№ 8354
гр. София, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110113848 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 439, ал. 2
от ГПК от А. А. Б., ЕГН **********, против [фирма], ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: [адрес],представлявано от В. Т., с искане да
бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че
ищцата не дължи сумата от 473,74 лв., представляваща задължение за
потребена вода за периода от 28.09. 2011 г. до 26.09.2013 г., ведно със
законната лихва за периода от 30.10.2013 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 65,65 лв. за периода от 28.10.2011 г. до
18.08.2013 г. и 125 лв. разноски по делото.
В исковата молба са изложени твърдения, че по заявление на ответника /в
качеството му на заявител/ е било образувано ч.гр.д. № 17580/2013 г. по описа
на СРС, 82 състав, по което е издаден изпълнителен лист, съгласно който
ищцата е осъдена да заплати на ответника /заявител/ сумата от 473,74 лв.,
представляваща задължение за потребена вода за периода от 28.09. 2011 г. до
26.09.2013 г., ведно със законната лихва за периода от 30.10.2013 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 65,65 лв. за периода от
28.10.2011 г. до 18.08.2013 г., 25 лв. държавна такса и 100 лв. възнаграждение
за юрисконсулт. Въз основа на издадения изпълнителен лист и по молба на
ответника е образувано изпълнително дело № 20148630401965 по описа на
ЧСИ С. Х., като на 10.03.2017 г. е депозирана молба от ответника /взискател
по изпълнителното производство/ за налагане на запор и възбрана върху
недвижим имот, притежаван от ищцата. Посочва се, че след тази дата не са
предприемани други действия, прекъсващи давността, съответно на
10.03.2019 г. изпълнителното производство се явява прекратено на осн. чл.
1
433, ал. 1, т. 8 ГПК. Доколкото към датата на предявяване на настоящия иск
се твърди да е изтекла общата 5-годишна погасителна давност относно
процесното вземане и наличието на висящо изпълнително производство,
ищецът предявява иск за признаване на установено, че не дължи на ответника
процесните суми. Моли съда да уважи предявената искова претенция.
В срока за подаване на писмен отговор е подаден такъв от ответника,
който оспорва иска. Твърди, че вземането не е погасено по давност. Моли
съда да отхвърли иска.
Софийският районен съд, първо гражданско отделение, 42 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
С изпълнителен лист от 17.03.2014 г., издаден по ч. гражд. дело №
17580/2013, по описа на СРС, 82 състав, А. А. Б. е осъдена да заплати на
[фирма], сумата от 473,74 лева, представляваща неплатена сума за потребена
вода за периода от 28.09.2011 г. до 26.09.2013 г., ведно със законна лихва за
забава за периода от 30.10.2013 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва в размер от 65,65 лева за периода от 28.10.2011 г. до 18.08.2013 г. и 125
лева съдебноделоводни разноски.
От приложеното копие от изп. дело № 1965/2014 г. по описа на ЧСИ Х., се
установява, че е образувано по молба от [фирма] за събиране на паричните
суми съгласно издадения изпълнителен лист. На 22.05.2014 г. са изпратени
запорни съобщения, на 18.01.2016 г. е подадена отново молба от взискателя за
предприемане на изпълнителни действия, подадена e и последваща такава от
дата 10.03.2017 г., на 11.04.2019 г. са изпратени запорни съобщения,а на
01.06.2022 г. производството по изпълнителното дело е прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Уважаването на иск с правно основание чл. 439 от ГПК е обусловено от
провеждането на доказване, че след възникване на изпълнителното основание
е настъпило обстоятелство, което обосновава, че паричната сума не е
дължима. Това означава, че с този иск се цели отричане на възможността за
реализиране на принудително изпълнение относно паричните суми на
основание новонастъпило обстоятелство, последващо по време
изпълнителното основание. В конкретния случай ищцата Б. се позовава на
настъпила погасителна давност. Погасителната давност е регламентирана в
полза на длъжника, който може да се позове на настъпила давност, ако в
определен период от време кредиторът не е предприемал действия относно
реализиране на своето вземане. Следователно от значение за преценка дали
предявеният отрицателен установителен иск е доказан по основание и размер
е ответникът да докаже,че са предприемани действия,с които е прекъсвана
давността,респективно започнала е да тече нова погасителна давност.
2
Софийският районен съд приема,че в хипотезата,когато се оспорва
дължимост на парична сума,присъдена въз основа на заповед за
изпълнение,приложимата погасителна давност е общата петгодишна давност.
Законът не регламентира каква е приложимата давност за вземания,присъдени
по заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение не е
подадено възражение,но съдът приема,че следва да бъде приложена общата
петгодишна давност при отчитане нормата на чл.117,ал.2 от ЗЗД,според която
за съдебните решения приложимата давност е винаги петгодишна. Съдът
счита,че и в хипотезата на влязла в сила заповед за изпълнение,и в хипотезата
на влязло в сила съдебно решение,правните последици за страните се състоят
в забрана за пререшаемост на спора – всички доводи и възражения,които
страните са могли да направят се явяват преклудирани. Съгласно чл.424 от
ГПК възможност за оспорване на вземането по заповедта за изпълнение
възниква само ако са налице новонастъпили обстоятелства или новоузнати
доказателства,т.е. основанията,при които въпросът за вземането по заповедта
за изпълнение може да бъде преразглеждан са идентични с регламентираните
такива в чл.303,т.1 от ГПК. Отделно от това,съдът счита,че следва да бъде
отчетена и принципната разлика между правната уредба по чл.237 от ГПК (
отм.),в който случай законът е позволявал предявяване на отрицателен
установителен иск по чл.254 от ГПК ( отм.) без ограничение във времето и
правната уредба на заповедното производство,при която възможност за
оспорване на вземането съществува само при наличието на предвидените
съгласно чл.424 от ГПК предпоставки. Така мотивиран,съдът намира,че
приложимата давност е общата петгодишна давност.
Не се спори между страните, а и от доказателствата по делото се
установява,че е образувано изпълнително дело за реализиране на вземанията
по издадения изпълнителен лист,а по същество спорът е концентриран
относно това дали е изминал период от време,по-дълъг от пет години,без да
са предприемани действия,прекъсващи давността. Според приетото
Тълкувателно решение от 25.06.2015 г.,постановено по тълк.дело № 2/2013 г.
по описа на ОСГТК на ВКС давността в рамките на изпълнителния процес се
прекъсва с всяко изпълнително действие или всяко действие,изграждащо
съответния изпълнителен способ. В мотивите на Тълкувателно решение №
2/2015 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с
предприемането на действието. Прекъсването е едно – с предприемането на
действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването
давността е изтекла. /в същия смисъл - Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС
по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК/. Съгласно т. 10 от ТР № 2/2015 г. на
ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
3
производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д”
ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата,
на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие – т.е. давността може да започне да тече или от момента, в който е
поискано последното валидно изпълнително действие или от момента, в
който е предприето. Същевременно след постановяване на Тълкувателното
решение константната съдебна практика на ВКС,обективирана в решение №
37/24.02.2021 г.,постановено по гр.д.№ 1747/2020 г., решение № 3/04.02.2022
г.,постановено по гр.д. № 1722/2021 г. по описа на ВКС и решение №
126/28.06.2022 г.,постановено по гр.д.№ 3409/2021 г.,възприема,че
перемпцията и давността са различни правни институти и настъпването на
перемпция е без значение за прекъсване на давността независимо дали е
образувано ново изпълнително дело или не е образувано такова. В конкретния
случай последното искане за извършване на изпълнително действие е
предприето от [фирма] на 10.03.2017 г. като действията на принудително
изпълнение са извършени на 11.04.2019 г., като според решение №
3/04.02.2022 г.,постановено по гр.д. № 1722/2021 г. по описа на ВКС е
възприето,че обстоятелството, че действията по принудително изпълнение са
реализирани след изтичане на двугодишния срок, не може да води до
накърняване правната сфера на взискателя вследствие бездействието на
съдебния изпълнител. Отчитайки цитираната съдебна практика,съдът
приема,че изпълнителното действие по налагане на запор от 11.04.2019 г. е от
естеството си да прекъсне давността,което означава,че при съобразяване
приложимата петгодишна давност и при отчитане датата на предявяване на
отрицателния установителен иск и датата на устните състезания,петгодишна
давност не е изтекла,респективно предявеният отрицателен установителен
иск подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото и като съобрази, че ответното дружество не
доказва да е направило разноски,такива не следва да бъдат присъждани.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. чл. 439, ал.
2 от ГПК, предявен от А. А. Б., ЕГН **********, с адрес [адрес], против
[фирма], ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [адрес],
представлявано от В. Б. Т., за признаване за установено, че ищцата не дължи
сумата от 473,74 лв. (четиристотин седемдесет и три лева и седемдесет и
четири стотинки), представляваща задължение за потребена вода за периода
от 28.09. 2011 г. до 26.09.2013 г., ведно със законната лихва за периода от
30.10.2013 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 65,65
лв. (шестдесет и пет лева и шестдесет и пет стотинки) за периода от
4
28.10.2011 г. до 18.08.2013 г. и 125 лв. (сто двадесет и пет лева) разноски по
делото, чрез способите на принудително изпълнение поради настъпила
погасителна давност,като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5