Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. П. , 29. 01. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П. ският районен съд, І граждански състав, в
публичното заседание на осемнадесети януари през двехиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова като разгледа
докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 6654 по описа за 2018 година, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „И.“ ЕООД *** против „Х. - И. “ ЕООД гр. П. . В
молбата се твърди, че между страните по делото е имало сключен договор от 06.
10. 2014 год. за СМР за обект: „Производствена сграда за авто- електро оборудване“,
находящ се в гр. П. , ***, в поземлен имот с идентификатор 56722.655.220.
Твърди се, че съгласно т. 16. 3 от договора от всеки „Акт за разплащане обр.
19“ се задържат 10 % като „гаранция за добро и качествено изпълнение“, която
задържана към момента гаранция е на стойност 15 011, 60 лв. Твърди се, че
актовете се разплащат както следва: 16.3.1. Сумите в размер на 5 % от платимите
„Актове за разплащане обр. 19“ се възстановяват след получаване от възложителя на
разрешение за ползване на строежа. Изплащането на гаранционната сума се
извършва в срок от 15 работни дни от получаване на писмено искане от
изпълнителя до възложителя за освобождаването й. Преди получаване на писменото
искане и изтичането на срока от 15 работни дни за възложителя не съществува
задължение за плащане и той не изпада в забава. Искането следва да съдържа
актуална банкова сметка, ***. Твърди се, че към настоящия момент задържаната
гаранционна сума от 5 % по т.16.3.1 от договора е в размер на 7 505, 80
лв. Твърди се, че строежът е бил въведен в експлоатация с разрешение за
ползване № СТ- 05- 1871/ 17. 12. 2014 год. на
зам. началника на ДНСК. Твърди се, че на ответника е било изпратено
писмо изх. № 598/ 07. 05. 2015 год. по куриер и същото е било получено на 08.
05. 2015 год. Твърди се, че в това писмо ищецът е поканил ответника да му
възстанови гаранционната сума от 7 505, 80 лв., представляваща задържаната
гаранция по т. 16.3.1 от договора, в срок от 15 работни дни, като в същото е
посочена банкова сметка. ***, че въпреки горното писмо и многократните покани
за възстановяване на дължимата сума ответникът не е извършил плащане. Твърди
се, че вследствие изпадането си в забава ответникът дължи и мораторна лихва за
периода от 14. 09. 2015 год. до 14. 09. 2018 год. В заключение ищецът моли съда
да осъди ответника да му заплати сумата от 7 505, 80 лв., представляваща
задържаната гаранция от 5 % по т. 16.3.1 от договор от 06. 10. 2014 год. за
изпълнение на СМР за обект: „Производствена сграда за авто- електро
оборудване“, находящ се в гр. П. , ***, в поземлен имот с идентификатор
56722.655.220, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и да му заплати
сумата от 2 288, 01 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 14.
09. 2015 год. до 14. 09. 2018 год. Претендира присъждане на направените
деловодни разноски.
Ответникът ангажира
становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните
по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за
установено следното:
По иска за заплащане на
главница.
Безспорно по делото е, че на 06.
10. 2014 год. между „Х. - И. “ ЕООД гр. П. като възложител и „И.“ ЕООД *** като изпълнител е
бил сключен договор за изпълнение на СМР
за обект: „Производствена сграда за авто- електро оборудване“, находящ се в гр.
П. , ***, в поземлен имот с идентификатор 56722.655.220. Съгласно т. 16.3.1 от
договора „сумите в размер на 5 % от платимите „актове за разплащане обр. 19“ се
възстановяват след получаване от възложителя на разрешение за ползване на
строежа. Изплащането на гаранционната сума се извършва в срок от 15 работни дни
от получаване на писмено искане от изпълнителя до възложителя за
освобождаването й. Преди получаване на писменото искане и изтичането на срока
от 15 работни дни за възложителя не съществува задължение за плащане и той не
изпада в забава. Искането следва да съдържа актуална банкова сметка, ***“.
Следователно кумулативно предвидените условия за възстановяване на
гаранционната сума са следните: а/ получаване на разрешение за ползване на
строежа; б/ отправяне на писмено искане от изпълнителя до възложителя за
освобождаване на сумата, в което се съдържа актуална банкова сметка, ***/
изтичането на 15 работни дни от получаване на горното искане от възложителя. В
конкретния случай така визираните предпоставки са налице. На първо място, по
делото е безспорно, че производствената сграда за авто- електро оборудване в
гр. П. , която е била предмет на процесния договор за изпълнение на СМР от 06.
10. 2014 год., е въведена в експлоатация с разрешение за ползване № СТ- 05-
1871/ 17. 12. 2014 год. на зам. началника на ДНСК. Безспорно по делото е, че с
писмо изх. № 598/ 07. 05. 2015 год. на *** на „И.“ ЕООД последният е поканил
ответника „Х. - И. “ ЕООД да му възстанови сумата от 7 505, 80
лв., представляваща задържаната гаранция от 5 % по т. 16.3.1 от договора, в
срок от 15 работни дни, като в писмото е посочена банкова сметка *** „***“ АД,
по която да се преведе дължимата сума. Не се спори между страните, че след
изтичането на определения срок и до приключване на съдебните прения по
настоящото исково производство плащане от страна на ответното дружество на
процесната сума от 7 505, 80 лв. не е извършено. При това положение съдът
приема, че предявеният осъдителен иск, който намира своята правна квалификация
в разпоредбата на т. 16.3.1 от сключения договор, се явява изцяло основателен и
следва да бъде уважен.
По иска за заплащане на
мораторна лихва.
Доколкото се касае за
неизпълнение на парично задължение, което е обвързано с определен срок, то
ответникът дължи и заплащането на съответно обезщетение за забава по чл. 86 ал.
1 от ЗЗД. Неоснователен е доводът на ответника, че ищецът не може да търси обезщетение за забавено плащане, тъй като в
процесния договор за изпълнение на СМР имало уговорена клауза за неустойка. Право
на кредитора е да избере дали да търси от длъжника обезщетение в размера на
договорената неустойка или обезщетение
за забава на основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД. Такова разрешение е дадено както в
цитираното от процесуалния представител на ищеца решение на ВКС, така и в други
съдебни актове /напр. решение № 230- 2011- II т. о./. Ето защо ищецът, който не е претендирал договорната неустойка и тя
не му е била заплатена от ответника, е в правото си да търси обезщетение за
забавено плащане на основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, като искът му е основателен
и доказан до предявения размер от
2 288, 01 лв., установен и с помощта на електронен калкулатор /calculator.bg/.
По направеното възражение за прихващане.
С отговора на исковата молба
ответникът „Х. - И. “ ЕООД е направил възражение за прихващане на вземането на
ищеца за връщане на задържаната гаранция по т. 16.3.1 от договора със сумата от
6 139, 36 лв., от които 4 859, 79 лв. представляващи разходи за
поправка на некачествено изпълнени СМР от ищеца и 1 279, 57 лв.
представляващи обезщетение по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД върху горната главница. Поначало за да се извърши прихващане следва да е
налице изискуемост и ликвидност на вземането, с което се иска прихващането.
Както е посочено обаче в решение № 113- 2013- II г. о., горното изискване касае възникването и
упражняването на потестативното право на извънсъдебно прихващане, чиито
материален правопогасяващ ефект настъпва с факта на отправяне на изявлението по
реда на чл. 104 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД, от който момент двете насрещни, изискуеми и
ликвидни вземания се считат погасени. Възражението за прихващане, надлежно
заявено в хода на висящ съдебен процес като процесуален способ за защита срещу
предявения основен иск, е допустимо и когато не е ликвидно или изискуемо. В
тези хипотези на съдебното прихващане погасителният ефект настъпва след като
влезе в сила решението, с което се установява съществуването на вземането и
неговата изискуемост. Именно от този момент същото е и ликвидно, установено по
размера, в който се реализира от съда. С влизането в сила на решението спорното
неликвидно насрещно вземане става ликвидно и изискуемо. Съдът счита, че в
настоящия случай не
са налице условия за допускане на заявеното от
ответника прихващане на насрещни вземания. Тук е мястото да се отбележи, че между страните не е бил
съставен протокол за некачествено извършени работи по т. 13 от процесния
договор за изпълнение на СМР от 06. 10. 2014 год., в който да са отразени вида
на дефектите, причините и срока за отстраняване. Инициативата за съставяне на
такъв протокол е следвало да се поеме от ответника като възложител, като при отказ на ищеца- изпълнител да
участва в съставянето и подписването на протокола е следвало да се процедира съгласно
разпоредбата на чл. 5 ал. 3 от Наредба №
3/ 31. 07. 2003 год. за съставяне на
актове и протоколи по време на строителство: ”ако представител на
поканената страна не се яви до 24 часа след определения в поканата срок, актът
или протоколът се подписва от явилите се страни, като в него се отбелязват
номерът и датата на поканата. Неявилата се страна се замества от органа, издал
разрешението за строеж, или от упълномощено от него длъжностно лице“. Поради несъставянето на
горния протокол и при наличието на други два протокола от 29. 12. 2014 год.,
подписани от представител на ответника, в които липсват каквито и да е
забележки, следва да се приеме, че по делото не се доказа некачествено
изпълнение на определени СМР от страна на ищеца, поради което възражението за
прихващане е неоснователно и не може да се уважи. Допълнително съображение в тази насока е
обстоятелството, че при констатирани недостатъци в изпълнението разходите за
отстраняване на същите е следвало да се прихванат от задържаната сума по т.
16.3.2 от договора, представляваща „гаранция за задължения в гаранционния срок“, а не от процесното вземане. С оглед необходимостта от
формиране на сила на присъдено нещо и предвид разпоредбата на чл. 298 ал. 4 от ГПК произнасянето на съда по възражението за прихващане следва да се отрази изрично
в диспозитива на решението.
При
този изход на делото в полза на ищцовото дружество следва да се присъдят
направените деловодни разноски в размер на 515, 75 лв., в които е включено
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
По
тези съображения П. ският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Х. - И. “ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***Б.И. И. , да заплати на „И.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** № ***, представлявано от Й.А.Б.
и П.Н.П. , сумата от 7 505, 80
лв., представляваща задържана гаранция от 5 % по т. 16.3.1 от договор от
06. 10. 2014 год. за изпълнение на СМР за обект: „Производствена сграда за
авто- електро оборудване“, находящ се в гр. П. , ***, в поземлен имот с
идентификатор 56722.655.220, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба /14. 09. 2018 год./ до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА „Х. - И. “ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***Б.И. И. , да заплати на „И.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Й.А.Б. и П.Н.П. , сумата
от 2 288, 01 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 14.
09. 2015 год. до 14. 09. 2018 год.
ОСЪЖДА „Х. - И. “ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***Б.И. И. , да заплати на „И.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление *** № ***, представлявано от Й.А.Б.
и П.Н.П. , сумата от 515, 75 лв.,
представляваща направени деловодни разноски.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно
направеното от ответника „Х. - И. “ ЕООД
гр. П. възражение за прихващане със
сумата от 6 139, 36 лв., от които 4 859, 79 лв. представляващи
разходи за поправка на некачествено изпълнени СМР и 1 279, 57 лв.
представляващи обезщетение по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за периода от 12. 12. 2015
год. до 29. 10. 2018 год.
Решението подлежи на
обжалване пред П. ския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: