№ 218
гр. Кюстендил, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Мая Др. Стойнева
като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело
№ 20221500500478 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по постъпили въззивни жалби с вх. №
5413/04.07.2022г. от Й. Б. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес в с. ***, ул. „***“ № 8, и
с вх. № 5493/06.07.2022 г. от К. Й. К. с ЕГН **********, представляван от законния си
представител С. К. К. с ЕГН **********, с адрес: с. ***, ул. „***“ № 30, насочени против
Решение № 297 от 22.06.2022г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 667/2022 г. по
описа на същия съд.
С обжалвания първоинстанционен съдебен акт е изменен размерът на определената
по гр. д. № 1756/2015 г. по описа на ДнРС месечна издръжка , която Й. Б. К. е осъден да
заплаща за детето си К. Й. К., като размерът е увеличен от 120 лева на 177,50 лева месечно ,
считано от 06.04.2022 г. до настъпване на законни основания за изменение или прекратяване
на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като за разликата над
177, 50 лв. до 300 лв. - претендирана издръжка за К. Й. К., искът е отхвърлен като
неоснователен;
С обжалваното решение Й. Б. К. е осъден да заплати по сметка на РС - Дупница
държавна такса в размер на 82, 80 лв., съразмерно с увеличената част на издръжката, както и
да заплати на К. Й. К. разноски по делото съразмерно с уважената част от иска на стойност
96 лв.;респ. К. Й. К. е осъден да заплати на Й. Б. К. разноски по делото съразмерно с
отхвърлената част от иска на стойност 204 лв.
На основание чл.242 ал.1 от ГПК е допуснато предварително изпълнение на
решението в частта относно присъдената издръжка.
Въззивникът Й. К. обжалва първоинстанционното решение в частта, в която
районният съд е изменил и увеличил размера на издръжката за детето К. К., както и в
осъдителната му част, вкл. в частта за разноските, които е осъден да заплати, като релевира
1
доводи за неговата неправилност, поради допуснати нарушения на материалния закон и
съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението на ДнРС в
обжалваната част и отхвърляне на предявения иск.
Възразява се срещу извода на районния съд за неоснователност на възражението на
Й. К., че не е баща на детето и няма задължение да го издържа. Твърди, че той не попада в
кръга на задължените с разпоредбата на чл. 143 от СК лица, тъй като не е налице
биологична връзка между детето и него. Поддържа възраженията си, че припознаване на
детето не е извършвано, респ. ако е налице, го оспорва като нищожно – поради нарушаване
на изискването за форма и административно-производствените правила за извършването му,
а при условия на евентуалност възразява, че волеизявлението за припознаване е извършено
при порок на волята.
Въззивникът оспорва приетото от съда в обжалваното решение, че съгласно
разпоредбата на чл. 88, ал. 1 от ЗГР удостоверение за раждане се издава въз основа на акта за
раждане и в тази му част официалният документ отразява изявление на частно лице, с оглед
на което се сочи, че ответникът е баща на ищеца и му дължи издръжка. Навежда
съображения, че в случая не са изпълнени изискванията на чл. 65 от СК за припознаване на
детето, респ. не е спазена законовата процедура за съставяне на акта за раждане, и съответно
същият документ не може да се ползва с материална доказателствена сила.
Възразява и срещу мотивите на съда, в които е прието, че е налице изменение на
обстоятелствата по смисъла на чл. 150 от СК, като твърди, че от събраните по делото
доказателства такова изменение не се установява, респ. не се налага увеличаване на
издръжката в претендирания размер. Оспорва обстоятелството детето да е записано в СНЦ
ФК „***“ към момента на депозиране на въззивната жалба. Твърди, че дори детето да е
записано като футболист в ДЮШ на ФХ „***“, то това обстоятелство не е свързано с
разходване на средства, които надвишават обичайните нужди на детето, доколкото същите
биха могли да бъдат включени във вече определения от съда размер на издръжката.
Счита, че съдът не следвало да кредитира показанията на свид. М. Я. в частта относно
необходимите средства за джобни пари на ищеца, както и относно разходите във връзка с
извънучебни дейности на детето, доколкото показанията на свидетеля са неподкрепени от
останалите писмени документи. Допълва, че свидетелските показания са недопустими по
аргумент на чл. 164 от ГПК, а в условие на евентуалност поддържа наличие на
заинтересованост у свидетеля.
Акцентира, че самият той не притежава имущество и не разполага със свободни
средства, извън необходимите за собствената си издръжка, което обстоятелство е останало
несъобразено от решаващия състав. Твърди, че обжалваното решение е постановено при
допускане на съществено процесуално нарушение от районния съд в хода на разглеждане на
делото. Мотивира се в подкрепа на становището, че делото следвало да бъде спряно на осн.
чл. 229, ал. 1 т.4 от ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт във връзка с оспорване
акта за раждане на ищеца, респ. постановеното първоинстанционно решение е недопустимо.
Претендират се разноските в производството.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК писмен отговор от насрещната страна не е депозиран.
С въззивната жалба на К. Й. К. първоинстанционния съдебен акт се обжалва в частта
му, в която районният съд е отхвърлил като неоснователен иска за изменение на издръжката
за разликата над 177,50 лв. до 300 лв. Въззивникът счита, че присъденото увеличение от 120
лв. на 177.50 лв. не е съобразено със събраните по делото доказателства и съдебната
практика, тъй като районният съд определил размер на издръжка, ръководейки се
единствено от законовата разпоредба на чл. 142, ал. 2 СК, обвързваща минималната
издръжка с МРС в страната. Подчертава, че при определяне размера на издръжката
първоинстанционният съд не е отчел интереса на детето. Счита, че решаващият състав е
подценил материалните възможности на ответника, притежаващ два автомобила, недвижим
имот, и друг апартамент в гр. ***, закупен на името на жената, с която е във фактическо
съжителство, и счита, че същият не се намира в трайно и съществено затруднение да
2
заплаща месечна издръжка в размер по-голям от присъдения от първоинстанционния съд.
Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и изменение на размера на
месечната издръжка на 300 лв. Претендират се разноските за въззивната инстанция.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от Й. Б. К., с който се оспорва
депозираната въззивна жалба като неоснователна. Въззиваемият по тази жалба изразява
становище, че в случая не са налице материално правните предпоставки на чл. 150 от СК,
обуславящи изменение на издръжката. Твърди, че дори детето да е записано като футболист
във ДЮШ на ФК „***“, това не е свързано с разходване на средства над обичайните нужди
на детето. Счита, че показанията на св. М. Я. в частта относно необходимите средства за
джобни пари на ищеца, като и разходите му за извънучебна дейност, не следва да бъдат
кредитирани тъй като не се подкрепят от събраните писмени доказателства, както и поради
тяхната недопустимост по аргумент на чл. 164 ГПК, а при условие на евентуалност счита ,
че този свидетел е заинтересован. Твърди, че не притежава имущество и не разполага със
свободни средства извън необходимите за собствената си издръжка, като материалното му
състояние не позволява плащане на издръжка в увеличен размер, докато майката от своя
страна разполага с доходи и имущество за покриване нуждите на детето. Иска се оставяне
без уважение на въззивната жалба. Претендират се съдебно-деловодните разноски. Прави се
възражение за прекомерност на претендираните от въззивника разноски.
Кюстендилският окръжен съд счита, че въззивните жалби са допустими, доколкото
същите са подадени в законоустановения срок и от надлежна страна и са насочени срещу
подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.
В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно
проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която
проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган,
функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда,
изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил. То е
и допустимо.
Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и
на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз
основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата,
намира за установено от фактическа страна следното:
От представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане
№ *** от ***г. е видно, че детето К. Й. К. е роден на ***г. родители на детето са С. К. К. и
Й. Б. К..Съгласно решение от 23.12.2015г. по гр. д. № 1756/2015 г. по описа на ДнРС
родителските права върху детето са предоставени на майката, а въззивникът Й. К. е осъден
да заплаща за сина си К. месечна издръжка в размер на 120 лева.
В първоинстанционното производство е установено на база удостоверение от „***”
ЕООД, че майката С. К. К. е получавала нетно трудово възнаграждение в размер на 578 лв.
средномесечно през 2021 г. ; съответно установено е, че осигурителният й доход за 2022 г. е
1088 лв. средномесечно, с оглед представена справка от интернет-страницата на НОИ.
В писмо от 07.06.2022г.на ДСП-Дупница е отразен доход за периода 01.06.2021г.-
31.05.2022г.в размер на 482лв., получен от майката като помощ за отглеждане на детето по
чл.7 от Закона за семейни помощи за деца. В настоящото дело е прието като доказателство
удостоверение, изд.на 07.03.2023г. от НОИ-ТП-Кюстендил, от което се установява че за
периода 01.01.2022г.-07.03.2023г. С. К. е получила обезщетение за временна
неработоспособност в размер на 905,76лв.- за месеци 06;07;09;10 и 11.2022г., като същата
има трудов договор със „***“ ЕООД-гр.Дупница – видно от справка, приложена към писмо
на ТП на НАП-офис Кюстендил от 13.03.2023г.
В първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателства, като в
показанията си свидетелят М. Я. се установява, че майката е затруднена да покрива
разходите във връзка с издръжката на детето; освен джобни пари 5-6лв.дневно и другите
обичайни разходи за възрастта му, за неговите спортни занимания е необходимо заплащане
3
на месечна такса в размер на 40 лв.,закупуване на спортни екипи, покриване на разходите
при пътувания на отбора, в който детето участва . Свидетелят знае, че биологичният баща на
детето живее в Италия и смята, че работи там, не сочи конкретни данни за доходите му, а
също и че бащата понякога не плаща издръжка по 3-4 месеца, после я дава за месец-два.
Видно от представената служебна бележка (л.8 от гр.дело №667/2022г.на ДнРС),
детето К. Й. К. е ученик във втори клас в ОУ „***” – с. ***, общ. Дупница през учебната
2021/22г., а от служебна бележка, издадена на 15.12.2021г.на СНЦ ФК „***“ (л.9 от
посоченото първоинстанционно дело) се установява , че детето е футболист в Детско-
юношеската школа на „***” и заплаща ежемесечно спортна такса в размер на 40лв.
Представен е актуален социален доклад, изготвен от ДСП-Дупница, в който е
отразено, че майката и детето, което е ученик в трети клас в ОУ“***“-с.***, живеят
постоянно в с.***, като в отглеждане на детето майката, която работи като машинен
оператор в посоченото по-горе дружество и получава възнаграждение в размер на
минималната работна заплата и споменатите помощи за отглеждане на дете, е подпомагана
от своите родители.
Ответникът е представил удостоверение за декларирани данни от НАП, ТД – София ,
в което липсват данни за сключен трудов договор, както и доказателства за оспорване през
2022 г. на припознаването на детето К. Й. К. със заявление до общината и с молба до
районния съд по реда на чл.547 вр. чл.542 ГПК.
Ищецът е представил доказателства за притежавани от ответника два автомобила(
срвн.удостоверение от 08.04.2022г.на ОД на МВР-Сектор“Пътна полиця“-л.53 от делото на
РС-Дупница) и идеална част от недвижим имот в с.***, обл.Кюстендил (срвн.разпореждане
за налагане на запор от 30.05.2022г.-л.54 от делото на ДнРС).
Предвид изложеното, въззивният съд намира следното от правна страна:
Спорният момент е свързан с размера на присъдената издръжка, който едната страна
намира за прекомерно завишен, а другата – за недостатъчен. Оспорена е и родителската
връзка между бащата и детето, но доколкото липсват постановени и влезли в сила актове в
такава насока, този довод не следва да се обследва в настоящото производство.
За да бъде изменен размерът на присъдена по-рано издръжка, е необходимо да се
констатира изменение на обстоятелствата, при които същата е била определена (чл. 150 СК).
В тази връзка релевантни са нуждите на лицето, което има право на издръжка и
възможностите на лицето, което я дължи (чл. 142, ал. 1 СК).
В т. 19 на ППВС № 5/ 16.11.1970г. е направено тълкуване на понятието „изменение
на обстоятелствата“. Посочено е, че такова ще има когато е налице трайно съществено
изменение в нуждите на издържания или трайна и съществена промяна във възможностите
на задълженото лице. Предпоставките са дадени при условията на алтернативност, поради
което е достатъчно наличието само на една от тях, за да се приеме, че искът е доказан по
своето основание. Не е необходимо също така да има продължителност на периода между
предходната издръжка и искането за изменение. Искът за изменение на издръжката може да
се предяви веднага щом е налице промяна в обстоятелствата, при които е определена
предходната издръжка.
В принципен аспект нуждите на оправомощения да получи издръжка са
детерминирани от неговата възраст, образование, както и от всички обстоятелства, имащи
значение за случая.
От данните по делото се установява, че по силата на цитираното решение по гр.дело
№1756/2015г.по описа на Районен съд Дупница, въззивникът е следвало да заплаща месечна
издръжка от по 120 лева , считано от 18.11.2015г. От момента на определяне размера на тази
издръжка до настоящия момент са изминали повече от седем години. Установено е, че
детето освен учебни занимания, посещава и извънучебни тренировки, за които се заплащат
месечни такси. Необходимо е да се отчете и обстоятелството, че към момента са налице
новонастъпили социално-икономически промени /увеличаване на цените на стоките и
услугите, което е особено осезаемо през последната година/, които макар и обективни и
4
стоящи извън волята на родителите, неминуемо водят до извод за увеличаване на нуждата от
парични средства за издръжката, необходима за отглеждане, възпитание, обучение, спорт и
развитие на детето. Промяната в нуждите на детето има траен и продължителен характер,
което обуславя извода за основателността на иска за изменение на първоначално
определената издръжка.
Размерът на издръжката следва да се определи според правилото на чл.142 ал.1 от
СК, според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето,
което дължи издръжка.
Следва да се отбележи, че икономическите условия на живот в страната, определени
от по-висок жизнен и социален стандарт, продиктуван от ценови, социални и
демографски фактори, безспорно определят по-големи средства за издръжката на едно дете.
С повишаване на възрастта и образователното ниво, нуждите на детето от средства за
издръжка, развитие и обучение обективно се повишават. Размерът на издръжката обаче не
може да бъде определен само въз основа на нуждите на детето. Те трябва да се съпоставят и
с възможностите на лицето, което дължи издръжка и при съотношението на двете величини
да се определи нейния размер. Задължението за издръжка се разпределя между родителите
според възможностите им. Принципът за определяне на издръжката
според възможностите и материалното състояние на лицето, което дължи издръжка, е
основен принцип в СК.
Според т. 5 на ППВС № 5/ 16.11.1970г. „възможностите„ на лицето, което дължи
издръжка следва да се определят от неговите доходи, имотно състояние, възраст,
образование, професионална квалификация, трудоспособност. Следва да се отчетат и
„непосредствените грижи” ( грижите и издръжката, доставяни в натура ) от родителя, който
упражнява родителските права.
Установено е по делото, че месечният трудов доход на майката е в рамките на
размера на минималната работна заплата- същият – в размер на 780 лева, считано от
01.01.2023 г. (ПМС № 497/29.12.2022г.), както и получавани помощи за дете от порядъка на
около 40лв. За бащата няма конкретни данни, извън данните от гласните доказателства, че
работи в чужбина.
В контекста на горното, отчитайки установените фактически положения, свързани с
нуждите на детето, материалните възможности на родителите и упражняването на
родителските права от майката, първостепенният съд е преценил, че бащата може да доставя
издръжка в размер от 177,50 лв.
Настоящият състав на въззивната инстанция, след като обсъди доводите на страните и
събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и след като
взе предвид установения понастоящем минимален размер на дължимата за дете издръжка,
възлизащ на сумата от 195 лева, определен на база размера на минималната работна заплата
към момента, приема, че размерът на издръжката, която ответникът по иска следва да бъде
осъден за заплаща – който да съответства както на нуждите на детето, така и на неговите
възможности, следва да бъде в размер на 220 лв., близък до законовия минимум,
регламентиран от разпоредбата на чл.142, ал.2 СК ( същият размер е 30% от минималната
работна заплата до 31.12.2022г., респ.28 % от настоящата такава). За да достигне до този
извод, настоящият състав съобразява възрастта и потребностите на детето , при липса на
данни, които да утежняват неговото финансово състояние. При липса на доказателства за
невъзможност да полага труд , то същият най-малко може да реализира доходи в такъв
размер около посочения законов минимум. Няма и доказателства за задължения за издръжка
към други лица.
С оглед изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде изменено в
обжалваната част , като Й. К. следва да заплаща на сина си К. увеличен размер на издръжка
на 220 лв.
По разноските:
Ищцовата страна е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.( видно
5
от приложения в първоинстанционното производство договор за правна защита и
съдействие и пълномощно), като дължащи й се по компенсация са такива в размер на
166,67лв.Не се дължи в този случай присъждане на разноски по чл.38 ЗА, предвид липсата
на данни за такова упълномощаване.
На ответника по иска (сега въззивник) се дължат разноски в размер на 133,33лв.за
първата инстанция (при направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, каквото липсва за настоящата инстанция спрямо тази страна);
респ.240,62лв.за въззивната, или разноските по компенсация са общо в размер на 373,95лв.за
двете инстанции.
Дължимата от ответника по иска държавна такса с оглед определения изменен размер
е съответно 144лв.
Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 297 от 22.06.2022 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. №
667/2022 г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният иск за
изменение размера на определената по гр. д. № 1756/2015г. по описа на ДнРС месечна
издръжка , която Й. Б. К. ЕГН **********, да заплаща за детето си К. Й. К., ЕГН
**********- за разликата над 177, 50 лева до 220лв. месечно , както и В ЧАСТИТЕ, в които
са присъдени разноски, като Й. Б. К., ЕГН **********, е осъден да заплати на К. Й. К., ЕГН
**********, сумата 96 лв. ; респ.К. Й. К., ЕГН **********, е осъден да заплати на Й. Б. К.,
ЕГН **********, разноски в размер на сумата 204 лв., а също и в частта, в която Й. Б. К.,
ЕГН **********, е осъден да заплати по сметка на РС - Дупница държавна такса в размер
на 82, 80 лв.; като вместо това постанови:
ОСЪЖДА Й. Б. К., ЕГН **********, да заплаща на детето си К. Й. К., ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител С. К. К., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 220лв.(двеста и двадесет лева), считано от 06.04.2022г. до настъпване
на законни основания за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА Й. Б. К., ЕГН **********, да заплати по сметка на РС - Дупница
държавна такса в размер на 144 лв., съразмерно с увеличената част на издръжката.
ОСЪЖДА Й. Б. К., ЕГН **********, да заплати на С. К. К., ЕГН **********,
законен представител на К. Й. К., ЕГН **********, разноски по делото в размер на
166,67лв.по компенсация за двете инстанции.
ОСЪЖДА С. К. К., ЕГН **********, законен представител на К. Й. К., ЕГН
**********, да заплати на Й. Б. К., ЕГН **********, разноски по делото в размер на общо
373,95лв.за двете инстанции.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 297 от 22.06.2022 г., постановено по гр.д. № 667/2022
г.на РС – Дупница в останалата му част.
Настоящото решение не подлежи на обжалване по арг.на чл.280,ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7