Р Е Ш Е Н И Е
№ 388
12.03.2018 г. гр.Бургас
В И М Е
Т О Н А Н А Р
О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХІ-ви ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
на петнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Моника Яханаджиян
Секретар:Ж.С.,
като разгледа
докладваното от съдия М.Яханаджиян
гр.дело №1736 по описа на БРС за 2017 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод исковата
молба на Г.П.С., гражданин на Р.П.,
адрес в гр.К., Р.П., ул.”Б.” №..., ап...., подадена
чрез пълномощник – адв.Л.К., адрес
за съобщения и призовки: гр.Ц., ул.”И. А. ..” №....., против
„СИЧЕС ПОЛСКА СП.З.О.О.”, Булстат ...............,
седалище и адрес на управление в гр.Б., И. зона, Л. Н.Б.
АД, представлявано от К.П., Ф.З. и Д.Б., за осъждане
на ответното дружество да заплати на ищеца следните суми: 11 225,25 лева,
представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд след работно
време за периода 29.08.2013 г. – 31.10.2014 г., 12 615,87 лева, представляваща
дължимо възнаграждение за положен извънреден труд през почивни дни за периода
29.08.2013 г. – 31.10.2014 г., 2490,98 лева, представляваща дължимо
възнаграждение за положен извънреден труд през официални празници за периода
29.08.2013 г. – 31.10.2014 г., 6194,75 лева, представляваща мораторна лихва,
дължима върху сборната главница за положен извънреден труд в извънработно
време, почивни дни и официални празници, считано от 31.10.2014 г. до
предявяване на иска, 3378,36 лева, представляваща обезщетение за платен годишен
отпуск за 2013 г. в размер на 20 дни, от които девет дни са използван, но
неплатен годишен отпуск, а 11 дни са неизползван и неплатен годишен отпуск и 3378,36
лева, представляваща обезщетение за платен годишен отпуск за 2014 г. в размер на 20 дни, ведно с мораторна лихва за забава в
размер на 1589,54 лв., дължима върху сборната главница
за периода от 31.10.2014 г. до предявяване на иска на 10.03.2017 г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от предявяването на иска до окончателното им изплащане,
както и направените от ищеца съдебно-деловодни разноски.
Ищецът твърди, че между страните е имало сключен трудов договор, по силата на който е приел да изпълнява при ответното дружество длъжността „..................”, с място на работа – територията на рафинерия „Л.Н.” в гр.Б., при уговорен 8-часов работен ден, с обедна почивка от един час, пет дни в седмицата и с основно месечно трудово възнаграждение плюс допълнителните възнаграждения в размер на 1 727,33 Евро. Ищецът твърди още, че работното му време е било удължавано от работодателя както ежедневно, така и като дни в седмицата, като работата е продължавала с между един и два часа в повече, а освен това ищецът е бил викан на работа и през съботните дни, през които е работил между 5 и 10 работни часа, като е полагал труд и по време на официалните празници в Република България.
Според ищеца, в периода 29.08.2013 г. – 31.10.2014 г. същият е положил извънреден труд след работно време в размер на 356,5 часа, от които 20 часа са през м.септември 2013 г., 23 часа са през м.октомври 2013 г., 25 часа са през м.ноември 2013 г., 22,5 часа са през м.декември 2013 г., 30 часа са през м.януари 2014 г., 36 часа са през м.февруари 2014 г., 32 часа са през м.март 2014 г., 40 часа са през м.април 2014 г., 20 часа са през м.май 2014 г., 24 часа са през м.юни 2014 г., 31 часа са през м.юли 2014 г., 21 часа са през м.август 2014 г., 10 часа са през м.септември 2014 г. и 22 часа са през м.октомври 2014 г.
Според обстоятелствената част на исковата молба, в горепосочения период 29.08.2013 г. – 31.10.2014 г., ищецът е положил общо 322,5 часа извънреден труд през почивни дни, като 24 часа са през м.септември 2013 г., 24 часа са през м.октомври 2013 г., 24 часа са през м.ноември 2013 г., 6 часа са през м.декември 2013 г., 18 часа са през м.януари 2014 г., 28 часа са през м.февруари 2014 г., 30 часа са през м.март 2014 г., 50 часа са през м.април 2014 г., 20 часа са през м.май 2014 г., 20 часа са през м.юни 2014 г., 25 часа са през м.юли 2014 г., 25 часа са през м.август 2014 г., 9,5 часа са през м.септември 2014 г. и 19 часа са през м.октомври 2014 г.
Ищецът твърди, че за същия период е положил и 59 часа извънреден труд по време на официални празници, от които на 18.04.2014 г. – 10 часа, на 01.05., 02.05., 05.05. и 06.05.2014 г. – общо 40 часа, на 22.09.2014 г. – 9 часа.
Според твърденията на ищеца, за извънредния труд се е водил отчет от работодателя, чрез месечни писмени доклади, изготвяни от преките ръководители на работниците (формани), но допълнително възнаграждение за него не му е било платено.
Видно от обстоятелствената част на исковата молба, трудовият договор на ищеца е прекратен на 31.10.2014 г., поради изчитане на срока му, като твърденията на ищеца са, че ответникът не му е заплатил и дължимото му се обезщетение за ползвания от него платен годишен отпуск за 2013 г. в размер на 9 работни дни и за 2014 г. в размер на 20 работни дни, както и обезщетение за неползвания такъв за 2013 г.- в размер на 11 работни дни.
В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява от надлежно упълномощения си процесуален представител-адв.К., който поддържа иска и доказателствените си искания, претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на ответната страна. Представя писмена защита.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответникът се е
възползвал от правото си да депозира отговор на исковата молба, в който изразява
становище за неоснователност на предявените искове по основание и размер,
поради което и моли за отхвърлянето им. В тази връзка, без да оспорва факта, че
страните са били в трудово правоотношение през посочения в исковата молба
период, ответникът твърди, че ищецът не е работил извън установеното за него
работно време – заповеди или разпореждания в тази насока не са били издавани от
него, поради което и същият не е водил отчетност за положен извънреден труд.
Наред с горното, ответникът твърди, че е изплатил на ищеца
всички суми, дължими във връзка със съществувалото между тях трудово
правоотношение, включително и обезщетението по чл.224,
ал.1 от КТ и то в договорените в трудовия договор
срокове.
С отговора на исковата молба ответникът въвежда възражение
за изтекла погасителна давност по чл.358, ал.1, т.3, вр.ал.2, т.2,
предл.2 от КТ по отношение претенциите на ищеца за
заплащане на възнаграждение за положен от него извънреден труд след работно
време, през почивни дни и по време на официални празници за периода м.септември
2013 г. - м.януари 2014 г., а при условията на евентуалност и възражение за
прихващане на търсените от ищеца суми със сумата от 10 156,56 лева, от
която 4 226,29 лева с ДДС е сумата за хотелско настаняване в хотел „С.” и
хотел „П.”, 4 198,70 лева с ДДС е сумата за храна по време на престоя в
хотел „П.” и сумата от 1731,57 лева с ДДС са разходите
за транспорт от хотела до мястото на осъществяване на дейността и обратно,
включително и за самолетен билет П. – Б. през м.август
2013 г. и шест броя автобусни пътувания до П. и обратно, извършени през
м.ноември, декември 2013 г., февруари, май, юни и ноември 2014 г. Ангажира
доказателства, претендира разноски.
В съдебно заседание ответното дружество се представлява от
надлежно упълномощен процесуален представител – адв.Л.,
който поддържа отговора на исковата молба и претендира за отхвърляне на
исковете. Представя писмена защита.
С протоколно определение от 01.09.2017 г. съдът е приел за
безспорно между страните, че ищецът е бил настанен в посочените от ответника
хотели и е ползвал храна, както и че е получил сумите по последния фиш за
работна заплата.
С протоколно определение от 15.02.2018 г., по реда на чл.233 от ГПК съдът прие направения от ищеца отказ от
претенцията му за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за девет дни
ползван, но незаплатен годишен отпуск за 2013 г. и двадесет дни ползван, но
незаплатен годишен отпуск за 2014 г., както и направено по реда на чл.214, ал.1
от ГПК изменение на исковете, като същите се считат
предявени в размери, както следва:
10 255,67 лева, представляваща дължимо възнаграждение за положен
извънреден труд след работно време за периода 29.08.2013 г. – 31.10.2014 г.,
10 819,61 лева, представляваща дължимо възнаграждение за положен
извънреден труд през почивни дни за периода 29.08.2013 г. – 31.10.2014 г.,
2347,84 лева, представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд
през официални празници за периода 29.08.2013 г. – 31.10.2014 г., 5619,00
лева-мораторна лихва, дължима върху сборната главница за положен извънреден
труд за периода от 31.10.2014 г. до предявяването на иска, 1686,74 лева,
представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 11
дни за 2013 г., ведно с мораторна лихва в размер на 404,64 лева за периода от
31.10.2014 г. до предявяването на иска, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от предявяването на иска до
окончателното им изплащане.
Правната квалификация на така предявените искове е по чл.150, вр.чл.262 от КТ, чл.264 от КТ, чл.177 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД, като същите са допустими.
Направеното възражение за прихващане е с правно основание чл.103, вр.чл.59 от ЗЗД.
Бургаският районен съд, като взе
предвид събраните по делото писмени доказателства и като съобрази
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори по следните факти, за които свидетелстват приетите като писмени доказателства трудов договор от 29.08.2013 г. и Заповед за прекратяване на трудов договор от 31.10.2014 г., а именно, че са били обвързани с трудово правоотношение, по силата на което и считано от 29.08.2013 г. ищецът Г.П.С. е изпълнявал длъжността „................” в предприятието на ответника, с място на работа – територията на рафинерия „Л.Н.” в гр.Б., при осем часов работен ден, между 08,00 и 17,00 часа, пет дни седмично, с един час обедна почивка и брутно месечно трудово възнаграждение, представляващо сбор от основното му месечно трудово възнаграждение и допълнителните възнаграждения по чл.5.2 от договора, в общ размер на левовата равностойност на 1727,33 Евро, както и че договорът между тях е бил прекратен с изтичане на уговорения в чл.3.4 от трудовия договор срок. Видно от заповедта, със същата е било разпоредено още, на датата за изплащане на трудовото възнаграждение за м.октомври 2014 г., на работника да бъде изплатено брутното трудово възнаграждение за периода до последния работен ден, който е 31.10.2014 г. и обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван годишен платен отпуск.
Между страните не се спори и по това, че за целия период на трудовото правоотношение работодателят е осигурил на работника настаняване в хотел, храна и транспорт до мястото на полагане на труд, включително и пътуванията от Р.П. до Р.Б. и обратно.
Спорни между страните остават факта на полагане на извънреден труд от страна на ищеца след работно време, в почивни дни и официални празници за периода на трудовото правоотношение и обстоятелството дали дължимото му се за 2013 г. обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ е изплатено.
В тази връзка, по делото е изготвена от вещото лице С.А. съдебно-счетоводна експертиза, от заключението, на която става ясно, че ответникът не представя документация, от която да е видно полагане на извънреден труд, като такъв запис липсва и във фишовете за заплати. За м.октомври 2014 г., начисленията във фиша за заплати на ищеца са в размер на 8 188,39 лева, от които обезщетението по чл.224 от КТ за 24 дни неизползван платен годишен отпуск, от които седем дни през 2013 г. и седемнадесет дни през 2014 г., е в размер на 3680,27 лева. Вещото лице посочва още, че след приспадане на начислените удръжки, нетната сума за получаване е в размер на 1923,75 Евро с левова равностойност 3 762,53 лева и същата е изцяло изплатена на ищеца чрез превеждането й по банковата му сметка, както и че посочената във фиша издръжка за служебен аванс в размер на 3312,24 лева съответства по размер на нетния размер на обезщетението по чл.224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 24 дни след приспадане на десет - процентния ДДФЛ. От заключението на вещото лице става ясно още, че за периода м.август 2013 г. – м.октомври 2014 г., общият размер установени по отношение на ищеца разходи възлиза на сумата от 8424,99 лева, от която 4198,70 лева са за храна и 4226,29 лева са за нощувки и същите ведно с транспорта възлизат на обща стойност 10 156,56 лева. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че фактурите са издадени за комплексна услуга, като посоченото в тях основание е нощувка или храна, предоставени по договор, както и че в тях не фигурира името на ищеца, тъй като услугата, за която са издадени, не се е предоставяла индивидуално. Към всяка фактура има приложен списък на лицата, които са я ползвали и ищецът фигурира в тях.
По делото са приети като доказателства изготвени от ищеца календарни листи за 2013 г. и 2014 г. в подкрепа на твърденията му, че за периода на трудовото правоотношение същият е положил извънреден труд след работно време, през почивни дни и на официални празници, като в същия смисъл са и събраните по реда на Регламент (ЕО) №1206/2001 г. относно сътрудничеството между съдилища на държавите-членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела пред РС-Я., Р.П. гласни доказателствени средства, а именно показанията на свидетелите Я.Р. и Д.А.Г., които кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което и съдът ги кредитира като достоверни.
При така приетото за установено от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Предявените главни искове, с които ищецът претендира заплащане от страна на ответника на положен от него извънреден труд след работно време, почивни дни и официални празници, са доказани в своето основание, но не и по размер, поради което и следва да се отхвърлят.
Този си извод съдът основава на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Р. и Г., от които по несъмнен начин се установява, че заедно с ищеца са работили на един и същ обект, по един и същ проект, но в различни бригади, което не се оспорва и от ответника, както и че работният ден на всички е надвишавал регламентираното в договора осемчасово работно време. И двамата свидетели са категорични, че на обекта се е полагал труд включително в почивни дни и по време на официални празници, което свързват с това, че по същото време българските работници са почивали, както и с обстоятелството, че се касае за проект с определен срок за изпълнение.
Дотолкова, доколкото ответникът не ангажира доказателства, чрез които да обори достоверността на заявеното от свидетелите, възраженията му, че претендирания от ищеца извънреден труд в извънработно време всъщност представлява времето, необходимо за придвижване и подготовка за работа, остана недоказано.
Разпоредбата на чл.150 от КТ предвижда, че за положен извънреден труд се заплаща трудово
възнаграждение в увеличен размер, съгласно чл.262 от КТ. По смисъла на чл.143 от КТ, извънреден
е трудът, който се полага по разпореждане
или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния
ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно
време. Нормата на чл.149, ал.1 от КТ вменява задължение на работодателя да води
специална книга за отчитане на извънредния труд, като същият дължи
заплащането му независимо от това дали е водил специална книга за отчитането му
или е издал специална заповед, с която да възложи на работника полагането на
извънреден труд. При подневното
отчитане на работното време, когато работник или служител отработи в повече от
законоустановеното работно време за длъжността, то се отчита като извънреден
труд във всеки отделен месец.
Съобразявайки гореизложеното и обстоятелството, че приетата от съда доказателствена стойност на свидетелските показания на Р. и Г. се простира единственно върху факта на полагане на извънреден труд след работно време, почивни дни и официални празници, при липса на отразяване от страна на работодателя на положен извънреден труд, заповеди или други писмени негови разпореждания, съдът не може да изведе заключение, че положеният от ищеца извънреден труд в периода 29.08.2013 г. – 31.10.2014 г. е именно в часовете, в които се претендира и то само на база изготвени от ищеца календарни листи за 2013 г. и 2014 г. Същите са частни документи и като такива не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което и претенцията на ищеца, че е положил извънреден труд след работно време в размер на 356,5 часа, от които 20 часа през м.септември 2013 г., 23 часа през м.октомври 2013 г., 25 часа през м.ноември 2013 г., 22,5 часа през м.декември 2013 г., 30 часа през м.януари 2014 г., 36 часа през м.февруари 2014 г., 32 часа през м.март 2014 г., 40 часа през м.април 2014 г., 20 часа през м.май 2014 г., 24 часа през м.юни 2014 г., 31 часа през м.юли 2014 г., 21 часа през м.август 2014 г., 10 часа през м.септември 2014 г. и 22 часа през м.октомври 2014 г., както и за положен извънреден труд в почивни дни в размер общо на 322,5 часа, от които 24 часа през м.септември 2013 г., 24 часа през м.октомври 2013 г., 24 часа през м.ноември 2013 г., 6 часа през м.декември 2013 г., 18 часа през м.януари 2014 г., 28 часа през м.февруари 2014 г., 30 часа през м.март 2014 г., 50 часа през м.април 2014 г., 20 часа през м.май 2014 г., 20 часа през м.юни 2014 г., 25 часа през м.юли 2014 г., 25 часа през м.август 2014 г., 9,5 часа през м.септември 2014 г. и 19 часа през м.октомври 2014 г., а така също и 59 часа извънреден труд, положен по време на официални празници, от които на 18.04.2014 г. – 10 часа, на 01.05., 02.05., 05.05. и 06.05.2014 г. – общо 40 часа и на 22.09.2014 г. – 9 часа, остава недоказана по размер и като такава следва да се отхвърли.
Отхвърлянето на главните искове за извънреден труд след работно време, почивни дни и официални празници има за последица отхвърляне и на обусловените акцесорни претенции на ищеца по чл.86, ал.1 от ЗЗД за законна лихва, считано от предявяване на иска и за обезщетение за забава, считано за периода от 31.10.2014 г. до предявяване на иска.
Съгласно разпоредбата на чл.224, ал.1 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се зачита за трудов стаж.
Установи се по делото, че към прекратяване на трудовото правоотношение и пропорционално на отработеното за периода 29.08.2013 г. – 31.10.2014 г., ищецът С. е имал неизползван платен годишен отпуск в размер на 24 дни, от които седем дни за 2013 г. и седемнадесет дни за 2014 г.
В съответствие с разпределената от съда с проекто-доклада му от 05.07.2017 г. доказателствена тежест, ответното дружество не установи изплащане на дължимото по чл.224, ал.1 от КТ обезщетение поради наличието на данни за удържана сума в размер на 3 312,24 лева с основание „удръжка за служебен аванс”.
С разпоредбата на чл.272, ал.1 от КТ е въведена забрана работодателят да извършва удръжки от трудовото възнаграждение на работника без неговото съгласие, като са предвидени шест изключения, сред които и получени аванси. По делото не се установи от ответника, чиято е и доказателствената тежест, плащане или валидното прихващане на дължимото по чл.224 от КТ обезщетение с аванс, получен от С. по-рано, като част или цяла работна заплата, поради което и за съда не става ясно защо е получен, а впоследствие прихванат, кога е получен и какъв е неговият характер. Не без значение е и обстоятелството, че плащанията на дължимите възнаграждения са се извършвали по банковата сметка на ищеца съгласно нарочна декларация на С., приета като доказателство по делото, а посочената във фиша сума за служебен аванс няма данни да е преведена по банковата му сметка в процесния период.
Ето защо и предвид недоказване от страна на ответника да е заплатил на ищеца обезщетението за седем дни неизползван платен годишен отпуск за 2013 г., исковата претенция следва да бъде уважена в размер на 1073,38 лева, изчислен на база средно дневно брутно трудово възнаграждение в размер на 153,34 лева, съгласно брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е прекратено трудовото правоотношение, а именно м.октомври 2014 г. За разликата от 613,36 лева до предявения размер от 1686,74 лева при претендирани единадесет дни неизползван платен годишен отпуск за 2013 г., искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Върху уважения размер на иска,
ответното дружество дължи и законната лихва за забава, считано от датата на
предявяване на иска на 10.03.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
С уважаване на главната
претенция, основателна се явява и акцесорната претенция по чл.86,
ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено
плащане на главницата. Това задължение, макар и да става изискуемо от деня на
прекратяване на трудовото правоотношение, по характер е парично и безсрочно в
рамките на една договорна отговорност на работодателя, и тъй като липсва уредба
в КТ относно началната дата, от която се дължи лихва върху обезщетението, се
прилагат общите правила на ЗЗД относно неизпълнение на това задължение
/определение №901/10.08.2010 г. по гр.д.№376/2010 г.,
ІІІ ГО, ВКС и тълкувателно решение №3/19.03.1996 г. по гр.д.№3/1995 г. ОСГК на
ВС/.
Ето защо, при съобразяване с
данните по делото, а именно, че в заповедта за прекратяване на трудовия договор
е посочена датата, на която ответникът е следвало да заплати дължимото на ищеца
по чл.224, ал.1 от КТ
обезщетение и това е датата за изплащане на трудовото възнаграждение за
м.октомври 2014 г., а именно 10.11.2014 г., съдът приема, че съгласно чл.84,
ал.1 от ЗЗД, датата на която ответното дружество е
изпаднало в забава е 11.11.2014 г., т.е. релевантния период на лихвата е от
11.11.2014 г. до 09.03.2017 г., а съгласно извършените от съда по реда на
чл.162 от ГПК изчисления в calculator.bg, размерът на
законната лихва възлиза на 253,90 лева, като за горницата над този размер до
претендирания от 404,64 лева, или за разликата от 150,74 лева, както и за
периода от 31.10.2014 г. до 10.11.2014 г., искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
С оглед уважаване на главната претенция следва да се разгледа направеното в условията на евентуалност възражение за прихващане с размера на получените от ищеца средства за настаняване в хотел, храна и транспорт.
Така направеното правопогасяващо
възражение съдът намира за неоснователно при липса на доказателства за
основанието и размера му, поради което и не следва да се уважава.
Съгласно разпоредбата на чл.103 от ЗЗД,
когато две лица си дължат взаимно пари, всяко едно от тях, ако вземането му е
изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. В настоящия
казус, ответникът не доказа претендираното от него вземане да е ликвидно и изискуемо, поради което и същото не е годно за прихващане
срещу насрещните му задължения към С.. Липсата на доказателства за основанието и
размера на претенцията води до извод, че не е налице хипотезата на чл.103 от ЗЗД
и възражението за
прихващане следва да се
отхвърли.
На основание ч.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски в размер на 58,37 лева, съразмерно на уважената част от исковете.
В изпълнение разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК, в полза на ответника също следва да бъдат присъдени деловодни разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска. В тази връзка бе депозирано възражение по чл.78, ал.5 от ГПК, което съдът намира за неоснователно, дотолкова, доколкото в съответствие с действителната фактическа и правна сложност на спора и броя на съдебните заседания, адвокатският хонорар от 3637,85 лева не се явява прекомерен, поради което и не следва да се намаля. В полза на ответната страна следователно следва да се присъдят разноски в размер на 3482,76 лева, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
С оглед крайното решение на съда
по съществото на спора и предвид обстоятелството, че ищецът е освободен от
заплащане на държавна такса при завеждане на делото, на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът
следва да заплати по сметка на БРС държавна такса в размер от 53,09 лева,
заплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице в размер на 300,00
лева и направените от съда разноски за преводач в размер на 156,00 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаски районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „СИЧЕС ПОЛСКА СП.З.О.О.”, Булстат ................., седалище и адрес на управление в гр.Б., И. зона, Л.Н.Б. АД, представлявано от К.П., Ф.З. и Д.Б. (чуждестранно юридическо лице с място на стопанска дейност в страната, БУЛСТАТ ...............), съдебен адрес ***, чрез адвокат И.Л., да заплати на основание чл.224, ал.1 от КТ на Г.П.С., гражданин на Р. П., адрес в гр.К., Р.П., ул.”Б.” №...., ап....., адрес за съобщения и призовки: гр.Ц., ул.”И. А. ....” №....., чрез адв.Л.К., сумата от 1073,38 лева (хиляда седемдесет и три лева и тридесет и осем стотинки), представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на седем дни за 2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба на 10.03.2017 г., до окончателното й изплащане, като за разликата от 613,36 лева до предявения размер от 1686,74 лева при претендирани единадесет дни неизползван платен годишен отпуск за 2013 г., ОТХВЪРЛЯ иска.
ОСЪЖДА „СИЧЕС ПОЛСКА СП.З.О.О.”, Булстат ............, седалище и адрес на управление в гр.Б., И. зона, Л.Н.Б. АД, представлявано от К.П., Ф.З. и Д.Б. (чуждестранно юридическо лице с място на стопанска дейност в страната, БУЛСТАТ ..................), съдебен адрес ***, чрез адвокат И.Л., да заплати на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД на Г.П.С., гражданин на Р.П., адрес в гр.К., Р.П., ул.”Б.” №....., ап......., адрес за съобщения и призовки: гр.Ц., ул.”И. А. .....” №....., чрез адв.Л.К., сумата от 253,90 лева (двеста петдесет и три лева и деветдесет стотинки), представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 11.11.2014 г. – 09.03.2017 г., като за разликата от 150,74 лева до предявения размер от 404,64 лева, както и за периода от 31.10.2014 г. до 10.11.2014 г., ОТХВЪРЛЯ иска.
ОТХВЪРЛЯ исковете на Г.П.С.,
гражданин на Р.П., адрес в гр.К., Р.П., ул.”Б.” №....., ап......., адрес за съобщения и призовки: гр.Ц.,
ул.”И. А. ....” №....., чрез адв.Л.К.,
за осъждане на ответника „СИЧЕС ПОЛСКА СП.З.О.О.”, Булстат .................,
седалище и адрес на управление в гр.Б., И. зона, Л.Н.Б.
АД, представлявано от К.П., Ф.З. и Д.Б. (чуждестранно
юридическо лице с място на стопанска дейност в страната, БУЛСТАТ
......................), съдебен адрес ***, чрез
адвокат И.Л., да му заплати сумата от 10 255,67 лева,
представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд след работно
време за периода 29.08.2013 г. – 31.10.2014 г., сумата от 10 819,61 лева,
представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд през почивни
дни за периода 29.08.2013 г. – 31.10.2014 г., сумата от 2347,84 лева,
представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд през официални
празници за периода 29.08.2013 г. – 31.10.2014 г., сумата от 5619,00
лева-мораторна лихва, дължима върху сборната главница за положен извънреден
труд за периода от 31.10.2014 г. до предявяването на иска, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от предявяването на иска до окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
възражението на „СИЧЕС
ПОЛСКА СП.З.О.О.”, Булстат ..................,
седалище и адрес на управление в гр.Б., И. зона, Л.Н.Б.
АД, представлявано от К.П., Ф.З. и Д.Б. (чуждестранно
юридическо лице с място на стопанска дейност в страната, БУЛСТАТ
...............), съдебен адрес ***, чрез адвокат И.Л., за
прихващане с размера на получените от ищеца Г.П.С., гражданин на Р.П., адрес в гр.К., Р.П., ул.”Б.” №....,
ап....., адрес за съобщения и призовки: гр.Ц., ул.”И. А.
....” №......, чрез адв.Л.К., суми за хотел, храна и транспорт в общ
размер от 10 156,56 лева.
ОСЪЖДА „СИЧЕС ПОЛСКА СП.З.О.О.”, Булстат ..................., седалище и адрес на управление в гр.Б., И. зона, Л.Н.Б. АД, представлявано от К.П., Ф.З. и Д.Б. (чуждестранно юридическо лице с място на стопанска дейност в страната, БУЛСТАТ ..............), съдебен адрес ***, чрез адвокат И.Л., да заплати на Г.П.С., гражданин на Р.П. адрес в гр.К., Р.П., ул.”Б.” №......, ап......., адрес за съобщения и призовки: гр.Ц., ул.”И. А. ....” №..........., чрез адв.Л.К., сумата от 58,37 лева (петдесет и осем лева и тридесет и седем стотинки), представляваща направените съдебно-деловодни разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Г.П.С., гражданин на Р.П., адрес в гр.К., Р.П., ул.”Б.” №....., ап........, адрес за съобщения и призовки: гр.Ц., ул.”И. А. ....” №....., чрез адв.Л.К., да заплати на „СИЧЕС ПОЛСКА СП.З.О.О.”, Булстат ............., седалище и адрес на управление в гр.Б., И. зона, Л.Н.Б. АД, представлявано от К.П., Ф.З. и Д.Б. (чуждестранно юридическо лице с място на стопанска дейност в страната, БУЛСТАТ ..................), съдебен адрес ***, чрез адвокат И.Л., сумата от 3482,76 лева (три хиляди четиристотин осемдесет и два лева и седемдесет и шест стотинки), представляваща направените съдебно-деловодни разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „СИЧЕС ПОЛСКА СП.З.О.О.”, Булстат ..............., седалище и адрес на управление в гр.Б., И. зона, Л.Н.Б. АД, представлявано от К.П., Ф.З. и Д.Б. (чуждестранно юридическо лице с място на стопанска дейност в страната, БУЛСТАТ ...................), съдебен адрес ***, чрез адвокат И.Л., да заплати по сметка на Районен съд Бургас сумата от 509,09 лева (петстотин и девет лева и девет стотинки), представляваща държавна такса, разноски преводач и вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала
Ж. С.