№ 66262
гр. София, 09.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседА.е на
девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Частно гражданско
дело № 20231110123827 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на заявителя „Софийска вода“ АД, чрез юрк. М.Л., за изменение
на постановеното по делото разпореждане № 27792 от 20.02.2024 г., с което издадената
заповед за изпълнение е била обезсилена, а на длъжника са присъдени разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Възразява, че неправилно съдът бил
определил възнаграждение и по т. 2, и по т. 5 на чл. 6, ал. 1 от Наредбата. Освен това
следвало да бъде съобразено решението на СЕС от 25.01.2024 г., постановено по дело С-438/
2022 г., съгласно което съдът не е обвързан от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатски възнаграждения и при липса на оправдан интерес следвало да не я
прилага. Ето защо моли съда да намали присъденото на длъжника адвокатско
възнаграждение до размера, предвиден в чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
Препис от молбата на заявителя е изпратен на длъжницата А. А. К. за отговор, като в
указА.я едноседмичен срок е постъпило становище по същата чрез адв. В. Я..
Процесуалният представител оспорва молбата по чл. 248 ГПК като неоснователна. Твърди,
че определеното от съда адвокатско възнаграждение не било прекомерно, а напротив – било
под минималния размер съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Освен това цитираното от
заявителя решение на СЕС било неприложимо към настоящия случай. Ето защо моли съда
да остави без уважение подадената молба по чл. 248 ГПК като неоснователна.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото, депозираната от заявителя
молба и становището на стрА.те, намира от фактическа и правна страна следното.
Молбата на заявителя е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване на
постановеното разпореждане и от легитимирана страна. Разгледана по същество, същата се
явява неоснователна по следните съображения.
В най-новата съдебна практика на Върховния касационен съд се приема, че след
постановеното Решение на Съда (втори състав) от 25 януари 2024 година по дело C-438/22
(„Ем акаунт БГ“ ЕООД срещу „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД) съдът
1
не е обвързан императивно от фиксирА.те в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални
размери на адвокатските възнаграждения. С оглед задължителния характер на даденото от
СЕС тълкуване на чл. 101, § 1 ДФЕС, определените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
минимални размери не са задължителни при определяне размера на хонорара за правна
услуга, включително в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., при заварени правоотношения
между клиент и адвокат поради тяхната нищожност като нарушаващи забраната на чл. 101,
§ 1 ДФЕС (вж. Определение № 563 от 11.03.2024 г. по ч. т. д. № 188/2024 г., II т. о., ВКС,
Определение № 1079 от 11.03.2024 г. по гр. д. № 4232/2022 г., ІІІ г. о., ВКС).
Възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. следва да бъде определено при съобразяване на
вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на действително извършена работа
и най-вече – фактическата и правна сложност на делото (вж. Определение № 50025 от
18.03.2024 г. по т. д. № 1559/2022 г., ІІ т. о., ВКС,Определение № 1016 от 06.03.2024 г. по ч.
гр. д. № 4123/2023 г., ІV г. о., ВКС).
В конкретния случай съдът взе предвид, че депозираното от процесуалния
представител на длъжницата възражение по чл. 414 ГПК е изключително добре мотивирано,
с конкретни (а не бланкетни) възражения, които сочат на проучване на казуса и познаване на
неговите специфики. Както е посочено и в разпореждане № 27792 от 20.02.2024 г.,
възраженията на длъжницата не са голословни, а са подкрепени с приложени към
възражението писмени доказателства. На практика, заетата във възражението позиция би
дублирала защитата на длъжницата в евентуалното исково производство, до образуване на
което обаче не се стигна поради непредприети в тази насока действия от страна на
заявителя. При тези съображения и като съобрази действително извършената от
процесуалния представител на длъжницата работа по конкретния спор, съдът намира, че
определеното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева не е прекомерно.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че няма основА.е за изменение
на постановеното по делото разпореждане. Депозираната от процесуалния представител на
заявителя молба в този смисъл се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена
без уважение.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на заявителя „Софийска вода“ АД, чрез юрк. М.Л.,
за изменение на постановеното по делото разпореждане № 27792 от 20.02.2024 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на стрА.те.
На основА.е чл. 7, ал. 2 ГПК на стрА.те да се връчи препис от разпореждането.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2