Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Пазарджик, 27.01.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна колегия, ХІV състав, в публично заседание
на 27.01.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.БИШУРОВ
при секретаря И. Ч., като разгледа докладваното от
районен съдия Бишуров АНД № 2318/2019г. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Л.” ЕООД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление в гр.Пазарджик, представлявано от С.С.С. против НП № 400944-F418847 от 24.01.2019 година на началник отдел „Оперативни дейности”-Пловдив при ЦУ на НАП, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500лв. /петстотин лева/ на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС и за нарушение на чл.3 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118 ал.1 от ЗДДС.
В жалбата се навеждат доводи за материална незаконосъобразност на обжалваното НП, чиято отмяна се иска, т.к. вмененото административно нарушение не е било извършено.
В съдебно заседание за дружеството жалбоподател не се явява процесуален представител и не се излагат съображения по съществото на спора.
Въззиваемата страна – АНО, чрез свой процесуален представител, оспорва жалбата и излага съображения за нейната неоснователност, като иска обжалваното НП да се потвърди. Претендира присъждане на разноски.
Съдът като съобрази становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Дружеството жалбоподател е
санкционирано след като на 05.07.2018 г.
била извършена проверка от служители на НАП, сред които бил и актосъставителят
– св. В.М., във връзка със спазване на данъчното и осигурително
законодателство, в обект - магазин за паркет, входни и интериорни врати, находящ се в гр. Пазарджик, община Пазарджик, ***, стопанисван
от „Л.“ ЕООД. В хода на проверката било констатирано, че за получена авансово
сума на 05.07.2018 г. от „Л.“ ЕООД на стойност 280,00 лв. от лицето Д.К.от с.Дебращица, обл.Пазарджик, не е
бил издаден фискален бон от ФУ, нито касова бележка от прономерован
и прошнурован кочан съгласно изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на
МФ. На клиента била издадена квитанция №
********** от 05.07.2018 г. със салдо 280.00 лв., платена сума 280.00 лв.
В същото време било установено и това, че в
проверявания търговски обект на дружеството, било въведено в експлоатация
фискално устройство „Дейзи Микро”
с ИН DY259342 и ФП 36550456. Съгласно отпечатан КЛЕН на фискална памет за
периода 01.07.2018 г. - 05.07.2018 г. за дата 05.07.2018 г. на гореописаното ФУ
са отразени сумите от 4.50 лева и 235 лева. Фискален бон за сумата от 235,00 лв. на дата 05.07.2018
г, за платен аванс не бил издаден.
Нарушението било извършено в търговския обект,
стопанисван от „Л.“ ЕООД, находящ се в гр.Пазарджик,
община Пазарджик, ***на 04.07.2018 г.
Същото било констатирано на 05.07.2018 г., в хода на
гореописаната оперативна проверка и било документирано с Протокол за извършена
проверка cep. АА № 0203026/05.07.2018 г., ведно с приложени
доказателства.
За констатираното нарушение по чл.3 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118 ал.1 от ЗДДС, против дружеството бил съставен АУАН. Въз основа на акта било издадено и обжалваното НП, което било връчено на управителя на дружеството на 15.04.20196 година. Жалбата против НП била подадена чрез АНО на 19.04.2019г., при което е процесуално допустима, т.к. е в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и изхожда от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на
актосъставителя - св.В.М., св.И.С.и приетите по делото писмени доказателства.
Съдът
кредитира изцяло събраните доказателства, т.к. те са непротиворечиви.
Разгледана
по същество жалбата е основателна по
следните съображения:
Според настоящия съдебен състав, в
хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения /СПН/, които драстично накърняват правото на защита на
санкционираното лице, до степен на невъзможност за неговото адекватно
упражняване.
Това е така, защото дата на вмененото
административно нарушение и обстоятелствата, при които то е било извършено не
са били описани ясно и недвусмислено, при което лицето е лишено от възможност
да научи коректно какво точно нарушение е извършило и кога го е извършило, а от
там да оборва неговите елементи, обуславящи съставомерност,
да гради алиби и т.н.
Казано с други думи, АУАН и НП не
отговарят на императивните изисквания на чл.42, т.3 и т.4 и на чл.57 ал.1, т.5
от ЗАНН.
Първото СПН допуснато при описване на нарушението се
състои в това, че в началото на обстоятелствената част на НП е записано, че за
получена авансово сума на 05.07.2018 г. на стойност 280,00 лв. от
лицето Д.К.от с.Дебращица, обл.Пазарджик,
не е бил издаден фискален бон от ФУ, нито касова бележка от прономерован
и прошнурован кочан съгласно изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на
МФ. Посочено е, че на клиента била
издадена квитанция № ********** от 05.07.2018 г. със салдо 280.00 лв., платена
сума 280.00 лв.
Веднага след това обаче е посочено, че в проверявания
търговски обект било въведено в експлоатация фискално устройство, подробно
индивидуализирано по марка и номер, а съгласно отпечатан КЛЕН на фискална памет
за периода 01.07.2018 г. - 05.07.2018 г. за дата 05.07.2018 г. на гореописаното
ФУ са били отразени сумите от 4.50 лева и 235 лева. Заявено е този път, че фискален бон за
сумата от 235,00 лв. на дата 05.07.2018 г, за платен аванс не бил издаден.
При това описание лицето не може коректно да научи дали е следвало да издаде фискален
бон за сумата от 280 лева или за сумата от 235 лева, како и за какъв размер на
получен аванс не било издало бон, т.е. дали за 280 лева - посочени в началото
или за 235 лева - посочени накрая, като платен аванс от клиент.
Второто СПН се свежда до това, че лицето не може
коректно да научи на коя дата се твърди, че е извършило нарушението, т.е. кога
е следвало да издаде фискален бон, за кое получено авансово плащане и в какъв
размер. В началото на НП се говори за авансово получена сума от 280.00 лева и то на 05.07.2018г. После се
казва, че фискален бон за сумата от 235.00 лв. на дата 05.07.2018 г, за платен
аванс не бил издаден.
Накрая е заявено, че нарушението било извършено на
04.07.2018г. в търговския обект на дружеството, а било установено на
05.07.2018г.
При това описание лицето, а и съда, за пореден път е
поставено в ситуация да гадае защо се твърди, че нарушението е извършено на
04.07.2018г., а в същото време – че е получило авансово плащане, за което не
било издало фискален бон, на
05.07.2018г.
Всичко това прави издаденото НП незаконосъобразно,
т.к. с него драстично е накърнено правото на защита на санкционираното лице,
което пък предполага отмяна на санкционния акт.
Относно искането за присъждане на
разноски следва да се каже, че то бе направено своевременно - в хода на
съдебното производство, от страна на юрисконсулт - пълномощник на АНО.
Последният обаче няма право на присъждане на такива предвид изхода на делото –
отмяна на обжалваното НП и с оглед разпоредбата на чл.63, ал.3
от ЗАНН, препращаща към чл.143 от Административнопроцесуалния кодекс.
Право на присъждане на разноски в случая
би имало дружество жалбоподател, но от същото не е направено своевременно
искане в този смисъл, при което такива не биха могли да се присъдят служебно.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 400944-F418847 от 24.01.2019 година на началник отдел „Оперативни дейности”-Пловдив при ЦУ на НАП, с което на „Л.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Пазарджик, представлявано от С.С.С., на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС и за нарушение на чл.3 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118 ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500лв. /петстотин лева/.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски в полза на АНО.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен
съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: