Р Е Ш Е Н И Е
№ 187 31.03.2020
година гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV граждански състав, на двадесети
февруари две хиляди и двадесета година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЪСТИНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР: ДИАНА ПЛАЧКОВА, като разгледа докладваното от
председателя т.д.№357 по описа за 2019г., намира за установено следното:
Предявен
е иск с правна квалификация чл.226, ал.1 от КЗ /отм./.
Ищецът И.М.Т., ЕГН ********** *** твърди, че на ***г. починал
неговият *** М. М. И., който при управление на скутер „Хонда 150” с рег.№РВ0295А
в гр.***, на кръстовището на ул.”***” и ул.”***”, след отнемане на предимството
му, се блъснал в лек автомобил „Мерцедес Ц270 ЦДИ” с рег.№РВ 7975МХ, управляван
от водача Р.И.К.. Твърди още, че с влязла в сила присъда по НОХД №1373/2016г.
по описа на Пловдивски окръжен съд Р.И.К. била призната за виновна в това, че е
нарушила правилата за движение, а именно чл.47 от ЗДвП и по непредпазливост е
причинила смъртта на М. М. И.
Според изложеното в исковата
молба за автомобила, управляван от виновния водач, към момента на ПТП е била
налична застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ посредством
застрахователна полица №***, издадена от Застрахователно дружество „БУЛ ИНС”АД.
Ищецът посочва, че е имал много силна
и постоянна връзка с пострадалия, почиваща на обич, уважение,взаимна
привързаност и подкрепа. Двамата постоянно си помагали, живеели в една къща.
Загубата на *** се отразила изключително тежко на емоционалното състояние на
ищеца.
На основание гореизложеното от
съда се иска да осъди ответника Застрахователно дружество „БУЛ ИНС”АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Джейм Баучер”№87 да заплати на ищеца сума в размер на 50 000,00
лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта
на неговия ***. Сумата се претендира ведно със законна лихва, считано от датата
на причиняване на увреждането – ***г. до окончателното изплащане. Претендират
се адвокатско възнаграждение.
Ответникът Застрахователно
дружество „БУЛ ИНС”АД чрез пълномощника си адв.Н.Ш. оспорва иска по основание и
размер. Оспорва всички изложените от ищеца обстоятелства; навежда възражение за
съпричиняване на ПТП от М.И., който е управлявал мотоциклета си без предпазна
каска, в близост до осовата линия, със скорост
52 км/ч и след употреба на алкохол; навежда възражение за прекомерност
на търсеното обезщетение, както и възражение за несъобразяване с изискването на
пар.96 от ПЗР на КЗ за ограничаване размера на обезщетението до 5000,00 лева.
Ответникът оспорва, че лихва се дължи от датата на ПТП и счита, че такава се
дължи от по-ранната от двете дати – на уведомяване от застрахования за
настъпване на застрахователното събитие или на предявяване застрахователната
претенция от увреденото лице. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:
С влязла в сила присъда по НОХД №1373/2016г.
по описа на Пловдивски окръжен съд Р.И.К., ЕГН ********** е призната за виновна
в това, че ***г. в гр.***, на кръстовището на ул.”***” и ул.”***”, при
управление на лек автомобил „Мерцедес Ц270 ЦДИ” с рег.№РВ 7975МХ – собственост
на Ч.П.К., е нарушила правилата за движение, а именно чл.47 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинила смъртта на М. М. И., ЕГН **********.
Предвид
задължителната сила на присъдата и съгласно чл.300 от ГПК, съдът приема, че е налице
виновно противоправно деяние от страна на Р.И.К., изразяващо се в нарушаване на
визираните в присъдата правила за движение.
Видно
от представеното удостоверение за родствени връзки, ищецът е *** на пострадалия
М. М. И.
Видно
от представената справка от Гаранционен фонд и застрахователна полица, към
датата на процесното ПТП за управлявания от виновния водач лек автомобил е била
налична застраховка “гражданска отговорност” при ответното дружество.
Приетата
в настоящото производство комплексна автотехническа и медицинска експертиза,
изготвена от вещите лица В.С. и М.Б.,
установява следния механизъм на процесното ПТП от техническа гледна точка:
Водачът
М.И. е управлявал мотоциклет „Хонда” по платното за движение на бул.”***” в
посока от изток на запад. По същото време водачът Р.К. е управлявал
л.а.”Мерцедес” по платното за движение на ул.”***” в посока от север на юг,
като преди кръстовището е спряла в зоната на знак „Б2 – Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство”. След това К. е потеглила и навлязла на
платното за движение на бул.”***” с маневра „завой на ляво”. Когато предната
част на автомобила достигнала около границата на двете платна, видимостта на К.
била ограничена от палмови дървета по посока на идващия мотоциклет. Настъпил
неизбежен удар между двете превозни средства – в предната лява част на
автомобила и в предната част на мотоциклета. След удара И.паднал на платното за
движение.
Съгласно
експертизата скоростта на мотоциклета в момента на удара била около 52 км/ч, а
на автомобила – около 12 км/ч. Водачът И. е нямал техническа възможност да
заобиколи автомобила при движение на мотоциклета с максимално допустимата
нормативно определена скорост от 50 км/ч. Би имал такава възможност, ако се е
движел със скорост 29.84 км/ч или по-ниска от нея. Също така той би имал
възможност да предотврати настъпването на удара чрез безопасно екстрено спиране
при скорост 36.52 км/ч или по-ниска. При скорост 29.84 км/ч или по-ниска
пострадалият би имал техническа възможност да избегне удара, като заобиколи
лекия автомобил.
От
експертиза е видно, че при удара пострадалият И. е получил тежки, несъвместими
с живота травматични увреждания. Характера и степента на уврежданията е такъв,
че смъртта му е щяла да настъпи и в случай, че той е бил с предпазна каска.
Предвид
така събраните доказателства, съдът счита, че ответникът не доказва твърдението
си за виновно поведение на пострадалия, което да е допринесло за настъпването
на ПТП. Както се установява от заключението на вещото лице, не скоростта, с
която се е движел мотоциклета е причина за настъпване на произшествието, тъй
като дори и при движение със скорост под 50 км/ч ударът би бил неизбежен. Също
така не липсата на предпазна каска е причина за смъртта на пострадалия, а
тежестта на травмите му като цяло. Не се доказа и твърдението на ответната
страна, че М.И. е управлявал МПС в пияно състояние. В обратния смисъл са
мотивите към постановената присъда по горецитираното наказателно дело. Налага
се извода, че вина за настъпване на вредоносния резултат има единствено водача
на лекия автомобил, който при навлизане в кръстовището не е пропуснал
мотоциклетиста, движещ се по пътя с предимство. Показанията на разпитаната като
свидетел Р.К. не променят този извод.
Разпитаните
по делото свидетели К.Ш./*** на ищеца/ и М.П. /сестра на *** на ищеца/ с
показанията си установяват, че ищецът и *** М. са имали много силна връзка,
винаги били неразделни. Живели в една къща преди и след като създали свои семейства.
Заедно се грижели за болния си баща и това ги сплотило още повече. Също така
заедно празнували, събирали се често с близки и роднини; правели заедно
зимнина; поделяли си разходите за отопление. И. много тежко изживял смъртта на ***
– затворил се в себе си, опитал да забрави като започне работа в друг град;
сега ходи всяка седмица на гробищата, всяка седмица се вижда с детето на ***.
При
съобразяване с разпоредбата на чл.172 ГПК съдът кредитира свидетелските
показания като логични, последователни и непротиворечиви, като приема, че
близките на ищеца и на пострадалия в най-голяма степен имат непосредствени
впечатленията за отношенията помежду им.
Страните
спорят по въпросите дължи ли се на ищеца обезщетение и ако се дължи – в какъв
размер следва да се определи същото.
Съгласно
Тълкувателно решение №1/2016г. от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС, материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са както лицата, посочени в Постановление №4/25.05.1961г. и
Постановление №5/24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд, така и всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи
от неговата смърт продължителни болки и страдания. В настоящия случай се
установи, че между ищеца и пострадалият при произшествието негов *** е
съществувала силна емоционална връзка. Двамата са били винаги заедно и са
споделяли една къща, винаги са си помагали. Смъртта на единия *** е станала
причина другият да преживее значителни по интензитет душевни болки и страдания,
които е справедливо да бъдат обезщетени.
Съгласно
разпоредбата на чл.493а, ал.4 КЗ размерът на обезщетението се определя съгласно
методиката, утвърдена с наредбата по чл.493а, ал.2 КЗ, който предвижда
приемането на наредба за утвърждаване на методика за определяне размера на
обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от смърт и телесно увреждане
на пострадало лице.
С
параграф 96, ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ обезщетението за претърпените неимуществени
вреди на лицата по чл.493а, ал.4 КЗ е ограничено до размер от 5 000,00
лева за периода до влизане в сила на наредбата за утвърждаване на методиката. С
параграф 96, ал.3 от ПЗР на ЗИДКЗ се предвижда така определения лимит да намира
приложение по отношение на претенции за неимуществени вреди, предявени в периода
от 21.06.2018г. до влизане в сила на нормата – 07.12.2018г. Настоящото дело
попада в тази категория висящи дела, доколкото исковата молба е подадена на 14.08.2018г.
Съдът
намира, че така въведеното ограничение за размера на обезщетението за неимуществени
вреди противоречи на основния принцип за определяне на обезщетение,
регламентиран в чл.52 ЗЗД – принципа на справедливостта. Нормата на параграф 96, ал.1 от ПЗР на
ЗИДКЗ е в противоречие с чл.9, ал.1 от
Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г.
относно застраховката „гражданска отговорност“ при използването на моторни
превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава
застраховка, която гласи: „Без да се засягат всякакви по-високи гаранции, които
държавите-членки могат да предвиждат, всяка държава-членка изисква
застраховката, посочена в чл.3, да бъде задължителна най-малко по отношение на
следните минимални суми: а/ в случай на телесно увреждане – минимална
застрахователна сума 1 000 000 евро за пострадал или
5 000 000 евро за събитие, независимо от броя на пострадалите; б/ в
случай на имуществени вреди – 1 000 000 евро за застрахователно
събитие, независимо от броя на пострадалите“. Цитираната норма е възприета в
чл.266 КЗ /отм./ и в чл.492 КЗ. Въвеждането
в националното законодателство на нормите на редица директиви, в това число и
Директива 2009/103/ЕО е видно и от параграф 7 от ДР на КЗ.
Въведеният
с параграф
96, ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ лимит на
максималното обезщетение, което може да се получи при застраховка „гражданска
отговорност на автомобилистите“ е значително по-ниско от минималния размер на
застрахователната сума, уреден в Директива 2009/103/ЕО и от предварително уговорените между страните застрахователни лимити.
Като противоречаща на европейското законодателство, тази норма не следва да се
прилага от съда, а приложение следва да намери общностното право. Това е
наложително и предвид разпоредбата на чл.633 ГПК, доколкото с Решение на Съда
на Европейския съюз от 24.10.2013г. по дело С277/12, постановено по
преюдициално запитване, е прието, че „държавите-членки трябва да упражняват
своята компетентност в тази област при спазване правото на Съюза и че
разпоредбите на националното право, които уреждат обезщетяването при
произшествия при използване на моторни превозни средства, не могат да лишат
посочените по-горе директиви от тяхното полезно действие“. Постановено е в
решението, че „чл.3, пар.1 от Директива 72/166 и чл.1 и 2 от Втора директива
84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба,
съгласно която задължителната застраховка „гражданска отговорност“ при
използването на моторни превозни средства покрива обезщетението за
неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на
гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила
при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е
по-малка от посочените в чл.1, пар.2 от Втора директива 84/5“.
Предвид
изложеното съдът счита, че в настоящия случай дължимото на ищеца обезщетение
следва да се определи по справедливост, без да се съобразява предвидения в параграф 96, ал.1
от ПЗР на ЗИДКЗ максимален размер.
Съобразявайки
установените обстоятелства относно силната емоционална привързаност между ищеца
и пострадалия при ПТП, както и икономическите условия в страната, съдът счита,
че сума в размер на 50000,00 лева се явява справедливо обезщетение за
претърпените от ищеца вреди, поради което искът ще се уважи в пълния му
предявен размер.
На
основание чл.84, ал.3 ЗЗД обезщетението ще се присъди ведно със законна лихва,
считано от датата на увреждането – ***г. до окончателното изплащане. Лихви се
дължат от датата на увреждането, тъй като приложими са разпоредбите на Кодекс
за застраховането /отм./, а не разпоредбите на действащия към момента Кодекс за
застраховането и конкретно чл.429, ал.3 от същия.
По
отношение на разноските:
Ищците
са освободени от заплащане на държавна такса и разноски в производството по
силата на чл.83, ал.1, т.4 ГПК.
Осъществено е от адвокат П.К. безплатно процесуално
представителство на ищеца по делото, поради което на основание чл.38, ал.2 ЗА ответникът
следва да заплати на адвоката възнаграждение в предвидения минимален размер по чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. При определяне на възнаграждението следва да се има предвид
цената на иска, който се уважава изцяло. При материален интерес от
50 000,00 лева дължимото възнаграждение на адвоката е в размер на 2030,00 лева. Тъй като адв.К. е регистрирана по
ЗДДС, на основание пар.2а от цитираната наредба, върху дължимото възнаграждение
ще се начисли ДДС, като по този начин общата дължима сума на възнаграждението,
което ответникът следва да заплати на адвоката за оказаната безплатна правна
помощ е в размер на 2436,00 лева.
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на съда
дължимата държавна такса за уважения иск в размер на 2000,00 лева.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „БУЛ
ИНС”АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Джейм
Баучер”№87 да заплати на И.М.Т., ЕГН ********** *** сума в
размер на 50 000,00/петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания от
смъртта на неговия *** М. М. И., настъпила при ПТП на ***г. в гр.***, в
резултат на виновното поведение на Р.И.К. – водач на застраховано при ответника
МПС – лек автомобил „Мерцедес Ц270 ЦДИ” с рег.№РВ 7975МХ, като вината е
установена с влязла в сила присъда по НОХД №1373/2016г. по описа на Пловдивски
окръжен съд.
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС”АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Джейм Баучер”№87 да заплати
на адвокат П.К. от Адвокатска колегия – гр.София,
със служебен адрес: гр.София, ул.“Лом“№1, ап.9 сумата 2436,00 лева – възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство на ищеца по делото.
ОСЪЖДА
„БУЛ ИНС”АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.”Джейм Баучер”№87 да заплати по сметка на Пловдивски окръжен съд сумата
2 000,00 лева – държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: