Решение по дело №4451/2019 на Софийски градски съд

       Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е   № ….                                             

                                Гр. София, 04.05.2020 г.

 

 

                      В       И  М  Е  Т  О       Н  А       Н  А  Р  О  Д  А 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV - Д с - в в публично съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав :

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Здравка И.

                                                ЧЛЕНОВЕ :   Цветомира Кордоловска

                                                   Мл. съдия :  Светослав Спасенов                      

при участието на секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия И. в. гр. д. № 4451/2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното :

           

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 556730/07.12.2018 г. по гр. д. № 32049/2013 г. на СРС, 64 с - в, във фазата по извършването на делбата (ІІ фаза) е постановено възлагане в дял на основание чл. 349, ал. 2 ГПК на С.И.П. - К., ЕГН ********** и на Б.Л.К., ЕГН **********, недвижим имот : АПАРТАМЕНТ със застроена площ от 95 кв. м., находящ се в гр. София, в жилищната сграда на ул. „****** /бивша ул. „Буката"/ на трети надпартерен етаж, състоящ се от три стаи, директен вестибюл, кухня, гардеробно антре, баня, килер, клозет, черно антре и балкон, при съседи на апартамента : от изток - ул. „Христо Станчев", от запад - стълбище и апартамент на Н.П., от север - калкан и от юг - двор, ведно със зимнично помещение към улицата от около 7 кв. м. при съседи на зимничното помещение : улица, Б.Н., улица и коридор и заедно с таванско помещение от около 10 кв. м. към улицата, при съседи на таванското помещение : Н.П., Б.Н., двор и коридор, заедно с 44/307 ид.ч. от общите части на сградата и толкова ид. ч. от мястото, върху което е построена сградата, цялото е 315, 50 кв. м., представляващо УПИ V - 89, кв. 335, местността „Буката", по плана на гр. София, които ще придобият правото на собственост ПРИ УСЛОВИЕ, че заплатят на М.И.П., ЕГН **********, за уравнение на дела й сумата от 20 730, 25  лв. както и на И.Р.П., ЕГН **********, за уравнение на дела му, сумата от 20 730, 25 лв. в шестмесечен срок от влизане в сила на настоящето решение, ведно със законната лихва върху тази сума от влизане в сила на решението до окончателното изплащане, като вземането за паричното уравнение за разликата до пълния дължим размер от по 21 240, 25 лв. спрямо М.И.П. и И.Р.П. е погасено чрез прихващане с вземания, предмет на претенции по чл. 346 ГПК, за сумата от по 385, 75 лв. на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД за извършени подобрения в процесното жилище и поземлен имот в периода 2004 г. - 2015 г. вкл., както и за сумата от по 124, 25 лева, дължима на основание чл. 30, ал. 3 ЗС за платени данъчни задължения за имота в периода 2004 г. - 2015 г., вкл. Исковете по реда на чл. 346 ГПК - за заплащане на подобрения и необходими разноски в делбения имот, предявени от С.И.П. - К. и Б.Л.К. срещу М.И.П. и И.Р.П., са отхвърлени за разликата до пълния предявен размер от 25 165 лв. за необходими разноски и за разликата до пълния предявен размер от 4 596, 35 лв. - за подобрения, извършени в периода 2004 г. – 2015 г.

С решението са отхвърлени и исковете по реда на чл. 346 ГПК, вр. с чл. 31, ал. 2 ЗС, предявени от М.И.П. и И.Р.П. срещу С.И.П. - К. и Б.Л.К., за сумата от по 4 500 лв. - обезщетение за лишаване от право на ползване на делбения имот за периода 29.07.2013 г. - 04.04.2017 г. Страните са осъдени за разноски.

Решението се оспорва от ищците М.И.П. и И.Р.П. в частта, в която са отхвърлени исковете им по чл. 31, ал. 2 ЗС за обезщетение, заявено от датата на завеждане на исковата молба до момента на предявяване на иска за обезщетение с доводи, че е неправилно и необосновано в тази част. Поддържат, че претенцията са обезщетение обхваща периода след подаване на исковата молба за допускане на делбата, поради което с подаване на молбата ответниците са уведомени за претенцията за обезщетение. Неоснователно СРС е приел, че липсва предходна покана за заплащане на обезщетението. В първата фаза по делбата ответниците не са оспорили, че ползват имота и че ищците са лишени от това право. Те са твърдели, че ползват имота от преди завеждане на исковете и в хода на производството. Тъй като се установява, че ответниците продължават да си служат с общата вещ, те дължат обезщетение за лишаването от ползване на ищците. Молят да се отмени решението в оспорените части, да се уважат изцяло исковете  по чл. 31, ал. 2 ЗС. Претендира разноски за въззивното производство.

Ответниците С.И.П. - К. и Б.Л.К., чрез представителя си, оспорват жалбата в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК, като поддържа, че решението е законосъобразно в оспорените части. Правилно СРС е приел, че ищците не са ангажирали доказателства, че са били лишени от ползването на имота или че ответниците са пречили да го използват, както и че, за да се присъди обезщетение, е необходимо изпращането на писмена покана. Оплакванията в жалбата са неоснователни, а изводите на СРС са съобразени с материалния закон и събраните по делото доказателства. Молят да се остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди решението в оспорените части.

От своя страна ответниците С.И.П. - К. и Б.Л.К. също оспорват решението в частите, в които са отхвърлени исковете им за подобрения и необходими разноски за разликата до пълните предявени размери от 25 165 лв. за необходими разноски и до размер от 4 596, 35 лв. - за подобрения, извършени в периода 2004 г. - 2015 г. Поддържат, че решението е неправилно и необосновано в тази част, понеже е налице несъответствие между фактическите констатации и направените правни изводи на съда. Съдът неправилно е приложил правилата на разпределение на доказателствената тежест, което е довело до неправилно изчисление на необходимите и полезни разноски. Оспорва се становището на СРС, че ответниците са владелци, но не и държатели на имота, както и извода, че вземанията са погасени по давност преди 27.04.2012 г. Тези изводи са направени в противоречие с материалния закон. Молят да се отмени решението в оспорените части като им се присъди обезщетение за полезните и необходими разноски за имота в цялост. Претендират разноски.

Ищците М.И.П. и И.Р.П. оспорват  въззивната жалба в писмен отговор, като поддържат, че решението е правилно и законосъобразно в обжалваната от ответниците част. СРС основателно е съобразил практиката на съдилищата по въпроса за заплащането на полезните и необходими разноски за имота. Тъй като разноските за подобрения са за период отпреди 27.04.2012 г., мотивите на СРС за погасяване по давност са в съответствие с нормите на чл. 114, ал. 1 ЗЗД и чл. 110 ЗЗД. Давността за вземанията е 5 годишна и тече от датата на извършване на разхода. Претенциите са за периода 2004 г. - 2015 г. От СТЕ и свидетелските показания се установява, че голяма част от СМР са извършени много преди 2012 г. Тъй като претенциите са заявени на 07.04.2017 г. основателно СРС е приел, че вземанията за период преди 2012 г. са погасени по давност. От СТЕ експертизи се установява, че В и К и ел. инсталациите са извършени през 2008 г.- 2009 г., поради което и те са погасени. Жалбоподателите ответници дължат разходите за управление и поддръжка на ЕС по ЗУЕС, тъй като те са единствените обитатели на имота. Молят жалбата да се остави без уважение, а решението да се потвърди в оспорените части.

Съдът, след преценка доказателствата по делото и доводите на страните по реда на въззивното обжалване, намира за установено следното от фактическа страна :        

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба. Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да се обсъдят доводите относно неговата законосъобразност само в обжалваните части.

Решението е постановено по иск за делба във фазата на извършването й, включително по претенции по сметки заявени по реда на чл. 346 ГПК от двете страни. 

С влязло в сила на 29.11.2016 г. решение № Р-ІІ-64-91/16.06.2015 г., постановено по настоящото дело е допуснато извършване на делба между страните на следния имот : АПАРТАМЕНТ със застроена площ от 95 кв. м., находящ се в гр. София, в жилищната сграда на ул. „****** /бивша ул. „Буката"/ на трети надпартерен етаж, описан подробно в решението, при следните квоти : за М.И.П. и И.Р. Панчевпо 1/8 ид. част, за С.И.П. – К. – лично – 2/8 ид. части и за С.И.П. – К. и Б.Л.К., в режим на СИО - 4/8 ид. части.

Решението не се оспорва относно способа за извършване на делбата, а единствено относно претенциите на двете страни по сметки по чл. 346 ГПК.

По жалбата на ищците срещу решението в частта, в която са отхвърлени исковете им по чл. 31, ал. 2 ЗС за обезщетение за лишаване  от ползване на имота, въззивният съд намира следното :

Съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗС всеки съсобственик има право да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин, да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Когато общата вещ се използва лично само от един или няколко съсобственици, а другите съсобственици са лишени от възможността да я ползват и да си служат с нея, ползващият вещта съсобственик дължи на останалите обезщетение в размер на ползите, от които ги е лишил след поканата за това. Размерът на обезщетението по начало се определя в съответствие с наемното възнаграждение - средномесечно за такава вещ - движими или недвижима, тъй като това е реалната стойност на ползата, от която неползващият съсобственик е лишен, като се съобразява обема, за който ползващият имота съсобственик - длъжник надхвърля своята квота или дял в съсобствеността.

Съгласно възприетото в ТР № 7 от 02.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК на ВКС, „задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик. Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 от ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието. Равнозначно е на поканата по чл. 81, ал. 2 от ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика.“

Отново според ТР № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС и последователната практика на ВКС по въпроса (в този смисъл решение № 74 от 01.07.2015 г. по гр. д. № 4695/2014 г., ГК, ІІ ГО на ВКС), обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС се дължи както когато съсобственикът или член на неговото семейство непосредствено си служи с вещта, така и когато той не ползва лично, но препятства другия съсобственик да си служи с вещта, а също и когато е допуснал на безвъзмездно основание трето лице да ползва вещта.

Вземането по чл. 31, ал. 2 от ЗС цели да се избегне неоснователното обогатяване на единия съсобственик за сметка на другия. Ето защо за възникването му не е необходимо да има противоправно действие от ползващия вещта съсобственик. Достатъчно е той да ползва вещта в обем, който надвишава неговите собствени права върху нея, без да е нужно с действията си да препятства достъпа на останалите съсобственици до вещта. Предвид изложеното, възраженията на ответниците, че не са препятсвали ползването на имота от ищците, са ирелевантни за възникване на правото им на обезщетение, следа като се установява непротиворечиво, че ищците не са ползвали имота през претендирания период.

Доказателствената тежест за установяване на всички елементи от фактическия състав на чл. 31, ал. 2 от ЗС (ползване, лишаване от ползване и писмено поискване до ползващия съсобственик) и на размера на обезщетението се носи от съсобственика, претендиращ обезщетение на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС. След деня на писменото поискване изключителното ползване от един от съсобствениците става неправомерно, поради което той дължи обезщетение.

Последователната практика на съдилищата по въпроса с поканата за заплащане на обезщетение приема, че от съдържанието на писменото поискване следва по категоричен начин да е видно, че лишеният от ползване желае да му се плаща обезщетение за в бъдеще. Писменото поискване действа само за в бъдеще - за времето, през което съсобственикът ползвател си е служил с имота. Както се посочи за възникването на правото е ирелевантно по какъв начин ползващият собственик си служи с вещта - чрез непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от член на семейството му или чрез трето лице, на което той безвъзмездно е предоставил вещта.

В заключение на изложеното, настоящият състав споделя изводите на СРС, че за покана за плащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС може да се приеме исковата молба за делба, но само когато съдържа изрично волеизявление, с отправено искане за плащане на обезщетение за ползване на съсобствения имот от ответника. Това волеизявление следва да отговаря на изискването на разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС. Само в такъв случай ответникът ще дължи обезщетение за лишаване от ползване за периода от датата на получаване на тази искова молба за делба, т. е. от деня на писменото поискване, до датата на предявяване на иска по чл. 31, ал. 2 ЗС в делбеното производство по реда на чл. 346 ГПК (във втората фаза на дълбата). (в този смисъл решение № 294 от 13.07.2010 г. по гр. д. № 2654/2008 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС; решение № 187 от 10.07.2014 г. по гр. д. № 1300/2014 г., г. к., І г. о. на ВКС; решение № 130 от 15.07.2013 г. по гр. д. № 24/2012 г., г. к., І г. о. на ВКС).

Предвид възприетата трайна практика по въпроса, въззивният съд споделя извода на СРС, че доколкото да ответниците не е отправена писмена покана преди завеждане на претенцията по сметки, а в исковата молба липсва изрична покана за заплащане на обезщетение в посочения смисъл, исковете по чл. 31, ал. 2 ГПК са неоснователни.

По въззивната жалба на ответниците срещу частта от решението, в която са отхвърлени исковете им за подобрения и необходимо разноски, съответно - за разликата до пълните предявени размери от 25 165 лв. за необходими разноски и до размер от 4 596, 35 лв. - за подобрения, извършени в периода 2004 г. - 2015 г., въззивият съд намира следното :

Когато съсобственикът е извършил подобрения в имота в качеството си на владелец на своята идеална част и държател на идеалните части на другите съсобственици, отношенията по повод извършените подобрения се уреждат по правилото на чл. 30, ал. 3 ЗС, ако подобренията са извършени със съгласието на останалите съсобственици. При наличието на такова съгласие съделителя отговаря съразмерно дела за реално извършените разходи по чл. 30, ал. 3 ЗС, а ако е нямало съгласие - отговорността е по правилата на водене на чужда работа без пълномощие чл. 61, ал. 2 ЗЗД - отговаря за  увеличената стойност на имота, вследствие на тези СМР (пак според дела му), а ако изрично се е противопоставил на ремонтите - в размер на по - малката стойност измежду направените от страната разходи и увеличената стойност на имота (чл. 61, ал. 3 във вр. с чл. 59 ЗЗД).

По делото не се установява ищците да са дали съгласие за извършването на подобрения в имота. Поради това отношенията между страните относно подобренията следва да се уредят съгласно правилата за водене на чужда работа без пълномощие, предприета и в своя полза - чл. 61, ал. 2 ЗЗД, както приема и СРС.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че със средства, осигурени от ответниците, са извършени СМР подробно описани в молбата им от 04.10.2017 г. ( на л. 209 от делото на СРС).

Извършените от ответниците ремонтни дейности се потвърждават и от показанията на свидетелката Г.Б., които съдът кредитира по безпристрастни и последователни относно вида и обема на описаните от нея СМР. Свидетелката дава показания, че ремонтните дейности извършени от ответниците в апартамента са започнали през 2008 г. - 2009 г., като са ремонтирали първо тавана, тъй като имало сериозен теч. След това последвал мащабен ремонт от 2011 г. - 2012 г. - смяна на покрив, на подпокривни греди, улуци, а вътре в имота заради теча, оправяне на баня, шпакловка, подмяна на паркет, ел. инсталация, водопроводни тръби, на цялата дограма в апартамента.

 Свидетелските показания относно извършването на ремонтни дейности се подкрепят от констатациите на вещо лице в изслушаното заключение по СТЕ, което е прието без възражения и се кредитира от съда. Вещото лице също е дало заключение, че СМР са извършени след 2005 г. до 2012 г., 2013 г.

В случая СРС е разгледал подробно всяка от претенциите за необходими разноски, подобрения в имота, направени разходи за поддръжка на общи части на сградата за ЕС и данъчни задължения и е приел определени размери на тези задължения съгласно квотата на ищците в съсобствеността, която е по 1/8 ид. ч. Настоящият състав не намира за необходимо да преповтаря изложеното от СРС относно размерите на всички разходи и ремонти, а препраща към него, на основание чл. 272 ГПК.

 Понеже е приел претенциите за основателни съобразно дела на ищците, СРС е разгледал направено от тях възражение за погасяване им по давност за период 5 години преди заявяването им във втората фаза на делбата - с молба от ответниците от 27.04.2017 г.

Основателно първоинстанционният съд е приел, че давността за вземанията тече от датата на извършване на съответния разход, защото тогава вземането става изискуемо - чл.114, ал. 1 ЗЗД, като за тези вземания се прилага общата 5 - годишна давност (арг. от чл. 110 ЗЗД). Относно началния момент на течение на давността следва да се посочи, че за процесния период, в който се твърди да са извършени твърдените СМР (2004 г.- 2015 г., вкл.), ответниците са били държатели на частите на ищците, а не владелци. Тъй като давността спира да тече с предявяване на вземането по съдебен ред, което става с подаването на искова молба по претенциите по сметки във втората фаза на делбата (арг. от чл. 116, б. „б“ ЗЗД), погасени по давност ще са тези вземания за извършени разходи, които са направени повече от 5 години преди предявяване на претенциите по реда на чл. 346 ГПК или в случая преди 27.04.2012 г., понеже молбата за предявяване на претенциите е подадена на 27.04.2017 г.

Като е съобразил в цялост заключението на СТЕ и свидетелските показания СРС е заключил, че необходими разноски за подмяна на В и К и електро - инсталациите са извършени преди 27.04.2012 г., предвид обстоятелството, че тези дейности са предшествали останалите ремонтни дейности и по сведения на разпитания свидетел са извършени в периода 2008  г. - 2009 г., поради което вземанията за тези разноски са погасени по давност.

Останалите ремонти дейности също са извършени преди 27.04.2012 г. предвид представените писмени доказателства за извършени разходи, от които е видно, че закупените материали и възложените услуги във връзка с предприетите ремонти са с дати преди 27.04.2012 г.

Ответниците, чиято е била тежестта на доказване, не са ангажирали безспорни доказателства, че ремонтните дейности са извършвани до 2015 г. включително. В подкрепа на такъв извод е и обстоятелството, че от представените писмени доказателства е видно, че голяма част от материалите за ремонтите дейности са закупувани преди 2008 г., когато свидетелката посочва, че са започнали ремонтите. Материалите за ремонтите и обзавеждането за баня, смяна на врати (предвид представените касови бонове) са закупувани през 2004 г. - 2005 г.

По отношение на разходите във връзка с общите части, ответниците, чиято е била тежестта на доказване, не са ангажирани доказателства за момента, в който са били извършени тези разходи, поради което съдът основателно е приел за недоказано обстоятелството, че тези разходи са направени преди изтичане на давността.

Пред СРС единствено е установено, че след 27.04.2012 г. за извършени разходи за подмяна на ПВЦ дограма - на 08.12.2012 г. в размер на 2 800 лв. и разходи за врата - поръчка от 01.08.2012 г. на стойност 286 лв. (общо 3 086 лв.) и вземания за платени данъци. По отношение на платените данъчни задължения за имота в размер на сумата от 994, 05 лв. от представеното удостоверение за данъчна оценка (л. 163 от делото на СРС) се установява , че тези данъчни задължения са платени и при липса на спор и данни за обратното съдът е приел, че са платени само от ответниците. Доколкото данъчните задължения за имота възникват в тежест на собствениците (чл. 11, ал. 1 ЗМДТ), за тях отговарят всички съделители в обема на притежаваните от тях права - чл. 30, ал. 3 ЗС.

СРС е приел, че непогасени по давност са само вземанията за подобрения в общ размер от 3 086 лв. Съобразно притежаваните от ищците права върху имота (по 1/8 ид. част за всеки), последните дължат на ответниците сумата от по 385, 75 лв. за всеки един от тях, както и вземанията за платени данъчни задължения, за които ищците дължат по 124, 25  лв.

До тези размери вземанията по претенции по сметки на ответниците спрямо ищците са основателни. В същото време СРС е съобразил направеното искане от ответниците за прихващане на задължението им за уравняване на дяловете на ищците, по чл. 349, ал. 1 ГПК, с вземанията им за подобрения и необходими разноски в имота. СРС е съобразил и уважил искането, поради което е приел, че след прихващане с вземанията за подобрения и необходими разноски, които са основателни и непогасени по давност, задължението за парично уравнение се погасява до сумата от 20 730, 25 лв., дължима на всеки от ищците. По този начин е намалено задължението на ответниците към ищците за уравняване на дяловете им при възлагането на имота само в дял на ответниците при извършване на делбата.

Доколкото изводите на настоящият състав съвпадат с тези на СРС, решението в оспорените от двете страни части следва да се потвърди, като постановено при правилно приложение на материалния и процесуален закон. Този извод касае и решението в частта по присъдените разноски.

По разноските пред СГС :

Доколкото жалбите и на двете страни няма да бъдат уважени, разноските пред СГС следва да останат в тяхна тежест така, както са направени.

Водим от горното, съдът

                            

                                                     Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 556730/07.12.2018 г. по гр. д. № 32049/2013 г. на СРС, 64 с - в, в частите, в които са отхвърлени исковете по реда на чл. 346 ГПК – за заплащане на подобрения и необходими разноски в делбения имот, предявени от С.И.П. – К., ЕГН ********** и Б.Л.К., ЕГН ********** срещу М.И.П., ЕГН ********** и И.Р.П., ЕГН ********** за разликата до пълния предявен размер от 25 165 лв. за необходими разноски и за разликата до пълния предявен размер от 4 596, 35 лв. - за подобрения, извършени в периода 2004 г. - 2015 г., както и в частта, в която са отхвърлени исковете по реда на чл. 346 ГПК, вр. с чл. 31, ал. 2 ЗС, предявени от М.И.П. и И.Р.П. срещу С.И.П. - К. и Б.Л.К., за сумата от по 4 500 лв. - обезщетение за лишаване от право на ползване на делбения имот за периода 29.07.2013 г. - 04.04.2017 г., както и в частта по разноските.

 

РЕШЕНИЕТО № 556730/07.12.2018 г. по гр. д. № 32049/2013 г. на СРС, 64 с - в е влязло в сила, в частите, в които е постановено възлагане в дял, на основание чл. 349, ал. 2 ГПК, на С.И.П. - К., ЕГН ********** и на Б.Л.К., ЕГН **********, недвижим имот : АПАРТАМЕНТ със застроена площ от 95 кв. м., находящ се в гр. София, в жилищната сграда на ул. „****** /бивша ул. „Буката"/ на трети надпартерен етаж, които ще придобият правото на собственост ПРИ УСЛОВИЕ, че заплатят на М.И.П., ЕГН **********, за уравнение на дела й сумата от 20 730, 25  лв. както и на И.Р.П., ЕГН **********, за уравнение на дела му, сумата от 20 730, 25 лв. в шестмесечен срок от влизане в сила на настоящето решение, ведно със законната лихва върху тази сума от влизане в сила на решението до окончателното изплащане, като вземането за паричното уравнение за разликата до пълния дължим размер от по 21 240, 25 лв. спрямо М.И.П. и И.Р.П. е погасено чрез прихващане с вземания, предмет на претенции по чл. 346 ГПК, за сумата от по 385, 75 лв. на основание чл. 61, ал.2 ЗЗД за извършени подобрения в процесното жилище и поземлен имот в периода 2004 г. - 2015 г. вкл., както и за сумата от по 124, 25 лева, дължима на основание чл. 30, ал. 3 ЗС за платени данъчни задължения за имота в периода 2004 г. – 2015 г., вкл.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по претенциите по сметки на С.И.П. – К. и Б.Л.К., само за необходими разноски, при съобразяване на чл. 280 ГПК.

                       

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване в останалите части, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                          ЧЛЕНОВЕ : 1.                              

 

 

 

 

 

                                                                                           2.