Р E Ш Е Н И Е
№ 237
гр.Плевен, 10.05.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
съд - гр.Плевен, ПЪРВИ касационен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и двадесет
и първа година в състав:
Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
Членове:
1. ЕЛКА БРАТОЕВА
2.
РАЛИЦА МАРИНСКА
при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура- Плевен- Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдията МАРИНСКА касационно административно-наказателно дело №160/2021г. по описа на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
Депозирана е касационна жалба от РЕГИОНАЛНА
ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ- Ловеч, представлявано от П. Б.- директор, против Решение №260001/08.01.2021г.
по НАХД №275/2020г., по описа на Районен съд – Левски, въз основа
на което е отменено НП №420/04.09.2020г. на директора на РДГ- Ловеч. Твърди се,
че постановеното решение е незаконосъобразно и неправилно, и моли съда да го
отмени и постанови друго, с което да потвърди обжалваното наказателно
постановление, като законосъобразно. Твърди се, че съдът погрешно е приел, че
нарушението е неправилно квалифицирано по ЗГ, както и че служителите на РДГ не
са компетентни да установят нарушението. Посочва се, че към момента на
проверката, жалбоподателят не имал издадено каквото и да писмено разрешение за
почистване на дерето, чрез отсичане на дървета. Посочва се, че такова
разрешително се издава от кмета на общината и представеното пред въззивният съд
разрешително №П-94-00-73/27.04.2020г., издадено от кметски наместник, е
издадено при липса на компетентност, а също и не е представен пред АНО. Твърди
се, че по делото безспорно е установено, че жалбоподателят е транспортирал 1,5
пр. куб. м. дърва- айлант, без да има превозен билет и без да са маркирани с
контролна горска марка или общинска марка и дървесината е придобита без
надлежно разрешително. Посочва се, че транспортирането на дървесината е
безспорно установено по данните от постановлението за отказ за образуване на
досъдебно производство. твърди си също, че извода на съда за нарушение на
правото на защита на жалбоподателя, поради наличие на разминаване между АУАН и
НП, за неправилен, на основание чл. 53, ал.2 от ЗАНН. В заключение моли съда да
отмени обжалваното решение, като неправилно и незаконосъобразно и потвърди
издаденото НП.
В съдебно заседание касаторът, р. пр, не се представлява.
Ответникът по касационната жалба- А.Т.Д., р. пр, не се явява и не се представлява; не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен
изразява становище за правилност на обжалваното решение и предлага на съда да
го остави в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановеният срок, от надлежна страна и е допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение №260001/08.01.2021г. по НАХД №275/2020г., по
описа на Районен съд– Левски, съдът е отменил наказателно постановление №420/04.09.2020г.
на директора на РДГ- Ловеч, с което на А.Т.Д., са наложени адм. наказания, на
основание чл. 266, ал. 1, предл. 4 от ЗГ, както следва: за извършено нарушение
на чл. 213, ал. 1, предл. 4, т. 1 от ЗГ- глоба, в размер на 100лв. и за извършено
нарушение на чл. 213, ал.1, предл. 4, т. 2 от ЗГ- глоба, в размер на 100лв. Въз
основа на НП са отнети в полза на Държавата, вещите, послужили за извършване на
нарушението: 1 бр. верижно- моторен трион „STIHL 029“, с номер 11270210800/РА66 GF, с шина и верига, и е постановено, на
основание чл. 275, ал.2 от ЗГ, А.Д. да заплати паричната равностойност на
липсващите вещи, предмет на нарушението- 1,50 пр. куб. м. айлантови дърва за
огрев, в размер на 36,50лв. В решението си съдът е приел, че извършеното от Д.
деяние не е съставомерно, тъй като дървесината не е добита от гора или горска
територия, по смисъла на чл. 2 от ЗГ, а добита от канал, преминаващ през урбанизираната
територия на с. Петокладенци, която е общинска собственост на община Белене.
Приел е, че поради това, служителите на РДГ не са компетентни да установят
нарушения във връзка с транспортирането на дървесината.Приел е, че процесното
НП също е издадено от некомпетентен орган. Приел е също, че нито в АУАН, нито в
НП е изложено, че процесните 1,50 пр. куб. м. айлантови дърва са отсечени,
натоварени, извозени и транспортирани по реда и при условията на ЗГ. Въззивният
съд е приел също, че е налице несъответствие между фактическата обстановка и
констатациите в АУАН и в НП, досежно описанието на дървесината, като в АУАН е
посочено 1,50 куб. м. айлантови дърва за огрев, а в НП е посочено 1,50
пространствени куб.м. айлантови дърва за огрев. Приел е също, че в НП липсва
описание чия собственост е дървесината и горската територия, от която е
придобита.
Настоящия касационен състав намира, при
извършената проверка за законосъобразността и допустимостта на постановеното
решение, че същото е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Изложените от въззивния съд мотиви относно несъставомерността на извършеното от
Д. деяние, неприложимостта на нормите на
Закона за горите към настоящата хипотеза, липсата на компетентност на
служителите на РДГ да установят нарушения във връзка с транспортирането на
дървесината и съответно- на директора на РДГ- Ловеч, да издаде процесното НП, са
правилни и законосъобразни, и се споделят изцяло от настоящата инстанция по
реда на чл. 221, ал.2 от АПК, без да се преповтарят. Настоящият състав намира,
че въззивният съд правилно, обективно и подробно, е обсъдил всички относими към
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Д. факти и
обстоятелства по делото, като е достигнал до правилен краен извод за незаконосъобразност
на издаденото НП, поради което не са налице основания за отмяна на
постановеното решение, предмет на касационната жалба. Правилно съдът е приел,
че в случая, съобразно събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни
доказателства, процесните 1,50 пр. куб. м. айлантови дърва са придобити от канал,
преминаващ през урбанизираната територия на с. Петокладенци, която е общинска
собственост на община Белене и в този смисъл, по силата на чл. 2, ал.3 от ЗГ,
не попадат под приложението на този закон. в тази насока въззивният съд е
изложил правилни и подробни мотиви, като е приложил правилно материалния закон.
Изложените от касатора мотиви, че нормата на чл.2, ал.3 от ЗГ не касае
„транспортирането“ на дървесина, е стеснително и не почива на общия дух на
Закона за горите. Поради изложеното, доколкото деянието е изцяло несъставомерно
по ЗГ, е ирелевантно и издаването на разрешително, поради което издаденото
такова, от страна на кметския наместник не е обсъждано от въззивния съд. За
пълнота следва да се посочи, че настоящият състав намира, че в случая няма
допуснато нарушение на правото на защита на жалбоподателя, поради допуснато несъответствие
между фактическата обстановка и констатациите в АУАН и в НП, досежно описанието
на дървесината, с оглед нормата на чл. 53, ал.2 от ЗАНН.
На основание гореизложеното следва
обжалваното решение №260001/08.01.2021г. по НАХД №275/2020г., по описа на
Районен съд – Левски да бъде оставен в
сила, като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260001/08.01.2021г. по НАХД №275/2020г., по описа на Районен съд – Левски.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.
Преписи от решението да се връчат на страните и на ОП- Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/