Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Плевен, 31.10.2016год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски
районен съд в публично заседание на 31.10.2016 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Биляна
Видолова
при секретаря Г.Н., като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№ 4973, по описа за 2016 год., за да се произнесе,
взема предвид:
Искове
с правно основание чл. 422 във вр. с чл.124 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 и
чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН”ЕАД
гр.Плевен, е
предявил против С.Г.К. с
искане да се признае за установено, че ответникът дължи сумата от 618.30 лв.,
от които 547.51 лв. – главница, представляваща стойност на потребена, но
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.04.2013г. – 31.03.2016г. и
70.79 лв. – лихва за забава за периода 03.06.2013г. – 19.04.2016г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №3080/2016г. по описа на ПлРС до
окончателното изплащане на сумите. Ищеца твърди, че е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за следните суми – 2477.55
лв., главница за потребена, но незаплатена топлинна енергия за периода
01.02.2008г. – 31.03.2016г. и 1227.77 лв., лихва за забава за периода
02.04.2008г. – 19.04.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане. Твърди се, че по
този повод е образувано ч.гр.д. №3080/2016г. на РС Плевен, като съдът е уважил
заявлението и е издал заповед за изпълнение. Ищеца твърди, че в срока по чл.
414 от ГПК длъжникът е подал възражение. РС Плевен е указал на заявителя, че
може да подаде иск по чл. 415 от ГПК. Това според ищеца поражда неговия правен
интерес от предявяване на настоящия иск. Ищеца твърди, че на основание чл. 153
от ЗЕ ответника е ползвател на топлинна енергия, като същата не е заплатена.
Публикувани са общите условия за договора за доставка на топлоенергия съгласно
изискванията на Закона за енергетиката. Претендират се разноски и
юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адв. хонорар на ответника.
Ответникът взема
становище в отговора на исковата молба, а и в първото по делото съдебно
заседание, че признава исковете. Моли да не се присъждат разноски, поради
направеното признание и с оглед обстоятелството, че в заповедното производство
е претендирана по-висока от исковата сума.
Третото лице –
помагач на ищеца - „Техем Сървисис” ЕООД гр. София - топлинния счетоводител на имота, в който е ползвана топлоенергия, е
взело писмено становище, че е извършвало услугата в съответствие с всички
приложими нормативни актове.
В съдебно заседание
на 04.10.2016г. ищецът е направил искане да бъде постановено решение при
условията на чл. 237 от ГПК.
Съдът, като обсъди
становищата и изявленията на страните и доказателствата по делото, намери за
установено следното: На 27.04.2016г. кредиторът е подал заявление до ПлРС, по
което е образувано ч.гр.д. 3080/16г. на ПлРС и по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
на осн. чл. 410 от ГПК № 1998/28.04.2016г. С тази заповед ответника е осъден да
заплати на ищеца сумите –
2477.55 лв., главница за потребена, но незаплатена топлинна енергия за периода
01.02.2008г. – 31.03.2016г. и 1227.77 лв., лихва за забава за периода
02.04.2008г. – 19.04.2016г. По тази заповед ответника е възразил в законоустановения срок. В с.з. обаче
ответника е направил признание на исковете, които са предявени само за част от
лихвата и главницата.
Съгласно чл. 237 от ГПК, когато ответника признае иска, по искане на ищеца, съдът прекратява
съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в
мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на
признанието на иска. Такава е и настоящата хипотеза, като поради представените в
заповедното производство и по делото препис-извлечение от сметка на абонатен номер 10122, справка за потребление от
третото лице – помагач на
ищеца - „Техем Сървисис” ЕООД, и общи условия на длъжника, съдът намира, че
признатите права не противоречат на закона и на добрите нрави. С оглед на
направеното признание на предявените искове от страна на ответника, следва да
бъде постановено положително установително решение относно дължимостта на
вземането по предявените искове.
На основание на чл.
78 ал. 1 от ГПК, на ищеца трябва да бъдат присъдени направените разноски в
исковото производство в общ размер на 435.00лв., съгласно представения списък
на разноските на осн. чл. 80 от ГПК. За исковото производство на ответника
разноски не се дължат, т.к. независимо от признанието на иска, за да се приложи
разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК и разноските да се възложат на ищеца,
следва, освен иска да бъде признат, а и кумулативно – с поведението си
ответника да не е дал повод за завеждане на делото. В случая кумулативната
предпоставка не е налице – сумите са дължими, и не са платени и към датата на
устните състезания от ответника. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д.
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди и разноските, направени от страните
в заповедното производство. С оглед обстоятелството, че в исковото производство
са претендирани само част от сумите по заповедта, съдът следва да осъди
ответника да заплати редуцирани разноски в размер на 42.40лв. за заповедното
производство. С оглед обезсилването на заповедта за останалите суми, за които
иск не е предявен, и направените от длъжника разноски в заповедното
производство, на него следва да се присъдят разноски от 166.63лв. При този
изход, в заповедното производство, по компенсация заявителя следва да бъде осъден
да заплати на длъжника сумата от 124.23лв.
Воден
от горното, и на осн. чл. 237 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на
осн. чл. 422 във вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД,
по отношение на “ТОПЛОФИКАЦИЯ
– ПЛЕВЕН” ЕАД с ЕИК *********, адрес
на управление гр.Плевен, Източна индустриална зона № 128, че ответника С.Г.К., с ЕГН **********,***, му дължи сумите от 547.51 лв. – главница, представляваща
стойност на потребена, но незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
01.04.2013г. – 31.03.2016г. и 70.79 лв. – лихва за забава за периода
03.06.2013г. – 19.04.2016г., ведно със законната лихва от 27.04.2016г. - датата на депозиране на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 3080/2016г. по описа на ПлРС до окончателното
изплащане на сумите.
ОСЪЖДА С.Г.К., с ЕГН **********,***, да заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ
– ПЛЕВЕН” ЕАД с ЕИК *********, адрес
на управление гр.Плевен, Източна индустриална зона № 128, разноски по настоящото
производство в общ размер на 435.00лв.
ОСЪЖДА, “ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН” ЕАД с ЕИК
*********, адрес на управление гр.Плевен, Източна
индустриална зона № 128, да заплати на С.Г.К., с ЕГН **********,***, по компенсация разноските по ч.гр.д№ 3080/2016г.
по описа на ПлРС, в размер на 124.23лв.
Решението е постановено при участието на третото
лице-помагач на ищеца „Техем Сървисис” ЕООД гр. София, кв. Гео
Милев, ул. Проф. Георги Павлов № 3.
Решението подлежи на обжалване пред ПлевенскиОС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: