Р Е Ш
Е Н И
Е
№ / 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
В публично съдебно заседание на 06.07.2020г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
ИВАЛЕНА ДИМИТРОВА – мл.с.
Секретар : ПЕТЯ ПЕТРОВА
Разгледа докладваното от председателя на състава
В.гр.д.№ 234/ 2020г.
Производството
е по реда на чл. 268-272 ГПК.
С въззивна
жалба от Н.Л.Х., в качеството й на майка и законен представител на детето Л.П.Т.,
чрез адвокат П.И., е обжалвано решение № 135 от 27.05.2019г. по гр.д.№ 1502/
2018г. Районен съд-Провадия, в частта му , в която е отхвърлен предявеН.т иск с
правно основание чл.150 от СК, за разликата над 150лв. до 250лв. за Л. –Н. Т.. По
същество моли за отмяна и постановяване на решение, с което предявеН.т иск да
се уважи изцяло. Основава се на доводи за нараснали нужди на детето свързани с
физическото , духовно и културно развитие, с образователното му ниво. При
съществуващите обществено –икономически условия счита, че са необходими не
по-малко от 350лв. месечно .Твърди се, че от януари 2019г. бащата работи в ГБ „
Скелетно строителство“ ООД, гр.Девня и получава трудово възнаграждение в размер
на средната работна заплата за страната, няма задължеН. за издръжка към други
лица. Имущественото му състояние е по-добро съпоставено с това на другия родител, и периодите на безработица пре- март- април 2019г. не се отразяват на
принципната му възможност да полага труд и да реализира доходи, както и на
възможностите му да издържа децата си.Поради това счита, че участието му в
издръжката следва да бъде по-голямо .
Поддържа
жалбата и направеното искане по същество, чрез процесуален представител.
Въззиваемата
страна- П.К.Т., чрез адвокат К.И., е
оспорил жалбата с доводи за неоснователност на всички доводи срещу решението,
което приема за правилно и
законосъобразно по отношение увеличеН. размер на издръжката.
Контролиращата
страна – Дирекция „Социално подпомагане”, Провадия, не изразява становище .
Съдът, съобразно доказателствата към делото и становищата
на страните, на основание чл. 269 ГПК и чл. 235,ал. 2 и 3 ГПК , констатира :
РайонН.т
съд е сезиран с иск от Н.Л.Х., като майка и законен представител на детето Л.П.Т., за изменение на издръжката, присъдени с
решение № 150/ 20.07.2016г. по гр.д.№ 257/ 2016г. на Районен съд-Провадия, на
основание чл.150 от СК.
Исковата
претенция е уважена частично с решение № 135/ 27.05.2019г. по гр.д.№ 1502/
2018г., чрез увеличаване на първоначално присъдената от 105лв. на 150лв.,
считано от предявяване на иска-
настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване ,със
законната лихва върху всяка просрочена вноска считано от датата на падежа й до
окончателното й изплащане, и отхвърлена в останалата част, до пълН. предявен
размер от 250лв. Решението по присъдеН. размер на издръжката е влязло в законна
сила.
Разглеждащият
състав се произнася по възражеН.та на жалбоподателя, с оглед на следните факти и обстоятелства:
Страните
са родители на детето Л.- Н.П.Т. , родено на ***г. Имат по-голям непълнолетен
син П.П.Т..
Съгласно
утвърденото споразумение с решение № 150 / 20.07.2016г. по гр.д.№ 257/
2016г.ПРС, на основание чл. 51, ал.2 от
СК, П.К.Т. е длъжен да заплаща издръжка за всяко дете в размер на 105лв. с
начална дата- 01.04.2016г.
Искане
за изменение на издръжката и увеличаването й по размер е направено на
20.11.2018г. За изминалия период от две години и половина се твърдят съществени
промени в обстоятелствата, при които е определена. По отношение на малолетната Л.-
Н.Т. се основават на нараснали нужди за храна ,облекло ,учебни пособия и
разходи за транспорт до училището и обратно. Твърдят се потребности свързани с
интелектуалното и физическо развитие. Не се твърдят специални нужди.
С
писмеН.т отговор ответникът е посочил, че от 2017г. по банков път превежда по
115лв. на всяко дете, а от 2018г.- по 125.70лв. През този период е осигурявал
допълнителна финансова помощ за почивка на море,август 2017г.-228лв., купил е
велосипеди на двете деца, общо 528лв. , пособия на висока стойност. Твърди, че
решението да пътува с личен автомобил от с.Добрина до гр.Провадия е на майката,
която не е подала заявление за ползване на училищните автобуси предоставени от
МОН за тази цел. Не оспорва, че за определено време е работил в Белгия до
началото на месец декември 2018г. Към момента е регистриран в Бюро по
труда и не получава доходи от трудова
дейност. Не притежава лично имущество от което да се издържа. Придобитите по
време на брака МПС- товарен автомобил и лек автомобил, е предоставил
безвъзмездно на Н.Л. за срок от пет години, считано от 01.04.2016г. Със
споразумението е поел задължение по договор за ипотечен кредит в размер на 100лв. месечно.
По спорните факти и обстоятелства:
В
хода на въззивно разглеждане Л.П.Т. е навършила 10 години. Ученичка е в ОУ
„Иван Вазов „- гр.Провадия. През учебната 2018-2019г. е ползвала столово
хранене на стойност- 1.64 лв. на ден, не е ползвала безплатен училищен
транспорт. Детето има потребности, които са с обичайни за възрастта му и
съответното ниво на обучение.
С
показаН.та на свидетелите- П.Я., баба на детето, и Д.П., без родство, се
установява, че децата на страните- Л. и П. учат в различни училища в
гр.Провадия. От с.Добрина до училище се водят и връщат от майката или св.Я. със семейН. автомобил. Това решение е
взето, защото общинският транспорт е само до ОУ „ Иван Вазов“, в което учи
малкото дете.
От
писмени и гласни доказателства се установява, че бащата П.К.Т. е регистриран на
19.12.2018г. в ДБТ- Вълчи дол, Филиал 02. Преди това е работил периодично извън
страната, с неуточнена по вид и място работа. Не предоставя данни за
получаваните доходи към ноември 2018г.
Във
въззивно производство е представен ТД № 182/ 23.01.2019г. с „ГБ-Скелетно
строителство ООД“, за назначаването му на длъжност „ монтажник на скеле“ , с
основно трудово възнаграждение от 1250лв., допълнително възнаграждение за всяка
година трудов стаж, и за извънреден труд при условията посочени в т.5б.
Доказателство за действителН. размер на получаваното трудово възнаграждение
предвид съществуващото трудово правоотношение, не е представено от ответника.
Представена
е операционна бележка за внесена сума от 110лв. на 05.12.2019г. по кредитна
сметка с титуляр Н.Х. и сътитуляр П.Т.. С приложените на с.24-35 операционни
бележки се установява, че в периода февруари – декември 2018г. Т. е превеждал
суми за издръжка на двете деца- Л. и П., по 255лв., за януари 2018г.- 105лв.,
на 27.05.2017г. е платил 528лв. / за велосипеди на двете деца/ и 120лв. на
02.08.2017г. за телефон.
С
оглед на приложените медицински документи- амб.лист № 122/ 09.01.2019г. и
амб.лист№ 16/ 10.01.2019г., с констатации от прегледи при специалист- кардиолог
и уролог, ответникът е със заболяване „подагра, с леко изразени дизурични смущеН.“
и насочен за консулт с ревматолог, и „есенциална / първична/ хипертоН.“. При тези данни съдът не достига до заключение
за влошаване на здравословно състояние на лицето, необходимост от лечение и
придружаващи разходи, за които няма наведени твърдеН..
Доходите
на майката са доказани в размер на получавано обезщетение за безработица което в периода на разглежданите отношеН.
:01.- 08.2019г.,е между 1400-1700лв., на
основание чл. 54б, ал.1 КСО. През учебната 2019-2020г. е студент-първи
курс в МУ „ Проф.д-р Параскев Стоянов“ –
Варна, специалност- медицинска сестра, редовна форма на обучение.
Няма
доказателства за трудова заетост към настоящия момент.
По основателността на исковата претенция :
Налице
са съществени изменеН. в обстоятелствата, при които е определена първоначалната
издръжка за детето Л.П., като условие за нейното изменение, на основание чл.150 СК. Спорът е ограничен до нейН. размер, за разликата над присъдеН. с решението
от 150лв. до претендираН. от 250лв.
Задължението
за издръжка е безусловно и от първи ред. Следва да се изпълнява независимо дали
родителите са работоспособни и могат да се издържат от имуществото си- чл.143 ,
ал.2 вр. чл.141 СК. При определяне границите на задължението законът дава
приоритет на нуждаещият се от издръжка непълнолетен, регламентирайки
задължителен минимум като функция от минималната работна заплата в страната за
всяка календарна година – чл.142, ал.2 СК.
Доколкото
първоначалната издръжка е била към минимум от 105лв./ при минимална работна
заплата от 420лв. за 2016г., съгл. ПМС № 375/ 28.12.2015г./, тя е покривала
ограничено базови потребности на детето за периода между 2016-2018г.,
прехвърляйки тежестта на задължението върху отглеждащия родител. Присъдената от
районН. съд в размер на 150лв. е определена на база минимална работна заплата
от 560лв., но спрямо приетата за 2020г. в размер на 610лв. с ПМС 250от 19.12.2019г., не покрива нормативН.
минимум от 152.50лв. Само по себе си това е достатъчно условие да бъде
променена по размер.
На
основание чл.142, ал.1 СК издръжката следва да отговаря на доказано по-големите
потребности на нуждаещият се от издръжката и необходимите за тяхното
обезпечаване разходи, и да бъде
разпределена между задължените лица според техните възможности.
Обобщено
от всички събрани данни съдът приема, че съответстваща на потребностите на
детето, които са обичайни за възрастта, начинът на живот, здравословното му
състояние, социализация и училищно обучение, е обща издръжка от 350-360лв.
месечно. Тя има за цел да покрие базови нужди / храна, облекло, здравна
профилактика и лечение, обучение,транспорт /, и допълнителни разходи за
неговото интелектуално и физическо развитие, образователни потребности, спорт,
културни мероприятия и пътуваН., т.е при средства в рамките на обичайните , без
да се установяват конкретно по размер. Възможностите за безплатен транспорт до
училището на детето и обратно елиминират нуждата от ползване на лично превозно
средство от родителя през следващата учебна година.
При
разпределяне на задължението отчита трудовата ангажираност на бащата,
получаваното възнаграждение на изпълняваната длъжност, и здравословното му
състояние, което към момента не го
възпрепятства да полага физически труд
по избраН. начин.
Следва
да се съобрази задължението за издръжка на непълнолетен син, присъдена с
решението в размер на 180лв. от 19.11.2018г. По отношение на участието му в
погасяване на банков кредит приема, че това е общо задължение на съпрузите,
възникнало преди прекратяването на брака, и следва да се понесе по равно от тях
по съгласно постигнатото споразумение.
В
сравнение с майката, която няма постоянен трудов доход и полага непосредствени
грижи за отглеждане и възпитание на двете им деца, той е с доказано добри
възможности съобразно постоянната му трудова заетост- нов за процеса факт,
който не се оспорва, и на това основание следва участва преимуществено с
финансова помощ. Предоставяните парични средства под формата на закупени вещи-
колело, дрехи и други, по свидетелски показаН. и писмени документи, са
еднократни плащаН. по различни поводи.
Това са разходи за колела, телефони, дрон и подводна камера, които по думите
на св. Румяна Т. са подаръци на
децата, които са на значителна стойност
и са изцяло по инициатива на бащата. Доказват възможности на задълженото лице,
които опровергават твърдеН.та за липса на средства и неплатежоспособност.
Поради
изложеното бащата може и следва да поеме по-големият дял от издръжката за
детето, в размер на 250лв., разликата до пълН. размер следва да се понесе от
майката, заедно със непосредствените грижи по отглеждане и възпитание.
Решението
в частта, в която са отхвърлен иска за разликата над 150лв. до 250лв. следва да
се отмени и вместо него да се постанови уважаване на исковата претенция в пълен
размер, считано от датата на исковата молба- 19.11.2018г., със законната лихва
при забавено изпълнение на вноските с падеж- първо число на месеца, за който се
дължи издръжката, на основание чл.150 от СК.
На
основание чл. 78, ал.6 ГПК върху уважеН.т иск се дължи държавна такса в размер
на 208.80лв. С решението следва да се присъди в размер на 144.00лв., върху
допълнително присъдената издръжка.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на въззиваемата страна следва да се
присъдят разноските направени пред настоящата инстанция, поискани и доказани в
размер на внесено адвокатско възнагрпаждение от 400лв.
На
основание чл.271 от ГПК и чл. 280, ал.2 ГПК , съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 135 от 27.05.2019г. по гр.д.№ 1502/ 2018г. Районен съд-Провадия, в частта му ,
в която е отхвърлен иска на Н.Л.Х., като майка и законен представител на детето
Л.Т.П.Т., за разликата над 150лв. до 250лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П.К.Т., ЕГН **********, да заплаща
в полза на детето Л.П.Т., ЕГН- **********, чрез неговата майка и законен
представител Н.Л.Х. , ЕГН-**********, допълнително 100лв./ общо 250лв.,/
месечна издръжка, считано от 19.11.2018г. със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска с падеж – 15-то число на месеца, за който се дължи, до
настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, на
основание чл. 150 СК.
ОСЪЖДА П.К.Т., ЕГН **********, да
заплати по сметка на ВОС сумата 144.00лв. държавна такса върху увеличеН. размер
на издръжката / общо 208.80лв./, на основание чл. 78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА П.К.Т., ЕГН **********,да заплати на Н.Л.Х. , ЕГН-**********,
направени по делото разноски в размер на 400лв./ четиристотин лева/, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.