Р
Е Ш Е
Н И Е
№
......62......../ 27.07.2018 год., гр.
Шумен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Шуменският окръжен съд,
наказателен състав
На двадесет и пети юли през две
хиляди и осемнадесета година
В публично открито съдебно
заседание, в състав:
Председател: София Радославова
Членове: 1. Нели Батанова
2.
Димчо Луков
Секретар: Даниела Андонова
Прокурор: Д. Димов
като разгледа докладваното
от съдия Нели Батанова
ВНАХД № 128 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл. 313 и следващите от НПК.
С Решение № 100 от 06.03.2018
година по НАХД № 2691/2017 Шуменският районен съд е признал
И.А.Ю., ЕГН - ********** за
виновен в това, че на 13.05.2017 година, в гр. Шумен, ул.
Дедеагач до бл. №6, при управление на МПС л.а. „Рено Мега“ с рег. № ******ВХ, нарушил правилата за
движение по пътищата, а именно: на чл.38, ал.2 от ЗДвП, която задължава водача
на превозно средство при завиване в обратна посока да пропусне насрещно
движещите се ППС и по непредпазливост причинил на Л.Ю.В., ЕГН – ********** средна
телесна повреда изразяваща се в трайно затруднение в движението на ляв горен
крайник за срок по-голям от един месец, вследствие на многофрагментно счупване
на лявата мишнична кост в долния й край с костен фрагмент от лакътния
епикондрил на мишничната кост – престъпление по чл. 343, ал.1, б.б, пр.2 от НК вр. чл. 342, ал.1 от
НК като на
основание чл. 78а, ал. 1 от НК го е освободил от НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му е наложил АДМИНИСТРАТИВНО
НАКАЗАНИЕ „ГЛОБА” в размер на хиляда лева.
На основание чл. 78а, ал.4 от НК съдът е наложил на И.Ю.
и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
–три месеца.
Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и
разноските по делото.
Решението е обжалвано от И.А.Ю.,
чрез процесуалния му представител. Излагат се доводи, че решението е неправилно
и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както е и явно
необосновано. Направено е искане за отмяна на решението и постановяване на
ново, с което да бъде оправдан. Жалбата се поддържа в съдебно заседание, като
се оспорват фактическите констатации в постановлението, с което делото е
внесено от прокурора.
Представителят на Окръжна
прокуратура гр. Шумен изразява становище, че депозираната жалба е неоснователна
и недоказана. Счита решението за правилно и законосъобразно. Предлага да бъде потвърдено
изцяло.
Въззивният съд при проверка на
решението по посочените основания и изцяло служебно, съгласно правомощията си
по чл. 313 и следващите от НПК, констатира следното:
За да изгради своите правни
изводи относно фактическата обстановка, районния съд е анализирал
доказателствата по делото. Преценявайки ги поотделно и в своята съвкупност е
приел следната фактическа обстановка, която се приема и от настоящия състав:
Обвиняемия И.А.Ю.
е правоспособен водач на МПС с категории „В, А и М". На 13.05.2017 г. в
гр. Шумен около 13.40 ч. паркирал служебния лек автомобил марка "Рено
Мега" с рег. № ******ВХ, който управлявал, в дясната пътна лента на ул.
„Дедеагач" в посока от бул. „Симеон Велики" към кв. „Тракия", в
района на „Т" - образно кръстовище. Малко след това потеглил със същия
автомобил, като предприел маневра за извършване на обратен завой и навлязъл в
лентата за насрещно движение, насочвайки предната част на МПС-то в посока към
бул. „Симеон Велики". Времето било ясно с добра видимост. Асфалтовата
пътна настилка била без неравности.
В същото време
по ул. „Дедеагач" в посока към бул. „Симеон Велики" се движил
мотоциклет марка „Сузуки GSX-R 1000", с рег. № *****със скорост около 51-52 км/ч., управляван от
пострадалия Л.Ю.В., също правоспособен водач на МПС. В момента в който св.В.
видял и възприел завиващия в обратна посока автомобил, управляван от обв.Ю.,
предприел аварийно спиране като задействал спирачната система и насочил
мотоциклета към крайната дясна част на пътното
платно. Въпреки това последвал удар в лентата за движение на мотоциклета между
предна лява част на мотоциклета и задната дясна част на лек автомобил марка
"Рено Мега” с рег. №*****, в резултат на което мотоциклетът паднал на
лявата си страна и след странично плъзгане и завъртане на 90° върху пътната
настилка, спрял на 3 метра от мястото на удара. Пострадалият Л.В. паднал
на пътното платно. До момента на удара обвиняемият не
видял и не възприел движещият се в
насрещната лента мотоциклет. След като усетил съприкосновението с мотоциклета,
предприел плавно спиране като лекия автомобил продължил движението си и без да остави спирачни следи спрял в „Т“
образното кръстовище, в дясната лента на ул. „Дедеагач“ в посока бул. „Симеон
Велики“ на 8 метра от мястото на удара. Падналият на земята мотоциклетист бил
възприет от св. Г. В., която се движила с лек автомобил по ул. „Дедеагач“.
Слязла от автомобила и се приближила до пострадалия. Подала сигнал на тел.112
за настъпилото ПТП.
Така възприетата фактическа обстановка се установява и подкрепя от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства: протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум
към него, показанията на свидетелите Л.В., Г. В., от съдебно медицинската експертиза
по писмени данни № 110/2017 с приложени към нея изследвания от образна
диагностика, разчетени резултати от изследвания, автотехническа експертиза със
скица към нея, справка от хидрометериологична обсерватория гр. Шумен, справка
от Дирекция национална система 112-МВР, регионален център Варна, справка за
нарушител, констативен протокол за ПТП с пострадали лица, медицинска документация относно здравословното състояние
на пострадалия Л.В. и проведеното му лечение, справка за търговец от Търговския
регистър на Агенцията по вписванията, справка за съдимост, както и от
показанията на разпитания в съдебното заседание свидетел И. И., обясненията на
обвиняемия И.Ю..
В хода на
досъдебното производството е назначена съдебно - медицинска експертиза, от
заключението на която се установява, че на 13.05.2017г. в следствие на
настъпилото ПТП пострадалия Л.Ю.В. получил следните травматични увреждания: многофрагментно
счупване на лявата мишнична кост в долния й край с костен фрагмент от лакътния
епикондил на мишничната кост. В резултат от полученото травматично увреждане на
пострадалия е причинено трайно затруднение в движението на левия горен крайник
за срок по – голям от един месец, представляващо средна телесна повреда по
смисъла на чл. 129 ал. 1 от НК. Травматичните увреждания са причинени от
действието на твърди тъпи предмети, по механизма на удар. Същите могат да бъдат
получени по време и начин съобщен от пострадалия и свидетелите – при ПТП –
мотоциклетна травма.
От
заключението на назначената в хода на разследването автотехническа експертиза
се установяват следните обстоятелства: Настъпването на обсъжданото ПТП е в
пряка причинно - следствена връзка с нарушаването на правилата за движение по
пътищата от обвиняемия И.А.Ю., а именно правилото регламентирано в чл.38 ал.2 от ЗДвП при извършване на маневра завиване
в обратна посока да пропусне насрещно движещите се ППС, каквото
задължение е имал като водач.
Скоростта на движение на мотоциклета преди ПТП е изчислена на база оставената спирачна следа
от протриване с дължина 11.90 метра и е била
51.7 км/ч., при което опасната зона за спиране е 33.75 метра. При движение с максимално
разрешената скорост от 50 км/ч в населено място опасната зона е 32.10 метра. Настъпването
на процесното ПТП не е в пряка причинно - следствена връзка с нарушаване на
правилата за движение от пострадалия Л.Ю.В., извършени от него при управление на мотоциклета –
движение с превишена скорост в населено място. Този извод експертът прави,
поради обстоятелството, че в момента на потегляне на автомобилът за извършване
на маневрата за обратен завой, мотоциклетът е бил на разстояние 31.55 м. от мястото на удара, а когато мотоциклетистът е възприел опасността
от сблъсък с лекия автомобил и е предприел аварийно спиране като е задействал аварийно спирачките,
мотоциклетът се е намирал на 28.55 м. от мястото на удара и двете отстояния са по - малки от опасната зона на
спиране при движение, както със скорост от 51.7 км./ ч. /33.75 м./ , така и със
скорост от 50 км. /ч. /32.10м./.
Пострадалият не е имал техническа възможност да предотврати удара в лекия
автомобил чрез аварийно спиране или заобикаляне. ПТП би могло да бъде
предотвратено само чрез действия от страна на водача на лекия автомобил, който
е имал техническа възможност потегляйки да ускорява плавно, да спре автомобила на границата между двете ленти за движение,
да си осигури видимост към лентата за насрещно движение и своевременно да
забележи мотоциклета, и да изчака преминаването му като по този начин би
избегнал удара с него. Вещото лице също така е категорично, че метеорологичната
и пътно - транспортната обстановка, техническото състояние на МПС-та и
психо-физиологичното състояние на водачите не са оказали влияние за настъпване
на ПТП. При извършване на експертизата вещото лице е приело, че към момента на
настъпване на ПТП пътното платно е било мокро и на тази база е изготвило
експертизата. При проведения разпит в съдебно заседание, вещото лице изготвило
автотехническата експертиза посочи, че е
правил съответните изчисления и при сух асфалт, и може да посочи
съответните параметри. При тази хипотеза скоростта на движение на мотоциклета
преди ПТП е била 54.68 км/ч., при което опасната зона за спиране е 34.27 метра,
а при движение с максимално разрешената скорост от 50 км/ч в населено място
опасната зона е 30 метра. В момента на потегляне на автомобилът за извършване
на маневрата за обратен завой, мотоциклетът е бил на разстояние 30.13 метра от
мястото на удара и към този момент не е имал възможност да възприеме потеглящия
лек автомобил. При опасна зона от 30 метра при движение със скорост 50 км/ч.,
лекия автомобил попада на границата на
опасната зона. Разстоянието, от което мотоциклетистът би забелязал автомобила и би реагирал е по - малко от 30.13 метра, поради което в
този момент лекия автомобил попада в опасната зона при движение със скорост 50 км/ч. на
мотоциклета. Пострадалият В., както при мокро пътно платно така и при сухо, дори и
при движение с максимално разрешената скорост,
не е имал възможност да възприеме опасността своевременно и не е могъл
да избегне настъпването на ПТП.
От обективна страна съдът е
приел, че се касае за управление на МПС, при което са нарушени правилата за
движение по пътищата – чл.38, ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинена
средна телесна повреда на Л.В..
От субективна страна съдът е приел,
че деянието е извършено при непредпазливост
под формата на небрежност.
Причините за извършване на престъплението се коренят в несъобразяването и
незачитането на правилата за безопасност на движението по пътищата от страна на
обвиняемия.
В резултат на този анализ и
събрани доказателства съдът е приел, че И.А.Ю. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 343 ал.1 б.”б”, предл. второ, във вр. с чл.342, ал.1 от НК.
Съдът
е обсъдил възможността за приложение на чл. 78-а от НК. За това престъпление по
чл.343 ал.1 б.”б”, предл. второ, във вр. с чл.342, ал.1 от НК закона предвижда
наказание “лишаване от свобода” до 3
години или пробация. Чл. 78-а от НК предвижда възможност за
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание в случаите, когато за престъплението се предвижда наказание лишаване
от свобода до 3 години или друго по-леко наказание, когато е умишлено и
наказание лишаване от свобода до 5 години или друго по-леко наказание, когато е
непредпазливо, при наличието на следните предпоставки:
1. Деецът
да не е осъждан за престъпление от общ характер и да не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на този раздел. Обвиняемият не е осъждан и не е
освобождават от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.
2. С деянието няма причинени имуществени
вреди. С деянието са причинени имуществени
вреди, за които няма данни да са възстановени, което не е пречка за прилагане
на разпоредбата на чл.78а от НК , т.к. според т. 3 на ТР№ 2 от 2016г. на ВКС,
за да се приложат диференцираните процедури по Глава двадесет и осма и Глава
двадесет и девета от НПК, следва да бъдат възстановени или обезпечени само
съставомерните имуществени вреди от престъпление по чл.343 от НК, а причинените
с настоящото деяние са несъставомерни.
В
разглеждания казус са налице изискуемите се предпоставки. Поради което и Районния
съд е признал обвиняемия за виновен в извършването на посоченото деяние и
го е освободил от наказателна
отговорност.
При определяне на наказанието, съдът е отчел
ниската степен на обществена опасност на дееца, добросъвестното му поведение в
досъдебното и съдебно производство, които са приети като смекчаващи вината
обстоятелства. Съдът не е констатирал отегчаващи вината обстоятелства, поради
което е приел, че наказание глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца ще породят възпитателната и превантивна
функция на наказанието у обвиняемия и ще бъдат постигнати целите на генералната
и специалната превенция. При определяне размера на наказание съдът е взел
предвид и обстоятелството, че обвиняемият е семеен с две малолетни деца, както
и това, че изпълнението на трудовите му задължения изисква управление на
служебен автомобил. В случай, че бъде лишен от право да управлява МПС за по
– дълъг срок, това безспорно ще се отрази негативно не само на него, но и на
семейството му.
Съдът се е произнесъл по разноските по делото и веществените доказателства.
По
отношение на жалбата: Решението е обжалвано от И.А.Ю.,
чрез процесуалния му представител като неправилно и незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, както и явно необосновано. Оспорват се
фактическите констатации в постановлението, с което делото е внесено от
прокурора. Направено е искане за отмяна на решението и постановяване на ново, с
което да бъде оправдан.
Оплакването
е неоснователно.
Съгласно чл. 378, ал.3 от НПК
съдът разглежда делото в рамките на фактическите положения, посочени в
постановлението. Когато установи нови фактически положения той прекратява
съдебното производство и връща делото на прокурора. В случая първоинстанционния
съд е разгледал делото в рамките на фактическите положения приети в
постановлението за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. В съдебно заседание показанията
на разпитаните в досъдебното производство са приобщени. Приобщена е автотехническата експертиза и съдебно
медицинската експетиза, като е проведен и присъствен разпит на експертите,
които са ги изготвили. Разпитан е и свидетеля Л.В. - пострадал, както и
неразпитвания в досъдебното производство свидетел И. Д. И.. Приети са и останалите
материали и доказателства по досъдебното производство. Т.е.
установени са същите обстоятелства посочени и в постановлението за
освобождаване от наказателна отговорност. Или в разглеждания казус районния съд
не е установил нови фактически положения, които да са основание за прекратяване
на делото и връщането му на прокурора.
Въззивният съд също не установи
нови фактически положения, налагащи връщане делото на прокурора или предпоставки за оправдаване на обвиняемия. Във връзка с направените в
жалбата оплаквания и наведени доводи, както и с оглед представени писмени
доказателства във въззивното производство беше назначена нова автотехническа
експертиза – комплексна. От заключението на същата се установява, че: От извършеното изследване във
фирма "НИК Е." ООД Софт, собственик на системата за услугата
проследяване на мобилни машини FarmTrack, следва че данните които са представени от адвокат Д. М.
и приложени в делото, следва че са автентични - не са манипулирани. Софтуерът
на системата не позволява да се манипулират данните, а само да се изтриват от
оператора или автоматично изтриване след 5 годишен период на съхранение, а от
тази година само 2 години съхранение.
Данните с посочената точност може да се използват за
нуждите на експертизата. Обективните находки и показанията на свидетелите
определят положението на началото на мястото на удара както следва:
-
по дължина на пътя: на около 1,90 метра след линията на приетия при огледа
ориентир;
-
по широчина
на платното за движение - на около 0,80 метра вляво от десния край на платното
за движение.
Ударът е започнал между предното колело на мотоциклета и задно-дясната
страна (панел заден, праг, врата задна вдясно). Автомобилът е завършвал
завиване в обратна посока. Мотоциклетът се е движил в посока към бул. „Симеон
Велики“ в дясната
част на пътното платно. Към
началото на удара скоростта на автомобила е била около 9 км/ч. Скоростта на
мотоциклета преди водачът да започне спиране е била 51 - 52 км/ч. Към началото
на удара скоростта на мотоциклета е била между 35,77 - 37,41 км/ч.
Автомобилът е потеглил от спряло
положение и се е движил по дъговидна траектория за завиване в обратна посока. По
същото време мотоциклет „Сузуки“ управляван от Л. Ю. В. *** в Шумен със скорост
около и над 51,0 м/ч. Двете превозни средства са продължили да се движат по
описания начин. Водачът на мотоциклета е възприел опасност за движението и е
задействал спирачките на мотоциклета. Намалил е скоростта до около 36 - 37
км/ч. Въпреки тези негови действия е възникнал удар между задната дясна страна
на автомобила и предната част на мотоциклета. Водачът и мотоциклета са паднали
на пътя и са се преместили до местата, където са намерени след сблъсъка.
Автомобилът е продължил да се движи и е спрял в обслужващия път на
кръстовището. Ъгълът между векторите на техните скорости при потеглянето на
автомобила е бил 180 градуса (насрещно движение). Този ъгъл постоянно е
намалявал и към началото на удара е бил около 30 градуса попътно.
Опасната зона за мотоциклета е била: за суха пътна
настилка - 38,26 метра; за мокра настилка - 36,90 метра.
На 13.05.2017 г. в гр. Шумен на ул. „Дедеагач“ мотоциклет
„Сузуки GSX-R1000" управляван от Л.Ю.В. със
скорост около 51 – 52 се е блъснал в завиващия в обратна посока автомобил
„Рено Меган“ ******ВХ управляван
от И.А.Ю.. Техническата причина за произшествието е навлизането на автомобила в
лентата, по която се е движил мотоциклета. Отстоянието на мотоциклета от
мястото на удара, когато автомобилът е започнал да навлиза в лентата за
насрещно движение е било: за мокър асфалт - 26,12 метра; за сух асфалт - 26,94 метра.
От сравняването на горните разстояния със
съответната опасна зона за мотоциклета 36,90 м и 38,26 метра следва извода, че
водачът на мотоциклета не е имал възможност да спре преди мястото на удара. Скоростта, при която превозното
средство може да спре на определено разстояние е: за мокър асфалт - 61,06 км/ч;
за сух асфалт - 66,37 км/ч.
Автомобилът
е потеглил в интервала от 13:45:13 и 13:45:17 часа (най-вероятно на 15
секунда). Ударът е започнал в 13:45:20 часа. Разликата между двата момента е
около 5 секунди. За това време мотоциклетът е изминал разстояние: за мокър
асфалт - 69,15 метра; за сух асфалт - 72,84 метра. Към момента, когато „Рено“ започва да навлиза
в лентата за насрещно движение съответните разстояния са 26,12 м. и 26,94 м. В
делото няма конкретни данни от къде е потеглил мотоциклета — „от бараката на ул.
„ Дедеагач“.
В съдебно заседание експертизата се поддържа. Единственото уточнение,
което правят експертите касае скоростта на мотоциклета, с която се е движил при
възникване на опасността, а именно корекция при пресмятането от м/сек. в км/ч.
Те поддържат като вярна и коректно посочена скоростта въз основа на която са
направен всички изчисления и изводи - тази в 14,95 м./сек., като уточняват че
изражението й в кв./ч. е не е 51,85 км./ч , а малко по малко от 54 – 53,82
км./ч. Изрично заявяват, че водача на мотоциклета дори да се е движил със
скорост 50 км./ч. , каквато е била разрешена в този район, то това не би
повлияло на сблъсъка между двете превозни средства, а единствено бие повлияло
върху силата на удара, който би бил малко по лек.
От заключението на допълнителната комплексна автотехническа експертиза е
видно, че: Ретроспективният анализ на взаимното местоположение на двете превозни
средства до момента на удара е даден в табл.1д и 2.д. Резултатите от изчисленията са представени в табл.1д за сух асфалт и табл.
2.д за мокър асфалт. Използваните символи в таблиците означават: t е времето в секунди; VA и VM
- скоростите на автомобила и мотоциклета, м/сек.; SA и Sm- разстоянията, изминати от автомобила и от мотоциклета (с натрупване).
|
Таблица
1д. За сух асфалт.
|
|
|
|
Таблица
2д. За мокър асфалт.
|
|
|
Графичната
му интерпретация е дадена в Приложение 1, където разстоянията на положението на
мотоциклета от мястото на удара са дадени с две стойности за сух и мокър
асфалт, отделени с наклонена черта. Ъгълът между двете МПС към
момента на удара е бил около 30 градуса. Скоростта на мотоциклета, с
която може да спре до мястото на удара при сух асфалт е 12,01 м/сек (43,25км/ч)
и за мокър асфалт - 11,16 м/сек (40,19км/ч).
В
обобщение, и при експертизата изготвена в досъдебното производство, приета от
първоинстанционния съд и при тази назначена и приета във въззивното
производство /основна и допълнителна/ основния въпрос, от който зависи отговорността на обвиняемия е от кой
момент възниква опасността за водача на мотоциклета и към този
момент имал ли е възможност той да спре. Отговорът е юридически. Виждайки, че автомобилът тръгва,
спрял в крайно дясно – потегля, той за него - за пострадалия, все още не
представлява опасност, тъй като той тръгва
в неговата си лента за движение.
От техническа гледна точка и юридически такава, опасността за движение е
възникнала в момента, когато този автомобил започва да навлиза в онази част от
платното, която е предназначена за движение на насрещно движещи се превозни
средства. От този момент водачът на
мотоциклета е възприел опасност за движението и е задействал спирачките на
мотоциклета като е намалил скоростта до около 36 - 37 км/ч. Въпреки тези негови
действия е възникнал удар между задната дясна страна на автомобила и предната
част на мотоциклета. Опасната зона за мотоциклета е била: за суха пътна
настилка - 38,26 метра; за мокра настилка - 36,90 метра. От сравняването на горните разстояния със съответната опасна зона за
мотоциклета 36,90 м и 38,26 метра следва извода, че водачът на мотоциклета не е
имал възможност да спре преди мястото на удара. Извода е еднозначен и
при мокра и при суха пътна настилка, доколкото доказателствата са противоречиви
за това обстоятелство. Налице са свидетелски показания
/освен твърденията на обвиняемия/ - св. И. И. на лист 4
от протокол от съдебното заседание на 09.01.2017 г. на първоинстанционния съд,
че към този момент, когато той е тръгнал с автомобила си, дъжд не е валял: „В
този момент, когато се качих в колата, заваля дъжд.“ Той твърди, че една жена, се е надвесила
над пострадалия и е държала чадър тогава вече, когато тя е дошла минути след
събитието, тогава е завалял дъждът. От друга страна има и една справка от Метеорологичната
обсерватория – Шумен, където за същото време дават, че в този час е имало дъжд.
Явно се касае за секунди, поради което не може да се приеме категорично, че се
касае за сух асфалт и за липса на валеж към момента на произшествието, както и
обратно. Още повече, че това обстоятелство не променя нито фактическата
обстановка, нито се отразява на крайния престъпен резултат.
Шуменският районен съд е събрал всички относими към предмета на доказване
доказателства. Направил е анализ на тези доказателства. Събраните по делото
доказателства са обсъдени поединично и в своята съвкупност. Съпоставил ги е поотделно и в съвкупност със всички доказателства по
делото. Следва да се отбележи, че изложените доводи от районния съд напълно се
споделят. Ето делото е напълно изяснено,
още повече с тези две допълнителни експертизи
по никакъв начин не водят към промяна на фактическата обстановка, която
е установена поначало по делото – и на досъдебното производство и от
първоинстанционния състав, още по-малко пък на правните изводи, които
произтичат от тази фактическа обстановка.Няма нещо, което
да разколебава доказателствата по делото и на база на тази фактическа
обстановка следва един категоричен правен извод, който е направен от
първоинстанционния съд, а именно, че това произшествие е настъпило в резултат
на неспазване, нарушаване на правилата за движение от страна именно на
обвиняемия. Касае е се за нарушение на чл. 38, ал. 2 от ЗДвП, който гласи: „При
завиване в обратна посока водачът пропуска насрещно движещите се пътно превозни
средства“. При пресичането на осевата линия или мислената осева
линия, водачът е бил длъжен, предприемайки тази маневра, да се убеди, че пред
него и зад него няма никакви превозни средства. Ето защо правният извод, който
е направен от първоинстанционния съд, че виновен за настъпване на
произшествието е обвиняемият е правилен и законосъобразен.
По делото не са събраха и
доказателства за съпричиняване от страна на мотоциклетиста на това ПТП.
Установено е, че мотоциклетистът се е движел вдясно, почти плътно вдясно на
пътя, което означава, че той се е движел правомерно и резултатите от
експертизата показват, че той не е имал техническа възможност да спре при тази
скорост, с която се е движел. От заключението на експертизите и отговорите на
вещите лица, които са много категорични, че дали скоростта на движение е била 51,
или 54 км, или точно 50, няма особено значение, защото той и при 50 км пак не
би могъл да спре. Стойностите сочещи, че
в границите на 40 км е трябвало
да се движи за да може да спре са ирелевантни в разглеждания казус, тъй като не
сме изправени пред ситуации, каквито
познава практиката, за движение при нощна тъмнина, намалена видимост и т.н.
Напротив, било е ясно времето и няма как това да се вменява във вина на
мотоциклетиста. И още нещо, основната причина и първопричина за настъпилото
произшествие е не скоростта на движение на моториста, а навлизането на лекия
автомобил в насрещната лента на движение.
Решението на първоинстанционния
съд е правилно, обосновано и по същество законосъобразно. Материалният закон правилно е приложен. Няма
никакви данни за съществени процесуални нарушения, които да са ограничили по
някакъв начин правата на обвиняемия. Поради което и искането на обвиняемия за отмяна на осъдителното решение и
постановяване на ново – оправдателно, е неоснователно. Решението е обосновано и
законосъобразно.
Правилно
и законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 78-а от НК. Налице са
законовите предпоставки за това. За престъплението по чл.343, ал.1, б.“б“ вр. чл. 342,
ал.1 от НК закона предвижда наказание
лишаване от свобода до три години или пробация. Обвиняемият не е осъждан и не е
освобождават от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК. С деянието са причинени имуществени вреди, за които
няма данни да са възстановени, което не е пречка за прилагане на разпоредбата
на чл.78а от НК , т.к. според т. 3 на ТР№ 2 от 2016г. на ВКС , за да се
приложат диференцираните процедури по Глава двадесет и осма и Глава двадесет и
девета от НПК, следва да бъдат възстановени или обезпечени само съставомерните
имуществени вреди от престъпление по чл.343 от НК, а причинените с настоящото
деяние са несъставомерни.
Глобата е наложена в размер на 1000 лева. Наложеното
административно наказание глоба е определено на минимално предвиденото. При определяне на наказанието, съдът е отчетел
ниската степен на обществена опасност на дееца, добросъвестното му поведение в
досъдебното и съдебно производство, които са преценени като смекчаващи вината
обстоятелства. Не са констатирани
отегчаващи вината обстоятелства. Размерът
на наказанието е съобразено и със семейното положение на обвиняемия, съобразено
е и служебното му положение, а именно, че се ползва в работата си ежедневно
работи и изпълнява служебните си задължения с този служебен автомобил, поради
което е и абсолютно минимално наказанието „лишаване от права“. Поради което не е възможно и
тяхното по нататъшно намаляване.
Ето защо наказанията са правилни
и справедливи, а въззивната жалба против решението на първоинстанционния съд се
явява неоснователна, необоснована и
недоказана. Поради което и ще следва
решението да се потвърди. Направените разноски във въззивното производство съобразно
правилата на НПК ще следва да се поставят в тежест на обвиняемия.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 100
от 06.03.2018 год. постановено по АНД № 2691/2017 г. по описа на Районен съд гр. Шумен.
Осъжда обвиняемия И.А. Ю., ЕГН – **********
да заплати по бюджета на съдебна власт в полза на Окръжен съд Шумен направените
разноски във въззивното производство в размер на 1373,36 лева /хиляда триста
седемдесет и три лева и 36 стотинки/.
Решението да се съобщи на
страните.
Решението е окончателно.
Председател :
Членове: 1.
2.