РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. Кюстендил, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Калин К. Василев
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело №
20211520102156 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността
(ЗС).
Делото е образувано въз основа на искова молба, депозирана от Л. Г. Г.,
ЕГН **********, с адрес в гр. К., ул. „С.“ №*, Е. Б. Р., ЕГН **********, с
адрес в гр. С., ж.к. „О. К.“ бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, К. Б. Т., ЕГН
**********, а адрес в гр. К., ул. „Ц. О.“ бл. ***, вх. *, ет. *, ап. * и С. К. С.,
ЕГН **********, с адрес в гр. В., ул. „ген. Л.“ бл. **, вх. *, ет. *, ап. ***,
всичките действащи чрез своя пълномощник адв. В. П. от АК – Кюстендил, с
адрес в гр. К., ул. „Г.“ №** , против П. К. Г., ЕГН **********, с адрес в гр. К.,
ул. „С.“ № *.
Поради настъпила смърт на ответника в хода на процеса, съдът е
конституирал като страни в производството неговите наследници Я. И. Г.,
ЕГН **********, с адрес в гр. К., ул. „С.“ №*, И. П. К., ЕГН **********, с
адрес в гр. К., ул. „С.“ №*, и К. П. К., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ж.к.
„Д.“ бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, и настоящ адрес в гр. К., ул. „С.“ №*.
В исковата молба се твърди, че страните по делото са съсобственици на
поземлен имот с идентификатор 41112.500.1299 по КККР на гр. Кюстендил, с
площ от 1136 кв.м., номер по предходен план: 2900, квартал:138, парцел XV,
НТП – ниско застрояване, с административен адрес: гр. К., ул. „С.“ № *.
Твърди се, че в поземления имот има 4 сгради:
1
- сграда с идентификатор 41112.500.1299.2, застроена площ 31,00 кв.м.,
с предназначение: постройка на допълващо застрояване, както и сграда с
идентификатор 41112.500.1299.4, със застроена площ от 37,00 кв.м. и с
предназначение: хангар, депо, гараж, са собственост на ответника /респ.
неговите наследници/.
- сграда с идентификатор 41112.500.1299.3, застроена площ 38,00 кв.м.,
с предназначение: хангар, депо, гараж, състояща се от две гаражни клетки е в
режим на съсобственост при равни права между Л. Г., Е. Р., К. Т. и П. Г., като
първите три са собственици на западната гаражна клетка, а отвеника
/ответниците/ - на източната.
- сграда с идентификатор 41112.500.1299.1, застроена площ от 105,00
кв.м., брой етажи – три и с предназначение жилищна сграда, многофамилна.
Собственици в режим на етажна собственост са всички страни по делото, като
Л. Г., Е. Р., К. Т. са съсобственици на третия и на таванския етаж, както и на
1/6 идеална част от правото на собственост на първия етаж, С. С. е собственик
на 5/6 идеални части от правото на собственост на първия етаж, а ответника
/ответниците/ е собственик на втория етаж. Правото на собственост върху
поземления имот било както следва:
- Л. Г., Е. Р., К. Т. са съсобственици на 358,34/1136 ид.части;
- С. С. е собственик на 339,84/1136 ид.части;
- П. Г. /Я. И. Г., И. П. К. и К. П. К./ - 437,84/1136 ид.части.
Твърди се, че не съществували спорове по повод правото на собственост
и квотите, но не било възможно разделяне на ползването на поземления имот
доброволно.
Ето защо се иска от съда, доколкото не може да се вземе общо решение
по повод общата вещ, на осн. чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността, да бъде
постановено решение, което да замести липсата на решение на
съсобствениците по отношение на процесния имот с идентификатор
41112.500.1299 по КККР на гр. Кюстендил, с площ от 1136 кв.м., номер по
предходен план: 2900, квартал: 138, парцел XV, НТП – ниско застрояване, с
административен адрес: гр. К., ул. „С.“ № като бъде постановено разделяне на
ползването му, съобразно квотите в съсобствеността, както следва:
- Л. Г., Е. Р., К. Т. - 358,34/1136 ид.части;
- С. С. - 339,84/1136 ид.части;
- П. Г. /Я. И. Г., И. П. К. и К. П. К./ - 437,84/1136 ид.части.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК, отговор е постъпил от
ответниците чрез адв. Д. З. от АК - Кюстендил.
Ответниците навеждат доводи за допустимост, но неоснователност на
претенцията. Твърди се, че разпределение на процесния имот е осъществено
през 1972 г., съгласно приложен по делото съдебен протокол от 25.07.1972
година по гр. дело № 777/1972 г. по описа на КнРС. Според ответниците, ново
разпределение е допустимо само ако са настъпили нови обстоятелства, които
2
правят невъзможно самостоятелното ползване на разпределена на един от
съсобствениците част от имота, а такива обстоятелства не били налице в
настоящия казус.
Според тях, не е допустимо ново разпределение на ползването, тъй като
след влизане в сила на спогодителен протокол от 25.07.1972 г. по гр.дело №
777 от 1972 г. по описа на КнРС не са настъпили нови обстоятелства, които
да правят невъзможно самостоятелното ползване на разпределената на един
от съсобствениците част от имота или които са довели до промяна в площта и
границите на съсобствения имот или до промяна в квотите на собственост на
отделните съсобственици, поради което постановеният с влезлия в сила
съдебен акт начин на разпределение на ползване изцяло съответства на
правата на съсобствениците. В посочената спогодба било отразено и
изграждането на гараж от западната страна на процесния имот, като към
датата на сключване на спогодбата процесния строеж в западната част на
имота, състоящ се от две гаражни клетки, е изграден изцяло и
разпределението му е осъществено, ведно с разпределеното право на ползване
на терена от сградата до улица „Спартак“ в гр. Кюстендил.
Поради неоснователност на иска, ответникът моли за неговото
отхвърляне.
В съдебно заседание претенцията се поддържа. Ответниците заявяват в
съдебно заседание, че искат да се разпредели ползването на съсобствения
имот.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на
чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
Видно от приложения Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 80, том II, дело № 500/1958 г. на съдия в Районен съд –
Кюстендил (л.10-11), Й. С. П., като пълномощник на Т. М. С. – лично за нея и
като майка и законен представител на непълнолетните деца А. С. М. и Е. С.
М., с представено пълномощно, е продал на К. А. Г. ½ идеална част, а другата
½ идеална част на Б. К. Г., на П. и С. К.и Г.и неурегулиран парцел XII-
дванадесети имот, пл. № 2275, квартал 335, както и намиращата се в него
къща и други постройки, с общо празно и застроено място от 1140 кв. м. за
сумата от 28 000 лева.
В открито съдебно заседание, проведено на 25.07.1972 година по гр.дело
№ 777 по описа на Районен съд – Кюстендил за 1972 година е постигната
спогодба във връзка с делбата на поземлен имот, представляващ парцел XV-
петнадесети, пл. №2539 в кв. 138, целият с площ от 655 кв. м., ведно с къщата,
построена в имота, между страните К. А. Г., заедно със съпругата си К. Г., Б.
К. Г., заедно със съпругата си Л. Г. и П. и С. К.и Г.и.
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот №33, том II, дело №
668 от 1979 година (л.13) К. А. Г., със съгласието на съпругата си К. Г. са
3
прехвърлили в полза на дъщеря си С. К. Г. безвъзмездно ½ идеална част от
първия етаж на жилищна сграда, находяща се в парцел XV-петнадесети, имот
с планоснимачен № 2539, в квартал 138, състоящ се от 655 кв.метра
урегулирано пространство.
Видно от нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане №36, том X, дело № 1616 от 1997г., съставен от
нотариус с район на действие – Районен съд – Кюстендил (л.14), К. А. Г. е
прехвърлил на сина си П. К. Г. 80 кв.м. от собствените си идеални части от
терена на парцел XV – петнадесети, имот с планоснимачен № 2539, в квартал
138 и в която част на парцела приобретателя като съсобственик притежавал
построен масивен гараж.
По делото е представено и Нотариално завещание №61-А, том I, рег.
№339 по дело №2 от 1999г., съставено на 20.01.1999г. от Е. П. – нотариус с
район на действие – Районен съд – Кюстендил, съгласно което К. А. Г.
заявява, че желае 5/8 ид.части от гараж и стопанска постройка, отделно от
земята, намиращи се в източната половина на собствения му парцел в гр.К.,
ул. „С.“ №* да завещае на сина си П. К. Г..
С Нотариален акт за замяна на недвижим имот №138, том III, рег.
№3632, дело № 448/2012г., вписан с акт №26, том XIII, дело №1852/2012г. в
Служба по вписванията, съставен от Е. П. – нотариус с район на действие –
Районен съд – Кюстендил (л.16 и 17), П. К. Г. е прехвърлил в собственост на
сестра си С. К. С. 1/6 идеална част от самостоятелен обект в сграда – жилище
с идентификатор 41112.500.1299.1.1 по КККР на гр. Кюстендил, който
самостоятелен обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 41112.500.1299, като в замяна на така прехвърления имот С.
К. С. е прехвърлила в собственост на брат си П. Г. 1/8 идеална част от сграда
на допълващо застрояване с идентификатор 41112.500.1299.2 по КККР на гр.
Кюстендил, с адрес на сградата в гр.К., ул. „С.“ №*, със застроена площ от 31
кв. м., която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор
41112.500.1299.
На 19.11.2012 година нотариус с район на действие – Районен съд-
Кюстендил, е съставил Нотариален акт за собственост на недвижим имот на
основание чл.587, ал.1 и ал.3 от ГПК (л.18), същият с №141, том III, рег.
№3636, дело № 451/2012г., с който П. К. Г., на основание строеж, в режим на
съпружеска имуществена общност, е станал собственик на гараж с
идентификатор 41112.500.1299.4 по КККР на гр. Кюстендил, с адрес на
сградата в гр. К., ул. „С.“ №*, със застроена площ от 37 кв.м., брой етажи –
1/един/, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор
41112.500.1299.
С Нотариален акт за собственост на недвижим имот №125, том I, рег. №
913, дело № 99 от 2016г. по описа на нотариус с район на действие – Районен
съд – Кюстендил (л.19), на основание чл.587, ал.2 и ал.3 от ГПК П. К. Г. е
признат за собственик, на основание давностно владение, на 1/8 ид.част от
4
недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор 41112.500.1299.2 по
КККР на гр. Кюстендил, находяща се на административен адрес в гр. К., ул.
„С.“ №*, със застроена площ от 31 кв.м., брой етажи – 1 (един), която сграда е
разположена в поземлен имот с идентификатор 41112.500.1299.
Видно от Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот
№ 185, том I, рег.№3127, дело №184 от 1998г. на нотариус с район на
действие – гр. Кюстендил (л.79), П. К. Г. е признат за собственик на втори
жилищен етаж на намиращата се в парцел XV-петнадесети, кв.138 по плана на
гр. Кюстендил триетажна жилищна сграда, както и на един масивен гараж,
намиращ се в западната част на парцела.
От представеното Удостоверение за наследници с изх.№ 879 261 от
23.02.2021г., издадено от Община Кюстендил (л.20-21) е видно, че
наследници по закон на К. А. Г., притежавал ЕГН **********, бивш жител на
гр. Кюстендил, починал на 01.09.2000г., са двамата му сина П. К. Г. и Б. К. Г.,
както и дъщеря му С. К. С.. Поради смъртта на Б. К. Г. на 06.07.2017г.,
същият е наследен от съпругата си Л. Г. Г. и двете си дъщери Е. Б. Р. и К. Б.
Т..
Видно от Препис-извлечение от акт за смърт на П. К. Г. (л.39),
последният е починал на 02.11.2021г., за което е издаден акт за смърт №878
от 03.11.2021 г. Тъй като смъртта на последния е настъпила по време на
висящия съдебен процес, на мястото на ответника са конституирани неговите
наследници, видими от Удостоверение за наследници с изх.№ 0194/65 от
11.01.2022г., издадено от Община Кюстендил (л.51) – Я. И. Г. (съпруга) и И.
П. К. и К. П. К. (синове).
Съгласно Скица № 15-521120-23.10.2017 г. (л. 22-23) на поземлен имот
с идентификатор 41112.500.1299 по КККР на гр. Кюстендил, одобрени със
Заповед №РД-18-96/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с
площ от 1136 кв.м., с номер по предходен план 2900, квартал 138, парцел XV,
в имота попадат 4 броя сгради, както следва:
- сграда с идентификатор 41112.500.1299.1, със застроена площ от 105
кв.м., брой етажи 3, предназначение: жилищна сграда - многофамилна;
- сграда с идентификатор 41112.500.1299.2, със застроена площ от 31
кв.м., брой етажи 1, предназначение: постройка за допълващо застрояване;
- сграда с идентификатор 41112.500.1299.3, със застроена площ от 38
кв.м., брой етажи 1, предназначение: хангар, депо, гараж;
- сграда с идентификатор 41112.500.1299.4, със застроена площ от 37
кв.м., брой етажи 1, предназначение: хангар, депо, гараж.
Видно от Схема №15-1173050-17.12.2020г. на самостоятелен обект с
идентификатор 41112.500.1299.3.2 (л. 78) по КККР на гр. Кюстендил,
одобрени със Заповед № РД-18096/28.10.2008 г. на изпълнителния директор
на АГКК, посоченият самостоятелен обект се намира на административен
адрес в гр. К., ул. „С.“ №*, ет. *, гараж *, с предназначение: хангар, депо,
5
гараж и същият е разположен в поземлен имот с идентификатор
41112.500.1299 по КККР на гр. Кюстендил.
Събрани са и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите К. Ш.,
който в обясненията си пред съд дава описание на процесния имот и грижите,
които е положил по отношение на посадените в двора на къщата лозници и
С. Н., който с обясненията си също описва процесния имот, влошените
взаимоотношения на страните, наличието на лозници и проблемите с
ползването гаражите и паркирането на автомобили – спр. л. 123-124 от
делото.
По делото е прието и заключение на вещото лице инж. Р. С., с което са
предложени три варианта за разпределение на ползването на процесния имот.
С допълнително негово заключение са предложени още два варианта за
разпределение на ползването на процесния имот.
Останалите писмени доказателства, приложени по делото, са
неотносими към спора, не рефлектират върху правните и фактически изводи
на съда, поради което не следва да се коментират.
При така установените фактически обстоятелства, съдът приема от
правна страна следното:
В нормата на чл. 32, ал. 2 от ЗС законодателят е предвидил възможност
ако не може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е
вредно за общата вещ (общите вещи), районният съд, по искане на който и да
е от съсобствениците, да реши въпроса за ползването на общото имущество,
да взема необходимите мерки и ако е нужно да назначи управител на общата
вещ.
Искането се разглежда в спорно производство за съдебна
администрация на гражданските правоотношения между съсобствениците по
повод ползването и управлението на общата вещ, чиято цел е именно да
замести решението на мнозинството /липсващо такова или вредно за общата
вещ/, чрез постановено от съда разпределяне на ползването, което да е
съобразено в най-пълна степен с действителните права на страните в
съсобствеността, и което да дава възможност на съсобствениците за най-
целесъобразно използване на вещта.
За уважаване на предявената претенция следва да се установи, че
страните са съсобственици (задължителни другари) на процесния имот и не
могат да образуват мнозинство за определяне на ползването му или
решението на мнозинство е вредно за вещта.
По допустимостта:
Съгласно трайната съдебна практика, претенцията с посоченото правно
основание е допустима, единствено когато липсва споразумение между
съсобствениците относно ползването на общата вещ или когато това
6
споразумение е вредно за вещта. Процесуалният представител на ответниците
изразява доводи за наличие на подобно споразумение, тъй като е налице
влязъл в сила спогодителен протокол от 25.07.1972 г. по гр. дело №777/1972
г. по описа на КнРС, по силата на който е разпределено ползването на имота и
наличните в него сгради. Въпреки това съдът намира, че са настъпили
обстоятелства, които водят до обоснован извод за допустимост на
претенцията за разпределение ползването на имотите, тъй като по делото не
се установи пълна идентичност между двата имота, съответно и част от
наличните постройки към онзи момент не са били построени.
Когато съсобствениците са разпределили реалното ползване на общия
имот със съдебната спогодба помежду си, този договор ги обвързва докато
трае съсобствеността, но може да бъде изменен от тях във всеки момент по
взаимно съгласие, а ако такова съгласие не може да се постигне,
съсобствениците могат да искат от съда да преуреди по реда на чл. 32, ал. 2 от
ЗС уговореното разпределение, ако са се променили съществените
обстоятелства, с оглед на които е било постигнато споразумението.
Цитираната разпоредбата допуска съдебна намеса при разрешаване на
спорове между съсобственици относно ползването на съсобствената вещ само
в два случая - когато не може да се образува мнозинство или когато
решението на мнозинството е вредно за общата вещ.
С оглед изразеното от страните по делото становище, очевидно е, че
взаимно съгласие за изменение на разпределението не може да бъде
постигнато, поради което и предявеният иск по чл. 32, ал. 2 от ЗС е допустим.
По основателността:
За да бъде основателен искът, необходимо е да бъде установена
съществена промяна в обстоятелствата, при които съдебната спогодба е била
постигната. По-конкретно това са обстоятелствата, свързани с
предназначението и състоянието на съсобствената вещ (ново строителство
или премахване на съществуваща постройка, намаляване или увеличаване на
площта на съсобствения имот в резултат на регулационни изменения или с
обема на правата на всички съсобственици), придобиване на право на
собственост по давност върху идеална част от трето лице, възстановяване на
запазена част от трето лице по реда на чл. 30 от ЗН, разпоредителни сделки
между съсобствениците, вследствие на които се намалява квотата на един
съсобственик за сметка на друг и др.). Изброените примерно промени в
обстоятелствата правят извършеното от съсобствениците реално
разпределение несъответстващо на новото фактическо положение (в този см.
Решение № 25 от 22.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3985/2013 г., II г. о., ГК,
Решение № 97 от 10.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 866/2012 г., I г. о., ГК).
Действително, в настоящото дело се установи, че към момента на
постигане на съдебната спогодба, обективирана в протокол от открито
съдебно заседание от 25.07.1972 г. по гр. дело №777 по описа на КнРС от
1972 г., процесният имот, представляващ парцел XV-петнадесети в кв. 138, е с
7
площ от 655 кв. метра. Видно от заключението на вещото лице,
разпределението по съдебния протокол се отнася за горепосочения парцел,
който обаче е различен (частично идентичен) от процесния поземлен имот с
идентификатор 41112.500.1299 по КККР на гр. Кюстендил.
Т.е. установява се не само изменение в обстоятелствата, при които е
било договорено разпределението, но и наличието на нови такива. Не без
значение са и фактите, че от момента на разпределението от 1972 г. до сега е
построен третият етаж към сградата с идентификатор 41112.500.1299.1, със
застроена площ от 105 кв. м., брой етажи 3, предназначение: жилищна сграда
– многофамилна, съответно не са били построени към онзи момент и сградите
с идентификатори 41112.500.1299.2, 41112.500.1299.3, 41112.500.1299.4,
които са завършени постройки към настоящия.
От представените актове за собственост, скица, както и от назначената,
изслушана и приета по делото съдебно – техническа експертиза (основна и
допълнителна), която съдът кредитира като обективна, процесният недвижим
имот е с настоящ идентификатор 41112.500.1299 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Кюстендил, област Кюстендил, одобрени със
Заповед № РД-18-96/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК –
София, като в него са построени четири самостоятелни обекта:
- сграда с идентификатор 41112.500.1299.1, със застроена площ от 105
кв.м., брой етажи 3, предназначение: жилищна сграда – многофамилна.
Собствеността на тази сграда е в режим на етажна собственост, като Л. Г., Е.
Р. и К. Т. са собственици на третия етаж и таванския етаж, както и 1/6 ид.ч. от
правото на собственост върху първия етаж, С. С. е собственик на 5/6 идеални
части от първия етаж, а наследниците на П. Г. са собственици на втория етаж;
- сграда с идентификатор 41112.500.1299.2, със застроена площ от 31
кв.м., брой етажи 1, предназначение: постройка за допълващо застрояване,
собственост на наследниците на П. Г.;
- сграда с идентификатор 41112.500.1299.3, със застроена площ от 38
кв.м., брой етажи 1, предназначение: хангар, депо, гараж, като източната
гаражна клетка е собственост на наследниците на П. Г., а западната – на Л. Г.,
Е. Р. и К. Т.;
- сграда с идентификатор 41112.500.1299.4, със застроена площ от 37
кв.м., брой етажи 1, предназначение: хангар, депо, гараж, собственост на
наследниците на П. Г..
Вещото лице в първото си заключение (л. 108 от делото) е определило
процентното съотношение на квотите за разпределение на реалното ползване
на общата вещ, както следва:
-за Л. Г. Г., Е. Б. Р. и К. Б. Т. е в размер на 31,54%;
- за С. К. С. е 29,92%;
- за Я. И. К., И. П. К. и К. П. К. е в размер на 38,54%.
От приетите писмени доказателства се установяват правата на страните
8
в съсобствеността, като в тази насока липсва и спор между страните. Не се
спори, че в имота е построена беседка, както и че в него съществува кладенец,
като съществуването им е установено и от вещото лице инж. Р. С., според
който тези части са за общо ползване и площта им следва да се изключи от
площта на поземления имот и след това да се определя начинът на реално
ползване на останалата част от имота.
При тези обстоятелства и установената липса на съгласие по начина на
ползване на процесния имот, съдът намира, че намесата му е необходима, а
разпределението му следва да бъде допуснато по вариант №2 от
заключението на съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице
инж. Р. С., постъпило в КнРС с вх. № 8149/19.09.2022 г. То в най-пълна
степен отразява правата на страните в съсобствеността, съществуващото
положение към момента, както и възможността на ползване без наличие на
площи за общо ползване или при определяне на минимални такива. Съдът
намира, че останалите приети варианти по двете заключения не дават
възможност за безконфликтно служене с общата вещ, заради което съдът не
ги предпочита. Основната цел на това производство е не само да бъде
разпределено ползването на съответния имот, а и неговото безконфликтно
ползване от всички съсобственици и за в бъдеще.
В заключенията си вещото лице, във варианти №1, №3 и №4 и №5 са
налице части от имота, които би следвало да се използват общо от
съсобствениците. Както се установи, отношенията между страните не са
добри, поради което и приемането на вариант, в който е налице задължение за
ползване на общи части от имота от няколко собственици не се предпочита.
Макар и да е налице възражение от страна на процесуалния
представител на ищците, че осъществяването на вариант №2 би довело до
необходимост от отваряне на втора врата към съответния гараж, съдът
намира, че това е допустимо и целесъобразно, тъй като използването на
сграда, която е съсобствена на част от отделните собственици на терена би
следвало да може да се осъществи с възможно най-малко или никакво общо
ползване на друга част от имота. Самостоятелен вход следва да се осигури за
всеки от съсобствениците към неговата собствена част от сградата.
Изграждането на втора врата към улично-регулационната линия няма да
доведе до съществено преустройство, още повече, че със сключената
спогодба, обективирана в протокол от 25.07.1972 г. по гр.дело №777/1972 г.
по описа на КнРС, страните са се задължили достъпът до улицата да бъде
самостоятелен за всеки ползвател на още неизградените тогава две гаражни
клетки.
При тази съвкупност от факти, по-удобен е вариант втори от
заключението, въпреки че за изпълнението му се налага отваряне на втори
вход за достъп до имота.
Ето защо съдът счита, че представеният и избран вариант за
разпределение ползването на съсобствения недвижим имот е най – оптимален
9
и удачен, поради което ще постанови решението си в този смисъл.
По разноските:
Страните поддържат искания за присъждане на разноски.
По въпроса за разпределяне на разноските в производството по чл. 32,
ал. 2 от ЗС е постановено Решение № 275 от 30.10.2012 г. по гр. д. № 444/2012
г. на Върховен касационен съд, според което страните трябва да понесат
такава част от разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за
назначени от съда експертизи, съответстващи на размера на дела им в
съсобствеността, а заплатените от тях възнаграждения за адвокат, следва да
останат за всяка страна в обема, в който са направени. Това разрешение
следва от характера на производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС, представляващо
спорна съдебна администрация, приложима когато съсобствениците не могат
да постигнат съгласие по управлението на общата вещ или взетото решение е
вредно за вещта. Съдебното решение ползва и двете страни и затова в
първоинстанционното производство същите понасят разноските за адвокатско
възнаграждение така, както са направени, а разноските за такси и експертни
възнаграждения се разпределят според правата в съсобствеността.
В случая са ангажирани доказателства за сторени разноски от ищците в
размер на 795, 00 лв., а от ответниците в размер на 420, 00 лв. Общият размер
на сторените в производството разноски е 1 215 лева, поради което
ответниците следва за заплатят на ищците сумата от 47, 90 лв., съобразно
притежавания дял и общата стойност на разноските.
По обжалваемостта:
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му от всяка от страните с въззивна жалба,
подадена чрез Районен съд – Кюстендил до Окръжен съд-Кюстендил.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 32, ал. 2 от ЗС,
съдът
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ ПОЛЗВАНЕТО на Поземлен имот с идентификатор
41112.500.1299 (землище четиридесет и една хиляди сто и дванадесет,
кадастрален район петстотин, поземлен имот хиляда двеста деветдесет и
девет) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Кюстендил,
област Кюстендил, одобрени със Заповед № РД-18-96/28.10.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК – София, съгласно Скица на поземлен имот
№ 15-521120-23.10.2017 г., издадена от СГКК – Кюстендил, адрес на
поземления имот: гр. К., п. к. 2500, ул. „С.“ №*, площ на целия имот 1136 кв.
м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: Ниско застрояване - до 10 м. (десет метра), предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: 2900, квартал 138, парцел
10
XV, при съседи: 41112.500.1300; 41112.500.1347; 41112.500.1298;
41112.500.1295, 41112.500.1291 и 41112.500.1290,
между ищците Л. Г. Г., ЕГН **********, с адрес в гр. К., ул. „С.“ №*, Е.
Б. Р., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ж. к. „О. К.“ бл. *** вх. “*“, ет. *, ап.
**, К. Б. Т., ЕГН **********, а адрес в гр. К., ул. „Ц. О.“ бл. ***, вх. „*“, ет. *,
ап. *, и С. К. С., ЕГН **********, с адрес в гр. В., ул. „ген. Л.“ бл. **, вх. *, ет.
*, ап. **, от една страна и
ответниците Я. И. Г., ЕГН **********, с адрес в гр. К., ул. „С.“ №*, И.
П. К., ЕГН **********, с адрес в гр. К., ул. „С.“ №*, и К. П. К., ЕГН
**********, с адрес в гр. С., ж.к. „Д.“ бл. **, вх. „*“, ет. *, ап.**, и настоящ
адрес в гр. К., ул. „С.“ №*,
в границите, отразени в Проект за разпределение на реално ползване,
съответстващ на Вариант №2 към експертното заключение на вещото лице
инж. Р. С., за което е изготвена скица по заключението на приетата съдебно-
техническа експертиза с вх. № 8149/19.09.2022 г., както следва:
- за Л. Г. Г., ЕГН **********, с адрес в гр. К., ул. „С.“ №*, Е. Б. Р., ЕГН
**********, с адрес в гр. С., ж.к. „О. К.“ бл. ***, вх. „*“, ет. *, ап. **, К. Б. Т.,
ЕГН **********, а адрес в гр. К., ул. „Ц. О.“ бл. ***, вх. „*“, ет. *, ап. * – дял
I-ви, оцветен със зелен цвят, от втори вариант, представляващ Приложение
№2 към Заключение вх. № 8149/19.09.2022 г. на вещото лице инж. Р. С. – на
л. 111 от делото, с площ от 303 кв. м.
- за С. К. С., ЕГН **********, с адрес в гр. В., ул. „ген. Л.“ бл. **, вх.
“*“, ет. *, ап. *** – дял II-ри, оцветен с жълт цвят, от втори вариант,
представляващ Приложение №2 към Заключение вх. № 8149/19.09.2022 г. на
вещото лице инж. Р. С. – на л. 111 от делото, с площ от 287, 50 кв. м.
- за Я. И. Г., ЕГН **********, с адрес в гр. К., ул. „С.“ №*, И. П. К., ЕГН
**********, с адрес в гр. К., ул. „С.“ №*, и К. П. К., ЕГН **********, с адрес
в гр. С., ж. к. „Д.“ бл. **, вх. „*“, ет. *, ап. ** и настоящ адрес в гр. К., ул. „С.“
№* – дял III-ти, оцветен със син цвят, от втори вариант, представляващ
Приложение №2 към Заключение вх. № 8149/19.09.2022 г. на вещото лице
инж. Р. С. – на л. 111 от делото, с площ от 370, 50 кв. м.,
КАТО ОПРЕДЕЛЯ за общо ползване между всички съсобственици
площта от 175 кв. метра, представляваща жилищна сграда и площ за общо
ползване, както и площта от 3 кв. метра за общо ползване от дял I-ви и дял
III-ти площта от 3, 00 кв. м., отразени в бял цвят във втори вариант,
представляващ Приложение №2 към Заключение вх. № 8149/19.09.2022 г. на
вещото лице инж. Р. С. – на л. 111 от делото.
ОБЯВЯВА скицата към заключението на вещото лице инж. Р. С.,
депозирано в КнРС с вх. № 8149/19.09.2022 г. и представляващо втори
вариант - на л. 111 от делото, ЗА НЕРАЗДЕЛНА ЧАСТ от настоящото
решение.
ОСЪЖДА Я. И. Г., ЕГН **********, с адрес в гр. К., ул. „С.“ №*, И. П.
11
К., ЕГН **********, с адрес в гр. К., ул. „С.“ №*, и К. П. К., ЕГН **********,
с адрес в гр. С., ж.к. „Д.“ бл. **, вх. „*“, ет. *, ап.**, и настоящ адрес в гр. К.,
ул. „С.“ №*, ДА ЗАПЛАТЯТ на Л. Г. Г., ЕГН **********, с адрес в гр. К., ул.
„С.“ №*, Е. Б. Р., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ж.к. „О. К.“ бл. ***, вх.
„*“, ет. *, ап. **, К. Б. Т., ЕГН **********, а адрес в гр. К., ул. „Ц. О.“ бл.***,
вх. „*“, ет. *, ап. *, и С. К. С., ЕГН **********, с адрес в гр. В., ул. „ген. Л.“
бл. **, вх. „*“, ет. *, ап. *** сумата в размер на 47, 90 лв. (четиридесет и седем
лева и деветдесет стотинки), сторени съдебно-деловодни разноски, съобразно
дяловете им в съсобствеността.
ОПРЕДЕЛЯ на страните шестмесечен срок за отбелязването на
настоящото решение в Служба по вписванията - гр. Кюстендил на основание
чл. 115, ал. 2 от ЗС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му чрез Районен съд - Кюстендил пред Окръжен
съд-Кюстендил.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
12