Решение по дело №2318/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 60
Дата: 27 януари 2020 г. (в сила от 18 февруари 2020 г.)
Съдия: Димитър Борисов Бишуров
Дело: 20195220202318
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Пазарджик, 27.01.2020 год.

 

   В   И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД,  Наказателна колегия, ХІV състав, в публично  заседание на 27.01.2020 година в състав:

                                                                      

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.БИШУРОВ

 

при секретаря И. Ч., като разгледа докладваното от районен съдия  Бишуров АНД № 2318/2019г. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 Производството  по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

 Образувано е по жалба на „Л.” ЕООД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление в гр.Пазарджик, представлявано от С.С.С. против НП № 400944-F418847 от 24.01.2019 година на началник отдел „Оперативни дейности”-Пловдив при ЦУ на НАП, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500лв. /петстотин лева/ на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС и за нарушение на чл.3 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118 ал.1 от ЗДДС.

В жалбата се навеждат доводи за материална незаконосъобразност на обжалваното НП, чиято отмяна се иска, т.к. вмененото административно нарушение не е било извършено.

В съдебно заседание за дружеството жалбоподател не се явява процесуален представител и не се излагат съображения по съществото на спора.   

Въззиваемата страна – АНО, чрез свой процесуален представител, оспорва жалбата и излага съображения за нейната неоснователност, като иска обжалваното НП да се потвърди. Претендира присъждане на разноски.

Съдът като съобрази становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Дружеството жалбоподател е санкционирано след като на 05.07.2018 г. била извършена проверка от служители на НАП, сред които бил и актосъставителят – св. В.М., във връзка със спазване на данъчното и осигурително законодателство, в обект - магазин за паркет, входни и интериорни врати, находящ се в гр. Пазарджик, община Пазарджик, ***, стопанисван от „Л.“ ЕООД. В хода на проверката било констатирано, че за получена авансово сума на 05.07.2018 г. от „Л.“ ЕООД на стойност 280,00 лв. от лицето Д.К.от с.Дебращица, обл.Пазарджик, не е бил издаден фискален бон от ФУ, нито касова бележка от прономерован и прошнурован кочан съгласно изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.  На клиента била издадена квитанция № ********** от 05.07.2018 г. със салдо 280.00 лв., платена сума 280.00 лв.

В същото време било установено и това, че в проверявания търговски обект на дружеството, било въведено в експлоатация фискално устройство „Дейзи Микро” с ИН DY259342 и ФП 36550456. Съгласно отпечатан КЛЕН на фискална памет за периода 01.07.2018 г. - 05.07.2018 г. за дата 05.07.2018 г. на гореописаното ФУ са отразени сумите от 4.50 лева и 235 лева.  Фискален бон за сумата от 235,00 лв. на дата 05.07.2018 г, за платен аванс не бил издаден.

Нарушението било извършено в търговския обект, стопанисван от „Л.“ ЕООД, находящ се в гр.Пазарджик, община Пазарджик, ***на 04.07.2018 г.

Същото било констатирано на 05.07.2018 г., в хода на гореописаната оперативна проверка и било документирано с Протокол за извършена проверка cep. АА № 0203026/05.07.2018 г., ведно с приложени доказателства.

За констатираното нарушение по чл.3 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118 ал.1 от ЗДДС,  против дружеството бил съставен АУАН. Въз основа на акта било издадено и обжалваното НП, което било връчено на управителя на дружеството на 15.04.20196 година. Жалбата против НП била подадена чрез АНО на 19.04.2019г., при което е процесуално допустима, т.к. е в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и изхожда от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на актосъставителя - св.В.М., св.И.С.и приетите по делото писмени доказателства.

Съдът кредитира изцяло събраните доказателства, т.к. те са непротиворечиви.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Според настоящия съдебен състав, в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения /СПН/, които драстично накърняват правото на защита на санкционираното лице, до степен на невъзможност за неговото адекватно упражняване.

Това е така, защото дата на вмененото административно нарушение и обстоятелствата, при които то е било извършено не са били описани ясно и недвусмислено, при което лицето е лишено от възможност да научи коректно какво точно нарушение е извършило и кога го е извършило, а от там да оборва неговите елементи, обуславящи съставомерност, да гради алиби и т.н.

Казано с други думи, АУАН и НП не отговарят на императивните изисквания на чл.42, т.3 и т.4 и на чл.57 ал.1, т.5 от ЗАНН.

Първото СПН допуснато при описване на нарушението се състои в това, че в началото на обстоятелствената част на НП е записано, че за получена авансово сума на 05.07.2018 г. на стойност 280,00 лв. от лицето Д.К.от с.Дебращица, обл.Пазарджик, не е бил издаден фискален бон от ФУ, нито касова бележка от прономерован и прошнурован кочан съгласно изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.  Посочено е, че на клиента била издадена квитанция № ********** от 05.07.2018 г. със салдо 280.00 лв., платена сума 280.00 лв.

Веднага след това обаче е посочено, че в проверявания търговски обект било въведено в експлоатация фискално устройство, подробно индивидуализирано по марка и номер, а съгласно отпечатан КЛЕН на фискална памет за периода 01.07.2018 г. - 05.07.2018 г. за дата 05.07.2018 г. на гореописаното ФУ са били отразени сумите от 4.50 лева и 235 лева.  Заявено е този път, че фискален бон за сумата от 235,00 лв. на дата 05.07.2018 г, за платен аванс не бил издаден.

При това описание лицето не може коректно  да научи дали е следвало да издаде фискален бон за сумата от 280 лева или за сумата от 235 лева, како и за какъв размер на получен аванс не било издало бон, т.е. дали за 280 лева - посочени в началото или за 235 лева - посочени накрая, като платен аванс от клиент.

Второто СПН се свежда до това, че лицето не може коректно да научи на коя дата се твърди, че е извършило нарушението, т.е. кога е следвало да издаде фискален бон, за кое получено авансово плащане и в какъв размер. В началото на НП се говори за авансово получена сума  от 280.00 лева и то на 05.07.2018г. После се казва, че фискален бон за сумата от 235.00 лв. на дата 05.07.2018 г, за платен аванс не бил издаден.

Накрая е заявено, че нарушението било извършено на 04.07.2018г. в търговския обект на дружеството, а било установено на 05.07.2018г.

При това описание лицето, а и съда, за пореден път е поставено в ситуация да гадае защо се твърди, че нарушението е извършено на 04.07.2018г., а в същото време – че е получило авансово плащане, за което не било издало фискален бон,  на 05.07.2018г.

Всичко това прави издаденото НП незаконосъобразно, т.к. с него драстично е накърнено правото на защита на санкционираното лице, което пък предполага отмяна на санкционния акт.

Относно искането за присъждане на разноски следва да се каже, че то бе направено своевременно - в хода на съдебното производство, от страна на юрисконсулт - пълномощник на АНО. Последният обаче няма право на присъждане на такива предвид изхода на делото – отмяна на обжалваното НП и с оглед разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от Административнопроцесуалния кодекс.

Право на присъждане на разноски в случая би имало дружество жалбоподател, но от същото не е направено своевременно искане в този смисъл, при което такива не биха могли да се присъдят служебно.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът,

 

Р     Е     Ш     И :

 

  ОТМЕНЯ  НП    400944-F418847 от 24.01.2019 година на началник отдел „Оперативни дейности”-Пловдив при ЦУ на НАП, с което на „Л.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гразарджик, представлявано от С.С.С., на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС и за нарушение на чл.3 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118 ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500лв. /петстотин лева/.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски в полза на АНО.

 

  Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.

 

 

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: