№ 3389
гр. София, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20211110151192 по описа за 2021 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Делото е образувано по искова молба от ЕМ. Б. ИЛ. против БГ /// ЕООД
с искане уволнението да бъде признато за незаконно, да бъде възстановена
на заеманата от нея длъжност и да бъде заплатено обезщетение за времето,
през което е останала без работа. Ищцата твърди, че по силата на трудов
договор № 004 от 09.12.2019 г. била назначена в ответното дружество с
последно месечно трудово възнаграждение в размер на 650 лева. Със Заповед
№ 001.004 от 12.08.2021 г. трудовото отношение било прекратено. Като
основание в заповедта била посочена разпоредбата на чл. 328, ал. 1 КТ, а в
допълнително представеното предизвестие била посочена разпоредбата на чл.
328, ал. 1, т. 1 КТ – при закриване на предприятието. Ищцата твърди, че тази
хипотеза не била осъществена и нямало закриване на предприятието. Твърди,
също така, че с Експертно решение № 2430 от 20.12.2018 г. на ТЕЛК била с
призната 60% трайно намалена работоспособност. Моли съда да признае
прекратяването на трудовото правоотношение за незаконно и същото да бъде
отменено, да бъде възстановена на работа и да бъде заплатено обезщетение
за оставане без работа за периода от 12.08.2021 г. до 12.02.2022 г. в размер на
3900 лв., ведно със законната лихва, считано от 01.09.2021 г. до
окончателното изплащане. Претендира разноски. В срока по чл. 131, ал. 1
ГПК ответникът подава отговор на исковата молба. Взима становище за
неоснователност на иска. Не оспорва наличието на трудово правоотношение с
ищеца на длъжността „Касиер“ и прекратяването на същото. Счита, че
заповедта била законосъобразна. Основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение било в разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, а посоченото
в заповедта основание било техническа грешка, която, според ответника, не
засягала законосъобразността на самата заповед. Твърди, че с цел
подобряване ефективността на работата, било въведено изискване за владеене
на английски език, на което ищцата не отговаряла. Новият служител,
1
назначен на тази длъжност, отговарял на новите изисквания на работодателя
и това довело до подобряване на работата. Новите изисквания за изпълнение
на длъжността били законосъобразно утвърдени от работодателя преди
издаването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.
Работодателят не бил уведомен за наличието на основание за специална
защита по чл. 333, ал. 1 КТ, тъй като служителката не го била уведомила за
издаденото експертно решение. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира
разноски.
В последното по делото съдебно заседание ищецът, редовно призован,
изпраща представител, чрез когото поддържа исканията си. Ответникът не се
явява, не изпраща представител и не взима становище по делото.
На база представените доказателства, съдът намира за установено
следното:
Между страните не се спори, че ищцата е била служител към ответника
на длъжност касиер на основание трудов договор № 004 от 09.12.2019 г., с
последно трудово възнаграждение в размер на 650 лева, като трудовото
правоотношение е било прекратено със Заповед № 001.004 от 12.08.2021 г. От
представеното от ищеца предизвестие, връчено на същата на 12.07.2021 г. се
установява, че ответникът е посочил като основание за прекратяването на
трудовото правоотношение чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ. С Експертно решение №
2430/212 от 20.12.2018 г. на ТЕЛК – гр. София на ищцата са определени 60 %
трайно намалена работоспособност. По делото е представен и препис от
трудовата книжка на ищцата, от която се установява, че последното вписано
обстоятелство е прекратяването на процесното трудово правоотношение на
12.08.2021 г. Представена е и служебна бележка от Агенция по заетостта, от
която се установява, че ищцата е регистрирана като безработна, считано от
26.11.2021 г. поне до датата на издаване на служебната бележка – 24.03.2022
г.
На база така установените факти, съдът достига до следните правни
изводи:
Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ работодателят може да прекрати
трудовия договор с предизвестие, при промяна на изискванията за изпълнение
на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях.
Прекратяването на трудовия договор от страна на работодателя не само на
това, а на което и да било от основанията, предвидени в чл. 328 КТ изисква
наличието на ясно мотивирана заповед за прекратяване, в която да са
посочени обективни, установими факти от действителността, които да служат
за мотивировка за прекратяването на правоотношението. От процесната
заповед се не се установява каквато и да е промяна на изискванията за
изпълнение на длъжността, не са посочени старите изисквания, нито са
представени нови, от които да се направи извод за наличие на промяна. Нещо
повече, в заповедта, въобще не е посочено основание за прекратяване на
заповедта, доколкото разпоредбата на чл. 328, ал. 1 КТ, посочена в заповедта,
съдържа далеч повече от едно основание за прекратяване. Дори и да се
приеме, че посочването на цифрова разпоредба от Кодекса на труда не е
задължителен реквизит на заповедта, в нея следва да се посочат факти от
които работодателят черпи своето право и които в настоящата липсват.
Посоченото в предизвестието основание – чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ също не е
установимо в случая, доколкото и двете страни не оспорват факта, че
ответникът не е в процедура по ликвидация или несъстоятелност, т.е.
2
предприятието не се закрива. Едва в отговора на исковата си молба
ответникът конкретизира основанието – чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ – и конкретен
факт за изменение на работата: нововъведено изискване за упражняване на
английски език на ниво В2. Съдът намира, че към този момент заповедта няма
как да бъде санирана по този начин и че е иманентно опорочена. За пълнота
следва да се отбележи, че твърдението на ответника за наличие на такава
промяна в изискванията на заемане на длъжността, остана недоказано в
процеса, въпреки изрично дадените от съда указания, че за доказването му не
са представени доказателства. С оглед на всичко гореизложено съдът намира,
че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е
незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
е основателен и следва да бъде уважен. Като обусловени от него, доказани по
основание са и исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344,
ал. 1, т. 3 КТ. По отношение размера на последния иск, съдът намира
следното: съгласно чл. 228, ал. 1 КТ, брутното трудово възнаграждение за
определяне на обезщетенията по този раздел – включително за обезщетението
по чл. 225, ал. 1 КТ – е полученото от работника или служителя брутно
трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало
основанието за съответното обезщетение. Видно е от процесната заповед, че
трудовото правоотношение е прекратено на 12.08.2021 г., което налага
размерът на обезщетението да бъде определен на база трудовото
възнаграждение на ищеца за месец юли 2021 г. По делото е безспорен между
страните факта, че то е било 650 лева. За периода от 12.08.2021 г. до
12.02.2022 г. това определя размер на обезщетение от 3900 лева. Искът с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е доказан и по размер и следва да бъде
уважен в цялост.
Съобразно с изхода на делото, разноски се дължат единствено на ищеца.
От нея бяха претендирани разноски в размер на 700 лева – адвокатско
възнаграждение. За доказване сторените разноски от процесуалния
представител на страната беше представен договор за правно обслужване – л.
53 от делото. Според чл. 3 от същия, между страните е договорено, че
възнаграждението ще бъде заплатено по банков път, като в тази част
договорът служи и като доказателство за платената сума, съгласно т. 1 от
Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г.,
ОСГТК. На първо място, съдът намира, че по отношение на плащането в
текста на договора един път е ползвана бъдеща форма на глагола – „ще бъде
заплатена“, а след това – минала форма на глагола, а именно: че договорът
служи като доказателство за вече „платената сума“. На следващо място в т. 1
от посоченото тълкувателно решение Върховната инстанция е дала
задължителните си указания в смисъл, че ако плащането е извършено по
банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой,
то единствено тогава вписването за направеното плащане в договора за
правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В случая не се
твърди плащане в брой, а по банков път, без обаче да се представени
доказателства за това. Поради това съдът намира твърдението за заплащане
на възнаграждение за недоказано и счита, че на ищеца не се дължат разноски.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да заплати в полза на
съда сумата от 50 лева – държавна такса по иска с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ, сумата от 50 лева – държавна такса по иска с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и сумата от 156 лева – държавна такса по иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.
3
С оглед предмета на делото – присъждане на трудово възнаграждение –
на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът е длъжен служебно да постанови
предварително изпълнение на решението. Така Определение № 378 от
18.05.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 318/2012 г., IV г. о., ГК, Определение №
329 от 17.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1584/2008 г., IV г. о., ГК и др.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО на основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ прекратяването на трудовото правоотношение на ЕМ. Б. ИЛ., ЕГН
********** с адрес гр. София, бул. ////// № 36Б, ет. партер, ап. 1 със Заповед №
001-004 от 12.08.2021 г., издадена от БГ /// ЕООД, ЕИК //// с адрес гр. София,
ул. ././., № 40, ет. 1, ап. 3 на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ ЕМ. Б. ИЛ., ЕГН
********** на заеманата преди прекратяването на трудовото правоотношение
длъжност Касиер към БГ /// ЕООД, ЕИК ////.
ОСЪЖДА БГ /// ЕООД, ЕИК //// да заплати на ЕМ. Б. ИЛ., ЕГН
********** на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ сумата от 3900 лева –
обезщетение за времето, през което тя е останала без работа за периода от
12.08.2021 г. до 12.02.2022 г.
ОСЪЖДА БГ /// ЕООД, ЕИК //// да заплати на Софийски районен съд на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 50 лева – държавна такса по иска с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, сумата от 50 лева – държавна такса
по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и сумата от 156 лева –
държавна такса по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.
На основание чл. 315, ал. 2 ГПК решението в тази му част подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от 18.04.2022 г. по реда на глава ХХ ГПК с
въззивна жалба пред Софийски градски съд.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението.
На основание чл. 244, вр. чл. 315, ал. 2, вр. чл. 275, ал. 1 ГПК решението
в тази му част има характера на определение и може да бъде обжалвано в
едноседмичен срок от 18.04.2022 г. по реда на глава ХХІ ГПК с частна жалба
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4