РЕШЕНИЕ №

                                       гр. Ловеч, 15.10.2019 година

                                        

                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа  докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ  адм. дело № 78 по описа за 2019 година на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

              Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалният кодекс /АПК/, във вр. с чл.186 ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

              Административното дело е образувано по жалба на******ООД, ЕИК *****със седалище и адрес на управление: гр.Тетевен 5700, община******област Ловеч, ул. ******№ 9, представлявано от А.Е.М. в качеството му на управител срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0398278 от 04.02.2019 година, издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ - ****в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление /ЦУ/ на НАП.             

              С оспорената заповед е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект - магазин за щори „****“, находящ се на адрес: гр. ****я, ж.к. „****“, бл. *** стопанисван от „****“ ООД с ЕИК *****за срок от 14 /четиринадесет/ дни на основание чл. 186 ал.1. т.1 б. ”а” от Закона за данък върху добавената стойност и чл. 187 ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност и е разпоредено предварително изпълнение на основание чл.188 от Закона за данък върху добавена стойност, във връзка с чл.60 от АПК.  

                 В жалбата са наведени доводи, че оспорената заповед е незаконосъобразна и неправилна с искане да бъде отменена. Иска се отмяна и на допуснатото предварително изпълнение на основание чл.60 ал. 4 от АПК, като незаконосъобразно, по което искане съдът се е произнесъл с определение от 14.02.2019 г., при съобразяване предвидените кратки срокове затова.

                В съдебно заседание оспорващото дружество се представлява от упълномощения адвокат, който поддържа жалбата на изложените в нея основания. В писмена защита излага подробни съображения по същество на спора. Счита за безспорно доказано, че оспорващото дружество по никакъв начин не е ощетило фиска, като процесния касов бон за сумата от 55.00 лева, поради техническа грешка е бил издаден, ведно с друг последващ договор, поради неразбирателство в счетоводството на******ООД. Твърди, че нарушение на чл.59 ал. 1 от АПК и чл.186 ал. 3 от ЗЗДС, в заповедта за налагането на ПАМ липсват фактически и правни основания за издаването и същата е изцяло немотивирана, както и че мотивите на които се е позовал административният орган, са общи. Счита, че не са констатирани обстоятелствата, които водят до извода, че лицето не спазва данъчното законодателство. Счита също, че дори хипотетично да се приеме, че жалбоподателят следва да отговаря за извършено нарушение, следва да се приеме, че се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, като се отчете обществената опасност на случая и на извършителя, които в случая не са налице.

               Ответникът по делото - Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в дирекция „Фискален контрол“ на Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление /ЦУ/ на НАП, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. В писмени бележки по делото излага съображения за законосъобразност на оспорената заповед. Счита, че представения дневен финансов отчет и касовия бон, общо за сумата от 203.20 лева, който е пояснен в обясненията на касиера М. Б., не отговарят на изискванията за реквизити по смисъла на чл.26 ал.1 т.7 от Наредба № Н 18/2006 година на Министерство на финансите, тъй като липса на наименование на услугата и не може по безспорен начин да се докаже, че става въпрос за услугата по двата договора, предмет на сделката.  

               Съгласно разпоредбата на чл.148 от АПК, административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в кодекса или в специален закон е предвидено друго. В случая, в ЗДДС не е предвидено задължително административно обжалване, поради което жалбата е предявена пред надлежен съд, от легитимирано лице, в законоустановения срок, като е налице правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

               Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:               

               От протокол за извършена проверка № 0398278/24.01.2019 г., се установява, че обектът представлява търговски обект – магазин за щори „****“. При направената проверка е установено, чепри извършена услуга съгласно договор №11414 от **.09.2018 г. е заплатено авансово плащане от клиент на обща стойност 55.00 лева, за което не е издадена фискална касова бележка от монтираното в обекта и работещо фискално устройство, модел „Datecs“ с ИН на ФУ: DT273904 и ФП № 02273904. При преглед на КЛЕН от **.09.2018 г. се установило, че няма издадена фискална касова бележка в размер на 55.00 лв. Според констатацията оспорващото дружество не е спазило реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба, което изпълва състава ва чл.118 ал.1 от ЗДДС и във вр. с чл.186 ал.1 т.1б“а“ от ЗДДС.

              Изложени са мотиви за съразмерност относно продължителността на срока

              За установените факти и обстоятелства е съставен Протокол за извършена проверка сер. АА№ 0398278/24.01.2019 г., на основание чл. 110 ал. 4, вр. чл. 50 ал. 1 от ДОПК.

              На 08.02.2019 г. е съставен на дружеството АУАН №F470561  за това, че на 24.01.2019 г. в 15:13 ч. при извършване на оперативна проверка в търговски обект - магазин за щори, находящ се в гр. ****я, ж.к **** блок ***, стопанисван и експлоатиран от******ООД след директна легитимация от органа по приходите било установено, че при поискване на Договор с № 11414 от дата **.09.2018г., касаещ извършен ремонт на щора същия не се съхранява в обекта, като бил изискан с протокол cep. АА 398278/24.01.2019г. да бъде представен на дата 31.01.2019г. На посочената дата е представен изискания договор заедно с КЛЕН №0006875 от **.09.2018г. от ФУ модел DATES DP KL с ИН на ФУ DT273904 и ИП на ФУ 02273904. Видно от представения договор на **.09.2018 г., е заплатена авансова сума от клиент в размер на 55,00 лв. При проверка на КЛЕН №0006875 от **.09.2018г. било установено, че за извършеното плащане в размер на 55,00 лв. не е издаден фискален бон от ФУ модел DATES DP KL с ИН на ФУ DT273904 и ИП на ФУ 02273904. В същият е отразено, че е представено е обяснение от М.С.Б.- заемащо длъжността касиер в дружеството, в което се твърди, че по невнимание от нейна страна същата е пуснала един общ фискален бон с № 0006869 /**.09.2018г. на стойност 203,20 лв., включващ две извършени услуги по два отделни договора. Като доказателство за резултатите от проверката е съставен Протокол за извършена проверка № 0398278/2401.2019г.

               В АУАН е констатирано, че описаното деяние е в нарушение разпоредбата на чл.118 ал.1 от ЗДДС.  

               При тази фактическа обстановка е издадена оспорената   Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0398278 от 04.02.2019 година от Началник отдел „Оперативни дейности“ – ****в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление /ЦУ/ на НАП, с която поради установеното нарушение  на чл.118 ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.186 ал.1 т.1б.“а“ от Закона за данък върху добавената стойност и на основание чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ от Закона за данък върху добавената стойности чл.187 ал.1 от ЗДДС е наложена на търговеца принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – магазин за щори „****“ находящ се в гр. ****я, ж.к **** бл.***, стопанисван от******ООД за срок от 14 дни, като запечатването да се извърши на втория ден, считано от деня на връчване на заповедтта. Със заповедта също така е указано на търговеца да отстрани наличните в обекта и прилежащите му складове стоки в срок до определената дата на запечатване на основание чл.187 ал.1 от ЗДДС.

              От заповед № ЗЦУ-ОПР-16/**.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП се установява, че началниците на отдел „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП са определени да издават заповеди за налагане на ПАМ запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС /л.48 от делото/. Със Заповед № 2118/30.03.2018г. издателят на заповедтта е назначен на длъжността Началник отдел „Оперативни дейности“ – ****в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление /ЦУ/ на НАП, считано от 01.04.2018г. /л.47 гръб/.

               Като част от преписката са приложени договор № 11414 /л.43/, фискален бон /л.26/ и дневен финансов отчет от **.09.2018г. /л.42 гръб/, обяснение  на Б. /л.44/. Към жалбата е представен договор 11415 /л.25/.

               За изясняване на спора от фактическа страна са събрани гласни доказателства. По искане на жалбоподателят е допусната до разпит в съдебно заседание свидетелката М. С. Б., от показанията на която се установява, че работи като касиер в ****, отчита касови бележки, фактурира и отчита монтажните дейности. Излага, че в процесния случай е съществувала външна ролетна щора, която била поставена от друга фирма. Клиента е дошъл в офиса на ул.*******, като е поискал срещу заплащане да се отстрани повредата на тази външна ролетна щора. При това положение са записали час и монтажник на фирма******е отишъл да отстрани повредата. Монтажникът Н. е отишъл, отстранил е повредата и след това му е дал да подпише договора, който е индивидуален за всеки един клиент и е отделна час от ценоразписа. Според свидетелката, след като монтажника е отстранил повредата и след като е сключен договора и представен ценоразписа, е възникнал спор, тъй като клиента не е бил съгласен със сумата, която е платена от него. Свидетелката тъврди, че в края на работния ден монтажника Н. е отишъл в магазина на ул.*******, дал е договора, сумата и е издаден касов бон, отчел няколко договора за дадения работен ден и тя е чукнала два договора на различни клиенти на един касов бон. Това го установили при проверката на НАП. Понеже имат начално и крайна салдо за всеки един ден на касата при засичане се отчели и в случая всичките пари. Така, че тази грешка я установили при проверката на НАП, когато изкарали от касовия апарат отчет „клиент”, тогава видяли примерно, че на пет договора са отчетени четири касови бележки.

      Съдът кредитира показанията на разпитаната свидетелка. Същите са непротиворечиви и логически последователни, съответстващи на доказателствата по делото, като отчита, че оспорващото дружество е нейн работодател, както и че същата е поела наказателна отговорност по чл.290 от НК и няма данни по делото за нейната  заинтересованост от изхода му.

                При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата, разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

               Оспорената заповед е издадена от компетентен орган – началника на отдел „Оперативни дейности“ – ****в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление /ЦУ/ на НАП, определен да налага принудителни административни мерки със заповед от **.05.2018 г.

               Съгласно чл.118 ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.

               Производството е образувано за нарушение на ЗДДС свързано с неспазване реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба и за този вид нарушения, разпоредбата на чл.185 ал.1 от ЗДДС предвижда налагането на глоба или имуществена санкция. Отделно, разпоредбата на чл.186 от ЗДДС предвижда и налагането на принудителна административна мярка – „запечатване на обект за срок до 30 дни”, като в конкретния случай нейното основание е по чл.186 ал.1 т. 1 б. „а“  ЗДДС – неизпълнение на задължението за спазване реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за продажба - неиздаване на фискална касова бележка от монтираното в обекта и работещо фискално устройство.

                 Съгласно разпоредбата на чл.186 ал.1 т. 1 б. „а“ от ЗДДС, посочена като материалноправно основание за издаване на заповедта, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Съгласно чл.186 ал.3 от ЗДДС принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или оправомощено от него лице, което означава, че заповедта, в качеството й на индивидуалния административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания за издаване на индивидуални административни актове.

                 След извършена на основание чл.168 ал.1 от АПК проверка съдът установи, че Заповед № 0398278 от 04.02.2019 година от Началник отдел „Оперативни дейности“ – ****в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление /ЦУ/ на НАП е издадена от оправомощен орган и в рамките на неговата компетентност, определена от чл.186 ал.3 от ЗДДС, вр. с чл. 7 ал.1 т.3 от Закона за Национална агенция по приходите и т.1 от Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/**.05.2018 г. на изп. директор на НАП. Издателят на административен акт е притежавал необходимата за това материална компетентност. Изводът за териториалната такава съдът основава на нормата на чл.12 ал.6 от ДОПК.  

              Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа задължителните нормативно установени реквизити – наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, обстоятелствена част, в която са изложени установените факти, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока за изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалването й.

              Съобразно нормата на чл.186 ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед, т.е. регламентирано е изискването издаденият административен акт да съответства като съдържание на установеното с чл.59 от АПК. В случая изисквания на чл.59 от АПК са изпълнени, като оспорваната заповед за налагане на ПАМ съдържа всички реквизити, включително и фактическите и правните основания за издаването й. Неоснователни се явяват доводите в писмената защита на жалбоподателят за допуснато нарушение на чл.59 ал.1 от АПК и чл.186 ал.3 от ЗДДС, т.к. не се установява сочения порок във формата на оспореният акт. В оспорената заповед са изложени мотивите на административния орган както относно необходимостта от налагане на принудителна административна мярка, така и относно срока на продължителност на същата. Доколкото се касае за принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект, с максимална продължителност 30 дни, то в случая излагайки мотивите си относно тежестта на конкретното нарушение, административният орган е мотивирал продължителността на прилагане на ПАМ – запечатване на търговския обект за срок от 14 дни. Обосновано с доказателствата е прето, че срока на наложена ПАМ е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция - за преустановяване на лошите практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца.

              Продължителността на срока на наложената принудителна мярка е обоснована с конкретните фактически обстоятелства, в съответствие с изискването на чл.59 ал.2 т.4 от АПК. При упражняване на правомощието за определяне на срока на прилагане на ПАМ, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи единствено съответствието с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност.

              В случая, определеният срок за налагане на ПАМ от 14 дни е в рамките на законоустановения такъв, като изложените в самият акт мотиви на административния орган относно прилагането на ПАМ точно за такъв срок, съдът намира за убедителни и обосноваващи постигане целта на закона по отношение на конкретния правен субект. Прилагайки ПАМ за посоченият срок, административният орган е действал в съответствие с изискването на принципа за съразмерност, регламентиран в чл.6 ал.2 от АПК, като няма основания да се смята, че преустановяването търговската дейност в този обект на жалбоподателя посредством прилагането на ПАМ, би ограничило правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. Видно от издадената заповед целта на конкретната ПАМ е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекия резултат е правилно отчитане на дейността, а индиректния недопускане на вреда за фиска.  

            Доколкото законът регламентира задължение на правните субекти надлежно да отчитат всяка една от извършваните от тях продажби, с оглед определяне на оборота за целите на данъчното облагане, неизпълнението на това задължение има за последица ангажиране отговорността им посредством налагане на съответното административно наказание и прилагането на ПАМ от вида на процесните. Освен това, съдът намира за необходимо да посочи, че при липсата на нормативно изискване относно съдържанието и обема на мотивите към определен акт, необходимо и достатъчно условие, за да се приеме, че конкретен административен акт е мотивиран, е от изложените в него фактически обстоятелства да е ясна волята на издателя на административния акт. В конкретния случай оспорената заповед съдържа аргументите на административния орган за издаването й, като същата е надлежно мотивирана.

             При издаването на индивидуалния административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

              По отношение на материалната законосъобразност на заповедта, съдът намира следното:

              Съгласно разпоредбата на чл.186 ал.1 т.1 б. „а“ от ЗДДС, принудителна административна мярка „запечатване на обект за срок до един месец”, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага спрямо лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Логическото и систематично тълкуване на визираната норма сочи, че налагането на тази мярка е обусловено от установяването на посоченото деяние, което съставлява административно нарушение, определено като такова съобразно чл.185 от ЗДДС. Като разпоредбата на чл.118 ал.1 от ЗДДС, изрично въвежда задължението на всяко лице да регистрира и отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство.

              В случая това задължение не е изпълнено от оспорващия търговец при извършване на процесната продажба, независимо от наличието в обекта му на регистрирано и работещо ФУ. Това се установява от приложените по делото доказателства, а именно протокол за извършена проверка от 24.01.2019 г., дневен финансов отчет, копие на фискални бонове, договор № 11414, договор 11415, вкл. и от свидетелските показания, и на практика не се оспорва от жалбоподателя, който от своя твърди, че на практика е допусната грешка от невнимание.

              При извършена услуга съгласно договор №11414/**.09.2018г. е извършено авансово плащане от клиент на обща стойност 55.00 лева, за което не е издадена фискална касова бележка от монтираното в обекта и работещо фискално устройство /ФУ/, модел “Dateks” с ИН на ФУ DT273904 и ФП №02273904.

               При преглед на касовата лента на електронен носител /КЛЕН/ от **.09.2018г. се установява, че няма издадена фискална касова бележка в размер на 55.00лв.Това обстоятелство се потвърждава и от писмените обяснения на М. Б. на длъжност касиер при „****“ ООД.

Безспорно и по несъмнен начин се установява със събраните по делото доказателства, че дружеството жалбоподател не е изпълнило задълженията си да регистрира и отчете извършената от него продажба/услуга в търговския обект на стойност 55.00  лв., чрез издаване на касова бележка. От разпечатката на КЛЕН и дневния финансов отчет /ДФО/ за дата **.09.2018г. няма заприходена такава сума.

                 Съдът при преценката законосъобразността на процесната заповед взе предвид и приложените по делото доказателства – дневен отчет, копие на фискални бонове, договор № 11414, договор 11415, както и показанията на св. М. Б., като соченото от нея, че е допусната грешка, остана недоказано. Представения дневен финансов отчет и касовия бон, общо за сумата от 203.20 лева, пояснени в обясненията на касиера М. Б., не отговарят на изискванията за реквизити по смисъла на чл.26 ал.1 т.7 от Наредба № Н 18/2006 година на Министерство на финансите, които реквизити са задължителни, тъй като липсва наименование на услугата, при което не може с тези доказателства да се приеме по безпорен и категоричен начин, че става въпрос за услугата по двата договора, за които се твърди, че са предмет на сделката. Безспорно се доказва от приложените доказателства, че сумата от 55.00 лева, не е включена и не е издаден фискален бон за тази сума.

                Предвид това, съдът приема за доказано посоченото в заповедта основание за налагане на ПАМ по чл.186 ал.1 от ЗДДС. Последното е предпоставка за законосъобразното издаване на процесната заповед, респективно за материалноправната законосъобразност на наложената с нея принудителна мярка. В случая са налице всички предпоставки, визирани в нормата на чл.186 ал.1 т.1 б. „а“ ЗДДС. Административният орган налага принудителната административна мярка по чл.186 ЗДДС, като действа при условията на обвързана компетентност и е независим от хода на административнонаказателното производство. Принудителната административна мярка има превантивен характер – да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, не съставлява административно наказание и няма санкционен характер.

               С оглед съставените за констатираното нарушение протокол за извършена проверка, акт за установяване на административно нарушение, които като официални документи се ползват с материална доказателствена сила относно изложените в тях факти, както и предвид липсата на ангажирани безспорни доказателства в обратната насока съдът намира, че правилно административният орган е приел, че са налице предпоставките за налагане на принудителна административна мярка запечатване на обект.

              Не могат да бъдат споделени и доводите на оспорващият, че в случая е нарушен принципа за съразмерност, установен с чл.6 ал.2 АПК. При проверката е установено нарушение на данъчното законодателство, а обстоятелството, какъв е размера на покупката, за която не е издаден касов бон, и доколко допуснатото нарушение е поради невнимание на служител или грешка е неотносимо относносно факта на нарушението. Както се посочи по-горе целта на конкретната ПАМ е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекия резултат е правилно отчитане на дейността, а индиректния недопускане на вреда за фиска. 

               Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че с допускането на предварително изпълнение на мярката, преди издаването на НП, се заобикаля възможността дружеството-жалбоподател да се възползва от законоустановеното си право да заплати евентуално наложената му санкция, като си спести невъзстановимите и несъразмерни на последиците от вмененото му нарушение загуби, свързани със запечатването на обекта на дружеството. Разпоредбата на чл.186 ал.1 от ЗДДС изрично предвижда, че ПАМ се прилага, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, т.е. след като е констатиран осъществен фактически състав на административно нарушение по чл.185 ал. 1 от ЗДДС.   

                Административният орган налага принудителната административна мярка по чл.186 от ЗДДС, като действа в условията на обвързана компетентност, т.е. без да има право на преценка дали да приложи ПАМ или не, и в същото време е независим от хода на административнонаказателното производство /дали ще бъде издадено наказателно постановление, дали и кога ще влезе в сила, т.е. независимо от това дали нарушението ще бъде санкционирано или не/. В тази връзка изтъкнатото, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена преди издаването на НП, е ирелевантно за законосъобразността на оспорената заповед – приложимият специален ЗДДС не предпоставя издаването на НП като материалноправна предпоставка за издаване на заповедта за ПАМ, достатъчно е административното нарушение да бъде констатирано от контролните органи, като според чл.186 от ЗДДС ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, т. е. дори в случай, че за нарушението изобщо не бъде образувано административно наказателно производство чрез съставяне на АУАН.      

               За пълнота на изложението следва да се отбележи, че двете производства – по ЗАНН и по АПК, са различни по своя характер и се развиват независимо едно от друго.  В този смисъл е необосновано искането в жалбата да се приеме, че се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, с отчитане  обществената опасност на случая и на извършителя, тъй като тази преценка се прави в административнонаказателното производство /АНП/ по ЗАНН, каквото настоящото не е. Принудителната административна мярка има превантивен характер – да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, не съставлява административно наказание и няма санкционен характер за разлика от наказанията, налагани в хода на АНП. В този смисъл Решение № 7602/07.06.2018 г. по АД № 13313/20** г. на ВАС и Решение № 1437/31.01.2018 г. по АД № 13135/20** г. на ВАС. 

              По изложените съображения, настоящият състав намира, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна, а подаденото против нея оспорване е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

              Изходът от оспорването обуславя възлагането на разноските по делото върху жалбоподателя. Такива са своевременно претендирани в хода на устните състезания от ответника. На основание чл.143 ал.4 от АПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ТД на НАП – Варна разноски за юрисконсултско възнаграждение, определени в минималния размер от 100 /сто/ лева съгласно чл.186 ал. 4 от ЗДДС вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78 ал. 8 ГПК вр. чл.37 ал.1 ЗПП вр. чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ.        

             Мотивиран така и на основание чл.186 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, във вр. с чл.**2 ал.2 предложение последно от Административно-процесуалният кодекс, Административен съд – Ловеч, четвърти състав

             РЕШИ:

             ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на******ООД, ЕИК *****със седалище и адрес на управление: гр.Тетевен 5700, община******област Ловеч ул. ******№ 9, представлявано от управителя А.Е.М., срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0398278 от 04.02.2019 година на Началника на отдел „Оперативни дейности“ - ****в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление /ЦУ/ на НАП.

            ОСЪЖДА******ООД, ЕИК *****със седалище и адрес на управление: гр.Тетевен 5700, община******област Ловеч, ул. ******№ 9, представлявано от управителя А.Е.М., да заплати на ТД на НАП ****юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

            Решението може да се обжалва чрез Административен съд Ловеч пред Върховен административен съд на РБ в четиринадесет дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

             Да се изпрати препис от решението на страните  по делото.

 

 

                                 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: