№ 1960
гр. Варна, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Антония Светлинова
при участието на секретаря Дияна Димитрова
като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело №
20213110113822 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 238 ГПК.
Образувано е по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „А.т.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ***,
сграда А, Бизнес център „България“, срещу В. П. З., ЕГН **********, с
настоящ адрес: гр. Варна, ул. ***, ет. 1, ап. 1, обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание
правно основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 9, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от
ЗПК за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 2700 лв.,
представляваща главница по договор за потребителски кредит № 2142721 от
13.12.2019 г., сключен между ответника и „К.“ ЕАД, обезпечен чрез
поръчителство на ищеца „А.т.“ ЕООД съгласно договор за поръчителство от
13.12.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 01.07.2021 г., до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 318,89 лв., представляваща договорна
възнаградителна лихва по кредита, начислена за периода от 13.12.2019 г. до
10.10.2020 г., сумата от 258,08 лв., представляваща законна лихва за забава
върху главницата по договора за кредит, начислена за периода от 11.01.2020
г. до 08.06.2021 г., в който не е включен периодът 13.03.2020 г. – 13.07.2020 г.,
които суми са заплатени на 16.06.2021 г. от заявителя „А.т.“ ЕООД в полза на
кредитора по договора за кредит „К.“ ЕАД, и за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 9726/2021 г. по
описа на Районен съд – Варна.
Съобщението по чл. 131 ГПК е редовно връчено на лично ответника по
реда на чл. 45 ГПК на 21.10.2021 г. и в указания едномесечен срок по делото
не е депозиран писмен отговор на исковата молба.
Първото по делото заседание е проведено на 30.05.2022 г., като редовно
1
призованият ответник не се е явил лично и не е изпратил представител, нито е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. От
приложените по делото книжа се установява, че на страната двукратно са
дадени указания за последиците от неспазване на срока за отговор на
исковата молба, както и от неявяването му в открито съдебно заседание (с
разпореждане по чл. 131 ГПК и определение по чл. 140 ГПК). Ищецът
своевременно е формулирал искане за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника.
Исковете са основани на следните фактически твърдения: На 13.12.2019
г. между „К.“ АД, в качеството му на заемодател, и ответника В.З. –
заемополучател, бил сключен по реда на ЗЕДЕУУ договор за потребителски
кредит № 2142721 при Общи условия за сумата от 2700 лв., която следвало да
бъде върната в срок до 10.10.2020 г. Кредитът бил изцяло усвоен, като с част
от предоставената сума в размер на 2034,88 лв. бил рефинансиран предходен
договор за кредит № 2105707/11.10.2019 г., сключен между същите страни, а
остатъкът от 665,12 лв. бил получен от ответника на каса на „Изипей“ АД на
13.12.2019 г. При сключването на договора за кредит ответникът избрал да
обезпечи изпълнението на задълженията му по него чрез поръчителство на
ищеца „А.т.“ ЕООД, за което помежду им бил сключен договор за
предоставяне на поръчителство, отново по реда на ЗЕДЕУУ – чрез
предоставен СМС код, изпратен на посочен мобилен телефонен номер на
ответника, след което подписаният договор бил изпратен на електронния му
адрес. Ответникът не изпълнявал задълженията си по договора за кредит,
поради което на 10.06.2021 г. заемодателят „К.“ АД отправил искане за
плащане до ищеца. Последният, от своя страна, уведомил ответника по реда
на чл. 143 ЗЗД за предявените срещу него претенции чрез нарочно
електронно писмо, в което били посочени всички дължими суми и
предстоящото плащане от негова страна. Въпреки това ответникът не
изпълнил задълженията си в дадения му срок и на 16.06.2020 г. ищецът
заплатил в полза на „К.“ АД дължимите суми по кредита, а именно: 2700 лв.
главница, 318,89 лв. договорна лихва за периода 13.12.2019 г. – 10.10.2020 г. и
258,08 лв. наказателна лихва в размер на законната лихва за забава, начислена
върху просрочената главница за периода 11.01.2020 г. – 08.06.2021 г., в който
не бил включен периодът 13.03.2020 г. – 13.07.2020 г., за което отново
уведомил ответника чрез ел.писмо от същата дата. Предвид бездействието на
длъжника, ищецът се снабдил срещу него със заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК за процесните суми, срещу която било подадено бланкетно
възражение.
Ответникът не е оспорил така изложените фактически твърдения в хода
на установителния исков процес, нито е направил конкретни
правопогасяващи и/или правоизключващи възражения в хода на заповедното
производство. Отделно от това, твърденията се подкрепят и от представените
от ищеца писмени доказателствени средства. Преценени в тяхната
съвкупност, доказателствата обуславят извод за вероятна основателност на
предявените искове.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките,
обективирани в разпоредбата на чл. 239 ГПК, поради което и претенциите
следва да бъдат уважени с постановяване на неприсъствено решение по
делото срещу ответника.
2
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, с оглед изхода на делото и
направеното искане, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените в исковото производство разноски в общ размер на 246,26 лв., от
които 141,26 лв. за внесена държавна такса (л. 43), 5 лв. за съдебно
удостоверение (л. 63) и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение,
определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 25,
ал. 1 от НЗПП.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно
решение № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл. 422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство. Такива са присъдени с издадената
заповед за изпълнение в размер на 110,91 лв., включващи държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от
заявлението, като същите следва да бъдат възложени в тежест на ответника,
на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК във вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 26
от НЗПП.
Предвид изхода на делото, разноски на ответника не се следват.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове, че в полза на ищеца „А.т.“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ***, сграда А,
Бизнес център „България“, съществуват парични вземания срещу
ответника В. П. З., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Варна, ул. ***, ет.
1, ап. 1, за следните суми: сумата от 2700 лв. (две хиляди и седемстотин
лева), представляваща главница по договор за потребителски кредит №
2142721 от 13.12.2019 г., сключен между ответника и „К.“ ЕАД, обезпечен
чрез поръчителство на ищеца „А.т.“ ЕООД съгласно договор за
поръчителство от 13.12.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 01.07.2021 г., до окончателното
изплащане на задължението, сумата от 318,89 лв. (триста и осемнадесет лева
и осемдесет и девет стотинки), представляваща договорна възнаградителна
лихва по кредита, начислена за периода от 13.12.2019 г. до 10.10.2020 г.,
както и сумата от 258,08 лв. (двеста петдесет и осем лева и осем стотинки),
представляваща законна лихва за забава върху главницата по договора за
кредит, начислена за периода от 11.01.2020 г. до 08.06.2021 г., в който не е
включен периодът 13.03.2020 г. – 13.07.2020 г., които суми са заплатени на
16.06.2021 г. от „А.т.“ ЕООД в полза на кредитора по договора за кредит „К.“
ЕАД, и за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 9726/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, на
основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 9, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от ЗПК.
ОСЪЖДА В. П. З., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Варна, ул.
3
***, ет. 1, ап. 1, да заплати на „А.т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. ***, сграда А, Бизнес център „България“,
сумата от 246,26 лв. (двеста четиридесет и шест лева и двадесет и шест
стотинки) за сторените в исковото производство съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП
вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП.
ОСЪЖДА В. П. З., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Варна, ул.
***, ет. 1, ап. 1, да заплати на „А.т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. ***, сграда А, Бизнес център „България“,
сумата от 110,91 лв. (сто и десет лева и деветдесет и една стотинки) за
сторените в заповедното производство съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 26 от
НЗПП.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 2
ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4