушение по чл.114, ал.3 ЗЗП.
Предвид изложеното съдът намира, че отговорността на въззивника за
твърдяното нарушение е правилно ангажирана. Съгласно чл.222а ЗЗП, за нарушение на
чл.114, ал.3 ЗЗП на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена
санкция в размер от 500 до 3000 лв. На въззивинка е наложена имуществена санкция в
максимален размер 3000 лв, при чието определяне административно-наказващият орган е
отчел липсата на смекчаващи отговорността обстоятелства, както и вида и характера на
нарушението и наличието на доказателства, сочещи дружеството като утвърден нарушител
на ЗЗП по конкретно влезли в сила наказателни постановления, касаещи идентични
нарушения. Изтъкнатите от наказващия орган аргументи се споделят от настоящия съдебен
състав, който отчита като допълнително отегчаващо обстоятелство и твърде
продължителния период през който, въпреки множеството поредни безрезултатни ремонти,
търговецът трайно не е удовлетворявал отправените още от 23.01.2020 г. искания за подмяна
на некачествената стока и с това е поставил потребителя в трайна невъзможност да ползва
същата по предназначение. Визираните съображения сочат цялостна правилност и
законосъобразност на процесното НП, при което същото следва да бъде потвърдено.
4
С оглед изхода на делото и съобразно отправеното искане, на основание чл.63,
ал.3 ЗАНН и чл.143 ал.1 АПК, съдът намира, че в полза на въззиваемата страна следва да се
присъди възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на неговия размер съдът съобрази
разпоредбата на чл.37, ал.1 ЗПП и издадената въз основа на същата Наредбата за заплащане
на правната помощ, чиято норма чл.27е предвижда възнаграждение за защита в
производства по ЗАНН от 80 лв до 120 лв. Поради това и като прецени продължителността
на делото и неговата сложност, съдът намира, че следва да присъди съответното
възнаграждение в размер 100 лв.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, пр.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №В-0050664 от 27.07.2020 г., издадено от Д* гр. Варна
за области Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра към ГД „*а” при *, с
което за нарушение по чл.114 ал.3 ЗЗП, на „* ЕАД гр. София, ЕИК *********, е наложена
имуществена санкция в размер 3000.00 лв (три хиляди лева, 00 ст.), на основание чл.63, ал.1,
пр.1 ЗАНН.
ОСЪЖДА „Т*“ ЕАД гр. София, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на Реги* за
области Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра към ГД „*” при *, сумата
100.00 лв (сто лева, 00 ст.), представляваща възнаграждение за юрисконсулт, на основание
чл.63, ал.3 ЗАНН и чл.143, ал.1 АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Варна в
14 дневен срок от уведомяване на страните по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5