Р Е Ш Е Н И Е
№ 2366/19.12.2019г.
гр.в., 18.12.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
районен съд – тридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА СЛАВОВА
при секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА, като разгледа докладваното
от председателя АНД
№
3920 по описа за 2019
год. и за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз
основа на жалба предявена от К. А. Й. против НП № 19-0442-000764/02.08.2019 г. на Началника
на Четвърто РУ при ОД на МВР-в., с което на основание чл. 179 ал.2 пр. 1 от ЗДвП й е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 /двеста/
лева за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП.
В жалбата се оспорва
фактическата обстановка, посочена в АУАН и в НП. Твърди, че издаденото НП е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и
постановено при съществени процесуални нарушения. Излага се становище, че липсва единство на
посочен като нарушен материален закон и фактическо описание на нарушението. Твърди
се, че нарушението е бланкетно описано и не е
конкретизирано в една от двете хипотези, визирани в разпоредбата на чл. 20 ал.2
от ЗДвП като резултат, с оглед на което
не е недмусмислено посочено, дали резултат касае
невъзможност да се спре пред непредвидимо препятствие или е създадена опасност
за движението по пътя. Твърди се, че са настъпили материални щети единствено по
собственото му превозно средство, поради което деянието е несъставомерно
такова.
В съдебно заседание жалбоподателката,
редовно призована, се явява лично като поддържа жалбата с наведените в нея
основания. В заседание по същество пледира НП да бъда отменена. Твърди, че
причината за инцидента е технически проблем с процесното
МПС. Иска се НП да бъде отменено.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител.
След преценка доводите
на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
На 14.06.2019 г. жалбоподателката
управлявала л.а. М.с ДК№ ** в гр.в., кв. А., по ул. Н.б. в посока А.м.. При десен завой на пътя същият
загубил контрол над превозното средство, иззлязъл от
пътя и настъпил удар между превозното средство и пътното заграждение,
вследствие на което паднала част от същото, като настъпили незначителни
материални щети.
На място пристигнали дежурни полицейски служители при Четвърто РУ при ОД на
МВР-в., които след събеседване с водача и оглед на автомобила и
местопроизшествието съставили на водача АУАН за нарушение на чл. 20 ал.2 от ЗДвП, за това, че при управление на процесното
превозно средство поради несъобразена скорост с характера на пътя при десен
завой губи контрол над автомобила и допуска пътно-транспортно произшествие. Въз
основа на акта е издадено обжалваното НП.
В хода на съдебното производство и разпитан в качеството на свидетели актосъставителя
и свидетеля по акта. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП.
Гореописаната фактическа
обстановка се установява от събраните
в съдебното производство писмени
доказателства по АНП, както и от гласните доказателства,
приобщени към делото, които съдът кредитира като относими към предмета на доказване.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от
надлежна страна и е приета от съда
за разглеждане.
Наказателното постановление НП № 19-0442-000764/02.08.2019 г. е издадено от компетентен
орган- от Началника на група
в сектор ПП при ОД на МВР- в., съгласно
Заповед № 8121з-515/14.05.2018
г. на Министъра на вътрешните работи.
В
хода на административонаказателното
производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление
е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото
е съобразено с нормата на чл. 57
от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение
е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво
е обвинен и срещу какво да се
защитава. Посочени са
нарушените материално правни норми, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано.
Като разгледа жалбата по същество,
съдът установи от правна страна
следното:
За
да разгледа жалбата по същество,
съдът все предвид обстоятелството, че при издаването
на атакуваното наказателно постановление, административнонаказващият орган се основава на
фактическите констатации на акта за
установяване на административно нарушение, които при условията
на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и в рамките
на производството по налагане на
административни наказания се считат за
верни до доказване на противното.
От друга страна, по
силата на чл. 16, ал.
2 НПК във връзка
с чл. 84 ЗАНН в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила. Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление №
10/1973 г. на Пленума на ВС. В този
смисъл съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество,
да установи чрез допустимите от закона доказателства
дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.
От събраните по делото
писмени и гласни доказателства обаче, въпреки всестранното, пълно и обективно изследване на фактите,
предмет на доказване, чрез способите на административно-наказателното
производство, не се установи по
несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят
е осъществил визираното в
АУАН и наказателно постановление
административно нарушение по чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП, а именно, че въззивникът при избиране на
скоростта не се е съобразил с интензивността на движението.
В хода на съдебното
производство се установи, че на
посочените в НП място и дата е настъпило пътно-транспортно произшествие по смисъла на § 6 т.30 от ДР на ЗДвП, според която норма "пътнотранспортно
произшествие" е събитие,
възникнало в процеса на движението на
пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора,
повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други
материални щети. Въз основа на доказателствата по делото се установява безспорно, че вследстви на инцидента са настъпили щети, както по
автомобила на въззивника, така и по пътните
съображения.
Не
е доказано обаче по несъмнен начин,
че именно вследствие на нарушените
правилата на чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП е настъпил общественоопасния резултат. Видно от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта ,констатациите
в АУАН, съотв. в НП се базират на
предположения на актосъставителя и АНО. В тази връзка в показанията
си, св. А.А. сочи, че „водачът не е съобразил скоростта с
характера на пътя“, без да излага факти, от които
формира посочения извод. Същевременно в показанията си св. А. твърди: „Не сме
установили с каква скорост се е движил автомобила“
Доколкото
липсват доказателства установяващи скоростта на движение
на автомобила, съотв. обстоятелства,
сочещи за интензивност на движението по съответния
пътен участък, съдът намира, че
изводите в АУАН и НП са необосновани. В тази
връзка липсват обосновани доводи защо актосъставителя, съотв. АНО са
приели, че пътно-транспортното произшествие
е настъпило вследствие на управление с несъобразена скорост, а не на загуба
на контрол върху превозното средсво респ. на друго
нарушение на разпоредбите на ЗДвП, в причинна връзка с които е възможно да настъпи
процесния резултат.
Друг е въпросът, че
вероятна причина за реализиране на произшествието настъпила техническа повреда на автомобила, която би могла да е от категорията на случайните
събития, по смисъла на чл. 15
от НК, което изключва отговорността по силата на
чл. 11 от
ЗАНН, доколкото водачът на конкретния автомобил
не е могъл да предвиди настъпването
на общественоопасния резултат.
С
оглед на посочените констатации следва изводът, че обвинението в АУАН и НП се явява необосновано
и недоказано. В този връзка следва да се
подчертае, че в производството по ЗАНН тежестта на доказване
лежи върху административно наказващия орган и недоказването на извършване на
административното нарушение
от санкционираното лице, въпреки събиране
на възможните доказателства от съда, е винаги предпоставка за отмяна на атакуваното
наказателно постановление.
Воден от горното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-0442-000764/02.08.2019 г. на Началника на
Четвърто РУ при ОД на МВР-в., с което на К.
Атасанова Й. на основание чл. 179
ал.2 пр. 1 от ЗДвП й е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение
на чл. 20, ал.2 от ЗДвП.
Решението подлежи
на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-в..
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.
СЪДИЯ при PC- в.: