РЕШЕНИЕ
№ 160
гр. Кърджали, 14.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Кирил М. Димов
Невена К. Калинова
при участието на секретаря Елина П. Урумова
като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело №
20235100500218 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 265/26.06.2022 г. по гр.д. № 1496/2022 г. по описа на РС –
Кърджали, Т. И. К. - Л., с постоянен адрес град К., ул. „И. В.“ № **, с ЕГН
**********, е осъдена да преустанови неоснователните си действия, с които
да пречи на Г. Д. Г., с постоянен адрес град К.,улица „И. В.“№ **, с ЕГН
**********, да упражнява правото си на собственост върху недвижим имот,
представляващ етаж от двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор
40909.102.75.1.2 по КККР на гр.К., находяща се в поземлен имот с
идентификатор-40909.102.75 по КККР на град К., с административен адрес:
град К., ул.„И. В.“ № **, като предприеме необходимите действия по
премахване или преместване /ако това е възможно/, засаденото в нейният
поземлен имот с идентификатор 40909.102.74, по КККР на град К. - дърво вид
-„Магнолия“, при спазване на отстояние от 3 метра от съседния имот,
съгласно чл.52 от ЗС, като е отхвърлен иска в останалата част за премахване
на засаденият в поземлен имот с идентификатор 40909.102.74 по ККР на град
К. и растящ но северната стена на къщата на ищеца - „храст аркабия“, като
1
унищожи коренната му система, която се намира в имота на Т. И. К., поради
предприети действия в тази насока от ответницата в хода на процеса. Със
същото решение Т. И. К. – Л. е осъдена да заплати на Г. Д. Г. разноски по
делото в размер на 1000 лв.
Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата Т.
И. К., представлявана от процесуалния си представител - адв. Д. Г., която го
обжалва като недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния
закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Недопустимостта на решението се обосновава с допуснатото
от първоинстанционния съд изменение на предявения иск едновременно на
обстоятелствата, на които се основава и петитума, касаещо замяна на
процесното растение от „бръшлян“ на „аркабия“. По същество се излагат
съображения, че съдът не осигурил равна възможност на страните да
упражнят процесуалните си права, с което не приложил закона еднакво
спрямо двете страни. Изготвеният доклад по реда на чл.146 ГПК не
съответствал на приетото от съда в решението, относно растението аркабия.
Съдът не се произнесъл по част от доказателствените искания на ответницата
- въззивник, не събрал част от допуснатите доказателства, с което ограничил
процесуалните й права и възпрепятствал установяване на изгодни за страната
факти и обстоятелства. Също така съдът не се произнесъл по надлежно
направеното искане от страна на ищеца, а именно да бъде назначена
допълнителна съдебно-агрономическа експертиза от вещо лице, което би
могло да извърши и химичен анализ и на двете растения. Допуснати били до
разпит двама свидетели, при режим на довеждане за установяване на
изложените в отговора на исковата молба факти, а бил разпитал само единия
от тях. В нарушение на процесуалните правила, съдът не дал указания на
третото неучастващо по делото лице - Община Кърджали да изправи
нередовностите в представеното по делото доказателство. Счита, че в
настоящия случай ищецът не спазил специалния ред, предписан в
разпоредбата на чл.63, ал.2 ЗУТ, като приемайки противното съдът
постановил решение в нарушение на специалните разпоредби на ЗУТ и
Наредба за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система
на територията на Община Кърджали. Ищецът не установил с пълно главно
доказване, че неоснователното действие на ответника, представляващо
отглеждане на процесната магнолия на по-малко от 3 метра от имотната
2
границата, му пречи да упражнява своето право. Неправилно
първоинстанционният съд приел, че когато отстоянието не е спазено,
собственикът разполага с правно признатата възможност посредством иска по
чл.109 от ЗС да постигне премахване на така създаденото противоправно
състояние, без да е необходимо да доказва, дали и с какво посадените в
съседния имот дървета пречат на спокойното упражняване на правата му.
Ищецът направил изменение, както на обстоятелствата, така и на петитума на
ИМ, като насочил предявения негаторен иск срещу отглеждане от страна на
ответницата на „аркабия” вместо на „бръшлян”, който съдът служебно
определил като „храст” и допуснал изменение на иска, като насочен срещу
отглеждането на „храст аркабия”. По делото не били събрани никакви
доказателства, от които да е видно съществува ли такова растение, какъв вид
е то - дърво, цвете, храст, лоза или друг вид. Моли съда да обезсили
обжалваното решение като недопустимо, или да го отмени както неправилно,
поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение
на материалния закон и необоснованост, и да отхвърли предявения негаторен
иск, като неоснователен. Претендира разноски. В съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител – адв. Д. Г., поддържа въззивната жалба.
Въззиваемият Г. Д. Г., представляван от процесуалния си представител
– адв. Х. К., е представил отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК, с който
оспорва въззивната жалба като неоснователна. В отговора се сочи, че по
цялата северна стена на имота на въззиваемия растял храст аркабия, чиито
корени се намирали в поземления имот на въззивницата. Този храст акабия
проникнал чрез израстъците си в северната стена на двуетажната масивна
жилищна сграда и по този начин, подкопавал устойчивостта й като здравина,
а така също и устойчивостта й на атмосферни влияния, предизвиквал
наводнения и нанасял щети на цялостната замазка и шпакловка на северната
стена и по този начин вкарвал големи количества влага. Установено било
също, че на около 1-1.5 метра от северната стена на домът в който живее
въззиваемия, в поземленият имот на Т. И. К. – Л., се намира растящо дърво
вид „Магнолия“, което понастоящем било отрязано на височина около 2.5
метра и чиято коренна система навлизала под основите на къщата и по този
начин също подкопавало здравината на конструкцията на къщата и я
наводнявало. Сочи също, че въззиваемият подал молба до Кмета на Община
Кърджали да разпореди на въззивницата да премахне дървото „магнолия“ и
3
храста „акрабия“, но той отказал да стори това. Моли съда да потвърди
обжалваното решение. Претендира разноски. В съдебно заседание лично и
чрез своя процесуален представител – адв. Х. К., поддържа становището си,
изразено в отговора на въззивната жалба.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото
доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от
въззивника, констатира:
Въззивната жалба е допустима, подадена е в срок от лице, имащо
правен интерес, а по съществото разгледана е неоснователна.
Решението на Кърджалийския районен съд е валидно и допустимо, като
не са налице основания за обезсилването му като недопустимо или
обявяването му за нищожно.
Първоинстанционното производство е било образувано по предявен иск
с правно основание чл.109 от ЗС за премахване или преместване на
засадените в имота на ответницата дърво „магнолия“ и растение „бръшлян“.
Ищецът сочи в исковата молба, че засаденото в имота на ответницата дърво
„магнолия“ била засадено на около един метър от имота на ищеца, а с
корените си подкопава сградата. Сочи също, че по северната стена на
сградата на ищеца расте “бръшлян“, чиито корени се намирали в имота на
ответницата. В съдебно заседание е допуснато изменение на петитума на
исковата молба, както и на обстоятелствата, на които се основава иска, като
навсякъде вместо „бръшлян“ да се чете “храст аркабия“.
Ответницата оспорва иска като сочи, че по северната стена на сградата
на ищеца няма растящ бръшлян, а дървото магнолия е засадено на допустимо
от закона разстояние, короната на дървото не достига до калканната стена и
не се опира на нея.
От показанията на разпитания по делото свидетел С. М.Д. – племенник
на ищеца, се установява, че в двора на ответницата имало дърво „магнолия“,
което към края на месец декември 2022 г. достигало до 10 м., почти до
височината на къщата. По северната стена на къщата имало и растение
„аркабия“, което било причина за влага и мухъл. В началото на месец
февруари 2023 г. корените на аркабията били премахнати, а магнолията била
отрязана на 2 метра височина.
4
Свидетелят З. К. Л. – съпруг на ответницата, сочи в показанията си пред
първоинстанционния съд, че бръшлян не е имало в техния имот. Магнолията
била на 2.50 м. от къщата на ищеца като към месец декември 2022 г. е била с
височина 4 метра. Магнолията била отрязана от него. Свидетелят сочи също,
че имало растение по северната стена на къщата, което не било бръшлян, а
някаква лоза, което било изсъхнало. На две места инцидентно пускало, но
свидетелят го почиствал, както и всички растения.
От писмените заключения на вещото лице инж. К. Й. С. по назначената
съдебно-агротехническа експертиза, както и от разпита на същия пред
първоинстанционния съд, които и настоящата инстанция приема, се
установява, че бръшлянът е вечнозелен храст със зелени листа и израстъци,
каквито не се виждат и коренищата са изсъхнали. Не може да се твърди за
навлизане на израстъци под къщата, както и нарушаване целостта на
съществуващата мазилка. По стената на къщата се виждат стари изсъхнали
остатъци от тънки израстъци, които са потъмнеели и изсъхнали.
Съществуващото дърво вид едролистна вечнозелена „магнолия“, макар и с
височина 2 метра и на разстояние 2 метра от общата граница на имотите, е
възможно проникването и разрушаване целостта на външната стена на
къщата на ищеца. След извършена допълнителна проверка и разкопаване
вещото лице сочи, че няма навлизане на израстъци на бръшлян под къщата,
както и нарушаване целостта на съществуващата мазилка. Навлезлите корени
в стената на къщата не са от дървото „магнолия“ и понастоящем не навлизат
части от кореновата система на дървото под къщата. В съседство с дървото
„магнолия“ се намира иглолистно дърво „туя“, намиращо се на около 1.5
метра от стената на къщата. От страната на стената на къщата наличните
корени на дърво „туя“ са били отрязани и не навлизат под къщата на ищеца.
При така установените данни по делото следва извода, че предявеният
негаторен иск за премахване или преместване на засаденото в имота на
ответницата дърво „магнолия“ е допустим и основателен. Установи се от
събраните по делото доказателства, че дървото „магнолия“ е засадено на по-
малко от 3 метра от имотната граница на процесните имоти. В този случай
приложение намира разпоредбата на чл.52 от ЗС, съгласно която не се
позволява да се посаждат дървета до имота на съседа на по-малко разстояние
от 3 метра за високите дървета, каквото е дървото „магнолия“. Засаждането
5
на дървото на по-малко от 3 метра от имотната граница, само по себе си
представлява неоснователно действие, с което се пречи на упражняването на
правото на собственост. Поради това собственикът на засегнатия имот може
да иска от съда преустановяване на това неоснователно действие.
Неоснователни са в тази връзка доводите, изложени във въззивната жалба, че
ако не е спазен редът по чл.63, ал.2 от ЗУТ, ищецът не може по общия ред да
осъди собственика на имота, в чиято територия се намира защитеното дърво.
Цитираната разпоредба касае хипотеза, различна от настоящия случай и се
отнася до отсичане или изкореняване на дървета в собствен имот и има за цел
съхраняване и картотекиране на растителните видове при изработването на
подробни устройствени планове.
По отношение на предявеният негаторен иск за премахване или
преместване на засадения в имота на ответницата храст „аркабия“, съдът
съобрази следното:
Във въззивната жалба се излагат съображения за недопустимост на
първоинстанционното решение, които се обосновават с допуснатото от
първоинстанционния съд изменение на предявения иск едновременно на
обстоятелствата, на които се основава и петитума, касаещо замяна на
процесното растение от „бръшлян“ на „аркабия“. Тези доводи са
неоснователни, а постановеното решение не е недопустимо.
Първоинстанционният съд не е допуснал едновременно изменение на
обстоятелствената част и петитума на исковата молба. В случая не е налице
изменение или промяна на изложените в исковата молба факти, а именно
наличието на растение, растящо на северната стена на къщата на ищеца, чието
корени се намират в имота на ответницата, и което растение нанася щети на
замазката на къщата. Променено е единствено наименованието на растението,
което не е било известно на ищеца при предявяване на исковата молба, а е
било установено в хода на делото. Поради тази причина решението не е
недопустимо.
По същество този иск също е основателен, но е бил отхвърлен поради
предприети действия по отстраняването на растението „аркабия“ в хода на
процеса. От заключението на вещото лице инж. К. Й. С., както и от
показанията на разпитаните по делото свидетели С. М. Д. и З. К. Л. се
установява, че растящият по северната стена на къщата храст „аркабия“ е бил
6
отстранен в хода на делото. Ето защо обосновано и правилно при
съобразяване разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, искът е бил отхвърлен.
Предвид изложеното, решението на първоинстанционния съд е
допустимо и правилно и като такова следва да бъде потвърдено. При този
изход на делото в полза на въззваемия следва да бъдат присъдени разноски за
тази инстанция в размер на 800 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение.
Ето защо и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 265/26.06.2023 г. по гр.д. № 1496 по
описа за 2022 г. на РС - Кърджали.
ОСЪЖДА Т. И. К. - Л., с постоянен адрес гр.К., ул. „И. В.“ № **, с ЕГН
**********, да заплати на Г. Д. Г., с постоянен адрес гр.К., ул. „И. В.“№ **, с
ЕГН **********, разноски за въззивна инстанция в размер на 800 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при наличие
на предпоставките по чл.280, ал.1 и 2 от ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7