№ 1849
гр. Пловдив, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20225330203280 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 36 – 0000224 от 14.04.2022г. на
и.д. Директор на РД“АА“ – Пловдив, с което на „ЕВРОГАЗ“ ЕООД,
ЕИК/БУЛСТАТ: ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ул.“Райна Княгиня“ № 10, представлявано от Н. А. К. с ЕГН ********** на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.96г., ал.1, предл.1 от Закона за автомобилните
превози (ЗАвПр) е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три
хиляди/ лева за нарушение чл.57, ал.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на
МТС.
С жалба от представляващия „ЕВРОГАЗ“ ЕООД се прави искане за отмяна
на издаденото НП поради неговата незаконосъобразност и неоснователност.
Представят се съображения по същество на искането за отмяна на НП, а
именно за несъобразяване на правните норми от българското материално
право на правото на Европейския съюз, за противоречие на Наредба №
36/15.05.2006г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда
за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за
1
придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и
на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за
регистрация за извършване на психологически изследвания и Директива
2006/126/ЕД на Европейския парламент и на Съвета. С жалбата се представят
и Решения на съда при Европейския съюз. В подкрепа на изложеното в
жалбата са посочени Решения на Адм.С-Монтана, РС-Петрич, РС-Силистра,
Адм.С-Пловдив, Адм.С-Силистра.
Дружеството – жалбоподател, търсено на посочения от представляващия го
адрес, но не е открит представляващ и при условията на чл.61, ал.4 от ЗАНН е
даден ход на делото.
Въззиваемата страна редовно призована, в съдебно заседание не се
представлява. С писмо, придружаващо преписката изпратена на РС-Пловдив,
е представено становище за правилно и законосъобразно издадено НП, за
установеност на нарушителя и неговата вина. Прави се възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност и доводите на страните намира за установено следното: Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна,
против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява
процесуално ДОПУСТИМА и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Дружеството – жалбоподател „ЕВРОГАЗ“ ЕООД, ЕИК/БУЛСТАТ:
********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Райна
Княгиня“ № 10, представлявано от Н. А. К. с ЕГН ********** осъществява
международен превоз на товари по шосе срещу заплащани и притежава
Лиценз на Общността № 6250 за превоз на товари.
С писмо рег.№ 11-36-27/09.02.2022г. от Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ до Директорите на РД“АА“ относно извършени нарушения
на Регламенти (ЕО) № 561/2006 и (ЕС) № 165/2014 от водачи, управляващи
превозни средства на територията на Обединеното кралство Великобритания
и Северна Ирландия било разпоредено извършването на проверка във
фирмите и уведомяване на ИА“АА“ за резултатите от проверката и взетото
отношение в срок до 04.04.2022г. В придружаваща писмото справка за
2
констатирани нарушения е било посочено МПС с рег. № **** с ползвател
дружеството – жалбоподател по договор за лизинг. Свидетел Г. Д., *** към
РД“АА“ Пловдив, ведно с друг служител на дирекция Р.П., *** към
дирекцията, извършили проверка на дружеството – жалбоподател. В хода на
проверката са били направени искания за представяне на документи. На
основание представените документи било установено, че на 02.12.2021г., от
името на дружеството е бил извършен международен превоз на товари от
Република Германия до Република България с товарен автомобил „Мерцедес
Актрос“ с рег. № ****, категория N3, собственост на „Райфайзен Лизинг
България“ ЕООД-клон Пловдив, ЕИК *********, съгласно товарителница
(CMR) № 14854 от водач П..К.К., ЕГН **********. От изготвена на
18.03.2022г. справка се установило че водача П.К. има издадено
удостоверение за психологична годност № 694525(О) от дата 06.01.2022г. и
валидно до 06.01.2025г., както и че предишното му удостоверение за
психологична годност № 435658(О) от дата 26.11.2018г. е с валидност до
26.11.2021г. Направената констатация по отношение на удостоверение за
психологична годност № 435658(О) от дата 26.11.2018г. е с валидност до
26.11.2021г. била приета за извършено нарушение от страна на дружеството
поради което и на 18.03.2022г. от свидетел Д., в присъствието на *** Р.П. и
представляващия дружеството, бил съставен акт за извършено
административно нарушение /АУАН/ бланков № 316155 против дружеството
за това, че на 02.12.2021г. в гр.Пловдив, ул.“Райна Княгиня“ № 10,
седалището и адреса на управление на дружество „Еврогаз“ ЕООД, като лице
с предмет на дейност международен превоз на товари по шосе срещу
заплащане, притежаващо лиценз на Общността № 6150 за превоз на товари е
извършил следното нарушение: 1. Допуснал е извършването на международен
превоз на товари от РГермания по РБългария с товарен автомобил „Мерцедес
Актрос“ с рег. № ****, категория N3, собственост на „Райфайзен Лизинг
България“ ЕООД-клон Пловдив, ЕИК *********, видно от международна
товарителница (CMR) № 14854 от водача П..К.К., ЕГН **********, който не
отговаря на изискванията за психологическа годност, съгласно Наредба № 36,
чл.5 от 15.08.2006г. на МТ по чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП – водачът не е
преминал психологическо изследване и не притежава валидно удостоверение
за психологическа годност към момента на извършване на нарушението,
видно от справка в Регистър на психологическите изследвания на водачите.
3
П.К. се е явил на психологическо изследване на 26.11.2018г., за което му е
издадено удостоверение № 435658 валидно до 26.11.2021г. Следващото
изследване водачът е преминал на 06.01.2022г. с което виновно е нарушил
разпоредбата на чл.57, ал.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС. След
запознаване със съдържанието на акта, в графата за обяснения/възражения е
ръчно изписано от представляващия дружеството „Желая да направя
допълнителни писмени обяснения“. Актът е подписан от посочените в него
лица. На датата на съставянето на акта е връчен препис от него на
представляващия дружеството, надлежно удостоверено с разписка,
неразделна част от акта. В законоустановения 7 дневен срок от страна на
дружеството не са били представени писмени възражения или обяснения
относно съставения акт. На основание констатациите в акта е издадено и
атакуваното НП, като по идентичен с акта начин е описано нарушението и е
посочена нарушената правна норма. В издаденото НП е посочено че след
преценка възможностите за приложение на чл.28 от ЗАНН не са установени
налични предпоставки за това. С издаденото НП е ангажирана
административната отговорност на дружеството като му е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение по чл.57, ал.1 от
Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС. Издаденото НП е връчено на
представляващ дружеството на 25.05.2022г. В срок пред РС-Пловдив е
обжалвано издаденото НП.
Така изложената фактическа обстановка съдът счита за установена по
безспорен и категоричен начин от показанията на актосъставителя Г. Д. Д.
разпитан като свидетел в съдебно заседание и поддържащ описаното в
АУАН, както и от писмените доказателства представени по делото, които
Съдът възприема и кредитира като последователни и непротиворечиви.
По същество на спора: За да се произнесе по съществото на правния спор /по
основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е
от административно - наказателен характер и същественото при него е да се
установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено
в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е.
посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на
административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на
4
административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин
пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно
нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител.
Разбира се при налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или
Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно в
тези случаи е достатъчно доказването на извършване на нарушението от
обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя
като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази
причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ или
ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта
и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за
реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е
налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно”
наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от
надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не
съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени
процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то
последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва
да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на
процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е
било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или
когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на
процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то
НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери
дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение.
Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи
пред съда, че има извършено административно нарушение /такова, каквото е
описано в акта/ и че същото е извършено от лицето, посочено като
нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде
отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на
нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването
на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за
съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението /само
когато размерът на административното наказание или имуществената
санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона
5
/.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна
проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
настоящият състав на Пловдивски районен съд, достигна до следните правни
изводи:
По приложението на процесуалния закон: При съставяне на акта за
нарушение и издаване на НП, съдът не констатира допуснати съществени
процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на НП. И АУАН, и
НП са издадени от упълномощени за това органи, видно от приложените по
преписката оправомощителни заповеди. При съставяне на АУАН и издаване
на НП са спазени всички необходими изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Даденото от актосъставителя описание на нарушението е възприето от
наказващият орган, който по идентичен начин е отразил поведението на
санкционираното лице и е изложил всички обстоятелства по извършване на
деянието. Цитираната в наказателното постановление приложима санкционна
норма, не представлява нито разминаване между акта и постановлението при
описание на нарушението, така както се твърди в жалбата, нито въвеждане на
нови обстоятелства за пръв път от наказващия орган. Спазени са и сроковете
по чл.34 ЗАНН.
По приложение на материалния закон: Установеното от фактическа страна не
се оспорва от представляващия дружеството – жалбоподател, но същия в
жалбата си подробно представя съображенията си че обжалваното НП е
издадено в нарушение на закона, които съдът споделя изцяло поради следните
съображения: Действително нормата на чл.57 от Наредба № 11 от
31.10.2002г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари
изисква от дружеството жалбоподател като задължен субект да допуска до
управление на превозните средства за международни превози на пътници и
товари само водачи, които са психологически годни. Изискванията към тези
водачи са в чл.58 от същата наредба. Едно от тях е да притежават валидно
удостоверение за психологическа годност. В тази връзка е издадена Наредба
№ 36/15.05.2006г. на МТС. Нормата на чл.8, ал.1, вр ал.2 от нея сочи, че при
всяко постъпване на работа и при извършване на дейността като водач на
таксиметрови автомобили или водач на автомобили за обществен превоз на
пътници или товари, както и за председател на изпитна комисия, лицата
6
представят удостоверение за психологическа годност, а последното е валидно
за срок три години от датата на неговото издаване с изключение на случаите,
в които се издава след навършване на 65-годишна възраст на лицето, и на
случаите по чл.1, ал.1, т.2, 5, 6 и 7, в които удостоверението е валидно за срок
една година. Същевременно според чл.12, ал.2, вр с чл.13, ал.1, т.4 от Наредба
№ І - 157/01.10.2002г. за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на
водачите и валидност на СУМПС, за категориите позволяващи превоз на
товари валидността на СУМПС е пет години. Такъв е срока на валидност и
според разпоредбата на чл.51, ал.4 от ЗБЛД. Според чл.7, пар.3, б. „б“ от
Директива 126/2006/ЕО СУМПС е с временен характер и държавите – членки
могат да определят срока му на валидност, включително по медицински
причини, но това следва да е съобразено с този период. С други думи, според
тази разпоредба щом един водач притежава СУМПС, то той следва да се
счита за психологически годен. Така нормата на чл.8, ал.2 от Наредба №
36/2006 г. въвеждаща тригодишен срок на валидност на удостоверението за
психологическа годност е в колизия с националното законодателство касаещо
срока на валидност на СУМПС, а от там и с европейското законодателство.
Последното допуска държавите членка да въвеждат какъвто срок намерят за
добър за валидност, но изключва възможността, той да е по- кратък от срока
на валидност на СУМПС, а промяната по медицински причини на тези
срокове е възможна, но това следва да бъде синхронизирано и със срока на
валидност на свидетелството за управление. Нещо повече, този срок на
валидност може да се прилага само при подновяване на СУМПС. И тъй като
Директивите на намират пряко действие, когато съдържат сами по себе си
правило за поведение, то в случая въведения тригодишен срок на валидност с
нормата на чл.8, ал.2 от Наредба № 36/2006 г. се явява неприложим. Предвид
факта, че на процесната дата 02.12.2021г. водачът К. е извършвал
международен превоз на товар, то очевидно е разполагал към онзи момент с
валидно СУМПС от съответната категория, в противен случай не би могъл да
премине границата с товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ с рег. № ****,
категория N3. Това налага и отмяна на процесното НП като
незаконосъобразно. Разноски не се претендират, нито има данни да са
направени, поради което и не се присъждат. Ето защо съдът
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36 – 0000224 от 14.04.2022г. на и.д.
Директор на РД“АА“ – Пловдив, с което на „ЕВРОГАЗ“ ЕООД,
ЕИК/БУЛСТАТ: ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ул.“Райна Княгиня“ № 10, представлявано от Н. А. К. с ЕГН ********** на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.96г., ал.1, предл.1 от Закона за автомобилните
превози (ЗАвПр) е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три
хиляди/ лева за нарушение чл.57, ал.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на
МТС.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив по
реда на Глава ХІІ от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от
получаване на съобщението до страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8