Р Е Ш Е Н И Е
№129/19.8.2020 г.
гр.
Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД четвърти административен състав
На седми август
2020 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ СТОЯНОВА
Секретар Велина Митева
Прокурор Милен Божидаров
като разгледа докладваното от съдия В. Стоянова
Административно дело № 125 по описа на 2020 година.
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията
и задържането под стража /ЗИНЗС/, чл.203 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/, във вр. с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди/ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба с вх. № 1003/09.06.2020г.
на И.Д. *** срещу
Главна дирекция“Изпълнение на наказанията“, гр. София и Следствен арест, гр.
Сливен. В исковата молба се сочи, че за периода 09.12.2017г. до 27.06.2018г. е
бил в ареста в гр. Сливен, където е бил подложен на унизително отношение,
незачитане на човешките права, уронване на човешкото достойнство, притеснение
за здравословното състояние и претендира обезщетение за нанесени неимуществени
вреди в размер на 30 000 лева. Иска се да бъде осъдена ГДИН, София да
заплати на основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ сумата от 30 000 лева,
обезщетение за причинени неимуществени вреди, стрес, безсъние, дискомфорт.
В исковата молба се сочи, че ищецът
през посочения период е бил излаган на жестоко и унизително отношение, незачитане на човешките права, понесъл неимуществени вреди,
развил чувство за малоценност, бил беззащитен. Твърди, че му е уронено
човешкото достойнство, изживявал притеснение за здравословното си състояние.
Твърди още, че е преживял болки, страдание, стрес, унижение, психическо
разстройство, безсъние поради неблагоприятните условия в ареста в Сливен. Сочи,
че липсвала достатъчна жилищна площ, отопление, осветление, проветривост,
време на открито, липсвал санитарен възел в помещението, имало хлебарки,
дървеници, невъзможност за къпане и пране на дрехи. Цитира като нарушена
разпоредбата на чл. 21 ал.1 и 6 от
ППЗИНЗС.
В
съдебно заседание ищецът своевременно и редовно призован не се явява, не
изпраща представител.
Ответните
страни, редовно призовани, не изпращат представители. По делото е постъпило
становище от юрисконсулт Стоянова в ГД „ИН“, София. Намират за неоснователна и
недоказана исковата молба.
Представителят на Окръжна прокуратура Ямбол заявява, че по делото не са събрани доказателства въз
основа на които да бъде изведен извод, че ищецът е претърпял наведените в
исковата молба неимуществени вреди, поради което моли да бъде отхвърлен
предявения иск за обезвреда.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе пред вид
становищата на страните приема за установено следното:
По делото
не е спорно, че ищецът И.Д.Д. е бил задържан в сектор „Арести” при ОСИН-Сливен за времето от 09.12.2017г. до 27.06.2018г. Видно от справка изх.
№ 542/14.07.2020г. от Началник на затвор гр. Сливен, ГД“ИН“ Д. е задържан с постановление на РП Нова Загора, от
09.12.2017г. по ДПзм-860/2017г. на РУ, Нова Загора, обвиняем по чл. 211 вр. с чл. 209 от НК. Но на 1212.2017г. с определение на РС,
Нова Загора е взета мярка за неотколонение „задържане
под стража“ и на 27.06.2018г. Д. е приведен в затвора в гр. Бургас с
разпореждане на РП Нова Загора от 25.06.2018г. В периода на задържане лицето е
било настанено с други задържани лица, в килия № 8, като винаги е с още 1 лице.
В справката е посочено още, че през
периода на задържане на лицето И.Д. са извършени общо 12 проверки на ареста към
РС „ИН“ Сливен от РП, Сливен и ОП, Сливен, като не са констатирани
нарушения.
Видно от изготвената справка Началник РС“ИН“, Сливен в писмо с рег. № 701/08.07.2020г.
посочва, че И.Д. при задържането е бил настанен в арестно
помещение на основание чл. 246 от ЗИНЗС, като мъжете се настаняват отделно
от жените. Квадратурата на всяка килия е посочена с 6,6
кв.м. жилищна плащ, обзаведена с две легла и маса за хранене. Отоплението е се е извършвало с локално
парно.
Шкафчета
са били разположени в коридора под нишите на
прозорците, а личните вещи са се предоставяли на задържаните лица при
поискване от дежурния служител. Посочено е още, че на задържаните лица се
предоставят самостоятелно легло и спални принадлежности , съгласно чл. 272 т.1
от ППЗИНЗС. Цитирана е заповед №
Л-4102/06.10.2016г. на главния директор на ГД“ИН“ за вътрешния ред в
арестите, според която се дават разписка за спалните принадлежности, изкарване
по два пъти седмично за къпане, а през летния период и ежедневно. Хигиената на наличното облекло се поддържала от задържаните
лица. Килиите в Сливен не разполагали
със собствен санитарен възел, респ. с течаща вода, поради което на задържаните
лица се осигурявал сутрин, обед и вечер тоалет, като им се осигурявало и измиване на прибори за
хранене. Посочено е, че се извеждат за ползване на тоалетна по тяхно желание. Твърди се, че помещението
обособено за баня разполага с един душ и се ползва от задържаните лица. Топлата
вода се осигурявала чрез бойлер. Посочено е още, че конструктивно не е възможно
в сградата, в която се помещава арест в Сливен да се изгради място за престой на открито, задържаните лица ползват
правото си на разходка при извеждането им от килиите, преди и след хранене и
при задоволяване на хигиенните или физиологични нужди, при извеждане за
телефонни разговори, свиждане-2 пъти в месеца с продължителност до 40 минути.,
извеждания за срещи със защитници, включващо и кратка разходка по коридора.
Сочи се, че достъпът на свеж въздух в
килиите на ареста ставал през решетките на вратите за осъществяване на визуален
контрол над задържаните лица и отвори с
мрежа/с размери 110 см. на 80см/ над вратите на килиите. Килиите нямали
директен достъп до пряка дневна светлина. Осветлението се осъществявало с луминисцентни тела. Приложени са договори за извършени
услуги, от които е видно, че ГД“ИН“, имала сключени договори дезинфекция и дератизация в РС“ИН“, арест Сливен, като периодично е
извършвана обработка на помещенията. Представени са разписки за приети вещи,
при редовно провеждане на свиждания. Имало е възможност да получава спално
бельо. Представени са медицински справки за здравословното състояние на ищеца,
видно от които към момента на постъпването му в ареста е клинично здрав, не е
подавал оплаквания от медицински характер през периода на пребиваването му в
арест, Сливен.
След
представяне на писмения отговор, ведно с писмените доказателства по опис,
същите са изпратени на ищеца, който не изрази становище по тях.
При така
установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Искът за
присъждане на обезщетение е подаден от лице което твърди, че е претърпяло
неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни бездействия на длъжностни
лица срещу ГД ”Изпълнение на наказанията” гр.София - юридическо лице към
Министъра на правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и контролът върху
местата за лишаване от свобода, включително и тези по чл.42 ал.2 ЗИНЗС-т.е.
исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимиран
ответник-ГД“ИН“, София. Следва да се има предвид, че искът срещу Следствен
арест, Сливен, който не е самостоятелно ЮЛ е процесуално недопустим за
разглеждане, поради което исковата молба срещу него следва да се остави без
разглеждане.
Твърдените незаконосъобразни бездействия
съставляват административна дейност, доколкото осъществяваната от тези органи и
длъжностни лица специализирана дейност по изпълнение на наложената мярка
”задържане под стража” не се ограничава само с прилагане на законово
предвидените ограничения във връзка с наложената мярка, а обхваща и дейността
по обезпечаване и осигуряване упражняването на правата на задържаните лица и
изпълнението на техните задължения.
С оглед
изложеното, съдът приема че исковете са допустими, а разгледани по
същество са неоснователни и недоказани.
Съгласно
разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вреди причинени на
граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на нейни органи и длъжностни лица при и по повод на изпълнение на
административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при
следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган
или длъжностно лице на държавата; незаконосъобразният акт, действие или
бездействие да е при или по повод изпълнение на
административна дейност; реално претърпяна вреда - имуществена или
неимуществена и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт,
действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно
визирани предпоставки следва да са налице кумулативно, като доказателствената
тежест за установяването им се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение
за понесените вреди.
В
настоящия казус, се претендират обезщетения за претърпени неимуществени вреди в
резултат на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията
на сектор „Арести” при ОСИН гр. Сливен,
където е бил задържан ищеца. За квалифицирането на едно бездействие като
незаконосъобразно такова е необходимо да бъде установено неизпълнение на
задължение за фактическо действие от страна на административен орган или на
длъжностно лице от администрацията, което задължение е регламентирано от
нормативен акт.
Съдът,
преценява като неоснователна и недоказана претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение в
размер на 30 000 лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в изтърпяване
на унизително
отношение, незачитане на човешките права, уронване на човешкото достойнство, притеснение
за здравословното състояние.
ЯАС, в настоящия си състав намира,
че исковата претенция е формулирана много общо. Въпреки указанията дадени с
определението за насрочване, че следва да се докаже причинна връзка между
конкретните действия и бездействия и вредоносния резултата, това не беше
сторено от ищеца. Нещо повече, всички представени по делото писмени доказателства, ведно с
отговора по исковата молба бяха изпратени на ищеца за запознаване и становище.
Дори и след отговора не постъпи уточнение на исковата претенция с оглед
указанието на съда.
Претенциите са формулирани общо, няма
как съдът да преценя вредоносния резултат от конкретното твърдяно действие или
бездействие върху ищеца във вид на неимуществени вреди-болки, страдания или
психическо разстройство. Освен това тези вреди следва да се докажат. По делото
няма данни за влошено здравословно или психическо състояние у ищеца. В този
смисъл, намира за правилно и се споделя от съда възражението на ответната
страна, изложено в писмения отговор, че
ищеца не е конкретизирал своята претенция по конкретни вреди, основание, размер и период. Не е посочил конкретните
действия или бездействия на администрацията и в какъв размер е вредата. По
делото не са представени никакви доказателства за реално претърпени и
установени вреди.
Ищецът иска да бъде обезщетен за условията в
ареста в Сливен, без да представи доказателства има ли настъпили последици върху
физическото и психическото му здраве от условията там и какви. Твърденията в исковата
молба подлежат на доказване. Няма как
само поради факта на престой за конкретен период в ареста, да се предполага, че
твърдените вреди са настъпили за ищеца. Ако беше достатъчен само факта на престой
в арест/или изобщо в местата за лишаване от свобода/, следваше да се присъждат обезщетения, без да е нужно
да се доказват условията, вредите и причинната връзка между тях, съответно действията или бездействията на
администрацията и настъпилия вредоносен резултат. Т.е. нямаше да е необходимо да се подава искова молба до съда, да се изпраща исковата молба за отговор, както и да
се разпределя доказателствената тежест между ищеца и
ответната страна според чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ.
Безспорно според чл. 3 от ЗИНЗС (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.)
(2) За нарушение на ал. 1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Но
всичките вреди подлежат на доказване. Само твърдение не е достатъчно, а следва да се установи и причинната връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. Тези нормативно визирани предпоставки следва да са налице
кумулативно, като доказателствената тежест за
установяването им се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за
понесените вреди.
Поради
това, съдът намира, че битовите и санитарно-хигиенни условия в помещенията на сектор „Арести” на ОСИН Сливен в периода на
престоя на ищеца не накърняват правото му по чл.29 ал.2 от Конституцията на РБългария и
чл.3, ал.1 във вр. ал.2, т.2 от ЗИНЗС. Действително липсата на санитарен
възел и течаща вода в килията, липсата на пряк достъп до естествена светлина и провретрение, както и липсата на място за престой на
открито би могло да създаде известен дискомфорт и
неудобства на задържаните лица, но същите по степен и интензитет не са такива,
които могат да бъдат квалифицирани като ”причиняващи страдание и унижаване на
достойнство”. Съгласно чл.3, ал.2 и
ал.3 от ЗИНЗС за жестоко или нечовешко
отношение по смисъла на закона се считат умишлените действия или бездействия на
длъжностните лица, водещи до причиняване на физическа болка или страдание, до
поставяне в неблагоприятни условия които могат да причинят увреждане на
здравето или до унизително отношение което уронва човешкото достойнство на
задържаното лице, принуждава го да върши нещо против волята му поражда чувство
на страх, несигурност и малоценност. В случая липсват каквито и да са
доказателства, за извършени от служителите на ОСИН-Сливен бездействия от
категорията на посочените, още по-малко умишлени такива. Освен това по делото
по никакъв начин не се установиха твърдените от ищеца обстоятелства, а именно
за породен стрес, страх и
безпокойство за здравето, намалена двигателна активност, чувство на унижение и
малоценност и накърняване на човешкото му достойнство. Тези твърдения остават
недоказани, поради липсата на активно процесуално поведение от страна на ищеца.
С Определение №196 от 29.06.2020г., получено от
ищеца, съдът е указал на последния, че твърденията му
в исковата молба подлежат на доказване и че
за да бъде уважен иск с правно основание
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е необходимо да се установи по безспорен и категоричен
начин наличието на следните кумулативно дадени предпоставки, а именно:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по
съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. Въпреки дадените указания, до
приключване на съдебното дирене, ищецът не се е справил с доказателствената
тежест и не е ангажирал доказателства
за вредите, които твърди, че са му
причинени по време на престоя му в арестното
помещение, което води до недоказаност на исковата му претенция.
С
оглед изложеното, съдът намира че не е доказано по безспорен начин наличието
на елементите на правопораждащия
фактически състав за отговорността на Държавата по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, поради
което предявения по настоящото
производство иск срещу ГД“ИН“, София се
явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.
Въпреки изхода на правния
спор съдът намира, че претенцията на процесуалния представител на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да
бъде оставена без уважение като неоснователна, по следните съображения:
Налице е специалната законова
регламентация на отговорността за разноски в чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС. Съгласно
този текст, когато искът се отхвърли изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати
разноските по производството. Разноски по производството по аргумент от чл. 75
и чл. 76 от ГПК са заплатените от страната средства за възнаграждение на
свидетели и вещи лица. По аргумент на горните текстове на ГПК и чл. 286, ал. 2,
изречение първо от ЗИНЗС, отговорността на загубилия делото ищец за разноски се
ограничава само до разноските по производството, които не включват разноски за юрисконсултско възнаграждение. По делото няма
доказателства, нито твърдения разноски по смисъла на чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС,
във връзка с чл. 75 и чл. 76 от ГПК, да са били направени от ответната
страна, поради което такива не й се
дължат.
Водим от горното, ЯАС, четвърти административен
състав
Р Е Ш И:
Оставя без разглеждане исковата молба с вх. № 1003/09.06.2020г. на И.Д. *** срещу Следствен арест,
Сливен и прекратява делото в тази му част.
Решението в тази част, което има характер на определение подлежи на обжалване с частна жалба пред тричленен
състав на ЯАС в 7 дневен срок от съобщаването му.
ОТХВЪРЛЯ исковата молба с вх. № 1003/09.06.2020г. на И.Д. *** срещу Главна дирекция“Изпълнение
на наказанията“, гр. София, с която се претендира
на основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ обезщетение за нанесени неимуществени вреди в
размер на 30 000/тридесет хиляди/ лева, за периода 09.12.2017г. до 27.06.2018г., в
който е бил в ареста в гр. Сливен, където твърди, че е бил подложен на унизително отношение,
незачитане на човешките права, уронване на човешкото достойнство, притеснение
за здравословното състояние.
Решението подлежи на обжалване пред тричленен
състав на ЯАС в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете