№ 12873
гр. София, 10.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВА
като разгледа докладваното от ВА Частно гражданско дело №
20211110142373 по описа за 2021 година
РАЗПОРЕЖДАНЕ
гр. София, 10.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
десети февруари през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВА
като разгледа докладваното от съдия ВА ч. гр. д. № 42373/2021 г. по описа на СРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 414а ГПК.
Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „ТС“
ЕАД срещу Т. ИВ. ИЛ., АД. Г. П., Д. ЦВ. П. и Р. Г. П..
Съдът е разпоредил, като е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 18.08.2021 по ч. гр. д. № 42373/2021 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти
състав.
В срока по чл. 414а, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 414, ал. 2 ГПК са подадени възражения от
длъжниците Д. ЦВ. П. и АД. Г. П., като са твърди, че задължението им е погасено чрез
плащане, като към възраженията са представени доказателства за извършено плащане.
В срока по чл. 414а, ал. 3 и ал. 4 ГПК е подадено становище от заявителя, като
последният е посочил, че не оспорва извършените плащания.
Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното:
От Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.08.2021 по ч.
гр. д. № 42373/2021 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав се установява, че Д. ЦВ. П. и
АД. Г. П. дължат всеки сумата от по 102,70 лева.
Приложени са 2 бр. платежни нареждания (л. 21 и л. 23 в кориците на делото), като се
установява, че всеки от длъжниците е заплатил сумата от по 104,42 лева, което
обстоятелство не се оспорва от заявителя.
С оглед на горното, съдът счита, че вземането за което е издадена заповедта за
1
изпълнение е погасено чрез извършеното плащане.
Предметът на настоящото производство е обусловен от правилото на чл. 414а, ал. 4,
изр. 2 ГПК, че ако становището на заявителя е подадено в срок, съдът се произнася по
възражението и постъпилото становище. Доколкото, ако съдът констатира, че заповедта за
изпълнение е влязла в сила, следва да се произнесе и по искането за издаване на
изпълнителен лист, което е инкорпорирано в подаденото заявление за издаване на заповедта
за изпълнение, съдът дължи произнасяне и по този въпрос.
Заповедното производство е строго формално, като основната цел е да се провери
дали претендираното вземане от заявителят-кредитор е спорно. Ако вземането не е спорно,
тоест не бъде подадено възражение в срок, заповедта за изпълнение влиза в сила – арг. чл.
416 ГПК.
Разпоредбата на чл. 414а ГПК е проявление на посочената цел – да се провери дали
вземането е спорно, доколкото с изпълнението на задължението в срока за доброволно
изпълнение, ако длъжникът е изпълнил точно креансата посочена в заповедта за
изпълнение, същият удовлетворява интереса на кредитора да получи изпълнение на
вземането си. В тази хипотеза е безпредметно да се води исков процес, като заповедта за
изпълнение per argumentum a fortiori влиза в сила. За кредитора липсва правен интерес от
предявяването на иск, освен в изрично посочените хипотези на чл. 414а, ал. 5 ГПК,
съответно ако кредиторът в становището си твърди, че не е налице точно изпълнение на
претендираното вземане, което обуславя наличието на правен спор. Другата хипотеза,
когато длъжникът е платил, но производството не приключва веднага касае разрешаването
на материалноправния спор за отговорността за разноските. В случая нито една от
посочените хипотези не е налице, а страните се изразили становище, че всичко
претендирани вземания са погасени чрез плащане, за което по делото са представени
писмени доказателствени средства. Следователно с изтичането на срока за становище на
заявителят, заповедта за изпълнение е влязла в сила, поради което и съдът следва да уважи
подаденото възражение по чл. 414а ГПК.
Необходимо е да се изясни, че доколкото вземанията за главница са удовлетворени
изцяло, макар и заповедта за изпълнение да е влязла в сила и да представлява изпълнително
основание (арг. чл. 404, т. 1 ГПК), в същата не е налице годно изпълняемо право, за което да
бъде издаде изпълнителен лист, поради което искането за издаване на изпълнителен лист,
което е инкорпорирано в подаденото заявление за издаване на заповедта за изпълнение
трябва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
РАЗПОРЕДИ:
ПРИЕМА възражения по чл. 414а ГПК с вх. № 62182/30.09.2021 г. и вх. №
62183/30.09.2021 г., подадени от АД. Г. П., ЕГН: ********** и Д. ЦВ. П., ЕГН: **********
срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.08.2021 по ч. гр.
д. № 42373/2021 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ТС“ ЕАД, ЕИК: ********* за издаване на
изпълнителен лист въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 18.08.2021 по ч. гр. д. № 42373/2021 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав срещу
АД. Г. П., ЕГН: ********** и Д. ЦВ. П., ЕГН: **********.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване в частта, с която е оставено без
2
уважение, съответно е уважено искането за издаване на изпълнителен лист, с частна жалба
пред СГС в двуседмичен срок, който за молителя тече от връчването на разпореждането, а за
ответника – от връчването на поканата за доброволно изпълнение, а в останала си част е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от разпореждането да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3