О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е №
Гр. Сливен, 09.06.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд
гр.Сливен в закрито съдебно заседание на девети юни две хиляди и двадесета година
в състав:
Административен
съдия: Иглика Жекова
при секретаря
……………… като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 159 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по реда на чл. 60 от АПК.
Образувано е по жалба от В.Н.П. ***
срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0804-000214/23.02.2020 г. на Началник
Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР -
Сливен, с която е разпоредено на основание чл. 171 т. 1 б.
„б“ от ЗДвП временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, като е
допуснато на основание чл. 60 ал. 1 от АПК предварително изпълнение на
заповедта, считано от 22:39 ч. на 23.02.2020 г. По жалбата в частта й срещу
законосъобразността на оспорения акт е образувано друго производство пред
Административен съд Сливен. Настоящото съдебно производство е образувано по
искането за отмяна на включеното от административния орган в заповедта
разпореждане за предварително изпълнение на същата.
По искането за
отмяна съдът се е произнесъл с Определение № 109/13.04.2020 г., с което е
оставил без разглеждане жалбата срещу включеното в цитираната по – горе заповед
разпореждане за предварително изпълнение на акта. По частна жалба на П. е
образувано адм.д. № 4532/2020 г. по описа на Върховен административен съд,
който с Определение № 6710/04.06.2020 г. е отменил постановеното от
Административен съд – Сливен определение и е върнал делото за продължаване на
съдопроизводствените действия. В това определение на настоящата съдебна
инстанция е прието, че съдът е следвало да разгледа подаденото от жалбоподателя
искане за спиране предварителното изпълнение на акта на основание чл. 166 от АПК.
Предвид горното,
съдът намира искането на основание чл. 166 от АПК за допустимо, но
неоснователно, при следните съображения:
Съобразно нормата
на чл. 166 ал. 4 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на
административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична
забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда
при условията на чл. 166 ал. 2 от с.к. В този смисъл е и ТР № 5/2009 г. на
Общото събрание на съдиите във ВАС. В процесния случай нормата на чл. 172 ал. 6
от ЗДвП предвижда, че подадената жалба не спира изпълнението на оспорваната
заповед.
Съгласно чл. 171
ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване
на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните
нарушения. В конкретния случай спрямо В.П. е приложена принудителна
административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление
на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността“ за
нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1 предл. първо от ЗДвП, изразяващи се от фактическа
страна в управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 промила,
а именно: 1,09 промила.
Законовата
презумпция за високата обществена значимост на защитените обществени отношения,
а именно безопасността на движението по пътищата и преустановяването на
административни нарушения, които застрашават живота и здравето на хората, е
основанието за допускане на предварително изпълнение на този вид принудителни
мерки по силата на закона. С оглед на това, предпоставка за постановяване на
неговото спиране е наличието на друг противопоставим интерес, който по степен
на важност е от категорията на изброените в чл. 60 ал. 1 от АПК. В тежест на
жалбоподателя в административния процес е да установи наличието на
обстоятелства, при които спирането на изпълнението на оспорената заповед да е
обосновано.
В процесния случай
жалбоподателят не сочи никакви твърдения или доказателства досежно искането за
спиране на предварителното изпълнение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 172 ал. 6 от Закона за движението по пътищата, обжалването
не спира изпълнението на заповедта, т. е. за категорията административни актове
по чл. 172 е предвидено предварително изпълнение по силата на закона, като
възможността за спиране е предоставена на преценката на съда с процесуалната
норма на чл. 166 ал. 4 от АПК, доколкото липсва изрична забрана за съдебен
контрол в тази насока в чл. 172 от ЗДвП. Предварителното изпълнение на актовете
по чл. 172 от ЗДвП предполага, че от закъснението биха могли да настъпят
значителни или трудно поправими вреди,
да бъде засегнат важен обществен интерес. В случаите, когато законът разпорежда
предварително изпълнение на определена категория административни актове, той
презумира наличието на една, повече или всички предпоставки на чл. 60 ал. 1 от АПК. Следователно, за да бъде оборена презумпцията за наличието на условия,
обосноваващи предварителното изпълнение на заповедта, е необходимо оспорващата
страна – адресат на акта да докаже липсата на предпоставките по чл. 60 ал. 1 от АПК, както и да установи, че от предварителното изпълнение на акта за нея ще
последва значителна или трудно поправима вреда или ще бъдат засегнати лични
интереси, противопоставими на обществения интерес, който се охранява с
оспорената заповед. В настоящия случай жалбоподателят не ангажира никакви
доказателства в горната насока, като дори не излага твърдения за вреди, които
биха могли да се противопоставят като интензитет на заложения в закона
обществен интерес, конкретизиран в разпоредбата на чл. 60 ал. 1 от АПК.
Изложеното дотук налага извода, че не са налице основанията за спиране на
допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на обжалваната
заповед.
С оглед изложеното,
съдът намира, че не са налице основания за спиране изпълнението на Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 20-0804-000214/23.02.2020 г.
на Началник Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Сливен, с която е
разпоредено на основание чл. 171 т. 1 б. „б“ от ЗДвП временно отнемане на СУМПС
на П. до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, поради което искането за спиране като
неоснователно следва да бъде отхвърлено.
Предвид липсата на
доказателства за внесена държавна такса, оспорващият В.Н.П. следва да бъде осъден на основание чл. 12 ал.
3 от АПК да заплати по сметка на Административен съд Сливен държавна такса за
образуване на административно дело в размер на 10,00 (десет) лева.
Водим от горното и
на основание чл. 166 ал. 4 от АПК, във вр. с чл. 172 ал. 6 от ЗДвП,
Административен съд Сливен
О П Р Е Д Е
Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането
на В.Н.П. *** за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 20-0804-000214/23.02.2020 г. на
Началник Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Сливен, с която е
разпоредено на основание чл. 171 т. 1 б. „б“ от ЗДвП временно отнемане на СУМПС
на П. до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца,
като недоказано и неоснователно.
ОСЪЖДА В.Н.П., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати по сметка на Административен съд Сливен държавна такса в
размер на 10,00 (десет) лева.
Определението може
да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд на
РБългария в 7 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от
настоящото Определение да се изпрати НЕЗАБАВНО на оспорващия и административния
орган Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Сливен.
Административен
съдия: