РЕШЕНИЕ
№ 525
гр. София, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Светла Станимирова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно търговско дело №
20251001000462 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 32/25.02.2025 г. по т.д. № 42/2024 г. на ОС - Благоевград е обявен
за недействителен по отношение на Държавата, сключения между „Талиа Трейдинг“
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.София, р-н Лозенец,
бул.“Черни връх“№65А и „Тиджей Асет Менинджмънт“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление в гр.София, р-н Средец, бул.‘Т.С.Раковски“ №135,
вх.А, ет.3, ап.3, договор за покупко-продажба на недвижим имот от 15.02.2022г,
материализиран в нотариален акт №46, том I, дело №46/22г на нотариус С. К., чрез
който „Талиа Трейдинг“ ЕООД продава на „Тиджей Асет Менинджмънт“ ЕООД
самостоятелен обект в сграда, представляващ апартамент с идентификатор
02676.501.3004.1.60 по КККР на гр.Банско, с адрес на имота: гр.Банско, ул.“Найден
Геров“ №1, ет.3, апартамент №60 в сграда с идентификатор 02676.501.3004.1, с
предназначение: хотел, сградата разположена в поземлен имот с идентификатор
02676.501.3004, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой
нива:2, с площ съответно 142.40 кв.м. и 64.20 кв.м., с прилежащите идеални части към
обекта: 2.7% ид.ч. от общите части и правото на строеж върху имота, при съседи:
02676.501.3004.1.55, 02676.501.3004.1.59, 02676.501.3004.1, ведно с прилежащите
76.16/2820 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 02676.501.3004, при съседи на
поземления имот: 02676.501.3508, 02676.501.4468 и 02676.501.4450, за сумата от
135 000 лв.
Ответникът „Тиджей Асет Менинджмънт“ ЕООД е депозирал въззивна жалба
против първоинстанционното решение с твърдения, че същото е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при допуснати нарушения на материалния и
1
процесуалния закон и е необосновано. На първо място се сочи, че ОС – Благоевград не
обсъдил релевантни за делото факти и доводи на ответниците и не мотивирал
адекватно своите доказателствени и правни изводи.
Съдът не взел предвид обстоятелството, че намерението за увреждане по
смисъла на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК се преценява само към момента на сключване на
сделката и обсъждал факти, настъпили в по-ранен момент, какъвто бил и
прехвърлянето на собствеността на дяловете от капитала на дружеството-продавач
след започналата през април 2021 г. ревизия. Освен това неоснователно приравнил
сключването на обичайна търговска сделка, каквато било прехвърлянето на
дружествени дялове, на намерение за увреждане. Приетото от съда, че продавачът
умишлено прехвърлял свое недвижимо имущество с цел да избегне плащане на
публични задължения, не отговаряло на фактите, тъй като от ГФО към 31.01.2022 г. се
установявало, че дружеството има и други активи на стойност над 765 000 лева.
Самата воля на страните за сключване на сделката на 15.02.2022 г. и подписването на
невярна декларация по чл. 264 ДОПК не можели да се тълкуват като намерение за
увреждане. Неправилно съдът приемал, че е ирелевантен фактът на добро финансово
състояние на дружеството-продавач към датата на изповядване на сделката.
Неправилен бил изводът, че отчуждаването затруднявало събиране на публичните
задължения, тъй като НАП не представили никакви доказателства, да са предприели
остойностяване активите на продавача.
С оглед на изложеното се иска да бъде отменено обжалваното решение и
исковете на НАП да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Ищецът НАП е депозирал отговор на въззивната жалба, наречен „Молба“, в
който е изложил доводи за нейната неоснователност.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът НАП сочи в исковата си молба, че в приключило ревизионно
производство спрямо „Талиа Трейдинг“ ЕООД били установени публични задължения
в размер на 176 194,14лв главница и 45 330,41лв лихви, надлежно съобщени на
длъжника. В същот овреме с нотариален акт №155/15.02.22г длъжникът продал на
„Тиджей Асет Менинджмънт“ ЕООД апартамент с идентификатор
02676.501.3004.1.60, подробно описан в исковата молба, срещу 135 000 лв, която сума
считат, че е под пазарната му стойност. Твърели са, че горната сделка е
недействителна по отношение на държавата, понеже е сключена след датата на
установяване публичните задължения и е с цел увреждане на кредитора. За
намерението за увреда сочело обстоятлеството, че с атакуваната сделка длъжника
намалявал имуществото си. Освен това, съзнателно подписал декларация по чл.264,
ал.1 ДОПК с невярно съдържание, като декларирал липса на непогасени, подлежащи
на принудително събиране задължения за данъци, мита и пр. Отчуждаването на всички
недвижими имоти от длъжника допълнително потвърждавало намерението му за
2
увреждане. Освен това в пълномощното на представляващия фирмата при изповядване
на сделката липсвала конкретизация досежно условията на сключването й, вкл. за
цената, което доказвало, че между страните имало допълнителни устни договорки или
че за продавача цената е без значение, стига да не е под данъчна оценка. Не на
последно място - според НАП намерението се доказвало и от обстоятелството, че
управител и едноличен собственик на капитала на продавача била М. И., която е майка
на Т. И. - едноличен собственик на капитала и управител на дружеството- купувач.
Макар майката да назначила на 25.01.21 г. и трето лице за управител на дружеството-
продавач, тя продължавала да го управлява, като двамата управители го
представлявали заедно и по отделно до 22.06.21г., когато М.И. продала дяловете си на
въпросното трето лице и била заличена като управител.Системното непогасяване на
публичните задължение също било аргумент за увреждащото намерение. Поради това
НАП са искали обявяването за недействителна по отношение на държавата на
сделката, материализирана в НА№155/15.02.22г, с която първото дружество продава на
второто подробно описания апартамент при посочените условия. При условията на
евентуалност са искали прогласяването й за недействителна като сделка с
имуществени права на длъжника, при която даденото значително надхвърля
стойността на полученото.
Ответникът „Талиа Трейдинг“ ЕООД е оспорвал исковете като неоснователни.
Подържал е, че в периода на сделката продавачът не бил известен за наличието на
установени и неплатени публични задължения към НАП. Дружеството било в добро
състояние, извършвало обичайната си търговска дейност и активите му превишавали
пасивите. Стойността на атакуваната сделка била незначителна спрямо общата
стойност на активите му според счетоводен баланс. Активите на дружеството сега
били запорирани от публичния изпълнител, чието бездействие се явявало единствена
причина за непогасяването на публичните задължения. Оспорвали са ищцовите
твърдения за свързаност между страните по сделката. Сочили са, че параметрите на
сделката са заложени в протокол-решението на органите на дружествата, като цената
била уговорена допълнително и упълномощените адвокати изпълнили волята на
страните. Поддържали са, че сделка е сключена на пазарна цена, с отчитане
действителното състояние на имота, реалната му площ, която била по-малка от
посочената в документите. Искали са исковете да бъдат отхвърлени.
В отговора си „Тиджей Асет Менинджмънт“ също оспорва е оспорвал исковете.
Поддържал е, че към момента на сключването на сделката, ответниците не са свързани
лица. Освен това не им били известни описаните от ищеца публични задължения.
Атакуваната сделка била договорена на пазарен принцип, като били съобразени всички
изисквания за нейното изповядане. Продавача не намалил съществено имуществото си
и държавата чрез НАП можела да събере вземанията си, което зависело само и
единствено от публичния изпълнител. Бездействието на последния спрямо останалото
имущество на продавача не следвало да се вменява като намерение за увреждане.
Настояват за отхвърляне на исковете.
За установяване твърденията и възраженията на страните по делото са събрани
писмени доказателства и е изслушана Съдебно-оценителна експертиза, от които се
установява следното:
Видно от справки-декларации с изх. №№22022023452/14.12.21г,
22022032306/14.01.22г и 22022040803/14.02.22 г., ответникът „Талиа Трейдинг“ ЕООД
е декларирал ДДС за внасяне за периода от м.11.21 г. до м.02.22 г. в общ размер на
1549.55 лв. 3.
От нотариален акт №46/22 г. се установява, че на 15.02.2022 г. „Талиа трейдинг“
ЕООД продава на „Тиджей асет мениджмънт“ ЕООД самостоятелен обект в сграда,
3
представляващ апартамент с идентификатор 02676.501.3004.1.60 по КККР на
гр.Банско, ведно със прилежащите 76.16/2820 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
02676.501.3004, подробно описани за 135 000 лева.
С декларация по чл. 264, ал.1 ДОПК от 10.02.2022 г., част от нотариалното дело,
управителят на „Талиа трейдинг“ ЕООД е декларирал, че дружеството няма непогасени
публични задължения.
Представена е справка на НАП, актуална към 05.02.2024 г., от която се
установява, че от януари до декември дружеството „Талия Трейдинг“ ЕООД е
подавало декларации относно дължимите от него осигурителни и здравни вноски,
както и данъци върху доходите по трудови правоотношения, с главница над 110 000
лева и лихви, които към датата на справката са непогасени. Справката не е оспорвана
от ответниците.
Със заповед за възлагане на ревизия № Р-22220221002333-020- 001/20.04.2021 г.
е инициирано ревизионно производство срещу „Талиа трейдинг“ ЕООД, за
установяване на задължения за данъци (корпоративен данък) за периода 01.01.2018 г. –
31.12.2019 г. Заповедта е връчена на адресата по електронен път на 19.05.2021 г. на
електр. адрес: ***.
Впоследствие са издадени заповеди за изменение на заповедта за възлагане на
ревизия от 13.07.2021 г. и 11.08.2021 г. и ревизионен доклад от 04.11.2021г. Същите
отново са връчени по електронен път на ел.адрес: ***@tvmi.bg.
Ревизионното производство е приключило с издаването на ревизионен акт № Р-
22220221002333-091-001/11.02.2022 г., с който са установени задължения на
дружеството в следните размери: главница – 176 194, 14 лв., и лихви – 45 330,41 лв. За
връчване на ревизионния акт са направени две посещения на адреса на седалището на
дружеството, но негов представител не е бил установен, за което са съставени 2 бр.
протоколи за извършена проверка.
Представено е и съобщение по чл.32 от ДОПК.
По делото не се твърди, нито се установява ревизионният акт да е обжалван, в
т.ч. и след връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея.
Със заявлениe вх.№2202И0082809/11.06.2018 г. „Талиа трейдинг“ ЕООД е
заявила електр. адрес за комуникация с НАП – ***.
Със заявлениe вх.№22И0115885/14.07.2021 г. „Талиа трейдинг“ ЕООД е заявила
електр. адрес за комуникация с НАП – ***.
По делото е представена справка от Агенция по вписванията, Имотен регистър
относно „Талия Трейдинг“ ЕООД.
Съгласно заключение на съдебно-оценителна експертиза, неоспорена от
страните, пазарната стойността на процесния недвижим имот с идентификатор
02676.501.3004.1.60 по КККР на гр.Банско възлиза в размер на 161 490 лв.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна, настоящият
съдебен състав намира следното:
С исковата молба е предявен е главен иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4
ДОПК и евентуален с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК.
По главния иск.
Съгласно чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК Недействителни по отношение на държавата,
съответно на общините, са сключените след датата на деклариране или на
установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за
възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения
4
сделки или действия с намерение да се увредят публичните взискатели.
Според посочената норма възможни са две хипотези – а) когато публичното
задължение е установено без извършване на ревизия, в който случай установяването
му следва да е налице към датата на оспорваната сделка и б) когато в резултат на
ревизия е установено публично задължение след сключване на оспорваната сделка, но
последната е достатъчно да е сключена след връчване на заповедта за извършване на
ревизия. В настоящия случай, предвид наличието на установени чрез деклариране
публични задължения, както и такива, установени след извършването на ревизия,
завършила с ревизионен акт, са налице и двата вида установяване, поради което е
достатъчно оспорваната сделка да е сключена след най-рано установеното публично
задължение, стига то да не е незначително.
Най-старите декларирани задължения са от януари 2021 г., като такива
декларирани и непогасени публични задължения има до м. 12.2021 г., на обща
стойност над 110 000 лева. Процесната сделка е от 22.02.2022 г., като към момента на
сключването й установените чрез деклариране от длъжника публични задължения са
със значителен размер. Ето защо са неоснователни твърденията на ответниците, че
„Талия Трейдинг“ ЕООД не са знаели към този момент за публичните си задължения.
Дори да се приеме, че те не са били наясно с тези задължения, установени по-
късно с ревизионен акт, то сделката е сключена след датата на връчване на заповедта
за извършване на ревизия, поради което и спрямо тях е налице първият елемент на
фактическия състав по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК.
Събраните доказателства установяват и намерение за увреждане у длъжника,
предвид следното:
Както се приема в Решение № 27 от 28.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 410/2012 г.,
II Т.О., намерение за увреждане като факт е мисъл и желание да се направи нещо във
вреда на кредитора, т.е. съзнание, че със съответния правен акт се уврежда кредитора,
най-често като се намалява имуществото на длъжника, служещо принципно за
удовлетворяване вземанията на кредиторите.Този факт трудно би се доказал при пряко
доказване, а по-често следва това да стане при косвено такова, на основата на
предположения произтичащи от преценката на конкретните факти материализиращи
субективното намерение за увреждане.
За разлика от общия състав по чл. 135 ЗЗД, специалният състав на чл. 216, ал. 1,
т. 4 ДОПК не изисква знание за увреждането от купувача, а само от длъжника.
Съобразно практиката на ВКС е това намерение подлежи на доказване от ищеца, а не
се предполага, но пак според същата тази практика доказването може да бъде
постигнато и посредством установяването на съвкупност от факти, косвено
установяващо доказвания факт.
В конкретната хипотеза е налице пряко намаляване на имуществото на
данъчно задълженото лице. Продаден е недвижим имот, като в нотариалния акт е
уговорено цялата цена в размер на 135 000 лева да се плати по-късно – до 30.09.2022
г., но в същото време предаването на владението става в деня на прехвърлянето на
собствеността, което е крайно нетипично търговско поведение. Липсват данни по
делото, че към момента цената е платена.
Неоснователни са възраженията, че длъжникът имал и друго имущество. Видно
от последният обявен в търговския регистър ГФО за 2022 г., това са стоки и дялове в
предприятия, като няма данни да са ликвидни, още повече, че за 2023 г., 2024 г. и 2025
г. няма дори заявени за обявяване ГФО. Осчетоводени са недвижимости (земя и
сгради) с балансова стойност 107 000 лева, което е доста по-малко от стойността на
публичните вземания. Освен това, видно от приетата по делото Справка от Агенция по
5
вписванията, Имотен регистър по партидата на „Талия Трейдинг“ ЕООД, в близко
време от процесната сделка това дружество е прехвърлило още два свои имота на
другия ответник. Т.е., длъжникът е знаел, че няма достатъчно имущество извън
продаваните недвижими имоти, за да погаси задълженията си и въпреки това е
прехвърлил процесния имот и то без да получи цената му, което говори за
намерението му да увреди публичния взискател.
Това намерение е налице и предвид установеното, че при прехвърляне на
процесния недвижим имот продавачът е декларирал, че няма публични задължения,
явно, за да не ги плати преди прехвърлянето, каквото задължение би имал при
декларирането им, на основание чл. 264, ал. 4 ДОПК.
Тези факти, обсъдени в тяхната съвкупност и особено обстоятелството, че
сделката е сключена като собствеността е прехвърлена без насрещна престация, което
не е типично за търговския оборот, наред с липсата на достатъчно имущество за
покриване на публичните задължения води до единственият логичен извод, че
процесната сделка е сключена с цел увреждане на публичния взискател и
предотвратяване плащането на публични задължения.
Налице са всички елементи от фактическия състав по чл. 216, ал. 1, т. 4 ГПК,
поради което този иск е основателен.
Поради неговата основателност, не следва да бъде разглеждан евентуалният иск
по чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК.
Предвид достигане от въззивната инстанция до крайни изводи идентични с
изводите на първата инстанция, първоинстанционното решение е правилно и следва да
бъде потвърдено.
По разноските: При този изход от спора пред въззивната инстанция право на
разноски има въззиваемият НАП, но такива не са претендирани, поради което и не се
дължи присъждане на разноски.
Воден от изложеното Апелативен съд – София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 32/25.02.2025 г. по т.д. № 42/2024 г. на ОС -
Благоевград.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6
7