№ 249
гр. С., 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Никола Г. Маринов
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Административно
наказателно дело № 20212230200908 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод жалба против НП №571037-
0157273/29.06.2021г., издадено от началника на отдел „Оперативни
дейности”- Б в Централно управление на Национална агенция за приходите, с
което на жалбоподателя е наложена на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от
Закона за данък върху добавената стойност „Имуществена санкция” в размер
на 500 (петстотин) лева за нарушение на чл.39, ал.1 от Наредба №Н-
18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства
на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин. Моли наказателното постановление да се отмени като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят своевременно призован не
изпраща процесуален представител.
В съдебно заседание органът, издал обжалваното наказателно
постановление изпраща свой представител, който моли съда да потвърди
обжалваното наказателно постановление като законосъобразно.
От събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност
и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото
1
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
При извършена от служители от Националната агенция за приходите
проверка на 20.02.2021г. в обект- магазин за хранителни стоки, находящ се в
гр. С., ул. „Карандила“ №11, стопанисван от събирателно дружество „......“ с
ЕИК .... се установило, че в края на деня не е бил изведен дневен финансов
„Z“ отчет с нулиране и запис във фискалната памет за периода от 05 до
06.02.2021г., за който е имало извършени продажби, регистрирани през
фискалното устройство чрез издаване на фискален касов бон. Установило се,
че фискалното устройство не е с коригирана версия на фърмуера. Било
прието, че търговското дружество не е изпълнило изискването и е нарушило
разпоредбите на въпросната Наредба Н- 18/2006г. на Министъра на
финансите, а именно фискалното устройство да генерира автоматично пълен
дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден,
през който в устройството са регистрирани продажби. Съставен бил протокол
за извършена проверка серия АА № 0053521/20.02.2021г. В търговския обект
е имало монтирано и функциониращо към момента на проверката ФУ модел
„TREMOL M 20“ с ИНФУ ZK128699 и ИНФП 50165294.
На 20.02.2021г. св. А.С. съставила на търговското дружество акт за
установяване на административно нарушение като приела, че е нарушена
разпоредбата на чл.39, ал.1 от Наредба №Н- 18 от 13.12.2006г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин,
издадена от Министъра на финансите във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС.
Колегата й Т.Б. се подписал като свидетел при съставянето и връчването на
акта. Въз основа на съставения акт за установяване на административно
нарушение е било издадено наказателно постановление №571037-
0157273/29.06.2021г. за нарушение на чл.39, ал.1 от Наредба №Н-
18/13.12.2006г. на МФ и на жалбоподателя е била наложена на основание
чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС „Имуществена санкция” в размер на 500
лева.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът изведе
следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в седемдневния преклузивен срок от
лице, имащо правен интерес от обжалването, но разгледана по същество е
2
неоснователна. От събраните по делото доказателства безспорно се установи,
че жалбоподателят е извършил описаното нарушение в акта за установяване
на административно нарушение. Безспорно се установи, че при извършената
проверка на 20.02.2021г. търговското дружество жалбоподател в качеството
му на задължено лице по чл.3 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. на
Министъра на финансите не е изпълнило изискването фискалното устройство
да генерира автоматично пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис
във фискалната памет за всеки ден, през който в устройството са
регистрирани продажби. Доказа се по несъмнен начин, че през този период от
05 до 06.02.2021г. е имало регистрирани продажби през фискалното
устройство чрез издаване на фискални касови бонове. Показанията на
свидетелите С. и Б. съдът кредитира изцяло, тъй като същите са относими към
предмета на делото, безпротиворечиви са, логични и кореспондират с всички
събрани по делото доказателства.
Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано до степен
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Съдът счита, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при
издаването на наказателното постановление, а така също и при съставянето на
акта за установяване на административно нарушение. Не е било накърнено
правото на защита на жалбоподателя. В наказателното постановление е
посочена нарушената материалноправна норма и наказанието за извършеното
нарушение е индивидуализирано. Деянието е правилно квалифицирано,
описанието на нарушението е ясно. Посочена е датата и мястото на
извършване на нарушението, а така също и законовите разпоредби, които са
нарушени. От събраните по делото доказателства е видно, че в наказателното
постановление е изписана дата на извършване на нарушението 20.02.2020г.
вместо 20.02.2021г. Съдът счита, че се касае за техническа грешка, тъй като
още преди това в самото наказателно постановление е изписано, че се касае
за административно нарушение №0157273/20.02.2021г. когато е и съставения
от св. АНТ. СТ. СТ. акт за установяване на административно нарушение. В
самото наказателно постановление и накрая е изписано, че за извършените
действия, направените констатации и установени нарушения е съставен ПИП
обр. Кд 184, сер. АА № 0053521/20.01.2021г. Съдът не може да приеме, че се
касае за съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничи
правото на защита на жалбоподателя. Както бе посочено по- горе касае се за
техническа грешка и вместо 2021г. е изписано 2020г.
При извършване на преценка дали са налице основанията по чл.28 от
ЗАНН съдът счита, че правилно същият не е приложен. Не е налице
маловажност поради следните съображения: Деянието не е резултатно и се
осъществява с бездействие от лицето, което не е изпълнило задължението си
да осигури фискално устройство с коригирана версия на фърмуера, поради
което не е бил генериран автоматично пълен дневен финансов отчет с
нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в
устройството са регистрирани продажби. Така се е случило и в периода 05-
06.02.2021г. Неизпълнението на това задължение води до налагане на санкция
като законодателят е предвидил изключително широк диапазон на
възможната санкция, даващ възможност за индивидуализация на конкретното
наказание в зависимост от конкретните обстоятелства за всеки конкретен
случай. В случая е наложена минималната предвидена в закона санкция и
съдът счита, че същата ще спомогне за постигане целите на генералната и
специалната превенция. Съдът счита, че не е следвало да се прилага
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като маловажен случай на
административно нарушение е този, при който извършеното нарушение с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по- ниска степен на
обществена опасност с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.
Действително извършеното нарушение е за първи път, но това обстоятелство
е съобразено от наказващия орган при определяне на минимален размер на
имуществената санкция. Съдът счита, че не може да се приеме, че тежестта на
извършеното нарушение не е голяма и същото представлява по- ниска степен
3
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид. Закона за данък върху добавената стойност урежда обществените
отношения, свързани с данъчното облагане на лицата като законодателят е
предвидил по- тежки санкции за нарушенията, с които те се засягат в
сравнение с обичайните случаи на административни нарушения.
Съдът счита, че при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и издаването на атакуваното наказателно
постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които
да водят до отмяна на последното. Размерът на наложената на жалбоподателя
„Имуществена санкция” е минималният предвиден в закона размер от 500 до
2000 лева, а именно в размер на 500 лева и отговаря в пълна степен на
допуснатото нарушение.
Ето защо съдът счита, че издаденото наказателно постановление е
законосъобразно и като такова следва да го потвърди.
С оглед правилата на процеса и при направено искане от въззиваемата
страна за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение съдът счете, че следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер от 80 лева, определен по реда на чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ предвид обстоятелството, че
делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Ето защо
събирателното дружество жалбоподател „......“ следва да се осъди да заплати
на Националната агенция за приходите сума в размер на 80 (осемдесет) лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
Потвърждава НП №571037- 0157273/29.06.2021г., издадено от
началника на отдел „Оперативни дейности”- Б в Централно управление на
Национална агенция за приходите, с което на събирателно дружество „......“ с
ЕИК .... е наложена на основание чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС
„Имуществена санкция” в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение на
чл.39, ал.1 от Наредба Н- 18/13.12.2006г. на МФ като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА събирателно дружество „......“ с ЕИК .... да заплати на
Националната агенция за приходите направените по делото разноски в размер
на 80 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд- гр. С. в 14- дневен срок от получаването му от страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
4