№ 44
гр. С.З., 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на двадесет и четвърти
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Търговско дело №
20215500901197 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 26.07.2019 г. около 11,40 часа,
ищцата М.Р. А.С. управлявала лек автомобил, марка „Ф.Г.“ с рег. № СТ ***
ВР, движейки се в посока гр. Т. - с. К. /север - юг/ по републикански,
двулентов, двупосочен път II - 35 в участък с последователни завои. По
същото време, по същия път в посока юг - север /от с. К. към гр. Т./ се е
движил товарен автомобил марка „И.“, модел „С.“, с рег. № ОВ *** ВМ, с
прикачено към него полуремарке с рег. № ОВ *** ЕВ, управляван от водача
Б.Н.В.. При изкачване на прохода „Б.“ при завиване на ляво /спрямо посоката
му на движение/ в остър завой, намиращ се на км. 112 + 300 метра, на път II -
3 5, в землището на село К., област П., товарният автомобил, с неговото
ремарке навлязъл в лентата за насрещно движение, където в този момент се
намирал автомобилът, управляван от ищцата. Последвал удар между лекия и
товарния автомобили. Съприкосновението било в предната лява част на лекия
автомобил „Фолксваген“ и лявата странична част на прикаченото към
товарния автомобил полуремарке. В резултат на настъпилото ПТП, на ищцата
било причинено счупване на лакътната кост на лявата предмишница в
дисталната /долната/ трета, множество охлузвания на двете предмишници.
По този начин на 26.07.2019г. на път II - 35, км. 112+ 300, в землището
на село К., обл. П., Б.Н.В., с ЕГН: **********, при управление на моторно
превозно средство - товарен автомобил марка „И.“, модел „С.“ с рег. №
ОВ***ВМ, е нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 16, ал, 1 от
ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда - счупване на
лакътната кост на лявата предмишншца в дисталната /долна/ трета, довело до
трайно затрудняване на движението на горния ляв крайник на М.Р. А.С. -
1
престъпление по чл. 343, ал. 1, б.„б“, предл. II - ро във вр. с чл. 342, ал. 1 от
НК.
С Решение № 105/16.07.2020г., постановено по НАХД № 378/2020г. по
описа на Карловски районен съд, Б.Н.В., с ЕГН: ********** е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1,6. „б“, предл. II - ро
във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78 А ал. 1 от НК, съдът го
е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно
наказание глоба в размер на 1200 лева, както и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от един месец.
Твърди се, че решението на наказателния съд е влязло в законна сила на
26.11.2020г.
Излагат се доводи, че съгласно императивната разпоредба на чл. 300 от
ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд /в случая решение/ е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Обстоятелствата, установени с
присъдата, а именно - настъпилото ПТП, виновността на водача на МПС,
претърпените вреди и причинно - следствената връзка са безспорно
установени, т. е. в конкретния случай е безспорно установено, че именно
Б.Н.В., с ЕГН: **********, като водач на товарен автомобил марка „И.“,
модел „С.“, с рег. № ОВ *** ВМ, с прикачено към него полуремарке с рег. №
ОВ *** ЕВ е извършител на процесното деяние, а също така, че при неговото
извършване е управлявал именно процесното моторно превозно средство, с
което е нарушил правилата за движение - чл. 16, ал. 1 от ЗДвП.
Твърди се, че в резултат на противоправното си деяние, водачът Б.Н.В.,
с ЕГН: **********, е причинил на ищцата М.Р. А.С. неимуществени вреди -
претърпени болки и страдания в следствие на причинените й телесни
повреди: средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лакътната
костна лявата предмишница в дисталната /долната/ трета, причинило трайно
затруднение на движенията на горния ляв крайник за повече от 30 дни и леки
телесни повреди, изразяващи се в охлузвания на двете предмишници,
причинили силни болки и страдания за срок по - малък от 30 дни. В деня на
катастрофата, ищцата е била приета и лекувана по спешност в МБАЛ „Т.“ -
С.З., където постъпила с наранявания и охлузвания на двете предмишници, с
оток и дискомфорт в областта на лакътната кост на лявата предмишница, с
невъзможност да движи левия горен крайник, изпитва много силни,
агонизиращи болки в областта на наранения крайник. Пострадалата е била
под силен емоционален стрес, в шоково състояние, в невъзможност да
комуникира с околните. Получила е и усложнение от получената травма -
асептично възпаление на палеца на лявата ръка, което допълнително
утежнило състоянието й и удължило периода на възстановяване.
В болничното заведение на ищцата е била поставена гипсова
имобилизация, препоръчано й е пълно обездвижване на увредения крайник и
носене на гипсовата имобилизация не по - малко от 50 дни, след което
продължаване на лечението с рехабилитационна програма.
2
След оказаната лекарска помощ, ищцата твърди, че е била с много
болезнени и ограничени движения и се е нуждаела от постоянни грижи, тъй
като не можела напълно да се обслужва сама. Повече от месец не можела да
извършва никакви движения с пострадалия крайник, обслужвал я съпругът й
при осъществяване на елементарни действия, свързани с ежедневието -
хранене, обличане, тоалет. След като започнала да прави опити да раздвижва
травмирания крайник, изпитвала големи трудности при извършване на
каквито и да било движения, тъй като имала много силни болки в областта на
счупването, съпроводени и от болки в рамото и гърба. Поради ограничените
движения и съпровождащите болезнени усещания се наложило повече от два
месеца ищцата да бъде подпомагана във всички ежедневни дейности - тоалет,
хранене, обрекло и др. от съпруга си.
През периода 26.07.2019г. - 08.10.2019г., на М.Р. А.С. били извършвани
множество контролни прегледи от ортопед - травматолог. Установено било
усложнение от травмата - асептично възпаление на палеца на лявата ръка,
което утежнявало състоянието й и удължавало периода на възстановяване.
Гипсовата имобилизация била свалена на 08.10.2019г. - повече от 60 дни след
поставянето й, като продължителен период ищцата не била в състояние да
движи лявата си ръка, изпитвала много силни болки и страдания. Твърди, че е
провела няколко рехабилитационни програми за периода 30.10.2019г. -
06.11.2019г. /ултразвук, интерферентен ток, лечебна физкулкура/, но
раздвижването на увредения крайник ставало постепенно, а оздравителният
процес протичал бавно, съпроводен е със силни болки и оток в левия крайник,
изтръпвания на пръстите на лявата ръка. Болезнените усещания не стихвали
повече от десет месеца и до настоящия момент болките и страданията на
ищцата не били напълно отшумели. Все още имало и ограничени движения в
лявата предмишница.
Освен горепосочените травматични увреждания, причинени й от ПТП,
ищцата изпитвала в следствие на болките и страданията от същите и ред
неудобства, изразяващи се в невъзможност да се обслужва сама и извършва
елементарни дейности за продължителен период от време, да спи нормално,
да упражнява пълноценно професията си повече от два месеца. От датата на
произшествието, до настоящия момент, М.Р. страдала от безсъние, чувствала
напрежение, безпокойство, несигурност, имала усещане за непълноценност. В
резултат на автопроизшествието, ищцата преживяла силен емоционален стрес
и психически дискомфорт, затворила се в себе си, избягвала контакти с
приятели и познати, трудно комуникирала с близките си. Изпитвала страх при
шофиране и пресичане на улици от деня на катастрофата до сега.
Автопроизшествието се отразило изключително неблагоприятно на живота на
пострадалата, довело до множество негативни и неблагоприятни последици за
нея. Причинило й не само тежки травматични увреждания, но и силен
емоционален стрес, който допринесъл за нанасяне на тежка психическа
травма от преживяното. ПТП увредило не само физическото здраве на
ищцата, но довело и до психическа нестабилност и несигурност у нея,
чувствала се непълноценна при упражняване на професията си на лекар,
изпитвала трудности при осъществяване на контакти не само със своите
3
пациенти, но и с приятели, колеги и близки на семейството.
Твърди се, че вече почти две години, М.Р. А.С. била подложена на
болки и страдания, в резултат на описаното ПТП, макар че претърпяла
медицински интервенции, рехабилитационни процедури, възстановителни и
укрепващи манипулации, множество консултации и прегледи. Към настоящия
момент все още изпитвала болки при продължително натоварване на
травмирания крайник, имала ограничени движения в областта на лявата ръка,
чувствала се функционално и психически непълноценна, изпитвала страх при
шофиране.
В исковата молба се посочва, че за управляваното от виновния водач
Б.Н.В., с ЕГН: ********** моторно превозно средство - товарен автомобил
марка „И.“, модел „С.“ с рег. № ОВ***ВМ е била налице валидно сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
застрахователно дружество З.К. Л.И. АД, с ЕИК: *****, по застрахователна
полица №ВО/22/1 18002127183, валидна до 02.08.2019г.
Излагат се съображения, че съгласно разпоредбите на КЗ с договора за
задължителна застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“,
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени
от него имуществени и неимуществени вреди, претърпени при ПТП.
Застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност"
покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт. Увреденият спрямо който застрахованият е отговорен, има право на
пряк иск срещу застрахователя по „гражданска отговорност“.
Въз основа на подадена от ищцата застрахователна претенция за
изплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени
вреди, в ответното дружество била образувана щета под № 0000-1000-03-19 ‐
7537 от 01.08.2019г. По тази щета, от ответника било определено
застрахователно обезщетение в размер на 12 000 лв. /дванадесет хиляди лева/.
С оглед на това, че ищцата счита определеното застрахователно обезщетение
за силно занижено и неотговарящо на характера, степента и интензитета на
претърпените от нея болки и страдания, със застрахователното дружество не
било сключено извънсъдебно споразумение.
Претърпените от М.Р. А.С. неимуществени вреди - болки и страдания от
непозволено увреждане на 26.07.2019г., представляващо ПТП същата оценява
на сумата от 40 000 лева.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди З.К. Л.И. АД - град
С. да заплати на М.Р. А.С., с ЕГН **********, сумата от 40 000 /четиридесет
хиляди лева/ - обезщетение за претърпени неимуществени вреди болки и
страдания от непозволено увреждане на 26.07.2019г., представляващо ПТП,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.12.2020 г. - датата на
уведомяване на ответника, до окончателното изплащане на сумата.
Претендира направените по делото разноски.
4
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, с
който ответникът взема становище, че предявеният иск е допустим, но
неоснователен и необоснован по размер. Счита, че предявената претенция от
40 000 лева е силно завишена и неотговаряща на действително претърпените
от ищцата вреди - болки и страдания от телесни увреждания, причинени й от
ПТП, както и в противоречие с принципа на справедливост, регламентиран в
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. С оглед на това заявяваме, че оспорва размера
на иска като неоснователен и необоснован.
Ответникът заявява, че не оспорва изложените факти в исковата молба,
сочещи, че на 26.07.2019г. около 11,40 часа, в землището на село К., област
П., на прохода „Б.", на км 112 + 300 метра, на път II - 35 е реализирано ПТП с
участието на товарен автомобил марка „И.", модел „С.“, с рег. № ОВ *** ВМ,
с прикачено към него полуремарке с рег. № ОВ *** ЕВ, управляван от водача
Б.Н.В.. Не оспорва вината на водача на товарния автомобил за настъпване на
ПТП, както и наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите по отношение на
този автомобил към датата на ПТП - 26.07.2019г.
Не оспорва вида и характера на получените от ищцата травми, в
резултат на посоченото ПТП - средна телесна повреда и леки телесни
повреди, но оспорва продължителността и интензитета на претърпените от
пострадалата болки и страдания от тези увреждания.
Счита, че исковата претенция е силно завишена по размер и не отговаря
на реално претърпените болки и страдания от ищцата, както и на утвърдената
съдебна практика в тази насока относно присъжданите размери на
обезщетения за неимуществени вреди по сходни случаи.
Оспорва интензитета и продължителността на претърпените от ищцата
травматични увреждания, преживените от нея болки страдания от процесното
ПТП. Твърди, че М.Р. е претърпяла болки и страдания с по - нисък
интензитет от описаното в исковата молба - оказана й е медицинска помощ в
деня на катастрофата, но не е извършвана оперативна интервенция на
пострадалия крайник, нито е лекувана в болнично заведение продължителен
период от време. Възстановителният период е преминал в дома й, не е била на
постелен режим и предвид това, че е бил засегнат левият й горен крайник,
пострадалата е имала възможност сама да се придвижва и обслужва и да
задоволява ежедневните си нужди - тоалет, хранене, обличане и др.
Макар да твърди в исковата молба, че оздравителният й период е
продължил 60 дни, видно от представените с исковата молба болнични листи,
ищцата е била в отпуск поради заболяване тридесет календарни дни, каквато е
й обичайната продължителност на възстановителния процес в аналогични
случаи.
Ето защо счита, че получените от пострадалата травми са довели до
обичайни промени в ритъма й на живот и не може да се твърди за
изключителност на преживяното.
Счита, също така, че твърденията за негативните промени в психиката
5
на пострадалата след ПТП не са релевантни за размера на обезщетението,
защото зависят от душевността и чувствителността на конкретната личност и
имат строго субективен характер. Счита, че не са налице настъпили
необратими изменения в здравето на ищцата, не са били засегнали
жизненоважни органи в организма й. Всичко това мотивира ответника да
счита, че търсеното обезщетително плащане от 40 000 лв., е значително
завишено и по аргумент от разпоредбата на чл. 52 ЗЗД не кореспондира с
интензитета и продължителността на претърпените болки и страдания.
Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да
намали размера на претендираното обезщетение, като се съобрази с принципа
на справедливост, регламентиран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
Претендира направените съдебно и деловодни разноски, в това число и
адвокатски хонорар, съобразно отхвърлителната част на претенцията.
Допълнителна искова молба и допълнителен отговор не са
постъпили по делото.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните
намира за установено следното:
Страните не спорят, че на 26.07.2019г. около 11,40 часа, в землището на
село К., област П., на прохода „Б.", на км 112 + 300 метра, на път II - 35 е
реализирано ПТП с участието на товарен автомобил марка „И.", модел „С.“, с
рег. № ОВ *** ВМ, с прикачено към него полуремарке с рег. № ОВ *** ЕВ,
управляван от водача Б.Н.В..
С Решение № 105/16.07.2020 г. постановено по НАХД № 378/2020 г. по
описа на Карловски районен съд, Б.Н.В., с ЕГН: ********** е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1,б. „б“, предл. II - ро
във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78 А ал. 1 от НК, e
освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание глоба в размер на 1 200 лева, както и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от един месец.
За управляваното от виновния водач Б.Н.В., моторно превозно средство
- товарен автомобил марка „И.“, модел „С.“ с рег. № ОВ *** ВМ е била
налице валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното застрахователно дружество З.К. „Л.И. АД“, по
застрахователна полица №ВG/22/1 18002127183, валидна до 02.08.2019г.
Ищцата е предявила застрахователна претенция за изплащане на
обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди на
23.12.2020 г., като в ответното дружество била образувана щета и определено
застрахователно обезщетение в размер на 12 000 лв. Ищцата не се съгласила с
така определеното обезщетение, поради което не било сключено
6
извънсъдебно споразумение.
От заключението на комплексната съдебно – психиатрична и
медиценска експертиза се установява следното:
На 26.07.2019 г. при ПТП на ищцата М.Р. А.С. са причинени:
Травматични увреждания: Счупване на лакътната кост на лявата
предмишница в дисталната/долната трета/. Получените телесни повреди,
определени според медико биологичните признаци се изразяват в трайно
затруднение на движенията на левия горен крайник с период на
възстановяване по - голям от 30 дни/средна телесна у вреда/. Охлузванията на
двете предмишници са причинили само болка или страдание без разстройство
на здравето и с период на възстановяване около 7-15 дни. От медицинската
документация не са описани да са налице усложнения във връзка с травмата в
областта на левия лакът. Емоционален стрес и психически дискомфорт,
изразяващи се в: повишена тревожност, депресивитет, емоционална
лабилност и невротизация на личността.
След прегледа осъществен на ищцата в ДКБ/СО в МБАЛ - Т. и
консултацията с ортопед-травматолог е поставена гипсова имобилизация за
45. Препоръчан е Контролен преглед след 7 дни с рентгенография и крайника
да се държи в елевация...В процеса на периодичните контролни прегледи,
съчетани с контролни рентгенографии е удължен срокът на имобилизация на
60 дни. Гипсовата имобилизация е премахвана поетапно, като на първия етап
е премахната горната част обхващаща лакътната става, а след това е
премахната и тази на предмишницата и китката. След освобождаване на
ръката от имобилизацията, ищцата е насочена за ЛФК в домашни условия, а
след това за електрофизиолечение и кинезитерапия. Средностатистическия
период на възстановяване след счупване на лакътната кост в дисталната част
при възрастта на ищцата/48г./е 3-4 месеца. В конкретния случай при прегледа
на 30.10.19г./Амб.лист №1707/ е установена незавършена консолидация и
остеопоротична структура в областта на травмата. Това също е фактор за
забавяне на възстановяването. От това може да се направи извода, че при
ищцата възстановителния период би бил 4-5 месеца и, че тя е прекъснала
временната си нетрудоспособност преждевременно при незавършен
оздравителен процес.
Не е търсила професионална помощ от психиатър или психолог досега,
но вече осъзнава необходимостта от такава.
Ищцата е претърпяла в пряка причинна връзка от тези си увреждания
емоционален стрес и психически дискомфорт, изразяващи се в Остра
стресова реакция, преминала в разстройство в адаптацията.
Това състояние на субективен дистрес и емоционално разстройство,
обикновено нарушаващи социалното функциониране, възникват в периода на
адаптация към значими жизнени промени или към последиците на
стресогенно жизнено събитие. В конкретния случай продължително
натрупване на кумулативен стрес при инцидент с ПТП и болезненият
оздравителен процес след това. Всичко това играе важна роля като рисков
7
фактор за появата и оформянето на симптомите на разстройството в
адаптацията: напрежение, тревожност, депресивна симптоматика, затвореност
и самоизолация.
Към момента на изследването все още се констатират непреработени
емоционални преживявания, свързани с инцидента. В конкретният случай към
момента на освидетелстването е налице частична редукция на болестната
симптоматика, но персистират епизодични проблеми с повишена тревожност
и безпокойство, чувство на напрежение, повишена емоционална лабилност и
депресивитет, епизодично “оживяване” на процеса на възстановяване зависи
от субективната оценка на събитието и личностовите особености, свързани с
устойчивостта към стрес и способността за емоционална преработка, както и
от предприетите терапевтични интервенции.
При проведения преглед и разговор с ищцата М.Р. А.С. стана ясно, че
при по продължителни натоварвания на лявата ръка или носене на тежест с
нея получава оток на същата и на предмишницата с няколко дневна
продължителност. При големи застудявания болката в двете стави - съседни
на фрактурата - китката и лакътната става също се засилва и тогава
движенията им се ограничават. В професионалната и ангажираност среща
затруднение при използване на лявата ръка за перкусия на гръдния кош,
което е физикален метод за обемно изследване на кухи органи/бял дроб/ и
установяване на плътни обемни усложнения. Установи се лекостепенна
хипотрофия и мускул на слабост на лявата предмишница, сравнена с дясната.
Сподели, че е нарушена финната координация на пръстовите движения на
лявата ръка след травмата при процесното ПТП.
Движенията в лявата лакетна става са възстановени до норма. В лявата
гривнена става са все още ограничени и не възстановени до
нормата.Воларната флексия в л.китка е до 60гр, при норма - 75гр. Дорзалната
флексия е до 60гр, при норма - 75гр.
Улнарната и радиалната девиация в лява китка са по 15-20гр, което е
норма.
Според медицинската документация, представена към ТД №1197/2021 г
ищцата М.Р. А.С. е ползвала временна нетрудоспособност за 44дни. Средно
статистически този вид фрактури, с тази локализация изискват период на
възстановяване около 3-4 месеца. При нея след снемането на гипса е
установена инактивитетна остеопороза, което удължава периода на
възстановяване. От това може да се заключи, че възстановяването при нея ще
е за 4 – 5 месеца. А, също и това, че тя е започнала работа при незавършен
оздравителен процес.
По делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Георги Иванов Стоянов, който е съпруг на ищцата, посочва,
че през лятото на 2019г. се прибирали от семейна почивка в Рибарица със
съпругата и синът им Валери. Минали през прохода Т. – К. в посока юг. На
един остър завой се разминали с товарен автомобил, който пътувал в посока
север. На завоя ремаркето навлязло в тяхното платно и последвал удар, след
8
което в автомобила се отворили въздушните възглавници. Не можели да
излязат понеже от едната страна била мантинелата, а от другата пречело
ремаркето на камиона. Изпаднали в паника. Съпругата му била много
стресирана. Шофьорът на товарния автомобил изтеглил камиона и успели да
излязат от лявата страна. Тогава видял, че съпругата му имала кръв по двете
ръце в областта на предмишниците. Свидетелят се обадил на 112, дошла
полицията и Пътна помощ, но отказали да викат Бърза помощ, тъй като той и
ищцата са лекари. Свидетелят и съпругата се качили в колата на Пътна
помощ. По време на пътя ищцата постоянно придържала лявата си ръка с
дясната и след като се прибрали в С.З. казала, че болките в ръката са се
засилили, появил се видим оток и отишли в Спешна помощ в болница Т..
Прегледал я дежурния ортопед, който назначил снимки. Установило се, че
има фрактура на лакътната кост в областта на китката - в долната част на
подмишницата, но най- подходящо в случая при този вид счупвания било
гипсова имобилизация на ръката и затова й гипсирали ръката от пръстите до
рамото – пълна имобилизация, след което се прибрали в къщи. Вкъщи
болките станалиизключително силни и ищцата приемала обезболяващи
лекарства. Вечерите били много драматични, защото имала болки и според
свидетелят явно съпругата му психически не се била отърсила от
преживяното. Не можела да ходи на работа, обслужването за ежедневните
нужди - хранене, обличане, събличане, тоалет, било изцяло с негова помощ,
което допълнително й създавало психическо затормозяване. Не можела са се
занимава с домакинска работа. Не можела самостоятелно да се обслужва.
Първоначално казали, че гипса ще се носи 40 дни и през този период
обслужването и ежедневните дейности били изцяло с помощта на свидетеля.
На 40-я ден направили нови рентгенови снимки и казали, че не е заздравяла
фрактурата. Направили нов гипс, който бил по- малък, не обхващал лакътя,
стигал до лакътя. Леко се облекчило състоянието, но болките продължавали.
На 60-я ден на контролния преглед свалили гипса и казали ръката да се носи с
бандаж, който да я фиксира. Ръката беше видимо по – слаба от дясната ръка,
освен това движенията на пръстите били затруднени. Според свидетеля,
съпругата му не можела почти нищо да вдига с лявата ръка. Ходила на
физиотерапевтични процедури. Болките постепенно във времето станали
търпими, през последните месеци болките се засилвали в студените дни или
при физическо натоварване усеща болка и слабост в ръката. Появило се
изтръпване на последните три пръста, което е постоянно. В работата й,
особено първите месеци след като се върнала на работа била притеснена, че
не може да се справи с ежедневните си задължения да работи с пациенти.
Първите няколко месеца ходела с превръзка, въпреки, че нямало гипс и при
работа с пациенти се притеснявала, че не може пълноценно да ги обгрижва.
Свидетелката М. П. Г., посочва, че познавам ищцата отдавна, били
приятелки, работили в едно и също здравно заведение КОЦ - С.З., били и
съседи. След произшествието, ищцата й се обадила. Според свидетелката
целият оздравителен период траял много дълго време, шестдесет дни била в
гипс. Ищцата била с фрактура на лявата ръка, гипсирана от рамото до дланта.
Не можела да извършва ежедневните си дейности. Свидетелката й помагала с
9
пазаруване, готвене, гладене, пране. Ходила в тях около десет дни да поставя
на ищцата системи с медикаменти за обезболяваща терапия, поради силните
болки в ръката, препарати против световъртеж, поради пониженото кръвно
налягане. Веднага след махането на гипса, ищцата се върнала на работа след
махането на гипса. Периодът, в който се възстановявала бил дълъг защото тя
тръгнала и на един рехабилитационен курс, който продължил доста дълго
време. Въпреки този курс, интензитета на болката намалял, но движенията
все още били ограничени. Според свидетелката към настоящия момент,
ищцата все още нямала чувствителност на пръстите и не можела да ги свива
добре, трудно хващала предмети и вещи с тях. При студено време получавала
оток при фрактурата. Не може да вдига тежести над 2 кг. Свидетелката
посочва, че след инцидента, ищцата не се е качвала на кола и не искала да
шофира, защото се страхувала. Според свидетелката, ищцата имала промяна
и в поведението и след катастрофата. Преди катастрофата, ищцата
контактувала с изключително много хора, била жизнерадостна, весела жена, а
сега била една умислена, вглъбена в себе си, затворила се, предпочитала да
стои сама в къщи, контакта и с други хора вече бил по – труден.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
За управляваното от виновния водач Б.Н.В., моторно превозно средство
- товарен автомобил марка „И.“, модел „С.“ с рег. № ОВ *** ВМ е била
налице валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното застрахователно дружество З.К. „Л.И. АД“, по
застрахователна полица №ВG/22/1 18002127183, валидна до 02.08.2019г.
В случая не се спори, че към датата на процесното ПТП – 26.07.2019 г.
за товарен автомобил марка „И.“, модел „С.“ с рег. № ОВ *** ВМ, управляван
от водача Б.Н.В. е налице сключена застраховка “Гражданска отговорност”,
застрахователна полица №ВG/22/1 18002127183 със срок на валидност до
02.08.2019 г. при З.К. „Л.И. АД“.
Ищцата е предявила застрахователна претенция за изплащане на
обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди на
23.12.2020 г., като в ответното дружество била образувана щета и определено
застрахователно обезщетение в размер на 12 000 лв. Ищцата не се съгласила с
така определеното обезщетение, поради което не било сключено
извънсъдебно споразумение. Поради това съдът намира, че предявеният иск е
допустим.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
10
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
По делото безспорно се установи, че травматичните увреждания на М.Р.
А.С. се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и
противоправно поведение на водача на застрахования автомобил Б.Н.В.,
което е установено с влязло в сила решение Решение № 105/16.07.2020 г.
постановено по НАХД № 378/2020 г. по описа на Карловски районен съд.
Съгласно т. 15 от тълкувателно решение № 6/2012 г. от 6.11.2013 г. на
ОСГТК на ВКС е прието, че решението по чл. 78а от НК, с което
наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му
налага административно наказание, е приравнено по значение на влязла в
сила присъда, която според чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския
съд.
Следователно отговорността на застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ следва да бъде ангажирана, като предявения иск за неимуществени и
имуществени вреди се явява доказан по основание.
Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при
които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания и др.
Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза, вследствие
на процесното ПТП, ищцата е получила счупване на лакътната кост на лявата
предмишница в дисталната/долната трета/. Ищцата е претърпяла в пряка
причинна връзка от тези си увреждания емоционален стрес и психически
дискомфорт, изразяващи се в Остра стресова реакция, преминала в
11
разстройство в адаптацията.
При прегледа на 30.10.2019г. е установена незавършена консолидация и
остеопоротична структура в областта на травмата, което също е фактор за
забавяне на възстановяването. Според вещото лице към настоящия момент
движенията в лявата гривнена става са все още ограничени и не възстановени
до нормата. Воларната флексия в л.китка е до 60гр, при норма – 75 гр.
Дорзалната флексия е до 60 гр., при норма – 75 гр. Установява се
лекостепенна хипотрофия и мускул на слабост на лявата предмишница,
сравнена с дясната.
Според вещото лице – психиатър към момента на изследването все още
се констатират непреработени емоционални преживявания, свързани с
инцидента.
От свидетелските показания, които съдът изцяло кредитира като
убедителни, последователни и непротиворечиви се установява, лечебният и
възстановителен период на ищцата е бил продължителен, нуждаела се от
чужди грижи непосредствено след произшествието, не е можела да се
обслужва сама, била е зависима от семейството си, не е можела да извършва
домакинска работа. При определяне на обезщетението следва да вземе
предвид, че неминуемо вследствие на ПТП – то, ищцата е преживяла и силен
емоционален стрес, тъй като ищцата се променила, затворила се в себе си, а
преди била жизнерадостна и весела жена, обичала да контактува с хора. Тези
обстоятелства се потвърждават и от вещото лице – психиатър, който е
направило категоричен извод, че и към настоящия момент, ищцата не се е
възстановила емоционално и психически.
Ето защо съдът като взе предвид, тежестта на травмите, възрастта на
ищцата към момента на ПТП – 48 години, неудобства и ограничения от
личен, битов, трудов и социален характер, които е претърпяла, както и факта,
че към момента не е напълно възстановена, както физически, така и
психически приема, че справедливо обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди би била сумата от 40 000 лв.
По иска за законна лихва.
Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2,
т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на
застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-
ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото
лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция,
стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя,
определен от размера на застрахователната сума. Поради това ищцата е имала
право да претендира законна лихва от 23.12.2020 г., когато е предявила
застрахователната си претенция.
12
Предвид гореизложеното съдът намира, че ЗК ,,Л.И.“ АД да заплати на
М.Р. Ангелова – Стоянова сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди болки и страдания от непозволено
увреждане, получени при ПТП на 26.07.2019г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 23.12.2020 г. - датата на уведомяване на ответника
до окончателното изплащане на сумата.
По отговорността за разноски:
В договора за правна защита и съдействие е посочено, че процесуалното
представителство е осъществявано безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатът, оказващ безплатно
адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за
случай по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. и ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението
в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и
осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват
съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за
минималните размер на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. – 830
лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв., като адвокатското възнаграждение
за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищцата М.Р. А.С. е в размер на
1 730 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ЗК ,,Л.И.“ АД следва да
бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт,
сумата от 1 600 лв. за държавна такса, както и сумата от 145 лв.,
представляваща възнаграждение за вещо лице по комплексната съдебно –
психиатрична и медицинска експертиза, платени от бюджета на съда.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК ,,Л.И.“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ***** да заплати на М.Р. А.С., с ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. С.З., ул. „*****, чрез адвокат Е.И. Ж. от АК - С.З., с адрес
на кантора град С.З., ул. ***** сумата от 40 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди болки и страдания от
непозволено увреждане, получени при ПТП на 26.07.2019г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 23.12.2020 г. - датата на
уведомяване на ЗК ,,Л.И.“ АД до окончателното изплащане на сумата.
13
Горепосочената сума може да бъде заплатена по следната банкова
сметка: IBAN ********** в „П.К.Б.Б.“ ЕАД с титуляр Е.И. Ж..
ОСЪЖДА ЗК ,,Л.И.“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ***** да заплати на адвокат Е.И. Ж. от АК - С.З., с адрес
на кантора град С.З., ул. „****** адвокатско възнаграждение за
осъществената безплатна адвокатска помощ на М.Р. А.С. в размер на 1 730
лв.
ОСЪЖДА ЗК ,,Л.И.“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ***** да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт сумата от 1 600 лв. за държавна такса, както и сумата от 145
лв., представляваща възнаграждение за вещо лице по комплексната съдебно –
психиатрична и медицинска експертиза, платени от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред П.ския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
14