№ 2
гр. Смолян, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско
дело № 20225400500338 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№ 2993/16.06.2022г. от „К. И.“”
АД, ЕИК *********,представлявано от изпълнителен директор М. Г. А., чрез
адв. Р. Д. против решение № 132 от 27.05.2022 г.по гр.д. №1039/2021г. по
описа на районен съд Смолян.Установява ,че с това решение съдебният състав
приема за установено, че ответника М. Х. Б., ЕГН **********, дължи на „К.
И.” сумата от 1879.17 лева - главница на основание сключен Договор за
потребителски кредит „Е.” № *****/18.02.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението - 31.05.2021 г. до
изплащане на вземането, като е отхвърлил като неоснователни исковете за
договорната лихва в размер на 270.60 лв. за периода 18.05.2020 г. - 18.03.2021
г., както и за сумата от 188.32 лв. законна лихва за забава за периода от
19.05.2020 г. до 26.05.2021 г.Намира че решението е изцяло неправилно и
незаконосъобразно.Твърди ,че в основата на постановеното решение е
заключението на съда, че процесния договор за потребителски кредит „Е.” №
*****/18.02.2020г., е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК във вр. чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК. Приемайки, че процесния договор е нищожен, съдът намира, че
подлежи на връщане само чистата стойност по кредита в претендирания
размер от 1 879.17 лв. Счита, че изводите на съда в тази насока са изцяло
неправилни и противоречащи, и основани на изцяло повърхностно тълкуване
на приобщените по делото доказателства и разпоредбите на закона. Твърди
,че проведеното исково производство е по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415,
ал. 1 ГПК. С Разпореждане № 788/10.06.2021, постановено по ч.гр.д. №
1
589/2021 г. е отхвърлено завялението на довереното и дружество за издаване
на Заповед за изпълнение на парично вземане по реда на чл. 410 от ГПК в
частта за сумите в размер на 1353.00 лева, представляваща такса „Гарант“ за
периода от 18.05.2020 г. до 18.03.2021 г ., с което разпореждане е обосновано
предположението на съдебния състав за вероятно наличие на неравноправна
клауза в процесния договор. Моли въззивния съд да има предвид, че в
провелото се последващо исково производство същата сума не е
претендирана от довереното и дружество както и не е осъществявана защита в
спор относно такава претенция. Поради тази причина счита ,че е недопустимо
и в нарушение на основните принципи на гражданския процес решаването на
настоящия спор да се обуславя от претенция, която изобщо не е предявена
.Счита ,че неправилно районния съд е приел ,че е налице противоречие с чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Намира ,че в процесния договор ясно е
посочено,съгласно изискванията на закона, годишния процент на разходите
по кредита и общата сума,дължима от потребителя, към момента на неговото
сключване. В случая твърди ,че е договорена фиксирана лихва, като ГПР
съответства на разпоредбата на чл.19, ал. 4 ЗПК, която ограничава размера на
ГПР до петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в
лева, определена с постановление на МС на Република България. В случая
ГПР, свързан с параметрите по договора за потребителски кредит, счита ,че
не надвишава този размер, тъй като е под 50%. В тази насока намира ,че не
са налице основания, които да доведат до недействителност на процесния
договор за кредит, която да доведе до приложението на чл. 23 ЗПК.Намира
,че в процесния договор ясно и недвусмислено е посочено с фиксирани,
неподлежащи на промяна, суми какъв заем се отпуска, при каква
възнаградителна лихва, каква такса следва да се заплати, за какво и в какъв
размер, които формират и общо дължимата сума по кредита. Счита ,че
размера на ГПР е правилно посочен и това е относимо към чл.19, ал.4 ЗПК
,но твърди ,че не води до недействителност на целия договор. Счита ,че
липсва всякаква логика извода на съда относно противоречието с добрите
нрави на уговорената възнаградителна лихва. Счита ,че уговорената
възнаградителна лихва не противоречи на принципа на справедливостта и
добросъвестността и на добрите нрави, като размерът на същата е изцяло
съответен на насрещната престация от страна на довереното и дружество и на
риска, който е поел вкачеството си на небанкова институция, която се
самоиздържа от собствената си печалба. Твърди ,че размера на акцесорните
задължения е предварително съгласуван между Кредитополучателя и
Кредитодателя, като е съобразен с действащите към момента на сключване на
договора изисквания в ЗПК относно годишния процент на разходите по
кредита и е резултат от съзнателния и свободен избор на
договарящите.Твърди ,че в процесния договор, единственият разход, който
формира ГПР е договорната лихва, доколкото не са предвидени други.Твърди
,че предвидената в процесния договор такса „Гарант“не е част от ГПР, не е
включена в него, а дали трябва да е включена е въпрос, касаещ
действителността на съответната клауза, а не договора като цяло. Неясно
защо първоинстанционният съд е отхвърлил претендираната законна лихва
2
за периода от 05.07.2019г. до 10.08.2020г. без да мотивира по никакъв начин
решението си. Моли въззивния съд да има предвид, че поради паричния
характер на задължението, следователно при неизпълнение на задължението
се начислява законна лихва за забава върху главницата по кредита, съгласно
чл. 86 от ЗЗД. Претенцията за обезщетение за забава се претендира от датата
на забава 19.05.2020г. и е начислено върху сумите за главница по месечните
вноски до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, а именно 26.05.2021 г. Твърди ,че дори да се приеме, че
процесния Договор за потребителски кредит „Е.” № *****/18.02.2020г. е
нищожен, то недействителността по смисъла на чл. 23 от ЗПК е специална по
отношение на това, че ЗПК предвижда връщане само на чистата стойност на
кредита. В тази връзка твърди ,че М. Б. е била в забава с оглед на
неизпълнение на задължението си за връщане на главницата по процесния
договор, което от своя страна е лихвоносно и не се претендира на договорно
основание. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение на районен
съд Смолян в отхвърлените части и да уважи исковите претенции
.Претендира разноски за настоящото производство, съгласно списък по чл. 80
от ГПК за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер
на 400 лева.
В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.
№3358/04.07.2022г. от М. Х. Б. с ЕГН **********,представлявана от адв. В.
Ф. С. във връзка с депозираната от „К. И.“ АД, въззивна жалба, срещу
решение № 132 постановено на 27.05.2022 г. по гр.д.№1039/21 г. по описа на
районен съд -Смолян .Прави възражение ,че решението на
първоинстанционния съд не е редовно връчено на доверителката му М. Х. Б.
и същото не е налично в нито една съдебна система за публикуване на
съдебни актове (в цензурирана или не версия). Въззивната жалба твърди че
също не е редовно връчена, отново в нарушение на съдопроизводствените
правила, уредени в ГПК, поради което за отговор на същата срок не е
започнал да тече.Счита, че първоинстанционното решение, в обжалваната му
част е правилно и следва да бъде потвърдено Намира ,че процесния договор
за потребителски паричен кредит „Е.“ № ***** от 18.02.2020 г., сключен
между „К. И.“ АД и М. Х. Б. е нищожен в частта, в която са уредени лихвите,
поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД/ и поради
това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК
във вр. с чл. 22 ЗПК, с произтичащите от това последици по чл. 23 от ЗПК, а
именно, че ако договорът за потребителски кредит е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК, то потребителят дължи връщане само на чистата
стойност на паричния заем, но не дължи лихва или други разходи по
заема.Видно от представените от ищцовото дружество писмени
доказателства, доверителят му е следвало да върне сумата по заема в размер
на 2 050 лв. при годишен лихвен процент - 36,00 % и годишен процент на
разходите - 49,70 %. Така уговорения лихвен процент счита ,че е в
противоречие с добрите нрави, което води до недействителност на
договора.Счита, че в случая поради накърняването на принципа на „добри
нрави“ по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се е достигнало до значителна
3
нееквивалентност на насрещните престации по процесния Договор за паричен
заем и до злепоставяне на интересите на доверителя му с цел извличане на
собствена изгода на заемодателя. Размерът на договорната лихва, определен
едностранно от заемодателя и неподлежащ на предоговаряне от доверителя
му /който е икономически слабата страна по ДПК/,счита ,че нарушава
добрите нрави и наред с това представлява злоупотреба с право по смисъла на
чл. 289 ТЗ.Към момента на сключване на процесния ДПК и съгласно
приложимото тогава Постановление № 100 от 29 май 2012 г. за определяне
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута,
„годишният размер на законната лихва за просрочени задължения в левове е
основният лихвен процент на БНБ, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на
текущата година плюс 10%”. Твърди ,че от направена справка в сайта на БНБ,
към 18.02.2020 г., ОЛП на БНБ е 0,00%, което означава, че законната лихва е
била 10,00%. Следователно, предвидената в процесния договор действително
надхвърля над 3 пъти законната лихва, което е основание да се приеме, че
накърнява добрите нрави, тъй като няма еквивалентност на насрещните
престации, размерът на лихвата надхвърля допустимия трикратен размер, при
който са спазени добрите нрави/, води до увреждане на доверителя му.Счита
,че процесния договор е в нарушение на клаузите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК,
регламентиращи задължителните реквизити на договорите за потребителски
кредит, какъвто е процесния договор.В тази връзка в чл. 10, ал. 1 ЗПК е
разписано, че договорите за потребителски кредити трябва да са написани с
размер на шрифта не по-малък от 12. което изискване не е спазено в
процесния договор.Също в чл. 11, ал. 1, т. 6 ЗПК, като задължителен реквизит
на договорите е посочен срок на договора за кредит. Считам, че такъв няма в
процесния договор.Същият съдържа единствено погасителен план на вноски,
което счита ,че не може и не следва да се тълкува като срок на договора.В чл.
11, ал. 1, т. 9а ЗПК, като задължителен реквизит от съдържанието на всички
договори за потребителски кредити е регламентирано да бъде посочена
методиката за изчисляване на референтния лихвен процент, каквато методика
твърди ,че в процесния договор липсва.Намира ,че правилно
първоинстанционният съд е приел, че процесния договор е в нарушение на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора следва да е посочена не
само цифровата стойност на годишния лихвен процент, но и изчерпателно да
се посочат всички разходи, които доверителят му ще направи и които са
отчетени при формирането на годишния процент на разходите, тъй като
доверителят му е икономически слабата страна по процесния договор и
следва да бъде запознат и максимално информиран за разходите, които следва
да направивъв връзка с кредита. Счита, че в процесния договор не са взети
предвид всички допускания и не са посочени компонентите, включени в
годишния процент на разходите. В чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК счита ,че ясно е
посочено, че в договора следва да се посочи годишният процент на
разходите по кредита, изчислени към момента на сключването му. Като
посочената разпоредба следва да се тълкува именно в смисъл, че следва да се
посочи и метода за изчисляване на ГПР, съгласно определения в приложение1
,начин. Счита ,че съгласно практиката на СЕС изискването за посочването на
4
ГПР в договора е нарушено, когато ГПР е посочен като процент, но не са
посочени основните данни, които са послужили за неговото
изчисляване.Намира ,че е грубо нарушена и императивната разпоредба на чл.
11, ал. 1, т. 11 ЗПК. В Договора, както и в погасителният план не може да се
извлече информацията за размера на включените в месечната погасителна
вноска суми, а именно колко лихва, колко главница и колко такса се погасява
с всяка вноска.Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, същият трябва да съдържа
задължително информация за „размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването”.Твърди ,че в общите условия
не е посочено как се изчисляват приложимия лихвен процент и ГПР по ДПК
във връзка изискванията на ЗПК. Доверителката му не е била наясно с начина
на формиране на задължението към кредитора Намра ,че процесния договор
е в нарушение и на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК. Счита ,че договора е в нарушение
също и на чл. 11. ал. 1. т. 20. 23 и 24 ЗПК. Твърди ,че същия не съдържа
клаузи, относно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от
договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите
условия за неговото упражняване, включително информация за задължението
на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4
и 6 ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден. Липсва реда за
прекратяване на договора за кредит /т. 23/, както и наличието на
извънсъдебни способи за решаването на спорове и за обезщетяване на
потребителите във връзка с предоставяне на потребителски кредит, както и
условията за тяхното използване /т. 24/.Твърди ,че кредитодателя не е
включил задължението за заплащане на такса, която е на стойност, повече от
половината от тази на отпуснатия кредит, в ГПР и в общата сума, дължима от
потребителя. Поради това намира ,че кредитора е заобиколил изискванията
на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника,
поради което и клаузите от договора, отнасящи се до общата сума за
погасяване и годишния процент на разходите, са нищожни. Моли в този
смисъл да се произнесе въззивния съд .Претендира разноски.
Постъпила е въззивна жалба с вх. № 3359/04.07.2022г. от М. Х. Б. с
ЕГН **********,представлявана от адв. В. Ф. С. против решение № 132 от
27.05.2022 г., постановено по гр.д.№1039/21 г. по описа на районен съд –
Смолян,в частта, с която се признава за установено, че М. Х. В. дължи на „К.
И.“ АД сумата в размер на 1 879,17 лева , представляваща главница по
Договор за потребителски паричен кредит „Е.“ № ***** от 18.02.2020 г.,
ведно със законна лихва до изплащане на вземането. Прави възражение че
решението на първоинстанционния съд не е редовно връчено на
доверителната му М. Х. В. и същото не е налично в нито една съдебна
система за публикуване на съдебни актове към момента на изготвяне и
депозиране на настоящата въззивна жалба, поради което счита, че срока за
същата не е започнал да тече. Счита, че решението в обжалваната му част е
недопустимо. Правилно намира ,че районния съд е приел, че процесния
договор за потребителски кредит е недействителен. Счита ,че целия договор
5
за кредит е недействителен,само и единствено (извън всички други основания
за недействителност/нищожностна договора), поради нищожност на клаузите
за договорна лихва. Това счита ,че е така, тъй като договора не би бил
сключен от търговеца без наличие на клаузата за лихва. Тъй като договорът за
потребителски кредит е възмезден, счита че кредитора не би го сключил без
определено възнаграждение за отпуснатия кредит. Аргумент за
недействителност на договора на това основание може да се изведе от
обстоятелството, че съгласно по-пълната защита, дадена на потребителя със
ЗПК - чл. 22 от ЗПК, при неспазване на императивните изисквания към
договора за кредит, уредени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и 20 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 -9 ЗПК, сред които са точното определяне на възнаградителната
лихва - чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и на годишният процент на разходите -чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит счита ,че се явява изцяло
недействителен.Намира ,че районния съд неправилно е приел, че в този
случай, доверителят му следва да върне чистата стойност на кредита. При
установена недействителност на Договора за потребителски кредит -
предявеният иск счита ,че следва да бъде отхвърлен изцяло - в това число и
за претендираната главница.Моли въззивния съд да обърне внимание , че
процесния иск е предявен на договорно основание . Чистата стойност на
кредита счита ,че неправилно е присъдена в настоящото производство, тъй
като по този начин се стига до подмяна на основанието, на което е предявен
иска. Намира за недопустимо присъждането на претендираната сума на
друго основание, различно от търсеното. Признаването на главницата за
дължима на извъндоговорно основание, предвидено в чл. 23 ЗПК,
представлява произнасяне от районен съд по нещо,което е различно от
поисканото и води до недопустимост на съдебния акт.Счита, че в настоящият
случай, първоинстанционният съд е нарушил принципа на диспозитивното
начало, регламентиран в чл. 6 от ГПК, като се произнесъл по нещо различно
от поисканото - да се произнесе дали претендираната сума е дължима на
основание договорно правоотношение. Признавайки, че чистата стойност на
кредита е дължима на извъндоговорно основание, намира ,че води до
недопустимост на съдебното решение, поради нарушение на основен принцип
на гражданският процес, какъвто е диспозитивното начало.Счита, че
първоинстанционния съд неправилно е приел, че по делото не е доказано
доверителката му да е подавала искане за отпускане на паричен заем,
респективно не е доказано да е налице сключен договор за заем между
страните. Намира ,че в тежест на въззивното дружество е било да докаже, в
условията на пълно и главно доказване, наличието на облигационно
правоотношение между страните. Счита ,че в случая по делото не са
представени никакви доказателства, от които да се направи обосновано
предположение за наличието на сключен договор за заем между страните.
Твърди ,че по делото не е установено, нито чрез кои електронни адреси е
разменена информацията, нито че посочените в електронните документи IP
адреси, по конкретно този на адресата на информацията, действително е на
доверителката му . Твърди ,че по делото не са представени никакви
доказателства, които да удостоверят,че именно доверителят ми е автор на
6
представената електронна заявка. Не са представени изявления на ответника,
че е запознат с условията по договора, с Общите условия и че ги приема, не са
представени доказателства за потвърждение на договора и на Общи условия,
а доказателствената тежест за същото счита ,че е на ищеца.Счита ,че
знанието на ищеца за лични данни на ответника само по себе си не може да
обоснове извод, за съгласяването му с условията на процесния договор и за
сключването му.Счита ,че по никакъв начин ищецът не установява че
профила, от който твърди, че доверителят му е отправил покана за сключване
на договор, не е редактиран преди или след сключването на договора.Счита
,че първоинстанционния съд неправилно е приел, че е налице валидно
облигационно правоотношение между праводателя на ищцовото дружество и
доверителят ми, въз основа на което да се претендира процесната
сума.Намира ,че тежестта на доказване на ищеца е било реалното предаване
на сумата по Договор за потребителски паричен кредит „Е.“ № ***** от
18.02.2020 г., сключен между „К. И.“ АД и доверителя му - М. Х. Б.. Твърди
,че изрично е оспорил доверителката му да е отправяла искане за отпускане
на кредит, да е натискала каквито и да е бутони, с които да потвърждава, че е
съгласна с общите условия на праводателя на ищеца, както и да е подписвала,
по какъвто и да е начин, процесния договор.Поради това моли въззивния съд
да обезсили като недопустимо решение № 132 от 27.05.2022 г. постановено по
гр.д.№1039/2021 г., по описа на районен съд - гр. Смолян, в частта, с която се
признава за установено, че доверителката му - М. Х. В. дължи на„К. И.“ АД
сумата в размер на 1 879,17 лв., представляващи главница по Договор
за потребителски паричен кредит „Е.“ № ***** от 18.02.2020 г., ведно със
законна лихва до изплащане на вземането, в условията на евентуалност моли
да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и да
отхвърли изцяло исковата претенция, като неоснователна и
недоказана.Претендира разноски за заповедното , исковото
първоинстанционно и настоящото производство.
В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.№3834/28.07.2022г.
от „К. И.” АД, ЕИК *********,представлявано от изпълнителен директор М.
Г. А., чрез адв. Р. Д., като моли въззивния съд да остави депозираната
въззивна жалба на М. Б. без уважение. Намира ,че в обжалваните части
решението на районен съд –Смолян е правилно и законосъобразно, поради
което следва да бъде оставено в сила.Твърди ,че в жалбата не се сочат
никакви нови обстоятелства или нови доказателства, които да предполагат
различен изход на делото. Противно на всякакви процесуални срокове се
навеждат за първи път възражения, които не са били редовно заявени в
първоинстанционното производство или и поради това счита ,че са заявени
несвоевременно.Намира ,че правилно първоинстанционният съд е приел, че е
налице възникнало между страните облигационно правоотношение въз
основа на Договор за потребителски кредит „Е.” № *****/18.02.2020г,
сключен при специален режим по реда на ЗПК и ЗПФУР. Моли въззивния
съд да вземе предвид, че специалната разпоредба на чл. 23 ЗПК урежда
изрично последиците на недействителността, поради което не е налице
хипотеза на неоснователно обогатяване. Разпоредба на чл.23 ЗПК се явява
7
специална по отношение на разпоредбите на чл. 26 ЗЗД и сл., тъй като по
общо привило при цялостна нищожност на договор всеки връща на другия
получената престация. Твърди ,че доверителя и е изпълнил своето
задължение, а именно да преведе исканата от г-жа Б. сума, а от посочената
разписка се установява по несъмнен начин обстоятелството, че М. Х. Б., ЕГН
********** е получила процесната сума лично на каса на партньорски офис
на “И. п.” АД, като се е подписала и е изписала собственоръчно имената
си.Моли в този смисъл в обжалваните части решението на районен съд –
Смолян да бъде потвърдено Претендира разноски съгласно списък по чл. 80
ГПК.Прави възражение на искането за присъждане на разноски в условията
на чл. 38,ал. 2 от ЗАдв, предвид липсата на доказателства относно
необходимостта от предоставяне на безплатна правна помощ, както и
евентуално възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение
Постъпила е частна жалба с вх.№3737/22.07.2022г. от М. Х. Б.
,представлявана от адв. Н. И. И. против Определение №367 от 05.07.2022 г.,
постановено по гр.д.№1039/2021г.по описа на районен съд –Смолян,което
намира ,че е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с
материалния закон и трайната съдебната практика.С обжалваното
определение първоинстанционният съд уважава депозираната от „К. И.“ АД,
молба по чл. 248 ГПК и осъжда доверителката му - М. Х. Б. да заплати на
ищеца сумата от 326,92 лв. - разноски в заповедното производство и сумата
от 644,04 лева . - разноски в исковото производство.Счита , че възможността
на ищеца да иска изменение на решението в частта за разноските е било
преклудирано. Предвид което, с обжалваното определение
първоинстанционният съд се е произнесъл по едно недопустимо искане.
Молбата по чл. 248 ГПК, депозирана от ишеца - „К. И.“ АД твърди ,че е
недопустима, тъй като в хода на процеса няма представен списък с разноски
по чл. 80 ГПК. Твърди ,че по делото няма представени доказателства, че
адвокатското възнаграждение е действително заплатено, каквото е
изискването на чл. 78 ГПК ,поради което районния съд счита ,че неправилно
е присъдил разноски на ищеца, въпреки че не е доказано, че същите
действително са били заплатени от последния.В условията на евентуалност, в
случай че въззивния съд реши, че първоинстанционния съд се е произнесъл
по допустимо и основателно искане за присъждане на разноски, то следа да
се има предвид, че иска е уважен частично и разноските счита ,че е следвало
да бъдат присъдени пропорционално.Ищецът претендира сумата в общ
размер на 433,83 лв. - разноски за заповедното производство и сумата в общ
размер на 551,33 лв. - разноски за исковото производство.Предвид
разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК отговорността за разноски в исковото
производство счита ,че следва да е съразмерна на уважената част от иска и
разпределението на разноските да бъде както следва:сумата от 1 879,17 лв.
{уважена с Решението от съда) се дели на 2 338,09 лв.{общата сума предявена
с исковата молба) и полученото се умножава по 551,33 лв ,общата сума, на
претендираните от ищеца разноски в исковото производство/.Счита ,че е
следвало да бъдат присъдени разноски за исковото производство в общ
8
размер на 443,11 лв. Моли в този смисъл да се произнесе въззивния съд
.Претендира разноски
В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.
№4302/25.08.2022г. от К. И.“АД чрез адв. Д. , която моли да бъде оставена без
уважение частната жалба относно разноските на М. Б. по гр. д. №
1039/2021по описа на районен съд Смолян.Моли въззивния съд да обърне
внимание , че по делото е приложен списък на разноски по чл.80 ГПК и
подписаният договор за правна защита и съдействие представлява разписка
за получената сума Претендира разноски.
Постъпила е частна жалба с вх.№4592/09.09.2022г. от „К. И.” АД,
ЕИК *********,представлявано от изпълнителен директор М. Г. А., чрез адв.
Р. Д. против определение № 458/22.08.2022г. по гр.д. 1039/2021г. по описа на
районен съд – Смоля ,с което е уважено искането по чл. 248, aл. 1 от ГПК на
ответната страна относно изменение в частта за разноските на Решение № 132
от 27.05.2022г., постановено по горепосоченото гражданско дело, водено
срещу М. Х. Б..Счита, че определението на съда е недопустимо, неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и в
противоречие със съдебната практика.Твърди ,че на 01.09.2022г. и било
връчено Определение № 458 от 22.08.2022г., съгласно което съдът осъжда
довереното и дружество да заплати на адвокат Н. И. на основание чл. 38 от ЗА
сумата от 90.28 лв, представляваща адвокатско възнаграждение. Прави
възражение ,че този акт на районен съд Смолян е недопустим и постановен
при неспазване на процесуалните правила. Твърди ,че до постановяване на
обжалваното определение се стига след сезиране на съда от страна на адвокат
И. с молба по реда на чл. 248 ГПК. В противоречие със законоустановените
правила,твърди ,че същата молба никога не е била връчвана на
пълномощника или довереното и дружество по надлежния ред. С
Разпореждане № 1133 от 02.08.2022г.,получено от довереното и дружество на
17.08.2022г. съдът е разпоредил да бъде изпратена на „К. И.“ АД за отговор в
едноседмичен срок постъпила молба с вх. № 3739/22.07.2022г„ подадена от
адв. Н. И. с правно основание чл. 248 от ГПК. Към посоченото разпореждане
е приложена молба също с правно основание чл. 248 ГПК, но подадена от
адв. К. Б. с различно искане. Това разминаване на документи,счита ,че
обусловило извършването на справка на елекронното съдебно дело в ЕПЕП
и е установено, че е постановено определение № 458 от 22.08.2022г., с което
съдът вече се е произнесъл по подадената по реда на чл. 248 ГПК от адв. Н. И.
молба без да е взето становище от страна на доверителя и по същата. В
Разпореждане № 1133 от 02.08.2022г. изрично съдебният състав е посочил, че
делото следва да му бъде докладвано след изтичане на срока за отговор по
депозирана молба за произнасяне от съда по искането, като от страна на
доверителя и такова становище е депозирано на 24.08.2022г. в
законоустановения срок.Поради това намира обжалваното определение за
недопустимо.Твърди ,че депозираната молба от адв. И. не е връчвана по
надлежния ред на дружеството ,което представлява , тъй като е допусната
грешка от страна на съда и към полученото на 17.08.2022г. съобщение е
приложена грешна молба (а именно депозирано от адв. Б. искане по чл. 248
9
ГПК).В случай че въззивния съд приеме че обжалваното определение е
допустимо, то намира ,че същото се явява неправилно, незаконосъобразно и
противоречащо на съдебната практика.Твърди ,че от приложените
доказателства в кориците на делото процесуалният представител не е
ангажирал никакви доказателства за обстоятелствата въз основа на които
твърди, че е предоставил безплатна правна помощ на ответницата. С оглед
непредставянето на такива доказателства, както и с оглед обстоятелството, че
дружеството е запознато с начина на работа на адв. Н. И., счита, че не са
налице предпоставките на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. В полза на своите
твърдения прилага справка от НОИ, от която е видно, че М. Х. Б.,
ЕГН********** има осигурителен доход в общ размер два пъти над
минималния осигурителен доход за страната ни, което от своя страна далеч
не я прави „материално затрудненото лице". Поради тази причина счита, че
не следва да се присъжда на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 адвокатско
възнаграждение на адв. Н. И..В случай ,че въззивния съд не уважи искането
и, прави възражение ,че поисканите разноски са прекомерни, тъй като делото
по никакъв начин не се отличава с особена фактическа и правна сложност.
Претендира разноски за латена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Постъпил е в законният срок писмен отговор с вх.
№4209/19.08.2022г. от от М. Х. В., представлявана от адв. Н. И. И. срещу
Определение № 367/05.07.2022 г.по описа на районен съд Смолян Счита, че
настоящата частна жалба е процесуално недопустима и
неоснователна.Намира ,че депозираната молба по чл. 248 ГПК и респективно
частната жалба са недопустими и следва да се оставят без
разглеждане.Съгласно трайната практика на ВКС относно производството по
изменяне на решението в частта за разноските в условията на чл. 248 ГПК за
да се иска изменение на съдебен акт (в случая решение) страната трябва
задължително да е представила списък с разноски по чл. 80 ГПК,какъвто не е
представен .Видно от представеният, едва с молбата по чл. 248 ГПК, списък
на разноските, ищцовото дружество е поискало присъждане на сумата от
250,00 лв. - разноски за особен представител. Едва с настоящата частна
жалба, е направено искане за присъждане на разноски, представляващи
депозит за вещо лице, което искане счита ,че е преклудирано.Счита че, в
настоящият случай не е налице допусната техническа грешка, а съвсем ново
искане заявено от ищеца, извън законоустановеният за това срок.Поради това
моли частната жалба да бъде оставена без разглеждане , а в условията на
евентуалност да бъде отхвърлена като неоснователна Предвид
гореизложеното моли съда да бъде обезсилено като недопустимо
Определение № 367 от 05.07.2022 г., в частта, в която доверителката му М. Х.
Б. е осъдена заплати на „К. И.“ АД съдебни разноски в размер на 326,92 лв.
за заповедно производство по ч.гр.д.№589/2021 г., по описа на РС-Смолян,
както и 644,04 лв. - съдебни разноски за исковото производство по гр.д.
№1039/2021 г. по описа на районен съд -Смолян.Претендира разноски
Постъпил е писмен отговор с вх.№4986/03.10.2022г.от адв. Н. И. И.
,процесуален представител на М. Х. Б. относно частна жалба от „К. И.“ АД
срещу Определение № 458 от2.08.2022 г., постановено по гр.д.
10
№1039/2021г,по описа на районен съд -Смолян,което намира ,че е правилно
и следва да бъде потвърдено.Възможността на заявителя да иска изменение на
разноските счита ,че е преклудирано. Видно от документите по делото от М.
Б. е депозирана молба с правно основание чл. 248 от ГПК, с която е поискано
произнасяне/изменение, относно разпределението на разноските и допълване
на Решение № 132 от 27.05.2022 г., постановено по гореописаното
дело.Счита ,че когато по делото е имало открити съдебни заседания и
страната, която прави възражение за прекомерност, е била редовно призована
за тях, тя следва да заяви искането си по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу направеното
искане за разноски до приключване на устните състезания в съответната
инстанция. Като след този момент възражението за прекомерност е
преклудирано, както намира ,че е в настоящия случай.В представеното по
делото, адвокатско пълномощно, твърди ,че ведно с договор за правна помощ
и съдействие, изрично е посочено, че - адв. Н. И. И. се задължава да
предостави правната помощ и съдействие на доверителката си - М. Х. Б.
безплатно, на основание чл.38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, тъй като
доверителката му е материално затруднено лице, обстоятелство, което счита
,че не подлежи на доказване.Твърденията на ответната страна, че
доверителката му има осигурителен доход в общ размер два пъти над
минималната работна заплата за страната,счита ,че не са подкрепени с
доказателства, а и сами по себе си не могат да обусловят извод, че същата не
е материално затруднено лице. Счита ,че необосновано е и твърдението, че
присъдените разноски за адвокатско възнаграждение са прекомерни и следва
да бъдат намалени .Моли в този смисъл съдът да се произнесе .
В съдебно заседание пред окръжен съд -Смолян жалбоподателят „К.
И.“АД гр.София ,редовно призован не изпраща представител.Постъпила е
молба –становище от адв. Р. Д. ,с която поддържа изцяло въззивната жалба и
частната жалба Претендира разноски по представен списък
Жалбоподателката М. Х. Б. редовно призована , не се явява и не
изпраща представител.
Смолянският окръжен съд намира ,че въззивните жалби и частните
жалби са процесуално допустими.Депозирани са от надлежно
упълномощени процесуални представители ,в законният срок , с внесени
държавни такси и при наличие на правен интерес от търсената защита.
Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения :
Пред районен съд –Смолян са предявени от ищеца „К. И.“ АД срещу
М. Х. Б. искове с правното основание на чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.240 от
ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД да бъде признато за установено по отношение на
ответника М. Х. Б., че дължи на „К. И.” АД сума в размер на 1879,17 лева -
главница на основание сключен договор за потребителскикредит
„Е.”№*****/18.02.2020г., 270,60лева договорна лихва за периода 18.05.2020г.
- 18.03.2021 г. , 188,32 лева ,законна лихва за забава за периода19.05.2020г. -
26.05.2021 г. , ведно със законна лихва за забава върху главницата,считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК в съда до окончателното заплащане на
11
главницата, за които вземания е издадена Заповедта за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.дело №589/2021г. по описа на
районен съд – Смолян.
Видно от доказателствата по делото става ясно , че със заявка
№***** , от 18.02.2020г.в 11:47:52 часа, от клиент №****- М. Х. Б. и
потвърдена на същата дата в 11750:32ч.,М. Б. е поискала отпускане на кредит
в размер на 2 050 продукт "Е.",сума за връщане 4264 лв., избран метод за
плащане: "И." и с поискана банкова гаранция, връщане- на 18.02.2021г.Видно
е ,че искането за отпускането на кредита е одобрено на 18.02.2020г., в
11:51:42 ч.Видно от приложения по делото договор за потребителски кредит
„Е.“ №***** и Приложение №1, „К. И.“ ООД се задължава да предостави
кредит на М. Х. Б.- кредитополучател потребителски кредит „Е.“ в размер на
2 050 лева , краен срок за издължаване на кредита[1]18.02.2021г., като
кредитополучателят следва да върне кредита 12 броя равни погасителни
месечни вноски , заедно с лихва и такса "Гарант" с уговорен годишен лихвен
процент в размер на 36% и процент на разходите 49.70 %.
Правилно районен съд –Смолян е приел ,че е неоснователно
възражението на пълномощника на М. Б. , че не се установява сключване на
договора. Пред първата инстанция е била назначена , изслушана ,приета и
неоспорена съдебно-счетоводна експертиза ,която установява ,че
потребителят М. Б. е извършвала погасителни плащания ,което е признание
,че горепосочения договор е бил сключен от нея и същата е приела
задължението за погасяването му. Установено е още ,че ищеца е превел
сумата от 2050 лева на 19.02.2020г. на М. Б. чрез „И. п.“ООД .По делото е
доказано и изпълнението на задължението на ищеца „К. И.“АД за
предоставяне на паричната сума за кредит на ответника М. Б. в размер на
2 050 лева, видно от изисканата в оригинал разписка
№0700010493066478/19.02.2020г
Законосъобразно и обосновано районен съд Смолян е разсъждавал в
мотивите на своето решение ,че въпреки че не е предявен иск за такса
„Гарант „ , уговорена по чл.4 т.1 и чл.4.2 от процесния договор, заобикаля
закона –чл.21, ал.1 вр. чл.19, ал.4 ЗПК, и противоречи на добрите нрави, тъй
като излиза извън естеството на нейните обезпечителни и обезщетителни
функции. Това е така, тъй като видно от приложения по делото погасителен
план /Приложение №1 стр12 от първоинстанционното дело/ тази такса гарант
е събирана от ищеца и тя би следвало да бъде включена в ГПР като разход,за
да е ясно за потребителя какво съдържа годишния процент на разходите,а в
случая по този договор това не става ясно Съдът намира ,че следва да се
посочи и метода за изчисляване на ГПР, съгласно определения в
приложение1.Изискването за посочването на годишния процент на разходите
в договора е нарушено, когато ГПР е посочен като процент, но не са
посочени основните данни, които са послужили за неговото изчисляване.
Освен това е нарушена и императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.
В Договора, както и в погасителният план не може да се извлече
информацията за размера на включените в месечната погасителна вноска
суми, а именно колко лихва, колко главница и колко такса се погасява с всяка
12
вноска. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, същият трябва да съдържа
задължително информация за „размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването…………. Договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на
чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Ако тази недействителност се
установи в производството по чл. 422 ГПК, съдът следва да установи с
решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за
потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на
ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на
потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това следва от
характеристиката на договора за потребителски кредит, посочена по-горе и
задължението за периодичност за връщането на сумата/ В този смисъл е
постановеното по чл.290 ГПК решение № 50174 от 26.10.2022 г. на ВКС по гр.
д. № 3855/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Велислав
Павков/Уговорения в договора годишен процент на разходите води до
надвишаване на законово установеното- по изричното предвиждане на чл. 19,
ал. 5 във връзка с ал. 4 от ЗПК и затова е констатирана нищожност.
Нарушаването на нормата влече последиците на чл. 22 и чл. 23 ЗПК, които
районният съд диспозитивно е постановил с обжалваното решение, като е
уважил иска само до размера на чистата сума на главницата.Законодателят е
предвидил като критерий максимален размер на годишния процент на
разходите по кредита и това е пределът, до който може да се зачете като
непротиворечащо на морала и добрите нрави общото оскъпяване на кредита.
А със събиране на такса „“Гарант „,независимо ,че не е предявен такъв иск
ГПК, е надвишил максимално допустимия предел ,което е в ущърб на
потребителя. Правилно е прието ,че е бил нарушен текста на чл.19, ал.4 ЗПК
с оглед да не се надвишава допустимия му размер. Законосъобразно
районният съд е приел ,че договора за кредит се явява недействителен на
основание чл.22 във вр. с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК ,поради което на основание
чл.23 от ЗПК потребителят дължи връщане единствено на чистата
стойност,без да дължи лихва или други разходи, поради което е уважен до
размер на сумата 1 879,17 лева.
Законосъобразно и обосновано районният съд е приел ,че и лихвеният
процент ,който е 36% по договора за кредит е завишен. Лихвата за забаване
не следва да надвишава трикратния размер на законната лихва , а по договора
за кредит уговорения лихвен процент от 36% противоречи на добрите
13
нрави. Поради това законосъобразно и обосновано районния съд е отхвърлил
исковете за вземанията в размер на 270,60лева -договорна лихва за периода
18.05.2020г. - 18.03.2021 г. , 188,32 лева - законна лихва за забава за периода
19.05.2020г. - 26.05.2021 г. и в тези части следва да бъде потвърдено
обжалваното решение.
Относно възражението на потребителя М. Б. чрез пълномощника и ,че
след като целия договор за кредит е недействителен , то не се дължала и
чистата стойност на кредита и изцяло трябвало да бъде отхвърлен иска за
главница ,това възражение е неоснователно. Това е така , тъй като
разпоредбата на чл.23 от Закона за потребителския кредит се явява
специална по отношение на разпоредбите на чл.26 ЗЗД.Безспорно се
установява по делото ,че потребителят М. Б. на 19.02.2020г. е усвоила 2050
лева,дължимата сума по процесния договор за кредит Същата следва да е
съответна на предоставената услуга, а именно на отпуснатия кредит.
Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го
заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави,
включително и договорите върху неоткрити наследства (чл. 26 ЗЗД). Видно от
съдържанието на нормата, законодателното уреждане на случаи, в които
договор или клауза от него ще е нищожна, когато при нормативната уредба
законодателят се е ръководел от принципа добрите нрави да не се накърняват,
привързва нормативно уредената хипотеза към основание на чл. 26, ал. 1
предложение първо ЗЗД, без да изключва преценката на съда за
недействителност поради противоречие с добрите нрави за неуредените
хипотези Накърняване на добрите нрави е налице, когато договорната свобода
се използва от едната страна, за да възложи на другата несъразмерни тежести,
като се възползва от по-неблагоприятното й положение. Преценката за
нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора, това е установената
практика на ВКС- Решение № 285 от 12.06.2019 г. на ВКС по гр. д. №
1511/2018 г., IV, решение по гр. д. № 2944 по описа за 2021 г. Трето г. о,
добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а
съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването
им съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на
справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения
изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Такъв е
несъмнено интересът на потребителя при сключен от него договор за кредит.
Поради това и въззивната инстанция споделя изводите на
първоинстанционния съд, че договора е недействителен по смисъла на чл. 22
ЗПК и следва да намери приложение чл. 23 ЗПК. Тези съображения са
достатъчни, за да се мотивира крайния изход на спора, възприет и от
първоинстанционния съд.
С оглед на това ,че и двете въззивни жалби следва да бъдат оставени без
уважение и изцяло потвърдено обжалваното решение на районен съд –
Смолян ,въззивния съд препраща към мотивите на районния съд –чл.272
ГПК.
Неоснователна е депозираната в срок частна жалба с вх.
14
№3737/22.07.2022г. от М. Х. Б. чрез адв. Н. И. против определение
№367/05.07.2022г. постановено по гр.д. №1039/2021г. по описа на районен
съд –Смолян ,с което е осъдена да заплати в полза на „К. И.“АД съдебни
разноски в размер на 326,92 лева за заповедното производство по ч.гр.д.
№589/2021г. по описана районен съд -Смолян и 644,04лева съдебни разноски
за исковото производство по гр.д. №1039/2021г. по описа на районен съд -
Смолян.
С основното решение съдът е пропуснал да се произнесе относно
разноските .Искането на М. Б. за изменение на постановеното решение на
районен съд –Смолян е било процесуално допустимо. Това е така ,тъй като
по делото е представен сключен на 28.09.2021г. договор за правна помощ и
съдействие между „К. И.“АД и адв. Р. Д. за своевременно поискан , договорен
и изплатен хонорар в размер на 450 лева. Правилно районния съд като е взел
предвид представения списък по чл.80 ГПК ,е приел ,че дължимите разноски
за частното заповедно производство са в размер на 326,92 лева ,а за исковото
производство -644,04 лева като е взел уваженият размер на исковете.В този
смисъл ще следва да бъде потвърдено обжалваното определение.
Относно частна жалба с вх.-№4592/09.09.2022г. от „К. И.“ АД чрез
адв.Д. против определение №458/22.08.2022г. по гр.д. №1039/2021г. по описа
на районен съд –Смолян ,въззивния съд намира ,че същата е неоснователна и
следва като законосъобразно и обосновано да бъде потвърдено обжалваното
определение. Правилно е осъден ищеца К. И.“АД да заплати в полза на адв.Н.
И. адв. възнаграждение в размер на 90,28 лева като пълнмощник на М. Б. за
осъществена безплатна защита като е взел предвид отхвърлената част от
исковете .Неоснователно е възражението в частната жалба ,че молбата на М.
Б. по реда на чл.248 ГПК никога не била връчена на адв.Д. или на довереното
и дружество по надлежния ред Видно от данните по делото с разпореждане
№1133/02.08.2022г. по гр.д. №1039/2021г. Смолянски районен съд е
разпоредил да се връчи на „К. И.“ АД чрез адв. Д. препис от молба с вх.
№3739/22.07.2022г. подадена от адв.И., пълномощник на М. Б. и
съобщението е връчено на юриск М. Атанасова на 17.08.2022г. със
задължение да го предаде на адв.Д. Видно от първоинстанционното дело към
отговора на исковата молба адв.И. ,пълномощник на М. Б. е приложил
пълномощно и списък на разноски по чл.80 ГПК. Поради това като
законосъобразно следва да бъде потвърдено обжалваното определение.
С оглед изхода на делото и с оглед на обстоятелството ,че всички
въззивни и частни жалби са неоснователни ,въззивният съд намира ,че не
следва да се произнася относно направените разноски във въззивната
инстанция ,а те трябва да останат така както са направени от страните по
делото.
Водим от гореизложеното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №132/27.05.2022г. по гр.д.
15
№1039/2021г. по описа на районен съд –Смолян ,като законосъобразно и
обосновано постановено.
ПОТВЪРЖДАВА определение №367/05.07.2022г.
постановено по гр.д. №1039/2021г. по описа на районен съд –Смолян,като
законосъобразно
ПОТВЪРЖДАВА определение №458/22.08.2022г. по гр.д.
№1039/2021г. по описа на районен съд –Смолян,като законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16