Р Е Ш Е
Н И Е
№ 440
гр.
Велико Търново, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд –
Велико Търново, V-ти състав, в публично заседание на двадесет и първи
декември две хиляди двадесет и първа година, в състав
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря С.М. разгледа докладваното
от съдия Данаилова адм. дело № 700/2021г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.
172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано
е по жалба на М.Д.Г. *** против Заповед № 21-0311-000108 от
04.10.2021г. на полицейски инспектор към ОД на МВР Велико Търново, РУ
Павликени, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е прекратена
регистрацията на ППС за срок от шест месеца, тъй като е управляван от М.Л.Г.,
който не притежава СУМПС и е неправоспособен.
В жалбата се
излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт
поради липса на вина у жалбоподателката за управлението на автомобила от
неправоспособно лице. Твърди и, че в АУАН и доказателствата по преписката не
става ясно какво точно нарушение е извършено и какъв е механизмът на същото,
както и липсват доказателства. Претендира се цялостна отмяна на оспорената
заповед за налагане на ПАМ.
Ответникът – полицейски
инспектор в РУ Павликени към ОД на МВР Велико Търново, не се явява и не заема становище по
жалбата.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, и извършвайки служебна проверка за законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146
от АПК, съдът установи от фактическа страна следното:
Със Заповед№ 21-0311-000108 от 04.10.2021г. на полицейски
инспектор към ОД на МВР Велико Търново, РУ Павликени е прекратена на
регистрацията на ППС – лек автомобил марка „БМВ Х 5“ с рег. № ***, собственост на М.Д.Г., за срок
от шест месеца, на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП.
Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено
обстоятелството, че на 04.10.2021г. личният й автомобил е управляван от М.Л.Г.,
който не притежава СУМПС.
Върху заповедта за прилагане на ПАМ има отбелязване за датата на връчване
срещу подпис на 21.10.2021г. Недоволна от нея, на 04.11.2021 г. М.Д.Г. я е оспорила по съдебен ред, чрез
административния орган.
Като писмени доказателства по делото са приети материалите, съдържащи се в административна
преписка УРИ: 311000-7888/12.11.2021 г. от ОД на МВР-Велико Търново, РУ Павликени.
При така установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:
Съдът приема, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, имаща правото и интереса да оспори
горепосочения индивидуален административен акт.
При разглеждането й по същество и след проверка на оспорения
административен акт по реда на чл.
168, ал. 1 от АПК, на основанията по чл. 146
от АПК, съдът намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения:
Заповед за прилагане на ПАМ № 21-0311-000108 от
04.10.2021г. на полицейски инспектор към ОД на МВР Велико Търново, РУ Павликени
е издадена от компетентен орган, в пределите на материалната и
териториалната му компетентност. Съгласно разпоредбата на чл.
172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а
се налагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По
делото е представена Заповед № 366з-659/26.02.2021 г. на Директора на ОД на МВР
Велико Търново, на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП кои
лица са оправомощени да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2,
т.
2а, т.
4, т.
5, буква“а“ и т. 6
от закона конкретни длъжностни лица, между които са и полицейски органи по чл.
142, ал. 1, т.1 от ЗМВР, отдел „Пътна полиция“, какъвто е издателят на
заповедта.
Съгласно
чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон.
Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира
в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на
чл.
21, ал. 1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като
специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана.
Оспорената
заповед съдържа изискуемите от чл.
59, ал. 2 на АПК реквизити, включително фактически и правни основания за
издаване на акта, което я прави надлежно мотивирана. В текста на акта фигурира позоваване на фактическо обстоятелство,
съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му
материалноправно основание за прилагане на принудителната административна
мярка. В разпоредителната част на същата като правно основание е посочена
разпоредбата на чл.
171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, с което е конкретизирана правната
норма, която отговаря на описаната фактическа обстановка.
Съдът намира, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила, водещи до отмяна на
оспорения административен акт.
Заповедта е издадена в съответствие и с материалния закон, и неговата цел.
С оспорената заповед административният орган е приложил правилно относимите
материалноправни разпоредби и е действал в съответствие с целта на закона,
издавайки законосъобразен административен акт. Целта на законодателя е да се
прекрати регистрацията на МПС, както когато е управлявано от собственика, така
и от друго лице, което не притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство
по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е
временно отнето.
Не се оспорва, че на посочената в АУАН дата водачът на моторното превозно
средство е неправоспособен. Неоснователно при това положение е твърдението на
жалбоподателката, че не може да бъде приложена принудителна мярка. В тази хипотеза законът предвижда налагане на ПАМ спрямо
собственика на моторното превозно средство, като няма изискване нарушението да
е извършено от нея или собственикът да е знаел, че лицето, управляващо
автомобила му, е лишено от права. Без значение за настоящото
производство е съдбата на издадения АУАН. Жалбоподателката не оспорва факта, че
е собственик на лекия автомобил. В заповедта е посочено, че „личният й автомобил БМВ Х5 с рег. № *** е управляван“ на посочената дата и адрес
от М.Л.Г., който жалбоподателката сочи за неин син. Не представя доказателство
за правоспособност на същия. Отношенията между предоставилия и получилия автомобила, могат да бъдат уредени на плоскостта на гражданското право, но не могат
да изключат прилагането на административната мярка, щом са налице
предпоставките за това. В този смисъл Решение № 2235 от 15.02.2019 г. на ВАС по
адм. д. № 10387/2018 г., VIII о.
Изложеното
обосновава категоричния извод, че законосъобразно и в съответствие с чл. 171,
т. 2а, б. "а" от ЗДвП на собственика е наложена атакуваната ПАМ. В
случая посочените в нормата материалноправни предпоставки за прилагане на
мярката са били налице. Следва да се има предвид, че ПАМ има превантивен
характер и не съставлява вид административно наказание. Производството по
налагане на ПАМ е самостоятелно производство, във връзка с което е и
константната и непротиворечива практика на ВАС, относно самостоятелния характер
на отделните производства по ангажиране отговорността по ЗДвП. Ангажирането на
административно- наказателната отговорност на водач на МПС за допуснато
нарушение на ЗДвП е неотносимо към заповедта по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП.
При приложението на ПАМ не се цели административнонаказателна санкция и не се
подчинява на режима на ЗАНН. Прилагането на предвидената от закона ПАМ е вид
административна принуда без санкционни последици. С налагането на подобни мерки
се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство
за реализиране на правна отговорност, а цели обезпечаване изпълнението на
конкретно правно задължение.
Срокът
на мярката, определен от административният орган, е в минимума визиран в
нормата на чл.
171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, поради което съдът намира, че
наложената принудителна административна мярка е съобразена не само с материалния
закон, но и с целта на същия - осигуряване безопасността на движението по
пътищата, както и с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Целта на прилагането на ПАМ по чл. 171 ЗДвП е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и
преустановяване на административните нарушения. ПАМ са вид административна
принуда. При тях се реализира диспозицията на правната норма, в конкретната
хипотеза - чл.
171, т. 2а, б. "а" ЗДвП. Законодателят е оценил прилагането на
принудителната административна мярка като породено от деяние с висока степен на
обществена значимост спрямо собственика на моторното превозно средство. Без
значение е дали нарушението е извършено от собственика или той е знаел, че
лицето, управляващо автомобила му, е лишено от права. Както се посочи по-горе,
отношенията между собственика,
лицето наело автомобила и управлявалия го следва да бъдат уредени
на плоскостта на гражданското право.
Въз основа на изложените съображения съдът приема, че Заповед за прилагане на ПАМ № 21-0311-000108 от
04.10.2021г. на полицейски инспектор към ОД на МВР Велико Търново, РУ Павликени е валидна и законосъобразна, включително и в частта й относно определения
срок на ПАМ, а жалбата срещу нея е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода от спора на жалбоподателя не следва да се пресъждат разноски
в производството, а от ответника такива не се претендират.
Водим от изложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново, пети състав,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Д.Г. ***
против Заповед № 21-0311-000108 от 04.10.2021г. на полицейски инспектор към ОД
на МВР Велико Търново, РУ Павликени, с която на основание чл. 171, т. 2а, б.
„а“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС за срок от шест месеца.
Решението
e окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал. 5, изр. последно от ЗДвП.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по
реда на чл.
137 от АПК.