№ 43
гр. Поморие , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, II СЪСТАВ в публично заседание на шести
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Нася Ив. Япаджиева
при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева
като разгледа докладваното от Нася Ив. Япаджиева Гражданско дело №
20212160100401 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. от Закона за защита от домашното насилие,
образувано по постъпила молба от Д. Н. Т. , в която сочи, че иска защита от домашното
насилие, упражнено спрямо нея от Д. В. Д. с когото е живяла на семейни начала.
Твърди, че през м. януари се разделили и тя се установила да живее на друг адрес, но
*** продължавал да я „тормози“ и на 11.06.2021г. при уговорена среща между двамата ***
насила я издърпал в асансьора на кооперацията, избутал я в жилището им, заключил вратата
и започнал да й крещи, че има запис как разговаря със собственика на жилището в което
живее, ударил й шамар и я стискал силно за носа и извъртал главата й наляво и надясно.
Изключил телефона и, а след като си тръгнала той вървял след нея, а когато се прибрала
започнал да й звъни по телефона и да я заплашва да й крещи и да я й държи сметка с кого
разговаря.
Моли съдът да наложи мерки за защита от домашно насилие, като задължи Д.Д. да
се въздържа от домашно насилие, да забрани на Д. В. Д. да приближава пострадалата
жилището й, местоработата й и местата за социални контакти и отдих посещавани от Д. Н.
Т. и детето и училището където детето учи и да задължи Д.Д. да посещава специализирани
програми.
Към молбата прилага декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗСДН в която декларира, че на
11.06.2021г. ответника упражнил спрямо нея физически и психически тормоз, като я
завлякъл насила и заключил в жилището им което ползвал той, изгонил детето, изключил й
телефона, стискал я здраво за носа като извъртал главата й наляво и надясно Ударил и
1
шамар, после насила я прегръщал и целувал заплашвал детето да тръгне с него.
Ответникът в писмен отговор оспорва изложеното в молбата. Твърди, че е заключил
вратата на апартамента по навик, не с цел да я лиши от свобода.
Съдът счита, че производство е допустимо. Молбата е подадена от лице посочено в
чл.8 от ЗЗД и в срока по чл.10, ал 1 от ЗЗДН, който е един месец, считано от извършването
на твърдените в нея актове на домашно насилие на 11.06.2021г. Доколкото в декларацията
по чл.9, ал.3 от ЗЗДН е посочена само една дата на която е осъществено спрямо
молителката насилие – 11.06.2021г. съдът няма да се занимава с останалите изложени в
декларацията факти и обстоятелства.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори по делото, че страните са се намирали във фактическо съпружеско
съжителство и са се разделили преди няколко месеца, като молителката е напуснала
жилището в което са живели заедно и се установила да живее в нает от нея апартамент.
По делото са разпитани четирима свидетели. Свидетеля *** свидетелства, че имал
уговорка да се чуе със сестра си, като знаел че й предстои да се срещне със *** и да вземе
детето и след като към 17.00 часа, тя не се обадила и не отговаряла на неговите повиквания
се притеснил тъй като знаел за отношенията им и че *** я заплашва и малтретира.Започнал
да звъни на хазаина, а след това звъннал и на ***, за да го попита какво става със сестра му
и от телефона на *** се обадила сестра му която казала че е заключена в апартамента на
*** и не може да излезе. При проведен по късно разговор сестра му му обяснила какво се е
случило. Твърди, че по-късно сестра му му казала, че *** е долу вдига панаири и иска да
вземе малкия, да го води в апартамента. Твърди, че страните са разделени от няколко месеца
и това не е първи конфликт между тях и причината за раздялата им е грубото отношение,
малтретирането, физически и психически тормоз от страна на *** към сестра му.
Свидетеля Роев свидетелства, че му е известно, че *** и *** имат доста проблеми
които ескалират и че тя е подавала жалби, тъй като *** я преследвал и заплашвал. Сочи, че
не 11.07. след като провел разговор с брата на *** от терасата видял ***, детето и *** да
идват към входната врата но не чул какво си говорят, като *** и детето се прибрали, а по
късно дошъл *** се върнал да вземе детето и започнал да го заплашва и да се заканва, че ще
му счупи ръцете и краката, защото е предоставил жилище където тя да живее.
Свидетелката Д.а, свидетелства, че знае, че синът и е имал уговорена среща с *** и е
искал да си оправят отношенията и взела детето да го изведе на разходка и той и казало
„мама и тати си говорят“ сочи, че *** е живяла около 9-10 години със сина и никога не е
виждала той да й посяга, никога не е настройвал детето срещу майката и не е забранявал на
детето да ходи при майка си. Никога не бих настройвала детето срещу майка си както и ***.
Детето вчера ми звънна но аз имах много работа. На 11.06 детето беше много щастлив и каза
2
бабо мама и тати говорят. че майка му е щастлива. Сочи, че
Свидетеля Д. свидетелства, че е бил с *** когато вечерта са отишли да вземат детето
и след като брат му звънял два пъти, но не получил отговор се качил да вземе детето, при
което се появил Златин Роев и „започнал да му се перчи“. Твърди, че никога не е виждал
брат си да проявява агресия срещу ***.
Декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, изходяща от молителката, е единственото,
ангажирано от нея, писмено доказателство. Същата би се явявала и годно такова, относно
времето, мястото и характера на твърдения в молбата акт на насилие, но при липса на други
доказателства /арг. чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН/ или ако нейната доказателствена стойност не е
опровергана от останалите доказателства.
От събраните по делото доказателства не се събраха такива които да опровергават
съдържащите се в декларацията твърдения - по отношение наличието следните на действия
от страна на ответника – „ стискаше ми силно за носа, като извърташе главата ми наляво и
надясно…удари ми шамар“
Недоказани според съда останаха твърденията изложени в декларацията, че
молителката била завлечена в асансьора и заключена в апартамента, както и за оказвано
някакво физическо или психическо насилие. В тази връзка според съда е напълно нормално
пи влизането в жилището то да бъде заключвано, като става въпрос за навици, а не за начин
да се ограничи свободата на молителката, и да бъде осуетено напускането, като за
жилището молителката има ключ. Изложените в молбата твърдения за отправяни закани
към молителката и близките не са конкретизирани като дата, а в декларацията по чл. 9
същите не са декларирани като такива състояли се на 11.06.2021г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно легалната дефиниция на понятието домашно насилие, която се съдържа в
ЗЗДН, последното представлява акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права, извършени, извършено от и спрямо
определена категория лица, в която попадат молителката и ответника.
За да се проведе успешно доказване на твърденията на молителката за осъществен
спрямо нея акт на домашно насилие, следва да се установи, че е реализирано домашно
насилие чрез действия от страна на ответника, изразяващо се в конкретни прояви, които от
обективна страна попадат в приложното поле на чл. 2 ЗЗДН, дефиниращ понятието
"домашно насилие". По делото останаха недоказани твърдените актове на домашно насилие,
по отношение на детето.
Съдът констатира, че между страните действително е имало конфликтни
3
отношения и силното притеснение което е изпитал свидетеля *** поради невъзможността да
осъществи контакт със сестра си е свързано именно със информираността му за конфликтите
между страните.
От анализа на данните по декларацията по чл.9, ал.3 от закона, може да се направи
обоснован извод, че по отношение на молителката е упражнено домашно насилие от страна
на ответника Д. В. Д.. Като акт на такъв вид насилие следва да се определи поведението на
Д. Д. на 11.06.2021г. който е
„стискал силно за носа пострадалата и извъртал главата и наляво и надясно, ударил и
шамар“, което е предизвикало у същата страх. Това поведение е било предшествано от
разговор между страните и породили се съмнения у ответника, че молителката има връзка
с мъжа, който й е отдал под наем жилище. В тази връзка е и последващото поведение на
ответника към св. Роев.
Не се доказа по категоричен начин отправяне на закани на 11.06.2021г., такива
каквито са посочени в молбата, като св. Роев не е чул какво си говорят *** и ***.
Свидетеля свидетелства за отправени закани към него, но не и към молителката, като към
нея единствено е чул *** да й казва да влиза в колата, което тя не е сторила. В декларацията
не са декларирани закани и заплахи да са отправяни на 11.06.2021г., като действията
извършени на 11.06.21г. са изрично декларирани. Не се доказа и детето да е било свидетел
на насилието или срещу него да е извършвано такова. Същото е била на разходка с баба си и
не е било свидетел на общуването между родителите в апартамента.
Съдът счита, че е основателна молбата за налагане на мерки за защита против
домашно насилие и намира, че следва да се наложат няколко от предвидените в чл. 5 ал.1
ЗЗСДН мерки, а именно да се задължи извършителят да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо Д. Н. Т., да забрани на Д. В. Д. да приближава молителката – Д.
Н. Т. освен при предаване и приемане на детето от и на бащата – Д. В. Д. и обратно при
спазване режима определен за лични контакти, да забрани на Д. В. Д. да приближава
обитаваното от молителката жилище находящо се в гр.Поморие,*** и местоработата и
местата за социален отдих и контакти на Д. Н. Т..
Мерките според съда следва да се наложат за срок от 6 /шест/ месеца, който срок е
достатъчен страните да положат усилия да преодолеят проблемите си.
Неоснователно е искането да се забрани на Д.Д. да посещава училището и местата за
социални контакти и отдих на детето. Не се доказа в това производство поведението на
бащата да е негативно спрямо детето или опасно за него, да му създава неприятни
преживявания и страхове. Напротив от показанията на свидетелите се установява, че същия
се грижи за детето и няма укоримо поведение спрямо детето.
Неоснователно е и искането да бъде задължен Д.В. да посещава специализирани
програми, тъй като от събраните доказателства не са установени прояви на ожесточено
4
насилие, зависимост от алкохол или наркотици и др.
На основание чл. 5 ал. 4 ЗЗСДН, при налагане на някоя от мерките предвидени в чл.5
ЗЗСДН на извършителя следва да се наложи и глоба, както съдът счита че следва да наложи
глоби в минималния размер от 200.00лв. предвидена в закона.
По отношение направените разноски, според съда ответника следва да бъде осъден
да заплати на молителката сумата от 150 / сто и петдесет/ лева с оглед частичното
уважаване на молбата.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
НАЛАГА в полза на Д. Н. Т., ЕГН ********** мерки за защита от домашно насилие,
осъществено на 11.06.2021г. от Д. В. Д., ЕГН **********, като ЗАДЪЛЖАВА Д. В. Д., ЕГН
**********, с адрес гр.Поморие, ул. ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА
ДОМАШНО НАСИЛИЕ спрямо Д. Н. Т., ЕГН ********** с адрес гр.Поморие, ***
ЗАБРАНЯВА на основание чл.5, ал.1, т. 3 от ЗЗДН на Д. В. Д. да приближава
пострадалата Д. Н. Т., освен при предаване и приемане на детето от и на бащата и обратно,
при спазване режима определен за лични контакти за срок от 6 /шест/ месеца
ЗАБРАНЯВА на Д. В. Д. да приближава обитаваното от Д. Н. Т. жилище –
апартамент, находящ се в гр.Поморие, ***, местоработата й и местата за социални контакти
и отдих посещавани от Д. Н. Т. за срок от 6 / шест/ месеца
Оставя без уважение искането за забрана на Д. В. Д. да посещава училището и
местата за социални контакти и отдих на детето и да бъде задължен Д.В. да посещава
специализирани програми.
Настоящото решение подлежи на обжалване пред БОС в 7-дневен срок от обявяването му на
страните.
НАЛАГА на Д. В. Д., ЕГН ********** , на основание чл. 5, ал.4 от ЗЗДН ГЛОБА в
размер на 200 /двеста/ лева, която да плати по сметка на РС Поморие.
ОСЪЖДА Д. В. Д., ЕГН ********** на основание чл. 11, ал.3 от ЗЗДН да заплати в
полза на държавата по сметка на Районен съд - гр.Поморие сумата от 25.00 лв. (двадесет и
пет) лева, представляваща дължима за производството държавна такса.
ОСЪЖДА Д. В. Д. да заплати на Д. Н. Т. сумата от 150.00 / сто и петдесет/ лева
разноски по делото.
Да се издаде заповед.
5
Решението и заповедта да се връчат на страните и РУ „П” гр. Поморие.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаския окръжен съд в 7-дневен срок от
връчването му на страните.
Обжалването на решението не спира изпълнението.
Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
6