Р Е Ш Е Н И Е
гр.Кърджали, 13.12.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кърджалийският районен съд в публичното заседание на дeвeтнадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Невена Калинова
при секретаря Анелия Янчева
като разгледа докладваното от съдията гр.д. N 684 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от ищеца „ОТП Факторинг България”
ЕАД гр.София чрез упълномощен юрисконсулт срещу ответника М.И.М. *** осъдителни искове при условията на обективно
кумулативно съединяване за парични вземания за главница, договорна лихва и
наказателна лихва за забава, както и за законна лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска, произхождащи от неизпълнение на договор за кредит за
текущо потребление от 12.08.2008г. с настъпил краен падеж на 12.08.2018г.,
сключен от ответника като кредитополучател с „Банка ДСК“ ЕАД, които вземания
банката като кредитор и цедент на 30.01.2013г. прехвърля на ищеца като цесионер
с договор за покупко-продажба на вземания/цесия/ от 30.01.2013г., за което прехвърляне цесионерът /ищецът/ като
пълномощник на цедента уведомява ответника като длъжник с уведомително писмо,
връчено на член на семейството му на 28.02.2013г./на съпруга/.В исковата
молба са посочени условията на предоставения кредит съгласно погасителен план,
редовна възнаградителна лихва от 7.95 % годишно, падежна
дата 11-то число от месеца, както и че плащането
е преустановено на 10.07.2012г. и съгласно чл.19,
т.1 от Общите условия към договора за кредит, при забава на месечната вноска от
деня следващ падежната дата, частта от вноската, представляваща главница се
олихвява с договорената лихва, увеличена с наказателна надбавка 10 процентни
пункта. Излагат се съображения, че в случай, че съдът приеме, че за цесията
ответникът не е уведомен съгласно уведомителното писмо, на
което ищецът се позовава, то първият да се счита за
уведомен за цесията с връчване на исковата молба и
приложените към нея писмени доказателства, за което се сочи
практика на ВКС. Паричните вземания, които се
претендират за дължими от ответника са за главница от
8 025.35 евро по вноски с падеж от 11.06.2014г. до 12.08.2018г., 437.27
евро договорна лихва по вноски с падежи в периода от 11.06.2014г. до 12.08.2018г.
и 1 852.20 евро наказателна лихва за забава по чл.19.1 от общите условия
към договора за кредит върху просрочена главница по вноски с падежи в периода
от 11.06.2014г. до 12.08.2018г. и за периода от 30.05.2016г. до 30.05.2019г.. В съдебно заседание ищецът чрез пълномощник юрисконсулт поддържа исковете, моли
за уважаването им и за разноски по делото.
Ответникът М.И.М. с отговор по чл.131 от ГПК чрез адвокат пълномощник
оспорва исковете
при възражение, че не е уведомен за сочената в исковата молба
цесия и положеният в известието за доставяне на
уведомителното писмо за цесия подпис не е на
съпругата му, при което цесията няма действие спрямо него. Счита, че
не е налице изискуемо вземане на ищеца, което да е прехвърлено от „Банка ДСК“
ЕАД по договора за кредит, тъй като не е получавал от първоначалния
кредитор „Банка ДСК“ ЕАД уведомление за
предсрочна изискуемост на кредита и доказателство за това е, че след получена
покана за доброволно изпълнение на 02.08.2017г. от ЧСИ, по направено
от него възражение по чл.414 от ГПК като длъжник по
издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.дело N 3303/2019г.
по описа на РС-Кърджали, заповедта е обезсилена от съда и съответно е прекратено
образуваното принудително изпълнение по посоченото изпълнително дело.
Претендира за отхвърляне на исковете на ищеца.Прави и възражение, че
главницата, която се претендира от ищеца, е погасена по давност на основание
чл.110 от ЗЗД, а начислените договорна и наказателна лихви са погасени по
давност на основание чл.111, б. „б“ и в“ от ЗЗД. В съдебно заседание ответникът чез адвокат пълномощник поддържа
възраженията срещу исковете и моли за отхвърлянето им.Претендира разноски по
делото.
Районният съд като прецени събраните по делото доказателства, в т.ч.
неоспорените от страните заключение по графическата експертиза, както и основно
и допълнително заключение по съдебно-счетоводната, и доводите на страните,
приема за установено следното:
Не е спорно сключването на договор за кредит за текущо потребление от
12.08.2008г. между „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор и М.И.М.
като кредитополучател, ведно с Общи условия за предоставяне на кредити за
текущо потребление, който кредит е обезпечен със залог върху вземания по
трудово правоотношение, и към който е подписан Погасителен план и ГПР, съгласно
които е отпуснат на 12.08.2008г. кредит
от 15 360 евро със срок на издължаване 120 месеца, считано от първото
усвояване, без гратисен период, с погасяване чрез месечни вноски по
разплащателна сметка по погасителен план, с падежна дата на 11-то число от
месеца, при възнаградителна лихва от 7.95 %, формирана от БЛП от 5.99 % и
стандартна надбавка от 2.76 % , и ГПР 8.62 %, определени в чл.7 и чл.8 от
договора, с първа падежна дата 11.09.2008г. и последна такава на 12.08.2018г..В
Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, неразделна
част от договора, е предвиденo месечно начисляване и плащане на уговорената лихва, с възможност при
промяна на БЛП кредиторът да определя нов размер на месечната вноска за лихва
и/или главница с предоставяне на актуализиран погасителен план, като случаите
на едностранно изменение на лихвения процент са посочени в чл.9.3, като при
забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, частта
от вноската за главница се олихвява с възнаградителната лихва, увеличена с
наказателна надбавка от 10 пункта, освен ако вноската или непогасената част от
нея не се плати до седмия ден от падежната дата-чл.9.1.Предвидено е, че при
забава в плащанията на главница и/или
лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се
отнася в просрочие, и до предявяване на молбата за събиране на кредита по
съдебен ред, остатъкът от същия да се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с наказателна надбавка от 10 процентни пункта.Именно при така
посочената хипотеза на кредитора е издадена заповед N 7572/27.11.2012г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по ч.гр.д. N 3303/2012г. на РС-Кърджали, възразена от длъжника и
обезсилена на 10.10.2017г. поради неизпълнение от кредитора на указанията на
заповедния съд за предявяване на иск по чл.422, ал.1 от ГПК, в резултат на
което ответникът като длъжник подава молба за прекратяване на образуваното
принудително изпълнение по допуснатото от заповедния съд
незабавно изпълнение, а именно това по изпълнително дело N 20178120400537 по описа на ЧСИ
Р.Сираков с район на действие ОС-Кърджали.
Междувременно след издаване на заповедта по чл.417 от ГПК и преди
обезсилването й, на 30.01.2013г. банката
–кредитор сключва с ищеца „ОТП Факторинг България“ ЕАД гр.София възмезден Договор за покупко-продажба на
вземания/цесия/, с който прехвърля свои вземания по потребителски кредити
/които са просрочени и не се погасяват надлежно/, ведно с привилегиите,
обезпеченията и другите им принадлежности, включ. и с изтеклите лихви, посочени
в приемо-предавателния протокол, в т.ч. и тези, които има спрямо длъжника М. по
договора за кредит за текущо потребление от 12.08.2008г., в размер на 11 174.35 евро присъдена главница,
1 269.05 евро присъдена лихва, 276.64 евро законна лихва, както и съдебни
разноски, и общ дълг 13 352.30 евро. Банката-цедент упълномощава „ОТП Факторинг България“ ЕАД като цесионер да
уведоми от нейно име всички длъжници по прехвърлените вземания с право да
подпише писмените съобщения по чл.99, ал.3 от ЗЗД от нейно име и изрично
потвърждава цесията чрез законните си представители. На 12.02.2013г. цесионерът
съставя уведомление до длъжника М. за сключения договор за цесия и придобиване
на вземането, и за предоставеното му пълномощно по чл.99, ал.3 от ЗЗД да го уведоми
от името на банката за извършеното прехвърляне, както и, че считано от датата
на уведомяване следва да извърши плащане не на банката, а на него като
кредитор, придобил вземането.В уведомлението са посочени и дължимите суми,
подлежащи на изпълнение към 12.02.2013г., идентично така както в договора за
цесия и по обезсилената заповед по чл.417 от ГПК, с предупреждение, че при
неизпълнение в 14-дневен срок, ще бъдат предприети действия с цел принудителното им
събиране. Твърдението в исковата молба е,
че уведомлението за цесия е получено от член
на домакинството на длъжника съгласно известие за доставяне ИД *PSFABG003LOIR* на 28.02.2013г. В известието е положен подпис за
получател - “съпруга” на адресата, за който от заключението по назначената по делото експертиза
на подпис и почерк установява, че не е изпълнен от съпругата на адресата М., и
оспорването на авторството на получателя от страна ответника, че подписът за
получател не е на Р. И. М., съпруга на ответника към 28.02.2013г., починала на ***.,
е успешно.
От основното и допълнителното заключение на ССчЕ и изслушването на вещото
лице в съдебно заседание се установяват следните обстоятелства: кредитът от
15 360 евро е усвоен на 12.08.2008г. чрез заверяване на разплащателната
сметка на кредитополучателя със сумата 29 998.08 лв. и в периода след
сключване на договора са извършени погасителни плащания от кредитополучателя,
които са преустановени от падежна дата 11.05.2012г., и които плащания са в общ
размер 8 339.12 евро, от които 4 185.65 евро главница, 4 132.39
евро евро възнаградителна лихва и 21.08 евро санкционираща лихва по чл.19.1 от
общите условия към договора, при което остава дължима неплатена главница от
11 174.35 евро и договорна лихва от 3 237.61 евро, при забава от
2 328 дни в периода от 11.05.2012г. до 30.05.2019г.Дължимите вноски по
падежна дата и размер на главница и възнаградителна лихва от 8.45 % са посочени
в таблица 2 към основното заключение за периода от 11.05.2012г. до 12.08.2018г.Предвид
посочения в исковата молба период от 11.06.2014г. до 21.08.2017г., за който се
претендира дължима главница, и от 11.06.2016г. до 12.08.2018г., за който се
претендира договорна лихва, то първата е в размер на 7 990.58 евро, а
втората е в размер на 462.31 евро при приложен лихвен размер от 8.45 %.Наказателната
лихва върху просрочена главница по вноски с падежи от 11.06.2014г. до
12.08.2018г. и за периода от 30.05.2016г. до 30.05.2019г. е в размер на 1
915.84 евро, изчислена съгласно чл.19.1 от общите условия с установено от
вещото лице увеличение от повече от 10 пункта.Ако се има предвид уговорения при
сключване на договора размер на възнаградителната лихва от 7.95 %, то за
процесните периоди съгласно допълнителното заключение дължимата главница е
7 887.53 евро, възнаградителната лихва е 436.20 евро, а наказателната
лихва/надбавка/ за просрочени вноски по главница с падежи от 11.06.2014г. до
12.08.2018г. и за периода от 30.05.2016г. до 30.05.2019г. е 1 895.33
евро.Вещото лице при изследването констатира, че договореният размер на
възнаградителната лихва от 7.95 % е увеличен на 8.45 % и промяната е по решение
на банката за промяна на лихвата по чл.7 от договора, без подписан анекс,
включително и за промяна на лихвения процент на санкциониращата лихва,
разбирано като надбавка, достигаща до нива 11.45 %, като изчисленията по
допълнителното заключение са по уговорките в договора и наказателната добавка е
изчислена съгласно чл.19.т.1 от общите условия от 10 пункта, при което не
надвишава действащия за периода размер на законна лихва и за процесния по
исковата молба период, който следва забавата, като разликата в размера на
дължимата главница по основното и по допълнителното заключение се дължи на
различния лихвен процент на договорната лихва, който се отразява на размера на
вноските.Съдът възприема неоспореното от страните основно и допълнително
заключение на вещото лице по ССчЕ като обосновано и компетентно извършено.Сравнението
на стойностите за лихва по чл.19.1 от общите условия по договора, които вещото
лице дава както в основното, така и в допълнителното заключение, с оглед
поставената на вещото лице задача по допълнителното заключение да изчисли за
процесния период само наказателната надбавка от 10 пункта, води до извод, че
ищецът с исковата молба претендира обезщетение за забава в размер на 10 %,
което по размер за този период не надвишава действащия процент на определената
законна лихва, което искане на ищеца е съответно на закона, тъй като
възнаградителната лихва се претендира за период през време на действие на
договора, а наказателната лихва/надбавка/ за период на забавата през време на
действие на договора-от 30.05.2016г. до 12.08.2018г. и от 13.08.2018г. до
датата на предявяване на иска 30.05.2019г., след която дата се претендира
законната лихва върху процесната главница.
В чл.7 от сключения на 12.08.2008г. договор за кредит за текущо потребление
е посочено, че за предоставения кредит кредитополучателят заплаща лихва,
формирана от базов лихвен процент/БЛП/, определян периодично от кредитора, и
надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползване
на преференциален лихвен процент по програма Престиж плюс/приложение 2 към
договора, каквото не е представено по делото/, и към сключване на договора БЛП
е 5.99 % и стандартна добавка 2.76 %, общо лихвен процент по кредита 7.95 %.Съгласно
чл.8.1 от Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление/ОУ/ при
промяна на базовия лихвен процент кредиторът определя нов размер на месечна
вноска за лихва и/или главница и предоставя на кредитополучателя актуализиран
погасителен план. Правото на кредитора едностранно да променя БЛП и таксите е
предвидено в чл.9.3 от ОУ при посочване на хипотезите за това, както и
задължението му да уведомява по подходящ начин кредитополучателя за промяната.
С оглед установеното от вещото лице едностранно изменение от банката
кредитор на договорения лихвен процент и обстоятелствата,
на които се основава иска, а именно, че уговорената възнаградителна лихва
към сключване на договора е 7.95 %, без ищецът да сочи, че този процент е
изменян и условията, при които е осъществено това изменение, което изцяло се
отнася и за уговорената лихва/надбавка/ при забава на месечната вноска с
договорената лихва, увеличена с надбавка от 10 процентни пункта съгласно
чл.19.1 от общите условия към договора, то неизпълнението по договора за кредит
за текущо потребление за главница възлиза на сумата, изчислена от вещото лице
съгласно договора по допълнителното заключение на ССчЕ, предвид и че титуляр на
вземанията по договора за кредит в процесния период е ищецът, а не банката,
която не може да обвърже кредитополучателя с едностранното си решение да
увеличи размера на възнаградителната лихва.Така съдът приема за дължима
главницата от 7 887.53 евро по
вноски с падеж от 11.06.2014г. до 12.08.2018г., ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска на 30.05.2019г..Изчислената от вещото лице
възнаградителна лихва по вноски с падеж от 11.06.2016г. до 12.08.2018г.. е 436.20
евро, а наказателната надбавка по същите вноски - с падеж от 11.06.2016г. до
12.08.2018г. и за периода от 30.05.2016г. до 30.05.2019г. е 1 895.33 евро.Лихвата
по чл.19.1 от общите условия към
договора включва два компонента-уговорената възнаградителна лихва и уговорената
надбавка от 10 пункта/наказателна лихва/, която надбавка за периода, за който
се претендира наказателна лихва не е по-висока от размера на законната лихва.За
периода на действие на договора е допустимо да се претендира обезщетение за
забава, каквото е допустимо да се претендира върху неплатената главница и след
изтичане на срока на договора. Уговорката
за това в чл.19.1 от общите условия е ясна и разбираема-частта от вноската,
представляваща главница, се олихвява с договорената лихва, увеличена с
наказателна надбавка от 10 процентни пункта от деня следващ падежната дата на
месечните вноски, ако е налице забава в
плащането на месечната вноска, освен ако вноската не се плати до 7-ия ден след
падежната дата.Тази уговорка е съответна на закона- чл.19, ал.2 от ЗПК отм. и чл.33, ал.2 от действащия ЗПК регламентират обезщетението за забава по потребителските кредити до размер не
по-голям от законната лихва.Така за срока на действие на договора е дължима уговорената
възнаградителна лихва и надбавката за забава/наказателна лихва/, а след срока му
кредиторът може да претендира обезщетение, което не надвишава законната лихва
съгласно чл.33, ал.2 от ЗПК, защото паричното изпълнение е винаги е
забавено и съгласно чл.79, ал.1 предл.1-во от ЗЗД кредиторът може да претендира
изпълнението заедно с обезщетение за забавата, което при паричните задължения
по потребителски кредити е лимитирано до размера на действащата законна лихва
по чл.86, ал.1 изр. 1-во от ЗЗД, каквото обезщетение ищецът допустимо претендира
за забавата, считано от 30.05.2016г. до предявяване на иска, при липса на съмнение, че кредитът като банкова търговска сделка по чл.430, ал.1 от ТЗ е потребителски и кредитополучателят по него се ползва от потребителската
защита по ЗПК и ЗЗП като физическо лице, което ползва кредита извън
рамките на своята търговска или професионална дейност по смисъла на чл.2 б „б“
на Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските
договори и §13 т.1 от ЗЗП.С оглед на това исковете следва да се уважат за
главница от 7 887.53 евро, за възнаградителна лихва от 436.20 евро и за
наказателна лихва в претендирания от ищеца размер от 1 852.20 евро/който е
по-нисък от установения от вещото лице/, и първите два иска се отхвърлят над посочените
размери и до пълните им предявени съответно от 8 025.35 евро и 437.27 евро,
поради неоснователност на възраженията на ответника по следните съображения:
Ответникът не твърди изпълнение на
договора за претендирания с исковата молба период на неизпълнение на
задължението да плаща месечни погасителни вноски по кредита и неизпълнението се
установява от неоспореното основно и допълнително заключение на ССчЕ, в която
връзка е без значение, че банката, първоначален кредитор и цедент, се е
снабдила със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 ГПК при условията на предсрочна изискуемост на кредита, тъй като
заповедта е обезсилена от заповедния съд при предпоставките на чл.415, ал.2 от ГПК в редакцията му към 27.09.2017г./сега чл.415, ал.5 ГПК/, в който случай
отношенията се уреждат съгласно чл.245, ал.3 изр.2-ро от ГПК, при което
възраженията относно необявена предсрочна изискуемост са неотносими към
предмета на делото, който е обусловен от неизпълнение на договора след настъпване
на крайния му срок 12.08.2018г.
Независимо от това, че
кредитополучателят не е уведомен преди настоящото съдебно производство за
цесията в полза на ищеца от кредитора по договора от 12.08.2008г., то
уведомяването за същата е надлежно осъществено с връчване на исковата молба,
към която са приложени както уведомителното писмо за цесия, така и договорът за
цесия, упълномощаването на цесионера от цедента да уведоми длъжниците за
прехвърляне на вземанията и потвърждаването на цесията от цедента на цесионера,
които обстоятелства съдът е длъжен да вземе предвид на основание чл.235, ал.3
от ГПК като обстоятелства, настъпили в хода на делото и обуславящи
легитимацията на ищеца да претендира като кредитор изпълнение от ответника-
длъжник по прехвърлените вземания.Узнаването на цесията в хода на делото
подлежи на съобразяване от съда на основание чл.235, ал.3 от ГПК, и съответно
ползва ищеца, в който смисъл е съдебната практика, и съответно възражението на
ответника, че щом цесията не му е съобщена, няма действие спрямо него, е
неоснователно. За да породи цесията действие, съобщението за същата трябва да
бъде извършено от цедента-чл.99, ал.3 от ЗЗД, но цедентът може да упълномощи
цесионера да изпрати съобщението, тъй като не се касае до лично и незаместимо действие.Съобщаването
на цесията няма конститутивно действие, а е от значение само за надлежното
изпълнение на легитимирания кредитора, и длъжникът може да възразява успешно за
липсата на уведомяване само, ако твърди, че е изпълнил на стария кредитор до момента
на уведомлението.Така съдът като съобрази Определение N 987/18.07.2011г. по гр.д. N 867/2011г.
на ВКС, IV г.о., Решение N 123/24.06.2009г. на ВКС по т.д. N 12/2009г., II т.о., ТК, Решение N 3/16.04.2014г. на
ВКС по т.д. N 1711/2013г., I т.о., ТК и Решение N 78/09.07.2014г. на ВКС по т.д. N 2352/2013г., II т.о., ТК, както и Решение N 137/03.06.2015г.
на ВКС по гр.д. N 5759/2014г., III г.о., приема, че получаването
от ответника на уведомлението за цесия в хода на делото като приложение към
исковата молба, съставлява надлежно уведомяване на длъжника, пораждащо правните
последици на чл.99, ал.4 от ЗЗД, при липса на специални изисквания в закона за
начина на уведомяване на цесията и при липса на оспорване на автентичността на уведомлението, при което от
значение е достигането до длъжника на уведомлението и дали същото изхожда от
легитимирано лице, което в случая е установено при неоспорено авторство на
уведомлението и на упълномощаването за това, дадено от цедента на цесионера.
Възражението на ответника за погасяване по давност на процесните главница и
лихви на основание съответно чл.110 от ЗЗД и чл.111 б „б“ и б „в“ от ЗЗД е
неоснователно.
Периодът, за който се претендира главницата, е по вноски с падеж от 11.06.2014г.
до 12.08.2018г. При липса на обявена предсрочна изискуемост на кредита, изискуемостта
му настъпва на падежа 12.08.2018г., т.е. при изтичане на срока на действие на
договора.Вземането за главница се погасява с общата погасителна давност от 5
години по чл.110 от ЗЗД и до предявяване
на иска на 30.05.2019г. срокът не е изтекъл.По въпроса коя давност е приложима
за кредитната главница и налице ли е периодично плащане по смисъла на чл.111 б
„в“ от ЗЗД при договор за заем, с Решение N 103 от 16.09.2013г. по т.д. N 1200/2011г., ТК, I т.о., се приема, че задължението като парично е делимо и
допустимото съгласно чл.66 от ЗЗД уговаряне да се погаси с отделни вноски не
превръща тези вноски в периодични плащания, и съгласно ТР 3/2011 на ОСГТК на
ВКС съдържанието на понятието
“периодични плащания“ по смисъла на чл.111 б „в“ от ЗЗД е за плащане,
което не е еднократно, а е за задължение за трайно изпълнение, като
изискуемостта, забавата и давността за всяка престация настъпват поотделно, тъй
като се касае за самостоятелни задължения, имащи единен правопораждащ
факт.Разсрочването на плащането на кредита на отделни вноски не променя
самостоятелността на задължението за връщането му и приложим към
правоотношението по кредита е общият давностен срок по чл.110 от ЗЗД.
Периодът, за който се претендират договорна лихва върху неплатената и
непогасена по давност главница, е от 11.06.2016г. до 12.08.2018г., а периодът,
за който се претендира наказателна лихва за забава върху неплатената и
непогасена по давност главница, е от 30.05.2016г. до 30.05.2019г. Съгласно чл.111
б „б“ и „в“ от ЗЗД вземанията за обезщетения, лихви и за други периодични
плащания се погасяват с изтичане на тригодишна давност, който срок не е изтекъл
към предявяване на иска на 30.05.2019г. и лихвите се претендират в границите на
този срок.
За пълнота на изложението, макар ищецът да не основава иска си на изменение
на договорения процент на възнаградителна лихва, следва да има предвид, че при
определяне на дължимите лихви, съдът съобрази Решение N 92 от 09.09.2019 г. по т. д. N 2481/2017 г., в което ВКС приема, че когато лихвата по чл.430, ал.2
от ТЗ е уговорена в отнапред известен за кредитополучателя размер, клаузата,
даваща право на банката да изменя едностранно лихвата по кредита при промяна на
БЛП, макар и неравноправна, не обуславя нищожност и на уговорката за заплащане
от кредитополучателя на договорна лихва, формирана като сбор от БЛП с точно
определен към датата на подписване на договора размер в проценти и договорна
надбавка, при което изчисленията й следва да се направят по уговорения размер
без да се имат предвид последващите й изменения, които я увеличават.
С оглед на горното исковете следва да се
уважат и съответно отхвърлят за посочените по-горе размери, с признаване за
неистински оспорения от ответника частен документ относно авторството на
подписа на получател, при който изход на делото на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК разноските по делото се разпределят в
съответствие с уважената и отхвърлената част от исковете, а тези по успешно
проведеното от ответника производство по чл.193-194 от ГПК, възлизащи на 140
лв., останат изцяло в тежест на ищеца.Извън последните, ищецът прави разноски
по делото за държавна такса от 822.75 лв., за възнаграждение на вещо лице от
450 лв. по ССчЕ и претендира юрисконсултско възнаграждение от 450 лв., на
каквото има право съгласно чл.78, ал.8, вр. чл.37 от ЗПП, вр.
чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правна помощ в размер от 100 до 300
лв., което съдът с оглед защитавания материален интерес определя на 250лв., или
общо 1 522.75 лв., от които в тежест на ответника съразмерно с уважената
част от исковете се възложат 1 502.25 лв..Ответникът не
претендира и не доказва направа на разноски, при което няма права на разноски.
Мотивиран от изложеното, Районният съд
РЕШИ :
ПРИЗНАВА за неистински документ Известие за доставяне в оригинал с N ИД
*PSFABG003LOIR* от 28.02.2013г. в частта относно положения за получател подпис, /съпруга на
получателя/ и ИЗКЛЮЧВА в тази част документите от доказателствата по делото.
ОСЪЖДА М.И.М. с ЕГН **********,***, да заплати на „ОТП Факторинг България“ ЕАД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумите 7 887.53 евро
главница по вноски с падежи от 11.06.2014г. до 12.08.2018г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска на 30.05.2019г. до
окончателното й изплащане, 436.20 евро възнаградителна/договорна/ лихва по
вноски с падеж от 11.06.2016г. до 12.08.2018г. и 1 852.20 евро
наказателна/мораторна/ лихва за периода от 30.05.2016г. до 30.05.2019г. по
просрочени вноски по главница с падежи от 11.06.2014г. до 12.08.2018г.,
произтичащи от неизпълнение на договор за кредит за текущо потребление от 12.08.2008г.,
сключен с „Банка ДСК“ ЕАД с ЕИК ***, и договор за покупко-продажба на вземания/цесия/ от 30.01.2013г., сключен
между „Банка ДСК“ ЕАД с ЕИК *** и „ОТП Факторинг България“ ЕАД с ЕИК ***, както и сумата 1 502.25 лв.,
представляваща разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница
за разликата над сумата 7 887.53
евро до пълния му предявен размер от 8 025.35 евро и иска за
възнаградителна лихва за разликата над сумата 436.20 евро до пълния му предявен
размер от 437.27 евро.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от решението, ведно с Известие за доставяне в оригинал с
N ИД *PSFABG003LOIR* от 28.02.2013г./лист 100 от делото/, да се изпратят на
прокурора.
Съдия: