№ 42447
гр. София, 16.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Частно гражданско дело
№ 20221110106713 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 417 ГПК.
Образувано е по заявление на Фирма за издаване на заповед за
изпълнение срещу Г.А.Х. за сумата от 10000 лв., представляваща главница по
договор за издаване на кредитна карта № 51РКО-Б-2702 от 27.04.2007 г.,
ведно със законна лихва от 10.02.2022 г. до изплащане на вземането,
възнаградителна лихва лихва в размер на 5643,78 лв. за периода от 09.02.2019
г. до 02.02.2022 г., законна лихва в размер на 19,44 лв. за периода от
03.02.2022 г. до 09.02.2022 г., разноски за връчване на поканата за предсрочна
изискуемост в размер на 60 лв., и 314,46 лв. държавна такса и 150 лв.
възнаграждение на юрисконсулт.
С разпореждане № 16364 от 22.02.2022 г. съдът е указал на заявителя да
посочи на какво основание се иска заплащане на възнаградителна лихва в
размер на 5643.78 за периода от 09.02.2019 г. до 02.02.2022 г., доколкото
съгласно изложеното от него в заявлението, срокът на действие на договора
за издаване на кредитна карта е бил 27.04.2009 г.
С молба от 18.03.2022 г. заявителят е уточнил, че договорът е продължил
своето действие и след 27.04.2009 г., доколкото на 26.11.2007 г. бил подписан
анекса на договора, който предвиждал договора да подновява автоматично
своето действие. Посочва, че липсата на плащане и автоматичното
подновяване обуславяли основателността на претенцията за възнаградителна
лихва за предявения период.
С разпореждане № 28910 от 31.03.2022 г. съдът е указал на заявителя да
уточни размера на договорната възнаградителна лихва, дължими за периода
от 25.02.2019 г. до 04.03.2019 г.
С молба от 14.04.2022 г. заявителят е посочил, че размерът на
възнаградителна лихва за периода от 25.02.2019 г. до 04.03.2019 г. възлиза на
сумата от 36,24 лв.
С оглед гореизложеното, при извършената проверка за допустимост и
основателност на подаденото заявление съдът намира, че заявлението за
издаване на заповед за изпълнение относно договорната лихва за разликата
над така посочената от заявителя сума от 36,24 лв. до пълния предявен размер
от 5643,78 лв. и за периода от 05.03.2019 г. до 02.02.2022 г. следва да бъде
отхвърлено. Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2017г. на ОСГТК,
размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор
за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума /главницата/ и законната лихва от
1
датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането.
Предсрочната изискуемост на главницата по договора за кредит или заем не
води до пораждане на задължение за длъжника да плати незабавно и
договорната лихва до края на срока на договора, каквато се претендира.
Последната се дължи единствено до датата на предсрочната изискуемост,
която в случая е настъпила на 04.03.2019 г., а не на 02.02.2022 г. Към
заявлението е представена покана до длъжника, с която същият е уведомен за
размера на просрочените задължения и е поканен в пет дневен срок от
получаване на поканата да погаси доброволно задълженията си, като в
противен случай, след изтичането на срока, банката ще счита кредита за
изцяло предсрочно изискуем. Поканата е връчена лично на длъжника чрез
ЧСИ Стоян Якимов на 27.02.2019 г., което е видно от представената разписка.
С оглед на което след изтичането на предоставения срок за изпълнение
кредитът се явява изцяло предсрочно изискуем - от 04.03.2019 г.
Обстоятелство, че заявителят посочва на по-късна дата -02.02.2022 г. се явява
ирелевантно към настъпването на предсрочната изискуемост с изтичането на
предоставения на длъжника срок. Ето защо заповедта за изпълнение следва да
бъде издадена само за определения от заявителя размер на лихвата от 36,24
лв. за периода от падежа до датата на предсрочната изискуемост, а за
разликата следва да се отхвърли.
При това положение заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за
претендираните разноски съразмерно на отхвърлената част от заявлението
или над сумата от 202,31 лв. до пълния дължим размер от 314,46 лв. за
платена държавна такса и над сумата от 32,16 лв. до пълния размер от 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение /изчислено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК/.
За останалите суми, претендирани със заявлението по чл. 417 ГПК,
следва да бъде издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, подадено от Фирма срещу Г.А.Х. в частта, в
която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за възнаградителна лихва за разликата над
сумата от 36,24 до пълния предявен размер от 5643,78 лв. и за периода от
05.03.2019 г. до 02.02.2022 г., както и за сумата над 202,31 лв. до пълния
дължим размер от 314,46 лв. за платена държавна такса и над сумата 32,16 лв.
до пълния размер от 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2