Определение по дело №293/2009 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 септември 2009 г.
Съдия: Росен Василев
Дело: 20091200100293
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 15 юли 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер

10

23.01.2006 г.

година

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

01.23

Година

2006

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Елена Димова Налбантова

Пламен Александров Васил Панайотов

Съд. заседатели:

като разгледа докладвано от

Елена Димова Налбантова

Въззивно частно гражданско дело

номер

20065100500017

по описа за

2006

година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С определение № 2/13.01.2006 година, постановено по гр. д. № 47 по описа за 2006 година, Кърджалийският районен съд е повдигнал препирня за подсъдност до Окръжен съд- гр. Кърджали и е изпратил делото за определяне на местно компетентния съд измежду Районен съд- гр. Кърджали и Районен съд- гр. София. За да постанови определението, Кърджалийският районен съд е изложил следните съображения: Съдът, за да образува и движи гражданският процес, първо трябва служебно да провери всяка процесуална предпоставка, като само за относителните процесуални предпоставки, обуславящи надлежното упражняване на правото на иск, съдът не следи служебно, а именно: местната подсъдност и договорът за отнасяне на делото пред арбитражен или чуждестранен съд. Съдът е приел също, че производството по делото не представлява охранително, поради следните причини: На първо място, видно от разпоредбата на чл. 126а ал. 1 б. "л" от ГПК, законодателят изрично посочил, че производството по чл. 19 от ЗГР е исково такова; на второ- те не са едностранни и безспорни, и на следващо- решенията по чл. 19 от ЗГР подлежат на обжалване. Поради това съдът е приел, че не е приложима посочената от Софийския районен съд разпоредба на чл. 425 ал. 2 от ГПК. Съдът е посочил също, че дори и да се приеме, че производството по делото е охранително, то същото представлява гражданско в широк смисъл на думата и на основание чл. 434 от ГПК "За охранителните производства се прилагат съответно, освен общите правила на този кодекс...". Поради това, без направено възражение от ответната страна за местна подсъдност, за съда липсва право и съответно задължение да се произнесе по този въпрос. С оглед на това и на основание чл. 93 ал. 2 от ГПК съдът е повдигнал препирня за подсъдност за определяне на местно компетентния съд по исковата молба на Бехайдин Халил Халибрям по чл. 19 от ЗГР.

Окръжният съд, за да се произнесе по повдигната препирня за подсъдност съобрази следното:

В районен съд гр. София е било образувано гр. дело № 4716 по описа за 2005 година по искова молба на Бехайдин Халил Халибрям със съдебен адрес гр. София на основание чл. 19 ал. ІІ от ЗГР във вр. с чл. 126а от ГПК, с която моли да бъде допусната промяна на настоящите му имена и възстановено българското му име Борис Христов Руменов.

С определение, постановено в закрито заседание на 30.12.2005 година, състав на Софийски районен съд като е констатирал, че постоянният адрес на молителя е в района на районен съд гр. Кърджали и на основание чл. 425 ал. ІІ от ГПК е препратил делото по компетентност на Кърджалийския районен съд и е прекратил производството по образуваното пред него дело.

Настоящият състав на съда счита, че Софийският районен съд неправилно е прекратил производството на образуваното пред него дело и изпратил същото на Кърджалийския районен съд по подсъдност. Компетентен да разгледа исковата молба на Бейхадин Халил Халибрям с правно основание чл. 19 ал. ІІ от ЗГР е Софийски районен съд по следните съображения: Както вече се посочи, производството пред Софийски районен съд е образувано по подадена искова молба от Бехайдин Халил Халибрям от с. Караманци, общ. Черноочене, обл. Кърджали, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Христо Ботев" № 1- а ет. 2 чрез адв. Адриана Катранджиева от АК гр. София за промяна на име по реда на бързото производство. Спор няма за това, че съдът служебно проверява наличието на процесуалните предпоставки за образуване и движение гражданския процес. Само за относителните процесуални предпоставки, обуславящи надлежното упражняване на правото на иск- местната подсъдност и договорът за отнасяне на делото пред арбитражен или чуждестранен съд, съдът не следи служебно. В конкретния случай съдът намира, че производството по делото не представлява охранително, а исковотакова, решението по което подлежи на предвидения в ГПК инстанционен контрол. В подкрепа на това е разпоредбата на чл. 126а ал. 1 б. "л" от ГПК, съгласно която при направено искане от ищеца по реда на тази глава се разглеждат исковете по чл. 19 от Закона за гражданската регистрация. Цитираната разпоредба изрично предвижда, че се касае до ищец, а не до молител /в охранителното производство/ и до искове по чл. 19 от ЗГР. Същата се намира в ЧАСТ ВТОРА- „Исково производство", ДЯЛ ПЪРВИ- „Производство пред първата инстанция", Глава дванадесета „а"- „БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО". Поради изложеното, настоящият състав счита, че разпоредбата на чл. 19 ал. 1 от Закона за гражданската регистрация, предвиждаща, че промяна на име се допуска по писмена молба на заинтересувания, не опровергава обстоятелството, че се касае именно до исково производство, а не до охранително такова. Впрочем, ако идеята на законодателят е била молбите за промяна на име да се разглеждат по реда на охранителното производство, то той е щял изрично да го предвиди, така както го е предвидил в чл. 15 от Закона за имената на българските граждани / отм. ДВ. бр. 67 от 27 юли 1999г. /, съгласно който районният съд се произнася по молбата за промяна на името по реда на чл. 436 и следващите от ГПК /охранително производство/. В действащия понастоящем Закон за гражданската регистрация, който отменя Закона за имената на българските граждани, не само, че не се съдържа такова изрично препращане към цитираните разпоредби, касаещи охранителното производство, но напротив- законодателят изрично е предвидил в чл. 126а ал. 1 б. "л" от ГПК /ДВ. бр. 64 от 16 юли 1999 г./, че се касае именно до исково производство, а не до охранително такова. Поради изложеното настоящата инстанция намира, че в случая не е приложима посочената от Софийския районен съд разпоредба на чл. 425 ал. 2 от ГПК. И без направено възражение от ответната страна за местна подсъдност, за съда липсва право и съответно задължение да се произнесе по този въпрос. Поради това, напълно незаконосъобразно районният съд в София е прекратил производството по делото.

Следва поради изложеното да се определи като местно компетентен между районен съд София и районен съд Кърджали по повдигната препирня за подсъдност районен съд София.

Поради изложеното и на основание чл. 93 ал. ІІ от ГПК Кърджалийският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОПРЕДЕЛЯ Софийския районен съд за местно компетентен да разгледа предявения от Бехайдин Халил Халибрям с ЕГН ********** иск по чл. 19 ал. ІІ от ЗГР във вр. с чл. 216а от ГПК.

Определението може да се обжалва от заинтересованите страни с частна жалба в 7- дневен срок от съобщението пред ВКС на РБ.

Председател: Членове: 1/ 2/