Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 23 02.01.2020 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, XXXVIII – ми граждански
състав
на трети декември две
хиляди и деветнадесета година в открито съдебно заседание в състав:
Председател: Невена Ковачева
Секретар: Станка Добрева
Като разгледа докладваното от съдията Ковачева
гражданско дело № 9516 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по исковата молба на „България холидейз” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Разлог, ...,
представлявано от Й.. И.. К.., против В.В.Н.,
гражданин на Руската федерация, роден на *** г., с която се иска осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 3554,68 евро главница, представляваща
неплатени годишни такси за управление и поддръжка на общи части в к-с „...“,
дължими за периода 2014 г. - 2018 г. по договор за управление и поддръжка от
05.05.2012 г., от които 1777,34 евро дължими на основание чл. 5.1, изр. 1 от
договора, сумата 383,19 евро неустойка, дължима по чл. 5.1, изр. 2 от договора,
начислена върху главницата за периода 12.03.2014 г. – 29.01.2018 г., сумата от
1930 лева неплатени такси за интернет, телевизия и телефон, дължими за периода 2014 г. -
2018 г. по посочения договор, ведно със
законна лихва върху главниците от подаване на исковата молба – 27.12.2018 г.,
до окончателното плащане на сумите.
Твърди се, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в комплекс „...“. На 05.05.2012 г. е сключен между „...“ АД и ответника договор за управление и поддръжка на
комплекса, съгласно който за извършваните от ищцовото дружество услуги се дължи годишно възнаграждение в размер на 12 евро на кв. м. за първата година, за всяка следваща
– по 13,2 евро на кв. м. Ищецът поддържа, че е придобил правата, респ. е поел
задълженията по този договор. Излага, че ответникът не е заплатил в срок
дължимите по договора такси за поддръжка за 2014, 2015, 2016, 2017 и 2018 г.,
като за 2016, 2017 и 2018 г. е извършил частични плащания. Поради това му е
начислена неустойка, включваща два компонента – 0,5 % за първите 30 дни забава,
както и още една годишна такса за останалия период на забавата. Освен тези
суми, ответникът не заплатил и таксата за интернет, телевизия и телефон за
същия период.
Моли се за уважаване
на исковете и присъждане на съдебно-деловодните разноски.
Ответникът чрез
процесуален представител е оспорил исковете като неоснователни. Посочил е, че
са погасени с тригодишна давност всички вземания, чийто падеж е преди
28.12.2015 г. Погасени са и задълженията за заплащане на телевизия, интернет и
телефон, възникнали преди посочената дата.
Направено е
възражение за прихващане с надвнесена от ответника такса в размер на 279,90
евро за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. поради изтекла давност и дължимата към ищеца сума в размер на 273,60
евро неустойка за забава при плащането на таксите за 2016 г., 2017 г. и 2018 г.
Посочено е, че
уговорката за неустойка съгласно чл. 5.1, изр. 2 за дължимост на таксата в
двоен размер е нищожна поради накърняване на добрите нрави. Същата излиза извън
законните функции на неустойката. Евентуално е направено възражение за
прекомерност на неустойката.
Счита, че ищецът не е
изпълнил задължението си да предостави посочените в т.2.7 от договора услуги.
Моли се съда да
отхвърли исковете и присъди на ответника съдебно-деловодни разноски.
Правната квалификация
на предявените искове е чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Прието за съвместно разглеждане
е направеното в условията на евентуалност от ответника възражение за прихващане между надвнесена от него такса в размер на 279,90 евро
за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. поради изтекла давност и дължимата към ищеца сума в размер на 273,60
евро неустойка за забава при плащането на таксите за 2016 г., 2017 г. и 2018 г.
Между страните не се спори по това, че ответникът е собственик на апартамент
90, бл. 2, ет. 3 в м. Б.. – Ц.., гр. Р. (представляващ апартамент хотел) с площ
51,82 кв. м., установява се и от приложения нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 44, т. I, рег.
№ 590 от 11.03.2014 г.
На 05.05.2012 г. между „...“ АД и Н. е сключен договор за управление и поддръжка на имот – апартамент А90 в ..., бл. 2 на ет. 5. С договора Н. е възложил на дружеството управление, поддръжка, организиране на поправки на общите части на комплекса, заплащане на консумативни разходи. Уговорена в чл. 2.1 е годишна такса в размер на 12 евро с включен ДДС за кв. м., изчислена съобразно притежаваната обща площ. За процесния имот цената е 621,84 евро с ДДС. В чл. 2.7 е предвидено, че собственикът е длъжен да заплаща ежемесечно 36 лева с ДДС за кабелна, интернет и телефон. В чл. 5.1 е уговорена отговорност при забава в плащанията по чл. 2.1 в размер на 0,5 % върху главницата за всеки просрочен ден, но не повече от 30 дни.
На 12.01.2015 г. между „....“ АД и „....“ ЕАД е сключен договор с предмет прехвърляне правата и задълженията по договора от 05.05.2012 г. на „...“ ЕАД, а с анекс към него са прехвърлени всички вземания на „...“ АД към Н. на „...“ ЕАД. На 20.08.2015 г. е сключен договор между „...“ ЕАД и „..“ ЕООД с предмет прехвърляне правата и задълженията по договора от 05.05.2012 г. на „.. ..“ ЕООД, а с анекс към него са прехвърлени всички вземания на „..“ ЕАД към Н. на „...“ ЕООД.
Към исковата молба е приложено уведомление до Н. за извършената цесия на вземанията.
Представени от ищеца са платежни нареждания, договори с мобилен и интернет оператор, фактури, установяващи изпълнение на задълженията по договора за поддръжка.
Като взе предвид събраните по делото доказателства, съдът намери, че между страните е налице валидно правоотношение по сключения договор за управление, поддръжка, организиране на поправки на общите части на комплекса, в който Н. притежава самостоятелен обект. В договора е предвидено, че за имота му ежегодно се дължи възнаграждение в размер на 621,84 евро с ДДС, като таксата се дължи до 30.12 за следващата година. Уговорена е и такса застраховка, дължима след изтичане на първата цяла календарна година след придобиване на имота – в случая дължима от 2015 г. в размер на 1,2 евро на квадрат, т.е. общата дължима за година сума за имота на Н. е 684,02 евро. За 2014 г. таксата е в размер на 502,58 евро, дължима пропорционално на дните, оставащи от годината след придобиване на имота на 11.03.2014 г. Не се спори между страните, а и се доказа по делото плащане на такси за 2016 г. (на 08.03.2016 г.), за 2017 г. (на 18.01.2017 г.) и за 2018 г. (на 26.02.2018 г.) в размер на по 777,30 евро. В представените по делото платежни нареждания изрично е посочено от Н., че плаща такси и застраховка за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. по 777,30 евро, с което е доказано погасяването изцяло на задълженията за посочените от него години от по 684,02 евро. Тъй като дължимата за трите години сума е 2052,06 евро, а ответникът е внесъл 2331,90 евро, то разликата от 279,84 евро следва да погаси съобразно реда, посочен в чл. 76, ал. 2 ЗЗД, дължими от него суми за лихви за забава (съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2017 г., ОСГТК), уговорени в чл. 5.1, изр. 1 от договора в размер на 0,5 % за всеки просрочен ден, но не повече от 30 дни. В случая таксите действително са платени със забава – за 2016 г. в размер на близо 70 дена, т.е. съгласно уговорката между страните се дължи неустойка за забава 15 % в размер на 102,60 евро, за 2017 г. забавата е 19 дена или се дължи обезщетение за забава в размер на 9,5 % или 64,98 евро и за 2018 г. забавата отново е над 30 дни и се дължи лихва за забава 102,60 евро. Общата дължима сума е 270,18 евро, като надвнесените от ответника 279,84 евро погасяват изцяло така дължимата сума. Следва да се приеме, че ответникът е избрал да погаси именно лихвата за забава при плащане на задълженията си за 2016 г., 2017 г. и 2018 г., тъй като вместо дължимите 684,02 евро, е внесъл по 777,30 евро. Надвнесъл е сумата 9,66 евро, с което е погасил част от най-старото си задължение за главница за 2014 г. Другата част от задължението за 2014 г. в размер на 492,92 евро съдът намира за погасена по давност, като в този смисъл счита, че направеното от ответника възражение за погасяване по давност на вземанията с падеж преди 28.12.2015 г. (три години преди подаване на исковата молба), т.е. такси за периода 11.03.2014 г. – 31.12.2014 г. и 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г., е основателно. Задължението за плащане на разходи за управление и поддържане на общите части е определено с договора между страните като периодично плащане, което се извършва ежегодно. При това положение, вземането на кредитора се погасява с изтичането на тригодишна давност съгласно чл. 111, б. в ЗЗД. В случая исковата молба е подадена на 27.12.2018 г. и са погасени вземания на ищеца с падежи преди 27.12.2015 г., т. е. погасени са задълженията за плащане на годишна такса за 2014 г., тъй като падежът й е на 11.03.2014 г. (на датата на закупуване на имота съгласно чл. 2.3, предл. 1 от договора), и на таксата за 2015 г., тъй като падежът е на 30.12.2014 г. (съгласно чл. 2.3, предл. 2 от договора).
Поради това съдът счита, че искът за заплащане на главница, представляваща такси за поддръжка и за застраховка е неоснователен – част от главницата е платена, а друга част – погасена по давност. По отношение на иска за заплащане на неустойка за забава, уговорена в чл. 5.1, изр. 1 от договора, съдът намира същият за неоснователен, като доводи за това са изложени по-горе – сумите, дължими поради забава в плащанията на главниците за 2016 г., 2017 г. и 2018 г., са погасени поради плащане, а тези за 2014 г. и 2015 г. – по давност.
По отношение на иска за заплащане на таксата в двоен размер, уговорена като неустойка за забава в договора между страните, съдът намира същият за неоснователен. В чл. 5.1, изр. 2 от договора е предвидено, че при забава в плащанията с повече от 45 дни собственикът дължи таксата за съответната година в двоен размер, като ищецът претендира плащане на таксите за 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2018 г. в двоен размер. В чл. 5.1 е предвидено още, че при забава в плащанията собственикът дължи неустойка за забава в размер на 0,5 % върху главницата за всеки просрочен ден, но не повече от 30 дни, т.е. уговорени са две неустойки за забава. Процесуалният представител на ответника е направил възражение за нищожност на клаузата за неустойка, по силата на която се дължи такса в двоен размер при забава на плащането с повече от 45 календарни дни, поради накърняване на добрите нрави. Съдът намира същото за основателно. Действително, тълкувайки текста на чл. 5.1, изр. 2 от договора и систематичното му място (в раздел V. Отговорност. Неустойки), може да се направи извод, че цитираната уговорка между страните има характер на неустойка за забава, дължима при забава с повече от 45 дни на задължението на собственика да заплати дължимата за следващата година такса до 30-ти декември на предходната (т.е. при неплащане до 13-ти февруари). Целта на клаузата за неустойка, дължима при забава в плащането, е да се обезщетят вредите от неизпълнение на паричното задължение в срок. Уговореният размер на неустойката следва да изпълнява предвидените в чл. 92 ЗЗД цели и да не предвижда неоснователно разместване на блага. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС при определяне на основанието за накърняване на добрите нрави се взема предвид какъв е видът на неизпълнението, има ли други обезпечения за този вид предвидено неизпълнение, съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваното неизпълнение на задължението за вреди. В случая неустойката е предвидена за забава на парично задължение в размер на 684,02 евро. След като задължението по договора е парично, то най-подходящият критерий за преценка дали уговорената от страните неустойка изпълнява функциите си да обезпечи изпълнението на задължението в срок и да обезщети изправната страна по договора за очакваните от неизпълнението на задължението вреди, както да послужи като санкция на неизправната страна, е съотношението между законната лихва за забава и уговорения размер на неустойката. В случая неустойката надвишава законната лихва за 45 дни забава около 80 пъти, поради което настоящият съдебен състав намира, че е налице прекомерност в размер, при който неустойката губи своите стимулираща доброто изпълнение и обезщетителна функции и се превръща в средство за неоснователно обогатяване на кредитора. В случая съглашението за неустойка в размер на задължението противоречи на добрите нрави поради обективната неравностойност на насрещните задължения. Ето защо същата е нищожна, поради което ответникът не дължи претендираните от него суми на това основание.
По отношение на иска за заплащане на ежемесечна такса за кабелна, интернет и телефон в размер на 36 лева с ДДС съдът намира следното: Съгласно чл. 2.7 от договора таксата за ТВ, телефон и интернет услуги се дължи ежемесечно, като допълнителни условия за дължимост на сумите не са поставени. Т.е. такса се дължи, независимо дали се ползва апартамента и услугите са реално потребени. Не се спори между страните, че ответникът е заплатил 72 лева за 2014 г., 72 лева за 2015 г., 36 лева за 2017 г. и 50 лева за 2018 г. Остават дължими сумите 288 лева за 2014 г. (тъй като за 2014 г. се дължат такси само за 10 месеца след закупуване на имота), 360 лева за 2015 г., 432 лева за 2016 г., 396 лева за 2017 г. и 382 лева за 2018 г. Направено от ответника е основателно възражение за погасителна давност на вземанията, чийто падеж е настъпил преди 27.12.2015 г. Тъй като в договора плащането е определено с договора между страните като периодично плащане, което се извършва ежемесечно, то вземането на кредитора се погасява с изтичането на тригодишна давност съгласно чл. 111, б. в ЗЗД. В случая исковата молба е подадена на 27.12.2018 г. и са погасени вземания на ищеца с падежи преди 27.12.2015 г. Тъй като не е определен точен падеж на плащането, съдът намира, че това е последното число на съответния месец. Следователно погасени са задълженията за плащане на такса за кабелна телевизия, интернет и телефон за м. 03.2014 г. – м. 11.2015 г. Тъй като за 2015 г. ответникът е извършил плащане на сумата 72 лева, то остават за плащане сумите 432 лева за 2016 г., 396 лева за 2017 г. и 382 лева за 2018 г., т.е. искът е основателен до размера 1210 лева. За горницата над тази сума до пълния предявен размер от 1930 лева искът е неоснователен като погасен поради давност и поради плащане.
На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат разноски в размер на общо 236,83 лева
съобразно представения списък по чл. 80 ГПК съразмерно на уважената част от
исковете. На ответника също се дължат разноски съразмерно на отхвърлената част
от исковете в размер на 874,07 лева.
Водим от горното,
Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА В.В.Н., гражданин на Руската федерация, роден на *** г., да заплати на „...” ЕООД, ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление: гр. Р.., ул. ..., представлявано от Й.. И..
К.., сумата 1210 лева (хиляда двеста и десет лева) неплатени такси за интернет,
телевизия и телефон, дължими по договор за управление и поддръжка от 05.05.2012
г., от които 432 лева за 2016 г., 396 лева за 2017 г. и 382 лева за 2018 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.12.2018
г. до окончателното плащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска
за горницата над тази сума до пълния предявен размер от 1930 лева като
неоснователен поради погасяване по давност и поради плащане.
ОТХВЪРЛЯ исковете
на „..” ЕООД, ЕИК ..,
със седалище и адрес на управление: гр. Р.., ул. .., представлявано от Й.. И..
К.., против В.В.Н., гражданин на Руската
федерация, роден на *** г., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 3554,68 евро главница, представляваща неплатени годишни такси за управление
и поддръжка на общи части в к-с „Пирин голф холидейз клуб“, дължими за периода
2014 г. - 2018 г. по договор за управление и поддръжка от 05.05.2012 г., от
които 1777,34 евро дължими на основание чл. 5.1, изр. 1 от договора, сумата
383,19 евро неустойка за забава, дължима по чл. 5.1, изр. 2 от договора,
начислена върху главницата за периода 12.03.2014 г. – 29.01.2018 г., ведно със
законна лихва върху главниците от подаване на исковата молба – 27.12.2018 г.,
до окончателното плащане на сумите като неоснователни поради погасяване по
давност и поради плащане.
ОСЪЖДА В.В.Н., гражданин на Руската федерация, роден на *** г., да заплати на „...” ЕООД, ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление: гр. Р.., ул. .., представлявано от Й.. И..
К..., съдебно – деловодни разноски в размер на 236,83 лева (двеста тридесет и
шест лева и осемдесет и три стотинки).
ОСЪЖДА „...” ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. Р..,
ул. .., представлявано от Й.. И.. К.., да заплати на В.В.Н., гражданин на Руската федерация, роден на *** г., съдебно – деловодни разноски в размер на 874,07 лева (осемстотин
седемдесет и четири лева и седем стотинки).
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./
Вярно с оригинала:
ЕХ