Р Е Ш
Е Н И Е
№ 23/22.01.2020 г., гр.Монтана
В името на народа
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - МОНТАНА, ІV-ти състав, в открито заседание на
петнадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Ницова
при секретаря Лазарова
като
разгледа докладваното от съдия Ницова адм.д. № 515 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215, ал.1 от ЗУТ.
Образувано по жалба подадена от И.Г.И. ***, „ срещу отказ за издаване на удостоверение за търпимост на община Монтана..“, след указания давени от съда изрично е посочено, че се обжалва решение № 7/28.09.2019 г. на гл. архитект на община Монтана.
В жалбата се сочи, че не е уведомен за извършени действия във връзка с поисканото удостоверение за търпимост, не му е връчено надлежно решението, не са му известни мотивите за постановения отказ, твърди, че е собственик на имота, дори е закупил съседен имот, а извършеното строителства съгласно приложена декларация е извършено през 1984 г. Твърди, че обжалваният отказ е неправилен и незаконосъобразен издаден в противоречие на материалния и процесуален закон, без да се сочат конкретни доводи в тази насока, направено е искане за неговата отмяна.
Ответникът, главен архитект на община Монтана, чрез пълномощника адв.А. оспорва подадената жалба. На първо място твърди, че същата е неясна, алтернативно неоснователна, по отношение на строежа не са налице предпоставките да се приеме като търпим. Претендира и адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл. 215, ал.4 от ЗУТ. Решението е съобщено на 03.10.2019 г., изпратено и получено на 07.10.2019 г., а жалбата е депозирана на 14.10.2019 г./л.11, 12 и л.3 от делото/. Жалбата е подадена от лице с активна процесуална легитимация, пред компетентния съд и срещу акт от категорията на обжалваемите по реда на чл. 215, ал.1 вр. чл. 214 от ЗУТ, поради което съдът намира същата за допустима и счита, че тя следва да бъде разгледана по същество. Обжалваният отказ представлява индивидуален административен акт по смисъла на специалната норма на чл. 214, т.2 от ЗУТ.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, от фактическа страна намира следното:
По повод на жалба вх. № 94-И-877/14.10.2019 г. подадена от И.Г.И., в която са изложени данни за неправилен и незаконосъобразен отказ за издаване на удостоверение за търпимост за стопански постройки в поземлен имот с идентификатор 48489.180.367 по плана на гр.Монтана, местност „П*** “, като се твърди, че не е уведомен за извършените действия във връзка с негово заявление вх.№ 94-И-762/04.09.2019 г.. След изрични разпореждания на съда от 21.10.2019 г. и 29.10.2019 г., с молба от 28.10.2019 г. и от 06.11.2019 г. жалбоподателят е конкретизирал, че оспорва решение №7/28.09.2019 г. на гл.архитект на община Монтана, с което е постановен отказ за издаване на удостоверение за търпимост на сграда с идентификатор 48489.180.367.4, без да сочи в какво се състои незаконосъобразността на този акт, само отново твърди, че не е уведомен за проведеното административно производство, не са му „известни мотивите за издаване на решението..“, не са правени оглед и замерване на място/ л.16-17 и л.21-26 от делото/.
Жалбоподателят е подал заявление до гл.архитект на община Монтана вх.№ 94-И-762/04.09.2019 г./л.7-10 от делото/, с искане да бъде издадено удостоверение за търпимост. В първоначално подаденото заявление са посочени два обекта с идентификатори 48489.180.367.3 и 48489.180.367.4, като издаденото и оспорено решение е само по отношение обект с идентификатор 48489.180.367.4. Предвид което съдът е дал разпореждане за уточнение на претенциите и след като жалбоподателят е посочил, че оспорва решение № 7/28.09.2019 г. на гл.архитект на община Монтана, съдът е прекратил производството по отношение обект с идентификатор 48489.180.367.3/протокол от с.з. на 27.11.2019 г./, което не е обжалвано от И..
Към заявлението жалбоподателят е приложил нотариален акт за собственост/ констативен/ № 69 по описа на нотариус рег.№ 601 на НК на РБ и вх.* .№ 4091/16.08.2011 г. по описа на Служба по вписванията Монтана, за новообразуван имот с № 180.367 по плана на новообразуваните имоти в местност П*** , землище Монтана, код по ЕКАТТЕ 48489 с площ 599.80 кв.м., трета категория, ведно с построените в него сгради/л.8 от делото/, както и нотариално заверена декларация от 03.09.2019 г., че посочените сгради в този имот са построени през 1984 г. и за тях няма строителни книжа/ л.5 от делото/.
Въз основа на представените документи със заявлението за издаване на удостоверение за търпимост, главният архитект на община Монтана е издал и процесния отказ за издаване на удостоверение за търпимост на строеж „сграда с идентификатор 48489.180.367.4 по кадастралната карта на гр.Монтана, местност П*** , землище Монтана“.
Въпреки многократните указания, с което съдът указа разпределението на доказателствената тежест, в производството жалбоподателят не е представил или заявил доказателствени искания предвид изложените в жалбата и молбите му твърдения. От страна на ответника са представени допълнително решение № 659 от протокол № 26/23.11.2017 г. на ОбС Монтана и извадка от ОУП на община Монтана, текстова част/л.37-38 от делото/.
Съдът след като се запозна с представените в производството писмени доказателства, намира, че в производството на първо място не е безспорно доказана годината на изграждане на процесната сграда. Безспорно същата е изградена без строителни книжа и същата е стопанска постройка с площ 29 кв.м./видно от НА и скица на сграда – л.8 и 10 от делото/.
Съобразно изричната разпоредба на чл. 145, ал.1 от АПК от компетентността на съда е да се произнесе единствено по законосъобразността на оспорения административен акт на основанията посочени в чл.146 от АПК, т.е. проверява дали е издаден от компетентен орган и спазена ли е установената форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съответства ли на целта на закона. Съдът извършва цялостна проверка относно законосъобразността на оспорения акт, като не се ограничава само до проверка на направените в жалбата твърдения за незаконосъобразност на акта. В кръга на извършваната цялостна служебна проверка от по законосъобразността на акта, съдът намира следното:
Съгласно §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, изречение последно от ЗУТ, удостоверенията за търпимост се издават от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти. Същото предвижда и §127, ал.1, изречение последно от ПЗР на ЗИД на ЗУТ/ДВ, бр.82/2012 г./. В чл. 144, ал.3 от ЗУТ е регламентирано, че инвестиционните проекти се одобряват или се отказва одобряването им от органа по чл. 145 от ЗУТ, съгласно който техническите или работните инвестиционни проекти се съгласуват и одобряват от главния архитект на общината. Посочените императивни правни норми определят главния архитект на общината като орган компетентен да издаде или да откаже издаването на удостоверение за търпимост по §16, ал.1 и §127, ал.1 от ПР на ЗУТ.
Актът е издаден при спазване изискванията за писмена форма, съдържа реквизитите съгласно общата норма на чл. 59, ал.2 от АПК. При така описаното се установява, че сезираният с процесното заявление ответник е направил самостоятелна преценка относно наличие на предпоставките на разпоредбите на параграф 16, ал.1 от ПР на ЗУТ и е счел, че не са налице всички кумулативно-изискуеми законови предпоставки и е отказал мотивирано издаване на удостоверение за търпимост.
Предвид събраните в производството писмени доказателства, настоящият съдебен състав споделя крайният извод на административният орган.
Съгласно разпоредбата на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ „ Строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.“
Видно от горното, законодателят е установил при условията на кумулативност предпоставките незаконният строеж да е бил изграден, т.е. довършен до 07.04.1987 г. и да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон.
Настоящият съдебен състав счита, че отказът за издаване на удостоверение за търпимост на строеж - решение № 7/28.09.2019 г. на гл.архитект на община Монтана, е законосъобразен по следните съображения:
Главният архитект е следвало да изследва възможността за търпимост на строежа – по реда на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, т.е. строежите следва да са изградени до 07.04.1987 г., предвид приложената нотариално заверена декларация от заявителя, че строежът е построен през 1984 г. Следователно за да се установи дали строежа е допустим, то следва да се изследват нормите към момента на изграждане и към настоящия момент.
Настоящият състав споделя изложените от административния орган доводи относно действащите към 1984 г. правила и норми. Безспорно имотът се намира в местност П*** , землище на Монтана, земеделска територия. Съгласно чл. 108, ал. 7 от Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство, в редакцията му към ДВ, бр. 44/1980 г., в места, предоставени за земеделско ползване при условията и реда на действащите към онзи момент специални разпоредби, се забранява монолитно строителство. В тези земи е разрешено застрояването единствено на леки постройки за сезонно ползване - за подслон и съхраняване на селско стопански инвентар, със застроена площ до 20 кв.м от етернит, пластмасови изделия, леки панели и употребяван дървен материал при спазване на определени от Комитета по архитектура и благоустройство изисквания. Безспорно сградата не отговаря на тези показатели на първо място, защото е масивна и на следващо място, тъй като е с площ над допустимата, а именно: 29 кв.м, видно и от нотариално заверената декларация от жалбоподателя.
Основателни са и доводите относно действащите разпоредби на ЗУТ. Съгласно чл. 12. ал. 2 от ЗУТ застрояване се допуска, само ако е предвидено с влязъл в сила подробен устройствен план и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. В конкретния случай такова предвиждане в специален закон е визирано в нормата на чл. 3, ал. 10 от Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи. Съгласно този текст, разпоредбите на Наредба №19/2012 г. за строителство в земеделски земи без промяна на предназначението им не се прилагат за земеделски земи, попадащи в строителните граници на населените места, промишлените, курортните и вилните зони, които са определени с устройствени планове или с околовръстни полигони, както и за земеделски земи, които се ползват въз основа на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет. Съгласно Общия устройствен план на гр. Монтана, одобрен с решение № 659 от протокол № 26/23.11.2017 г. на Общински съвет Монтана, зоната, обхващаща м. Парта, където се намира процесната сграда с идентификатор 48489.180.367.4 по КККР на гр. Монтана, е с предвиждане „Вилна зона“, което не променя земеделския характер на земята в нея. За да може да се строи в тази зона е необходимо да бъде променено предназначението на земеделската земя, което се прави въз основа па одобрен подробен устройствен план /ПУП/ за конкретния имот, чието конкретно отреждане следва да е в съответствие с предвиждането на Общия устройствен план за съответната зона. За процесния имот няма одобрен ПУП, нито пък е започвана процедура по допускане, изработване и одобряване на такъв, предвид което процесната сграда се явява нетърпим строеж и по сега действащите строителни правила и норми.
Настоящият съдебен състав намира, че удостоверение за търпимост на процесния строеж при така събраните в производството доказателства не може да бъде издадено, т.к. същият не е бил допустим нито по действащите правила и нормативи действащи по време на изграждането му през 1984 г., така както е деклариран от заявителя, нито по сега действащите разпоредби на ЗУТ.
Удостоверението за търпимост представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.3 от АПК и по-конкретно е документ от значение за упражняване на права. Съгласно §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, удостоверението за търпимост се издава единствено и само с цел строежи, конкретно описани в посочения законов текст да могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка. Удостоверението не може да послужи за целите на никое друго производство и няма никакво друго правно значение, извън вече посоченото. Съгласно практиката на ВАС /определение № 2944 от 28.02.2011 г. на ВАС по адм. дело № 2561/2011 г., II о./ „Удостоверението по §16, ал.1 от ПР на ЗУТ за търпимост на строежа създава право за прехвърлянето му за всеки, който е негов собственик, независимо по чие искане е издадено. По тази причина никой няма интерес от отмяната или обявяването на нищожността му“.
В допълнение следва да бъде обяснено и това, че органът, издаващ удостоверение за търпимост е различен от органа, който провежда производство по премахване на незаконен строеж. Последният прави самостоятелна проверка на различно правно основание, за това дали строежът е търпим, което да води до невъзможност да бъде премахнат. Двата органа - главният архитект на общината и органът по премахването/определен съгл. категорията на строежа по чл. 225, ал.1 или чл. 225а ал.1 от ЗУТ/ следва да направят самостоятелна преценка дали строежът е търпим. Преценката на единия не обвързва другия по никакъв начин, тъй като се правят от различни органи в различни производства, като удостоверението за търпимост може да послужи единствено за прехвърляне на имота от собственика, респ. съсобствениците на трето лице.
Съдът не споделя изложеното в жалбата, за съществено процесуално нарушение, че заявителят не е уведомен за проверката и че на същия е изпратено съобщение за издаденото решение, но решението не е приложено. След като е надлежно уведомен, същият е имал възможност да се запознае с решението на гл.архитект и да посочи в какво се състои незаконосъобразността на акта, такава възможност има и в съдебното производство. Решението съдържа мотиви и същите не са оборени от жалбоподателя. Неяснотата в заявлението и жалбата са резултат от поведение на жалбоподателя, поради което същият не би следвало да черпи права от това свое поведение. В производството същият не положи необходимите усилия и не представи доказателства с които да обори изложените в оспореното решение факти и обстоятелства. Всъщност единственото което не е спорно между страните, че се касае за производство, касаещо имот и инициирано от И.Г.И., с което е сезиран главния архитект на община Монтана.
При изложеното съдът намира, че след като ответникът е извършил преценка за наличие предпоставките за търпимост на строежа по §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, е достигнал до краен резултат, който е правилен и законосъобразен, поради което жалбата против оспореният акт следва да бъде отхвърлена.
По делото е направено искане за присъждане на направените по делото разноски. С оглед изхода на делото, основателно е искането на ответника, като при този изход на делото, на основание чл.143, ал.4 АПК, оспорващата страна следва да бъде осъдена да заплати на ответника гл.архитект на община Монтана, направените разноски в производството в размер на 600 лева, възнаграждение за един адвокат, минимално съгласно чл.8, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съгласно приложен договор за правна защита и съдействие № 0082867/22.11.2019 г./на корицата от делото/.
Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал.1 и ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от И.Г.И. ***, срещу отказ за издаване на удостоверение за търпимост на община Монтана - решение № 7/28.09.2019 г. на гл. архитект на община Монтана, като неоснователна.
ОСЪЖДА И.Г.И. ***, да заплати на община Монтана, дължими на ответната страна гл.архитект на община Монтана, направените в производството разноски в размер на 600/ шестстотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: